Решение № 11 от 08.03.2024, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Провадия, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Ст. М. като разгледа докладваното от Димитър Ст. М. Административно наказателно дело № 20233130200362 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на П. М. П., ЕГН ********** против Наказателно постановление № 23-00001716/ 20.06.2023г. на Директора на РД „АА”-В., с което за нарушение на чл.36,§.2, т./ii/ от Регламент /ЕС/ №165/2014г. на основание чл.93в, ал.17, т.3 от ЗАвПр му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева и за нарушение на чл.89, т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ, на основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.

В жалбата въззивика изтъква, че обжалваното НП е необосновано и постановено при непълнота и субективна преценка на доказателствата. Счита, че е бил нарушен материалния закон, като са били извършени съществени нарушения на процесуалните правила, поради което наложеното наказание се явява незаконосъобразно и несправедливо. Пледира за цялостна отмяна на обжалваното НП.

В съдебно заседание възззивника, редовно призован, не се явява, и не се представлява. По делото е постъпил молба от процесуален представител в която изтъква допълнителни доводи. Претендира и адвокатско възнаграждение и деловодни разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована не се явява и не се представлява. В съпроводително писмо към преписката АНО моли за 1 потвърждаване на НП и присъждане на възнаграждение за процесуално представителство.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 10.04.2023г. около 07,37 часа по автомагистрала „Хемус“, на 1 километър след пътен възел „В.П.“, в посока гр.В., въззивника управлявал МПС марка „Мерцедес 3243“ с рег.*** от кат. N3, извършващ обществен превоз на товари-мазилка, видно от товарителница с №448317/10.04.2023г. по маршрут гр.Нови пазар-гр.В., видно от пътен лист №693966/10.04.2023г., като при проверката на превозното средство било установено, че при извършване на превоз попадащ в обхвата на Регл.(ЕО) 561 /2006г. с МПС с per. № *** оборудвано с дигитален тахограф марка "CONTINENTAL AUTOMOTIVE" , тип: 1381.2070009004, № 3750812, водачът не представя за времето от 09:24 ч.

(UTC) на 20.03.2023г. до 05:31 ч. (UTC) на 21.03.2023г. тахографски листи, ако е управлявал МПС оборудвано с аналогов тахограф, всеки ръчен запис и/или разпечатка или удостоверение за дейности по образец, като в представената за проверка карта на водача с № OOOOOOOOOAVVMO 00 валидна до 15,02.2027г. няма регистрирани данни за гореспоменатия период, както и, че водачът извършва обществен превоз на товари, като представя пътен лист с № 693966/10.04.2023г. на който не са попълнени следните позиции: фирма - адрес, телефон и факс, разрешил излизането - подпис, време на излизане от гаража - дата, час и минути, вид обществен превоз и документи за превоза.

Поради това против въз.П. бил съставен акт за нарушение по чл. 36,§.2, т./ii/ от Регламент /ЕС/ №165/2014г. и чл. 89, т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ.

При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН въз.П. не направил и не депозирал възражения.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление № 23-00001716/ 20.06.2023г., с което административнонаказващият орган възприел посочените в него фактически констатации и 2 правната квалификация на нарушението по чл. 36,§.2, т./ii/ от Регламент /ЕС/ №165/2014г. и чл. 89, т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ.

За него на въз.П. са били наложени съответно наказание, на основание чл.93в, ал.17, т.3 от ЗАвПр-„Глоба“ в размер на 1500 лева и на основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр-„Глоба“ в размер на 200 лева.

В постановлението били изложени мотиви за това, че в случая не следва да се прилага чл.28 от ЗАНН.

В хода на съдебното следствие бе разпитан св. Б. И. -актосъставител, чиито показания съдът кредитира, като дадени обективно и безпристрастно.

От тях се установи, че нарушението на въз. П. е било установено при проверка на поискани му документи.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно-наказателната преписка, събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, които преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена е в срока на обжалване и от надлежна страна, поради което и е приета за разглеждане.

Наказателното постановление № 23-00001716/ 20.06.2023г. е издадено от компетентен орган- Директора на РД „АА”-В., съгласно Заповед № РД-0830/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии, в шест месечния преклузивен срок. Тази заповед, копие от която е приложена по преписката, е издадена на основание чл.92 ал.2 от ЗАвП. Според тази норма наказателните постановления се издават от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица.В случая са налице доказателства за надлежно упълномощаване на Директор на регионална дирекция „Автомобилна администрация” да издава наказателни постановления. Поради това и съдът намира, че постановлението е издадено от компетентен орган. То е 3 съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочена е нарушената материалноправна норма, като и в акта, и в постановлението изрично е посочено, че е нарушена разпоредба на Регламент /ЕС/ № 165 /2014г. на Европейския парламент и Съвета и тази по смисъла на чл. 89, т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ.

