Решение № 163 от 13.06.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Шумен, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина Люб. Тонева при участието на секретаря Й.Р.К. като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно наказателно дело № 20253630200554 по описа за 2025 година Производство по чл.58д и сл. от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба, серия „К” № 10100974 на ОДМВР - Шумен, с който на П. И. И. , ЕГН ********** на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДВП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, в условията на повторност.

В жалбата си жалбоподателката сочи, че електронният фиш е неправилен и незаконосъобразен, че не съдържа необходимите реквизити, което е довело до неяснота на административно - наказателното обвинение.

Навежда твърдения за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставянето на протокола за използване на АТСС, водещи до недоказаност на нарушението. Твърди , че при издаването на ЕФ не е отчетен километров толеранс. Жалбоподателката иска да се отмени изцяло обжалвания електронен фиш, претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява и не се представлява. Депозира писмени бележки чрез процесуален представител. В същите заявява, че декларацията по чл. 189 ал.5 от ЗДвП касаеща делото, е подадена от лице, което не е законен представител на собственика на МПС. Излага подробни мотиви в тази насока .

Процесуалният представител на административно - наказващият орган моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Намира нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя, за безспорно установено, поради което моли ЕФ да бъде потвърден и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДВП, поради което е процесуално допустима.

1

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 14.10.2024г. в 15:23 часа, лек автомобил марка „Форд Пума “ с рег.№ СВ 3855 КЕ се движел в гр. Шумен по бул.“С.Велики“№ 3 / земеделски институт/, в посока изхода на града. Разрешената скорост на движение в населено място била до 50 км/ч., а процесният автомобил се движел със скорост от 68 км/ч.

Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство - ARH САМ S1 120 сссе.

Била извършена справка и било установено, че превозното средство е собственост на „МОТО ПФОЕ ЛИЗИНГ“ ЕООД, а ползвател е „Виваком България“ ЕАД.

Поради това обстоятелство на законния представител на дружеството – Н.В.А. бил издаден Електронен фиш серия К №9961535.

На 03.12.2024г. била представена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, удостоверяваща, че на 14.10.2024г. в 15:33 часа автомобилът е бил предоставен за ползване на жалбоподателката, както и че по време на заснемане на нарушението същият е бил управляван от нея. Било приложено и копие от свидетелството за правоуправление на П. И. И..

Електронен фиш серия К №9961535 бил анулиран, като административно - наказателната отговорност била насочена към жалбоподателката.

Било установено, че жалбоподателката П. И. И. е наказана с ЕФ серия К №8042578 на ОД на МВР-Варна за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на 25.07.2023г., нарушението извършено на 14.10.2024г. в 15:33 часа било квалифицирано като извършено повторно и й бил издаден Електронен фиш серия К №10100974 за налагане на глоба в размер на 100 лева, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Относно квалификацията повторност, по делото е представено доказателство за това, че предходният ЕФ серия К №8042578 на ОД на МВРВарна за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на 25.07.2023г., издаден на жалбоподателката П. И. И., е влязъл в законна сила на 13.12.2023г.

/ Справка от АИС/ стр. 75/, както и че същият е заплатен на 13.12.2023г./ Гореизложената фактическа обстановка е установена въз основа приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства .

Съдът приема за безспорно установено, съобразявайки приложената по делото разпечатка от паметта на автоматизирано техническо средствомобилна система за видеоконтрол тип ARH САМ S1, че на посочените дата и час процесният автомобил се е движел по бул.“С.Велики“№ 3 в гр. Шумен, в посока изхода на града, в рамките на населеното място, със скорост, превишаваща разрешената максимална скорост.

Приложеният по делото Протокол за използване на АТСС е доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контролът и въведените ограничения на скоростта. Безспорно в случая към протокола е приложена снимка на разположението на уреда, съобразно изискването на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з532 от 12.05.2015г., налагащо извод, че от описаните и анализирани по-горе 2 доказателства става ясно, къде е било разположено /позиционирано/ това АТСС на посочената дата и в посоченото време.

В настоящия случай са представени писмени доказателства за това, че е използвано АТС "АRH САМ S1", одобрено по надлежния ред, мястото за контрол с автоматизирано техническо средство, попълнен е протокол за използване на АТСС. От представеното писмено доказателство за годност на техническото средство - протокол № 134-СГ-ИСИС/25.09.2024г.,/стр. 28 / се установява, че на системата е извършена метрологична проверка Системата е заснела и записала скорост на движение на процесния автомобил от 68 км/ч. (видно и от приложената фотоснимка). При издаването на електронния фиш е приспадната допустима техническа грешка от 3% и е приета скорост на движение от 65км/ч.

От приложения снимков материал, изготвен чрез мобилната система за видеоконтрол на нарушенията, е видно, че регистрираната скорост на движение е именно на автомобила, във връзка с който е издаден обжалваният електронен фиш. Доколкото посочените снимки са изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, същите се явяват веществени доказателства по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДП. Предвид това съдът намира, че процесният автомобил действително се е движел с посочената в ЕФ скорост.

