Решение № 1250 от 09.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1250 гр. София, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Красимира Г. Г.а като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20231000502225 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №1419/21.03.2023 г. по гр. д. № 8072/2022 г. по описа на Софийски градски съд е: осъдено „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК 121718407, да заплати на З. Л. Б., с ЕГН **********, на основание чл. 432, ал.

1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, сума в размер на 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, по повод настъпило на 16.10.2019 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от 28.03.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлена исковата претенция над присъдения размер 100000 лв. до пълния предявен размер от 150000 лв., както и за законна лихва от 28.12.2019 г. до 27.03.2020 г. като неоснователна; осъдено „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД да заплати на З. Л. Б. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД, сума в размер на 1805,66 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, по повод настъпило на 16.10.2019 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от 28.03.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлена исковата претенция над присъдения размер 1805,66 лв. до пълния предявен размер от 7557,66 лв., както и за законна лихва от 28.12.2019 г. до 27.03.2020 г. като неоснователна.

Посоченото решение е обжалвано от З. Л. Б., действаща чрез процесуалния си представител, в неизгодните за нея отхвърлителни части – за 1 сумите съответно над 100 000 лв. до пълния претендиран размер от 150 000 лв. за неимуществените вреди, над 1805,66 лв. до пълния претендиран размер от 7557,66 лв. за имуществените вреди, ведно със законна лихва за периода от 28.12.2019 г. до 27.03.2020 г. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението в обжалваните части е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че първоинстанционният съд при определяне на дължимия размер на обезщетението не се е съобразил с настъпилите в резултат на процесното ПТП съществени телесни увреждания и психически травми, принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД и установената съдебна практика. Заявява се, че поради пропуск първоинстанционният съд не е констатирал, че по делото липсват всички описани в депозирана по делото молба фактури и не е дал указания за тяхното представяне в хода на съдебното дирене. Моли се решението да бъде отменено в обжалваните части, а предявените искове да бъдат изцяло уважен, като се присъдят направените пред двете инстанции разноски. С въззивната жалба се отправя следното доказателствено искане: на основание чл. 266, ал. 3 ГПК да бъдат приети като доказателства: заверени с оригинала копия от фактура № 1000129240/21.10.2019 г. за сумата от 3390 лева с касов бон, фактура № 1000129239/21.10.2019 г. за сумата от 1980 лева с касов бон, фактура № 1000041789/28.10.2019 г. за сумата от 129 лева с касов бон, фактура № **********/28.10.2019 г. за сумата от 195 лева с касов бон и фактура № **********/01.11.2019 г. за сумата от 58 лева с касов бон.

В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в първоинстанционното производство - „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, не е депозирал отговор на въззивната жалба.

Предмет на настоящото въззивно производство е депозирана по реда на чл. 263, ал. 2 ГПК насрещна въззивна жалба от страна на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, действащо чрез процесуалния си представител, срещу уважителните части на решение №1419/21.03.2023 г. за присъдените суми за обезщетение на претърпените имуществени и неимуществени вреди, ведно с присъдената законна лихва. В насрещната въззивна жалба се излагат съображения, че първоинстанционният съд неправилно не е приел за основателно направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. В тази насока се поддържа, че приетата съдебно-автотехническа експертиза е непълна и необоснована, поради което е била оспорена от процесуалния представител на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД. Посочва се, че неправилно СГС е отказал да допусне и назначи повторна такава експертиза. Моли се да бъде отменено в обжалваните уважителни части първоинстанционното решение, като се присъдят направените пред двете инстанции разноски съобразно изхода на правния спор.

В установения от закона срок, въззиваемият по насрещната жалба и ищец в първоинстанционното производство – З. Л. Б., действаща чрез процесуалния си представител, е депозирала отговор, с който оспорва същата 2 като неоснователна.

Предмет на въззивното производство е и частна жалба на З. Л. Б., действаща чрез процесуалния си представител, с която се обжалва определение № 6601 от 30.05.2023 г. по гр. дело №8072/2022 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК. С него е оставена без уважение молбата от 26.04.2023 г. за изменение на решението в частта му за разноските, като присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА в полза на адв. Н. бъде увеличено от 2 995,93 лева на 7 352 лева. В частната жалба се излагат съображения, че СГС необосновано не е определил възнаграждението съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Моли се да бъде отменено определението и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА в полза на адв. Н. в размер на 7 352 лева.

В установения от закона срок, ответника по частната жалба първоинстанционното производство – „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД не е депозирало отговор.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадена в срок от активно легитимирани страни в процеса против съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Като допустима следва да бъде разгледана по същество и частната жалба срещу определение № 6601 от 30.05.2023 г. по гр. дело №8072/2022 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно3 следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника – застраховател.

В първоинстанционното производство е прието за безспорно установено, че към датата на ПТП е налице валидно застрахователно правоотношение по отношение на ответника „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД и лек автомобил марка „Порше“, модел „Панамера“, с ДКН № ********, управляван от М. Я. А., по задължителна застраховка „Гражданска отговорност.

Спорът в настоящото въззивно производство се съсредоточава върху механизма на настъпването на ПТП, наличието на виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Порше“ - М. Я. А. обстоятелствата, наличието на причинно - следствената връзка между деликта и претърпените вреди, дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение, както и дали е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, респективно каква е неговата степен, ако е налице такова.