Наказанието за извършените нарушения е индивидуализирано. Нито при предявяване на акта, нито в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН са били депозирани писмени възражения, в които да са наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване. При издаване на постановлението наказващият орган е изложил мотиви, защо не приема случаят за маловажен, като в ЗАНН не се съдържа изискване за вида на тези мотиви.

По никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция.

Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е приел, че въз. П. е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.36 §2 т.ii от Регламент / ЕС/ 165/2014г. Съгласно този текст когато водачът управлява превозно средство, на което е монтиран аналогов тахограф, той трябва да е в състояние на представи по искане на оправомощен служител на контролен орган всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28 дни съгласно изискванията на настоящия регламент и Регламент (ЕО) № 561/2006. От доказателствата по делото, а именно от показанията на св.И. е видно, че при проверка на дигиталния тахограф е било установено, че водачът не представя за времето от 09,24 часа на 20.03.2023г. до 05,31 часа на 21.03.2023г. тахографски листи, всеки наличен запис или разпечатка или удостоверение за дейности по образец, като представената дигитална карта на водача за посочения период нямала регистрирани данни.

По делото няма спор, че въз.П. при извършената му проверка не е представил исканите документи, от които да е видно какви действия е извършвал в периода о т 009,24 часа на 20.03.2023г. до 05,31 часа на 21.03.2023г, съдържащ се в периода на предходните 28 дни. В този смисъл правилно е било прието, че след като въззивникът не е представил изисканите 4 му документи, то той е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение на чл.36 §2 т.ii от Регламент / ЕС/ 165/2014г. Именно в изпълнение на правните норми на регламента, водачът е този, които следва да докаже, че в проверявания период не е управлявал или респективно управлявал, превозното средство, като за целта представи на конролните органи съответните документи. Поради това и възраженията в жалбата и становището в тази насока са неоснователни.

В хода на производството не са били допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани с описанието на нарушението на фактическа страна. Обстоятелството, че в акта и в постановлението са описани всички документи, които са визирани в правната норма и които един водач би могъл да представи, по никакъв начин не води до неяснота на нарушението от обективна страна и до противоречие във волята на наказващият орган.

Правилно е била приложена и санкционната норма.Именно чл.93 „в“ ал.17 т.3 от ЗАвП предвижда наказание за водач, който при проверка от контролните органи не представи документите, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни, а именно ръчни записи и разпечатки, и/или, каквото нарушение в случая е налице.

Правилно на въз. П. е била наложена „ глоба“ в размер на 1 500лв., който е императивно предвиден в закона. Съдът не намира несъответствие между приетата за нарушена правна норма и приложената санкционна такова.

Напротив, извършеното нарушение на чл.36 §2 т.ii от Регламент / ЕС/ 165/2014г. се санкционира именно на основание чл.93 „в” ал.17 т.1 от ЗАвП.

По отношение на нарушението по чл.89, т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ, съдът намира, че наказанието също е правилно наложено.

Съгласно чл.89, т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБ, по време на работа водачът задължително представя при поискване на контролните органи попълнен пътен лист по образец (приложение № 11), с изключение на случаите при придвижване на превозно средство без товар на територията на Република България до товарен пункт, като част от международен превоз.

Задължението по материалноправната норма - чл.89, т.2 от Наредба №33 5 от 03.11.1999г. има два аспекта, които са кумулативно изискуеми – да се представи пътен лист и този пътен лист да е попълнен по образеца, посочен в Приложение №11 от Наредбата.

В случаят е представен пътен лист за товарен автомобил извършващ обществен превоз, съгласно Наредба № 11 за международни превози.

Съгласно чл. 6 ал.1 от ЗАП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон.

Съгласно §1 14 от ДР на ЗАП "Международен превоз" е всеки превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна граница.

Видно от представеният Пътен лист е извършван превоз на територията на страната с маршрут гр.Нови пазар-гр.В..

Условията и редът за извършване на обществен превоз на товари на територията на Република България и в частност документите за извършване на обществен превоз на товари са уредени в Наредба № 33/1999г. на МТ, която се явява приложима в настоящия случай.

Правилно е прието, че представянето на пътен лист, в който не е по образец Приложение 11 от Наредба №33 от 03.11.1999г. е нарушение на изискванията на наредбата – чл.89, т.2, респективно правилно е приложен законът, като е наложено наказание на основание чл.105, ал.1 от ЗАП.

Видно от доказателствата по делото, процесният пътен лист е с липсващи-дата, час и минути, вид обществен превоз и документи за превоза.

Правилно е санкциониран жалбоподателя, тъй като видно от пътният лист той е и лицето, издало пътния лист.