С описаното деяние виновно е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Пътят, по който се е движел автомобилът, се намира в рамките на населеното място, поради което при избиране скоростта на движение се прилагат общите правила, установени с цитираната норма, като следва да се приеме, че наказващият орган коректно е посочил законната разпоредба, която е била нарушена виновно.

Същевременно съдът приема, че административно - наказателната отговорност неправилно е насочена към жалбоподателката, като в тази насока споделя възражението изложено в молба вх.№9799 от 06.06.2025г. чрез адв. З.

Н. от АК - Бургас.

Съобразно чл.189, ал.5 от ЗДвП, електронният фиш се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или ал.2 от ЗДвП, на собственика, респ. на законния представител на юридическото лице, когато автомобилът е собственост на ЮЛ. Собственикът или законният представител на ЮЛ имат право в 14дневен срок да подадат декларация с данни за лицето, извършило нарушението.

В конкретния казус, видно от справката за собственост /стр.17/, собственик на МПС „Форд Пума “ с рег.№ СВ 3855 КЕ е „МОТО ПФОЕ ЛИЗИНГ“ ЕООД, а като ползвател на процесния автомобил е посочено дружество „Виваком България“ ЕАД.

От приложената по делото справка в Търговския регистър се установява, че към момента на извършване на нарушението законен представител на дружеството „Виваком България“ ЕАД, което е ползвател на процесното МПС, е Н.В.А.

На лицето Н.С.А. именно, е бил издаден първоначалният Електронен фиш серия К №9961535.

Нормите на чл. 186, ал. 4 и ал. 5, чл. 189, ал. 4 до 8 ЗДвП, регламентират издаването на електронния фиш на името на собственика на автомобила, респ. законният представител на ЮЛ, като е налице законовата презумпция, че именно той е неговия водач. Законният представител на дружеството3 собственик или ползвател може да посочи, чрез депозиране на декларация по чл. 189, ал. 5, предл. 2-ро ЗДвП и представяне на копие от свидетелството за правоуправление, че не той, а друго лице, на което е било предоставено управлението на МПС.

По случая, касаещ първоначалния Електронен фиш серия К №9961535, издаден на Н.С.А., такава декларация и копие на СУМПС на жалбоподателката са били представени. Декларацията /стр. 22/ е подписана от лице с имена Е.А.А., а не от представителя на „Виваком България“ ЕАД Н.С.А. .

Видно обаче от приложената декларация на стр. 22 от делото, лицето Е.А.А. е изготвило декларацията „ в качеството на собственик / законен представител на собственика на превозно средство с рег. № СВ3855КЕ марка Форд модел Пума и във връзка с ЕФ К №9961535“ .

Същевременно от приложеното пълномощно по делото /стр.25/ е видно, че Е.А.А. е пълномощник на дружеството, като е овластен с правомощията да го представлява пред всички държавни и общински органи, търговски дружества и други юридически лица или физически лица, включително, но не само пред Министерство на вътрешните работи, КАТ и застрахователните дружества, като за целта подписва, подава и получава всички видове документи във връзка със спиране от движение и сваляне от отчет на притежаваните от дружеството МПС.

Е.А.А. е упълномощен също да представлява

Виваком пред компетентните органи като подава от името на дружеството и получава всички необходими документи във връзка с нарушения извършени с притежаваните от дружеството МПС, включително, но не само да подава писмена декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДВП с данни за лицето извършило нарушение.

При тези данни Е.А.А. е пълномощник, но не е законен представител на юридическото лице, така както е отразено в декларацията приложена по делото : в качеството на собственик / законен представител на собственика на превозно средство с рег. № СВ3855КЕ марка Форд модел Пума и във връзка с ЕФ К №9961535.

Също така Е.А.А. е упълномощен да представлява самото дружество, но не и физическото лице Н.В.А. който е законен представител на дружеството. В тази връзка съдът съобрази, че законният представител Н.С.А. по първоначално издадения срещу него Електронен фиш серия К №9961535 е бил санкциониран в качеството си на физическо лице, му е било наложено предвиденото наказание за физически лица- глоба.

При това положение, издателят и подписалият декларацията Е.А.А., п ъ р в о не е имал качеството на собственик/законен представител на собственика на превозно средство с рег. № СВ3855КЕ марка Форд модел Пума във връзка с ЕФ К №9961535, каквото е записано в декларацията и второ не е бил упълномощен да представлява лицето Н.С.А., срещу което е бил издаден първоначално електронния фиш, тоест А. не е разполагал с необходимата представителна власт да депозира декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП.

Горното налага извод, че в случая АНО не е имал законово основание да издаде ел.фиш на жалбоподателката, независимо, че е било представено копие от свидетелството й за правоуправление.

Липсата на подписана от надлежно лице декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП обуславя незаконосъобразността на издадения ел. фиш и води до 4 неговата отмяна на това основание.

Предвид всичко изложено съдът намира, че обжалваният електронен фиш се явява незаконосъобразен независимо, че нарушението описано в обжалваният ЕФ е извършено, и като такъв следва да бъде отменен изцяло.

С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на жалбоподателя искане, на жалбоподателката следва да се присъдят направените по делото разноски. Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за процесуално представителство (видно от приложения договор за правна защита и съдействие стр. 50 ), което следва да бъде присъдено изцяло. Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът