Определение № 700 от 02.10.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 700 гр. София, 28.09.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Касационно търговско дело № 20228002902163 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца в производството Н. В. И. срещу въззивно решение № 665 от 23. 05. 2022 г., постановено от Варненски окръжен съд, Втори състав по в.гр.д. № 708 по описа на съда за 2022 г. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционно решение № 260054 от 20. 01. 2022 г., постановено от Районен съд – Варна, Гражданско отделение, седемнадесети състав по гр.д. № 2916 по описа на съда за 2021 г. в частта му, с която предявеният от касатора срещу ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, е уважен за сумата 4000 лв. по главницата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от ПТП, настъпило на 28.

03. 2018 г. на автомагистрала „Хемус“, по същество същият иск е отхвърлен и за тази сума, и е потвърдено същото първоинстанционно решение в неговата отхвърлителна част за сумата над 4000 лв. до общо предявения размер от 12000 лв. по главницата, със законните последици по отношение на законната лихва върху главницата и разноските в производството.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на 1 въззивното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Твърди се, че неправилно въззивният съд е приел, че не е доказано настъпилото ПТП, като е разгледал и обсъдил приложения към исковата молба двустранен констативен протокол от датата на ПТП – 28. 03. 2018 г., съставен от водачите на участващите в ПТП МПС, но е игнорирал приложения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 52593 от 26. 10. 2018 г., съставен според касатора съобразно изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1з-41 от 12. 01. 2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд; Разглеждайки двата протокола и преценявайки ги в съвкупност, съдът намира, че от същите се установява по безспорен начин настъпилото ПТП, както и причинените на участвалите в МПС имуществени вреди; От друга страна, противно на вече приетото, сочи, че от така представените вторични доказателства не може да се съди за обстоятелствата, при които е настъпило ПТП и че констатацията на актосъставителя в АУАН е необвързваща съда, а събраните в хода на преписката по съставяне на протокола за ПТП сведения от водачите на автомобилите, както и обясненията на водача на л.а. „Рено Клио“ при завеждане на щетата, съставляват свидетелски показания, събрани по ненадлежния ред. Според касатора неправилно съдебният състав е приел, че въпреки, че съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, протоколът за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила, относно механизма на ПТП и относно участниците в ПТП, и при оспорване на протокола тези обстоятелства следвало да се докажат с други доказателствени средства при условията на пълно и главно доказване, въпреки множеството косвени доказателства, в т.ч. непреки свидетелски показания, технически данни, САТЕ, потвърждаващи удара между двете МПС и мястото на осъществяването му, които най-малко представляват индиция за механизма на настъпване на ПТП, а предвид тяхното множество и тъй като водят до един единствен правен извод за доказване на този механизъм. Излага се, че според касатора 2 констативният протокол за ПТП с пострадали лица, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, представлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя му, но също и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено в него волеизявления, т.е. съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления, и за „извършените от него и пред него действия“ /решение № 211 от 14. 12. 2015 г. по т.д. № 2782/2014 г., Първо т.о. на ВКС/; В този смисъл процесният протокол има обвързваща за съда материална доказателствена сила относно: дата и час на ПТП, място на ПТП, участниците в ПТП и пострадалите лица, техните индивидуализиращи данни, данни за МПС, застраховка ГО и нанесените имуществени и неимуществени вреди; Относно механизма на осъществяване на ПТП, констативният протокол няма материална доказателствена сила и същият подлежи на доказване с всички преки и косвени доказателствени средства, като следва да се подчертае, че механизъм на ПТП в констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2593 не е описан; Предвид обвързващата материална доказателствена сила на констативния протокол с пострадали лица, следва да се приеме за установено, че на 28. 03. 2018 г. около 09,55 ч., АМ Хемус до гр.

Игнатиево посока гр. София е настъпило ПТП между л.а. „БМВ“ модел 523, с рег. № В 16 22 ВМ, /Участник 1/ управляван от Атанас Христов Атанасов и л.а. /„Рено“, модел „Клио“ с рег.№ В 02 83 РА/, /Участник 2/ управляван от Стойчо Монев Бургоджиев, като: в обстоятелства и причини за ПТП е посочено, МПС 1 не спазва дистанция и блъска МПС 2;

