Решение № 37 от 19.03.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Горна Оряховица, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павлина Тонева при участието на секретаря И. Анг. Панова като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно наказателно дело № 20254120200528 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „Е.“ ЕООД, ЕИК 104583277, със седалище и адрес на управление гр. **********, представлявано от управителя Г. Ц. П. останал недоволен и обжалва

Наказателно постановление

№

837522F822498/10.07.2025 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности” - Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл. 29, ал. 1 от Закона за административно регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход /ЗАРИДСНПНП/ му е наложена имуществена санкция в размер на 12782.30 EUR /25000 лева/ за нарушение по чл. 3, ал. 1, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗАРИДСНПНП и чл. 16, ал. 2 от ЗАРИДСНПНП. Поддържа, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съставляващи основание за неговата отмяна. Като допуснати съществени нарушение на процесуалните правила сочи: несъответствие между квалификацията на нарушението по чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП /изразяващо се в бездействие/ и наложената санкция по чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП /изразяващо се в действие/; непосочване на дата и място на нарушението съгласно изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН; описване на три деяния и налагане на една санкция в нарушение на чл. 18 от ЗАНН. Отделно твърди, че дружеството не извършва дейност по чл. 2, ал. 1, т.

1

1 от ЗАРИДСНПНП. Моли съда да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Г. М. от АК-Русе, която поддържа жалбата. Подробни съображения излага в писмени бележки. Допълнително сочи, че от отговора на МИИ по направеното запитване от НАП и от приетата и неоспорена ССчЕ се установява, че процесните доставки не попадат в обхвата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗАРИДСНПНП, както и алтернативно, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да отмени наказателното постановление.

Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ „ОПЕРАТИВНИ

ДЕЙНОСТИ“ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ДИРЕКЦИЯ „ОПЕРАТИВНИ

ДЕЙНОСТИ“ В ГД „ФИСКАЛЕН КОНТРОЛ” чрез главен юрисконсулт Д. Б., оспорва жалбата. Счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно. Поддържа, че при съставянето на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. От събраните по делото доказателства се доказва по безспорен начин извършеното от дружеството нарушение. Не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Наложената санкция е в минимален размер, като са съобразени всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА –

ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТО – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 13.03.2025 г. е извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС - склад за търговия с ГСМ, находящ се на адрес: гр.

**********, стопанисван от „Е.“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ: ********.

Установено било, че за обекта има издадено от МИИ Удостоверение № 2052/27.11.2020 г., с декларирана дейност по чл. 2, ал. 1, т. 2, за която е извършена регистрацията - търговия на дребно с нефт и нефтени продукти.

Към момента на проверката са извършени действия относно наличие на вписване на обекта в публичния регистър в сайта на Министерството на икономиката и индустрията, като е констатирано, че дружеството притежава вписано в Регистъра Удостоверение по реда на чл. 16, ал. 3 от ЗАРИДСНПНП № 2052/27.11.2020 г.

Установено било, че от проверявания обект – бензиностанция „Е.“ ЕООД е извършвало продажби като „краен разпространител“ от резервоарите в бензиностанцията през устройства, които са проверени и одобрени от служители на НАП и БИМ. На резервоар № 3 към момента на проверката е бил наличен монтиран високоскоростен разходомер с поставен стикер със 2 срок на годност м.11.2025 г. Чрез високоскоростния разходомер от резервоар № 3 е извършвано зареждане на течни горива – дизел за извънпътна техника /ИПТ/ в собствена цистерна – „Мерцедес“ с рег. № ********, което е било транспортирано до потребителите.

Установено е, че по този начин дружеството е извършило следните доставки:

На 16.01.2025 г. дружеството осъществило доставка на 7000 литра гориво към „Е.“ ЕООД с място на разтоварване гр. Велико Търново, за което били издадени фискални бонове, копия от които били приобщени по преписката.

На 03.02.2025 г. дружеството осъществило доставка на 5999,750 литра гориво към „У.“ ООД с място на разтоварване гр. Долна Оряховица, за което били издадени фискални бонове, копия от които били приобщени по преписката.

На 10.02.2025 г. дружеството осъществило доставка на 5000 литра гориво към „П.“ ЕООД с място на разтоварване гр. Стражица, за което били издадени фискални бонове, копия от които били приобщени по преписката.

Потребителите „Е. ЕООД, „У.“ ЕООД и „П.“ ЕООД са зареждали доставеното гориво в ползваните от тях транспортни средства. Доставеното гориво от „Е.” ЕООД е било предназначено за горивните резервоари на отделните моторни превозни средства, като преди това същото гориво е било на съхранение в резервоар на дружеството - жалбоподател. Дружествата получатели са и крайни потребители на горивата, предвид на това, че не ги разпространяват, а ги използват за собствени нужди на поддържаната от тях ИПТ.

Контролните органи приели, че дружеството е осъществило икономическа дейност, свързана с търговия на нефт и продукти от нефтен произход, които не са крайни потребители, т.е. попада в обхвата на обхвата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗАРИДСНПНП. Към момента на извършване на проверката в обекта не е било налично Удостоверение от Министерство на икономиката за извършване на дейности по реда на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗАРИДСНПНП, съгласно чл. 16 от ЗАРИДСНПНП. За извършената проверка бил съставен ПИП сер. АА № 0011108/13.03.2025 г.