Видно е от обосновано кредитираната от първоинстанционния съд автотехническа експертиза, че произшествието е настъпило на 16.10.2019 г. в гр.София на ул. „Свето Преображение”, на прав пътен участък в кръстовището с ул. „д-р Николай Николов”. ПТП е настъпило в светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост. Процесният лек автомобил „Порше” се е движел по ул. „Свето Преображение” в лявата пътна лента от двете с посока от ул. „Филип Аврамов“ към бул. „Ал. Малинов“ със скорост на движение 60 км/ч. Приближавайки към кръстовището с ул. „д-р Николай Николов”, в същото време, пострадалата пешеходка е предприела пресичане на платното за движение на ул. „Свето Преображение”, от ляво надясно за посоката му на движение. Пешеходката се е движела със спокоен ход, като е преминала върху платното за движение за насрещнодвижещите се автомобили на процесния и е навлязла върху пътната лента, по която се е движил процесния автомобил. Водачът на лек автомобил „Порше“ не е задействал спирачната система на автомобила с авариен режим и е продължил движението си в първоначалната му посока и скорост.

Реализирало се е ПТП. Автомобилът с предната си лява част челно странично в зоната на ляв фар на автомобила е ударил пешеходката от дясната й страна. Вследствие на удара, който е бил под масовият център на тялото на пешеходката и частично страничен - приплъзващ за автомобила, тя е била качена върху предния капак на автомобила, като е достигнала до предното стъкло и го е счупила. След удара, тялото на пешеходката е било отхвърлено напред и в ляво от автомобила, като се е установила на мястото, където е констатирано петното от кръв в протокола за оглед на ПТП. След удара водачът на процесния автомобил е отклонил автомобила в дясно, при 4 което с предното си дясно колело е достигнал до предно ляво колело на паркиран автомобил в дясно и е реализирал удар в него. Скоростта на процесния автомобил „Порше“, към момента на удара с пешеходката е била около 60 км/ч. Няма данни за оставени спирачни следи от МПС преди мястото на удара с пешеходката, от което се определя, че в тази зона той не е спирал с авариен режим и не е намалявал скоростта си. Скоростта на движение на пострадалата преди настъпването на удара, е била за спокоен ход от 4,9км/ч. При установената скорост на движение на МПС от 60 км.ч., опасната зона за автомобила е 39,8 метра, с оглед отстоянието на автомобила до удара от 85,71 метра се обосновава извод за предотвратимост на произшествието. МПС е имало техническа възможност да спре преди мястото на удара с пешеходката за момента, когато тя е стъпила върху платното за движение за първи път.

Причина за произшествието са субективните действия на водача на лекия автомобил със системите на управление на автомобила, който е реагирал със закъснение, от което е последвал удар с пострадалото лице, предприело пресичане на платното за движение на ул. „Свето Преображение“ в района на кръстовището с ул. „Д-р Николай Николов“. На мястото не е имало обозначена пешеходна пътека с вертикална и хоризонтална маркировка, но пресичането на пътното платно е в продължението на левия тротоар на ул. Д-р Николай Николов.

От приетата от като компетентно изготвена и неоспорена от страните съдебномедицинска експертиза в първоинстаницонното производство се установява, че при процесното ПТП ищцата е получил съчетана травма на глава и тяло, довела до: мозъчна контузия без неврологични усложнения, с оглед становище на вещо лице в съдебно заседание проведено на 06.03.2023 г.; фрактура на раменната кост на десен горен крайник - открита, полифрагментна, с последващо усложнение - инфекция на меките тъкани; фрактура на улната с луксация на главичката на радиуса (обозначавана като фрактура на монтежия); фрактура на радиуса на типично място на лява ключица в средната й част; фрактури в гръден кош на 2-3-4-5 ребра по дясната аксиларна линия, като 4 и 5- то ребра са фрактурирани на 2 места (освен по аксиларната и по задната скапуларна линия); фрактура на дясна лопатка; фрактури на двете рамена на дясната пубисна кост от таза; фрактури на двете крила на сакрума (сакралната кост) ; фрактури на лумбални прешлени на шиловидните (процеси спинози) и десните напречни израстъци (процеси трансверзи) на Л 3, 4 и 5. Описаните травматични увреждания са се получили по комбиниран механизъм на директната и индиректна травма, като ударите по тялото на пострадалата от травмиращите тела (твърди повърхности) са дошли предимно от дясната й страна.Този механизъм може да се получи при удар от автомобил по пешеходец. Периодът на възстановяване на ищцата е 10 месеца до ниво на работоспособност, по данни на удължаваната от ТЕЛК временна неработоспособност, в който ищцата е търпяла различни по интензитет болки. Първия месец същите са били с висока първоначално и 5 после с умерена интензивност, като 10 дни след всяка от осемте проведени оперативни интервенции, болката отново се е изостряла до такава с висока интензивност. Към края на периода, особено след изваждане на имплантите от дясното рамо и предмишница, болките са били слаби с тенденция до утихване при покой на тялото. При ищцата има налични функционални дефицити в движенията на дясната раменна става и китка, като следствие на претърпените фрактури на раменната и лъчевата кости. Раменната кост е претърпяла най-тежката травма, изразяваща се в открита фрактура на горния й край и усложнена впоследствие с инфекция на раневите повърхности.