За пострадалото лице Н. В. И. след ПТП е вписано - мозъчно сътресение, без открита вътрешна черепна травма; От приетото по делото заключение по назначената по делото САТЕ, в т. 2 от същото подробно е описан механизма на ПТП и къде точно е настъпил удара между двете превозни средства, както и в.л. е посочило, че: „...вследствие на произшествието настъпват материални щети по превозните средства и телесни увреждания на пътника на предната дясна седалка в лек автомобил „БМВ 523“, с рег. № В 16 22 ВМ - Н. В. И.; В СМЕ вещото лице дава изрично заключение, че механизмът на причиняване на телесните 3 увреждания на ищеца са „...най-общо се определят като резултат от действие на твърди, тъпи предмети. Описани към описаните обстоятелства начинът им на получаване би могъл да се обясни с травмиране в части от купето на автомобила или от общото сътресение на тялото в резултат на механичните сили, възникващи при сравнително по-високоенергийните удари, предадени от скоростта на движение на превозното средство. Отново според касатора разгледани поотделно и в тяхната съвкупност констативният протокол и заключението на вещото лице по назначената по делото САТЕ са достатъчни доказателства за установяване начина на настъпване на ПТП, като е приел противното, решаващият състав на ВОС е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени, а предявения иск да се уважи изцяло; Освен това, всички тези обстоятелства косвено се потвърждават и от събраните по делото показания на свидетелите И.а и И., които изрично заявяват, че Н. е бил доведен от двама негови колеги, поради настъпила катастрофа на магистралата към Игнатиево и е бил заведен в „спешен център“ на МБАЛ „Света Анна“ – Варна, и го приели в шокова зала, след което бил настанен в стационар. Касаторът настоява, че освен бланкетното оспорване на процесния констативен протокол с пострадали лица, опровергаване на вписаните обстоятелства в протокола не е направено от страна на застрахователя, въпреки предоставената му възможност за ползване на всички годни доказателствени средства по ГПК за „насрещно“ доказване. В този смисъл касаторът счита, че е в тежест на ответника да докаже наведените в отговора на исковата молба твърдения за липса на реално ПТП и липсата на деликт, предвид материалната доказателствената сила на констативния протокол за ПТП; С решение № 211 от 14. 12. 2015 г. по т.д. № 2782/2014 г., I т.о., постановено по чл. 290 от ГПК на ВКС се обобщава константната осъвременена практика на Върховния касационен съд относно материалната доказателствена сила на констативния протокол за ПТП с пострадали лица и тежестта на доказване при оспорването му. Понатам касаторът излага, че от приетите по делото доказателства /първични медицински документи и СМЕ/ се установява по безспорен начин, че Н. И. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в 4 претърпени няколко телесни повреди, вкл. сътресение на мозъка, психическо затормозяване, болки, страдания, лишения и дискомфорт, които следва да се репарират от застрахователя на виновния водач, а като е приел друго, въззивния съд е постановил неправилно решение;

Описаните вреди /травми/ са причинени от противоправното поведение на водача А.Х.А. тъй като неспазвайки необходимата дистанция, без да осигури достатъчно разстояние от движещия се пред него лек автомобил, го блъска в задната част, като водачът на л.а. „БМВ 523“ нарушава правилата за движение по пътищата, в частност разпоредбите на чл. 23, ал. 1 от Закона за движение по пътищата;

Налице е причинно-следствена връзка между противоправното поведение на застрахования при ответника водач и претърпените от ищеца вреди, и същата е доказана по делото, доколкото е установено, че застрахованият водач не е спазил необходимото разстояние и с действията си е предизвикал удар с движещото се пред управляваното от него превозно средство, което противоправно поведение на водача А.А. е причинило на ищеца сътресение на мозъка, без открита вътршночерепна травма; Същото се установява от приетото по делото заключение на вещото лице по назначената по делото САТЕ и напълно кореспондира с твърдения от ищеца механизъм на настъпилото произшествие на 28. 03. 2018 г.; На следващо място, съгласно заключението по назначената по делото СМЕ получените от Н. В. травматични увреждания са контузия на главата, сътресения на мозъка, контузия на гръден кош; Заключението на в.л. напълно кореспондира със заключението по допуснатата по делото САТЕ, по която вещото лице изрично заявява, че предвид ограниченото пространство в купето на автомобила крайниците и тялото на пътник, седящ на предна дясна седалка могат да влязат в контакт с вътрешните детайли на купето на автомобила при страничен удар, в дясната част на автомобила. С оглед изложеното касаторът счита, че отговорността на застрахователя по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ следва да бъде ангажирана предвид наличието на валидно застрахователно правоотношение и установените в хода на производството предпоставки на деликта; Не на последно място, видно от представената и приложена от процесуалния представител на застрахователя застрахователна 5 преписка № 0410-900-0083/2018 г., причинените материални щети на собственика на л.а „Рено Клио“ с рег. № В6283РА са изплатени от застрахователното дружество, а така изложеното е друго, косвено доказателство, индиция за наличието на ПТП и неговия механизъм, причинено от водача на МПС, застраховано именно при ответника.

Твърди се и че в случая въззивният съд е процедирал в нарушение на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК и цитираната в жалбата практика по прилагането , като е възприел механизма на ПТП единствено чрез изготвения от водача на л.а. „Рено Клио“ и подписан от двамата водачи двустранен констативен протокол за ПТП, и изолирано от останалите по делото доказателства: КП за ПТП с пострадали лица, заключенията на вещите лица по назначените по делото САТЕ, СМЕ, свидетелски показания, което съставлява съществено процесуално нарушение, защото е довело до необоснованост на фактическите и правните изводи по делото; Съобразно т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 на ОСГТК, въззивният съд „дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания“, каквито в случая съдът не е дал на касатора, на който нямало как да бъде известно, че въззивният съд няма да кредитира заключението на в.л. по назначената по делото САТЕ и че следва да сочи други „годни“ доказателства за механизма на ПТП, които примерно са изброени от въззивният съд на стр. 4 от решението.