Решение № 359 от 15.09.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. Червен бряг, 15.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо В. Първанов при участието на секретаря Ваня Б. Дакова като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело № 20254440101057 по описа за 2025 година

Настоящето производство е образувано по искова молба от З. Щ. М. с ЕГН ********** с адрес: обл. Плевен, общ. Червен бряг, ***, представлявана от адв. И. В. – Адвокатска колегия – Плевен, със съдебен адрес: гр. Червен бряг, у*** срещу - „***, със седалище и адрес на управление: *** представлявано от ***

Молбата е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т.10 и т.19 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП, както и чл. 55, ал. 1 и с цена на иска: 510,80 лв.

В молбата се твърди, че, между ищцата и „*** е сключен Договор за паричен заем Standard 30 ***. Съгласно сключения договор, заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя заем в размер на 300 лв., а заемополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията и срока на сключения договор - 5 вноски за 5 месеца, като кредитът е отпуснат при годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,38 % и при фиксиран ГЛП от 40, 32 %. Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора ищцата следва да заплати допълнителна такса за услуга по експресно разглеждане на искането за заем в размер на 107,95 лв., която ще бъде разсрочена за изплащане заедно с погасителните вноски по заема.

Освен това, съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемателят се е задължил да представи в 3дневен срок обезпечение по заема, а в, ал. 2 на същия член е уговорено, че ако не предостави такова, ще дължи неустойка в размер на 71,95 лв., която също ще бъде разсрочена за плащане към погасителните вноски по заема.

Общия размер на сумата, която съгласно погасителен план ищцата се е задължила да върне е в размер на 510,80 лв., в която сума е включена както таксата за експересно разглеждане на документите, така и неустойка за непредставяне в срок на обезпечение или поръчител.

1

Твърди се, че така сключения Договор за паричен заем Standard 30 ***. е нищожен поради противоречието му с нормите на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10, вр. с чл. 22 и чл. 19, ал.

1, вр. с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и, ал. 4 от ЗПК и като такъв да бъде прогласена нищожността му.

По искане на ответника бе конституирано на основание чл. 219 от ГПК, като трето лице помагач „*** с *** правоприемник на „А***“ ООД с ***, на страната на ответника „***, със седалище и адрес на управление: *** 73Г по предявените срещу него искове.

От ответника и третото лице помагач са депозирани отговори на исковата молба с подробно изложени аргументи за неоснователността й.

Назначена бе и прието по делото е заключение по съдебно счетоводна експертиза, със задачи:

- Какъв е размерът на Годишния процент на разходите (ГПР), като се вземе предвид и дължимите такси за експресно разглеждане и такса за удължаване на срока на кредита?

- Какъв е размерът на Годишния лихвен процент (ГЛП) по договора и какъв е основния лихвен процент на БНБ относим към договора?

- Каква сума е платена по кредита по пера?

В съдебно заседание, ищцата, редовно призована не се явява и не се представлява. В депозирана по делото молба от адв. И. В. с вх. № 402/26.01.2026 г., същият взема становище, че поддържа изцяло исковата молба. Нови доказателства няма да сочи. Да се приключи съдебното дирене и да се даде ход на делото по същество.

Ответника, редовно призован не се представлява. Депозирал е молба, с която молят да се даде ход на делото, ако са налице процесуалните предпоставки затова. Оспорват исковата молба като неоснователна. Поддържат отговора на исковата молба, нямат възражения по проекто - доклада и молят да бъдат приет за окончателен.

Прието бе заключението на вещото лице Г. К., с направена от нея поправка, изразяваща се в това, че в заключителната част размерът на ГПР възлиза на над 100%. Направена е техническа грешка – общият посочен годишен ГПР възлиза на 391%, който се отнася повече от 30 пъти към законната лихва.

От фактическа страна.

Между ищцата и „*** е сключен Договор за паричен заем Standard 30 ***. Съгласно сключения договор, заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя заем в размер на 300 лв., а заемополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията и срока на сключения договор - 5 вноски за 5 месеца, като кредитът е отпуснат при годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,38 % и при фиксиран ГЛП от 40, 32 %. Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора ищцата следва да заплати допълнителна такса за услуга по експресно разглеждане на искането за заем в размер на 107,95 лв., която ще бъде разсрочена за изплащане заедно с погасителните вноски по заема. Освен това, съгласно чл.

4, ал. 1 от договора заемателят се е задължил да представи в 3-дневен срок обезпечение по 2 заема, а в, ал. 2 на същия член е уговорено, че ако не предостави такова, ще дължи неустойка в размер на 71,95 лв., която също ще бъде разсрочена за плащане към погасителните вноски по заема. Общия размер на сумата, която съгласно погасителен план доверителката ми се е задължила да върне е в размер на 510,80 лв., в която сума е включена както таксата за експересно разглеждане на документите, така и неустойка за непредставяне в срок на обезпечение или поръчител.

Горните твърдения в исковата молба не се спорят между страните и се доказват и от приложения по делото договор.

От правна страна:

Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Годишният процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия.

По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено е, че ГПР е 49.37 %, ГЛП е 40.32 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Отделно от изложеното за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в този смисъл Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о.). Доколкото в случая се касае за приложение на императивни 3 материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на TP № 1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод. За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен, поради противоречие със закона, следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК - "Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи", сред които е чл. 22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Действително, принципно няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва, изчислена като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. Действително с Постановление на МС № 72/08.04.1994 г. (отм.) е определен само размерът на законната лихва, като със заключителната разпоредба § 1 е отменено Разпореждане на МС № 1238 от 1951 г. за определяне на максималния процент на договорните лихви, без да бъде определен нов максимален размер. Максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или за забава) обаче е ограничен от нормата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2009 г. на ВКС, ОСТК, добрите нрави са неписани и несистематизирани морални правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят от тях. Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД).

За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр. Кумулирането на таксата за експресното разглеждане и неустойката за непредставяне на обезпечение в срок към погасителните вноски води до "скрито" оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 49.37 % нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР. Съгласно чл. 19 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени 4 като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора. Допълнителната услуга - "експресно разглеждане на заявката за паричен заем" и дължима за нея "такса за експресно разглеждане на документи" (чл. 1, ал. 2, 3 и 4) по съществото си не представлява реално предоставена допълнителна възможност или преференциално условие, от което кредитополучателят да може да се възползва и което да носи допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано изискването за възнаграждение. Отделно от това основно задължение на кредитора по договора за кредит е да предостави договорената парична сума, т. е. разглеждането на документи и изплащането на кредита е дейност по усвояване и управление на кредита, а не допълнителна услуга, за която да се дължи допълнително възнаграждение.