Решение № 665 от 22.07.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София,

…………….. 2019 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, I въззивен състав в публичното заседание, проведено на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ

КРЪНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ

НИКОЛОВ

АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА при секретар Рени Атанасова и с участието на прокурора Ивайло Занев, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВ ВНОХД № 872 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда, постановена на 12.10.2017 г. по НОХД № 9190/2012 г. по описа на СРС, НО, 102-ри състав е признал подсъдимия Д.В.М. за невиновен по повдигнатото спрямо същия обвинение за престъпление по чл.346, ал.2, т.3, вр.ал.1, вр.чл.195, ал.1, т.4, пр.2, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.

Срещу описания съдебен акт е подаден протест и писмено допълнение към него от представител на СРП, в които се излагат доводи, че неправилно съдът е оправдал подс. Д.В.М. по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за престъпление по чл.346, ал.2, т.3, вр.ал.1, вр.чл.195, ал.1, т.4, пр.2, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК. В протеста и писмено допълнение се сочи, че от свидетелските показания, така и от заключенията на приетите по делото видеотехнически експертизи, се установявало по несъмнен начин съпричастността на подсъдимият към инкриминираната деятелност, за която е предаден на съд.

Излагат се и съображения, че показанията на св.Е. не следвало да се кредитират изцяло, тъй като същите целели единствено поддържане на защитната версия на подс. М.. Представителят на СРП в протеста и в допълнението към него моли въззивния съд да отмени оправдателната присъдата и да признае подсъдимия Д.В.М. за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл.346, ал.2, т.3, вр.ал.1, вр.чл.195, ал.1, т.4, пр.2, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.

С протеста и с писмено допълнение към него не се правят искания за събиране на доказателства.

В разпоредително заседание на 05.03.2019 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП поддържа протеста на СРП.

Излага съображения, че при оценката на доказателствените материали първоинстанционният съд неоснователно е дал превес на оправдателните за сметка на обвинителните доказателства като не е отчел редица обстоятелства, подкрепящи тезата на обвинението. Счита, че първоинстанционната присъда следва да бъде отменена, като вместо нея да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият Д.В.М. да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.346, ал.2, т.3, вр.чл.195 от НК, най-малкото като съучастие като помагач, като му се наложи наказание между една и три години „лишаване от свобода“, чието изпълнение, ако бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК, да бъде съпроводено с мярка за изтърпяване на мярка за пробационен надзор по реда на чл.42а, ал.2, т.1 и т.4 в рамките на изпитателния срок.

Защитникът на подсъдимия М. – адв. К., оспорва протеста, като счита всички изложени от прокуратурата съображения за предположения, които не намират опора в доказателствените материали. Моли първостепенната присъда като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.

Подсъдимият Д.В.М. в последната си дума моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че приетата от първостепенния съд фактическата обстановка не кореспондира изцяло със събраните в хода на съдебно следствие писмени и гласни доказателствени средства и писмени доказателства, поради което упражни правомощията си по чл. 316 НПК и прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият

Д.В.М. е роден на *** ***, българин с българско гражданство, със средно образование, неженен, неосъждан, студент, с настоящ адрес:***, с ЕГН: **********.

За него не са събрани характеристични данни.

Паркингът на „М и М М. и М. БГ” ООД, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Обеля”, ул. „********, бил охраняем, с жива охрана на входа и изхода, като е имало и камери за видеонаблюдение и специално оборудвана стая с монитори за наблюдение в реално време за случващото се. Там имало паркирани автомобили, собственост на „ДСК Л.” АД по прекратени Л.ови договори. Сред тези автомобили се намирал и процесният лек автомобил марка „Тойота”, модел „Ланд Круизер” с ДК № ********. Посетителите в складовата база, които отивали пеша, не били проверявани и свободно влизали и излизали през съответните КПП, но по отношение на влизащите и излизащите автомобили бил установен строг режим на проверка - водачите на МПС били проверявани по документи, като трябвало да посочат и причината за посещението си, записван бил регистрационният номер на автомобилите, които влизали и излизали от базата, а за престой на автомобил на въпросния паркинг за по-продължителен период от време, съответно за напускането му, се съставял приемо-предавателен протокол. На двата КПП имало бариери, които се вдигали от охраната след като автомобилът минел през проверката. Освен това собствениците на паркираните автомобили предварително се обаждали в дружеството, чийто паркинг ползвали, за да предупредят кога ще отидат, като съобщавали и за евентуални техни клиенти, които също щели да пристигнат, за да направят оглед на автомобила, от който се интересували.

Подсъдимият

М. и свидетелят Е. се познавали, тъй като живеели в един квартал. На 13.07.2011 г. свидетелят Е. срещнал подсъдимия М. и поискал от него да го придружи, за да гледа кола, която смятал да купува. Подсъдимият се съгласил да му прави компания и двамата заедно отишли на паркинга на „М и М М.и М. БГ” ООД. Около 15:00 ч. те минали през вратата на паркинга за пешеходци, като се поздравили със свидетеля Иванов – дежурен КПП на входа и се насочили към паркираните автомобили на „ДСК Л.“ АД. След като стигнали до инкриминирания автомобил, свидетелят Е. го отключил, и влязъл на мястото на водача, а подсъдимият седнал до него. Свидетелят Е. запалил двигателя и потеглил с автомобила към изхода на паркинга.

Изходът на паркинга бил оборудван с две бариери, които се намирали на разстояние около 400-500 м. една от друга и за вдигането и спускането на които отговарял свидетелят С.К.- охрана на КПП на изхода. Около 15:30 ч. свид. К. забелязал приближаването към бариерите на изхода на лек автомобил, при което натиснал последователно копчетата за вдигане на двете бариери и пропуснал автомобила без да го спре за проверка, какъвто бил установения ред.