Контролните органи изискали обяснения и документи за проверка, като за извършената проверка е съставен ПИП сер. АА № 0013041/21.03.2025 г.

За така констатираното нарушение на 21.05.2025 г. И. С. Е. съставил против „Е.“ ЕООД, ЕИК **********в условията на чл. 40, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН АУАН № F822498/21.05.2025 г., в който приел, че дружеството е извършило нарушение на чл. 3, ал. 1, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗАРИДСНПНП и чл. 16, ал. 2 от ЗАРИДСНПНП. АУАН е връчен на управителя на дружеството на 02.06.2025 г. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са направени писмени възражения по съставения акт.

3

На 10.07.2025 г., след като разгледал административнонаказателната преписка, образувана по съставения АУАН № F822498/21.05.2025 г.

Началникът на Отдел „Оперативни дейности” - Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ издал обжалваното НП № № 837522-F822498/10.07.2025 г., с което на основание чл. 29, ал. 1 от Закона за административно регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход /ЗАРИДСНПНП/ наложил на „ЕЛИТ-94“ ЕООД, ЕИК 104583277 имуществена санкция в размер на 25000 лева за нарушение по чл. 3, ал. 1, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗАРИДСНПНП и чл. 16, ал. 2 от ЗАРИДСНПНП

Препис от НП бил връчен на упълномощено лице на 14.08.2025 г.

Жалбата против постановлението била подадена на 27.08.2025 г. чрез АНО до РС – Горна Оряховица.

Съгласно заключението на назначената и изслушана съдебно– счетоводна експертиза, неоспорено от страните и възприето от съда като компетентно и обосновано, горивата, придобити с фактури № 27529 от 16.01.2025 г. от „Е.“ ЕООД, № 27569 от 03.02.2025 г. от „У.“ ЕООД и № 27583 от 10.02.2025 г. от „П.“ ЕООД са използвани изцяло за собствените нужди за дейността на трите дружества. Нито едно от тях не е продавало/препродавало горивото, а го е зареждано в собствените им транспортни средства, от техните работници, за доставки на продукцията им до клиентите на „Е.“ ЕООД, гр.

Велико Търново, обработка на земеделската земя на „У.“ ЕООД, гр. Долна Оряховица или използвани за работата на птицекланницата на „П.“ ЕООД, гр.

Стражица, както и за транспортирането на продукцията им.

Горната фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на разпитаните свидетели И. С.

Е., П. Р. Т. и К. М. А., заключението на съдебно–счетоводната експертиза и приетите по делото писмени доказателства.

Въз основа на така установените факти по делото, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от длъжностно лице, съгласно чл. 36, ал. 1 , във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗАРИДСНПНП и т. 2.1. от приложената заповед № 3-ЦУ-30875/23.06.2025 г., а атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен от ръководителя на НАП съгласно чл. 36, ал. 1 , във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗАРИДСНПНП и т. 1. 3 от цитираната заповед.

Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното дружество.

4

На първо място, налице е явно несъответствие между нарушената законна разпоредба и състава на административното нарушение. Съгласно посочената от АНО като нарушена разпоредба на чл. 3, ал.1 от ЗАРИДСНПНП, всяко лице, което осъществява дейност по чл. 2, ал. 1, т. 1- 6, подлежи на регистрация по този закон. Като се съобрази и факта, че АНО в една част от НП е приел, че нарушението е извършено чрез бездействие /„противоправното бездействие... - стр. 4 от НП/, се налага извода, че неправилно, при определяне на наказанието е била приложена нормата на чл.

29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП. Това е така, защото нормата на чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП не е бланкетна, за да се счита, че АНО я е допълнил с чл. 3, ал.

1 от ЗАРИДСНПНП. Напротив, диспозицията на чл. 29, ал.1 от ЗАРИДСНПНП е описателна и съдържа в себе си конкретни, посочени с всичките си признаци няколко състава на нарушение - Лице, което осъществява дейност по чл. 2, ал. 1 без регистрация, извън нейния обхват, или в нарушение на условие, установено в глава втора, раздели I и II, се наказва с глоба в размер от 15 000 до 100 000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 25 000 до 250 000 лв. Когато дейността е извършена в обект, който не е вписан в регистъра по чл. 16, ал. 1, този обект не може да бъде вписан в регистъра в двегодишен срок от датата на влизането в сила на наказателното постановление. За разлика от нарушението по чл. 29, ал.1 от ЗАРИДСНПНП, което представлява сложен фактически състав и се извършва чрез действие /осъществява дейност/, нарушението, което според АНО е осъществено по чл.

3, ал.1 от ЗАРИДСНПНП е просто и се извършва чрез бездействие /„противоправно бездействие...“/. Санкция по чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП обаче се налага не просто, защото не е извършена регистрация, а защото е осъществена конкретна дейност. Поради това е налице е явно несъответствие между нарушената законна разпоредба и състава на административното нарушение.

На второ място, липсата на кореспонденция между квалификацията на нарушението по чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП и наложената санкция по чл. 29, ал.1 от ЗАРИДСНПНП е довела и до нарушение на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т.