По времето на пристигане на подсъдимия и свидетеля Е. на паркинга, там се намирал свидетелят С.К.- „мениджър управление на активи” в „ДСК Л.” АД, който отишъл заедно с клиент, за да му покаже определен автомобил на дружеството, намиращ се на въпросния паркинг. Огледът приключил около 15:20 ч., след което свидетелят К. се върнал в офиса на „ДСК Л.” АД. Докато се намирал на паркинга, свидетелят К. също забелязал движението на двете лица между превозните средства, но излязъл преди потеглянето им с автомобила.

На инкриминираната дата свидетелят Г.Д.бил на смяна в стаята с мониторите, свързани с камерите за видеонаблюдение на терминала. Забелязвайки влизането пред КПП на двете лица, той помислил, че са клиенти на „ДСК Л.” АД, тъй като пристигнали приблизително по едно и също време с представителя на въпросното дружество. Когато последният си тръгнал, а въпросните лица останали на паркинга, свидетелят решил да слезе и да провери кои са те и защо и не си тръгват. След като свидетелят Г. стигнал от стаята с мониторите до паркинга, установил че двете лица ги няма. Липсвал и л.а марка „Тойота”, модел „Ланд Круизер” с ДК № ********, собственост на „ДСК Л.” АД.

Свидетелят

Д. се свързал с колегите си на КПП, като установил, че няколко минути преди това през изхода преминал лек автомобил, за който не бил издаван протокол за излизане от терминала. От проведен разговор със свидетеля К. станало ясно, че никой от дружеството не е изкарвал процесния автомобил. Била проверена наличността на ключовете и документите на въпросния автомобил, които се пазели в касата на „ДСК Л.” АД, като се установило наличието на два броя ключове.

За случая бил подаден сигнал в 09 РУ-СДВР и било образувано досъдебно производство.

От заключението на изготвената от досъдебното производство и приета авто-техническа експертиза (АТЕ), се установява, че пазарната стойност на лек автомобил марка „Тойота”, модел”Ланд Круизер” с ДК № ******** към дата 13.07.2011 г. възлиза на 51 400 (петдесет и една хиляди и четиристотин) лева, като към датата на процесното събитие стойността на МПС превишава установените за страната 70 (16 800.00 лв.), респ. 140 (33 600.00 лв.) минимални работни заплати за страната.

От заключението на основната видео-техническа експертиза (ВТЕ), се установява, че в изображенията на заснетите лица се наблюдават общи признаци за установяване на пол, ориентировъчна възраст и височина, но не се наблюдават достатъчно елементи за идентификация-очи, нос, ушни миди, скули и т.н., поради което извършването на лицево-идентификационно изследване е невъзможно.

От заключението на допълнителната видео-техническа експертиза (ВТЕ), се установяват изображенията на две лица от мъжки пол, едното с къдрава коса, облечено със светла риза и бял панталон, а другото, което го придружава, с много къса коса (обръсната глава), облечено с по-тъмни дрехи, които преминават покрай камера на входа, влизат в обекта, преминават през проход между две сгради, отдалечават се по посока на спрели автомобили, връщат се обратно в участъка между сградите, след което отново се доближават до спрял тъмен автомобил с повишена проходимост (джип), отварят го, качват се в него и потеглят, като напускат през портала и излизат извън полезрението на камерите. Изследваните изображения са ограничено годни за целите на идентификацията.

След внасяне в съда на обвинителен акт срещу Д.В.М. и К.Г. Е. за престъпление по чл.

346, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК с определение от 22.11.2012 г., постановено по НОХД 9190/2012 г. по описа на СРС, НО, 96 с-в било одобрено споразумение между СРП и К.Г. Е., с което последният се признал за виновен по повдигнатото обвинение, като му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, чието изпълнение било отложено с изпитателен срок от 3 години и било прекратено наказателното производство спрямо него.

Установената фактическа обстановка въззивният съд приема след обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствения материал, събран в хода на съдебното следствие пред първата инстанция.

На първо място въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че по делото липсва спор относно обстоятелството, че свидетелят Е. и подсъдимият са се намирали на инкриминираното място, където свидетелят Е. е отключил инкриминирания автомобил, двамата са се качили в него и свидетелят Е. го е привел в движение. Безспорно установено е и обстоятелството, че именно свидетелят Е. е отнел противозаконно процесния автомобил, за което се е признал за виновен и е сключил споразумение със СРП, одобрено с определение от 22.11.2012 г., постановено по НОХД 9190/2012 г. по описа на СРС, НО, 96 с-в.

Основният спорен момент по делото касае съпричастността на подсъдимия М. към отнемането на автомобила.

Въззивният съд не констатира разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели: С.С.К., К.Г.

Е., В. В.М., П.И.П., Г.А.Д., В.Х.Х., И.Е.И.и С.К.К., в показанията си да възпроизвеждат доказателствени факти, установяващи, че на инкриминираните в обвинителния акт дата и място, подс. М. е отнел противозаконно чуждо моторно превозно средство от владението на друго лице без негово съгласие с намерение да го ползва.

Първостепенният съд подробно е изследвал и обсъдил показанията на свидетелите, разпитани в хода на проведеното пред него съдебно следствие, разглеждайки ги поотделно и с оглед съвкупния доказателствен материал, като не е допуснал превратното им тълкуване и обосновано е достигнал до фактическия извод, че същите не съдържат факти с доказателствено значение, изясняващи релевантното за предмета на доказване обстоятелство, че подсъдимият е участвал в отнемането на вещта. Резонно от доказателствената съвкупност са изключени показанията на свидетеля Х., като същите по никакъв начин не допринасят за изясняването на обстоятелства от предмета на доказване.