Определение № 98 от 28.02.2025, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 541/2024
- Вид
- Определение № 98
- Подписан
- 28.02.2025
- В сила
- 28.02.2025
- Състав
- Ралица Герасимова, Велизар Тодоров Бойчев, Милена Пейчева
Цитирани разпоредби
- чл.128 · Наказателен кодекс
- чл.129 · Наказателен кодекс
- чл.130, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.130, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.131 · Наказателен кодекс
- чл.131, ал.1, т.2 · Наказателен кодекс
- чл.20, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.81, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.153 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 98 гр. Русе, 28.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ралица Герасимова
Членове:
Милена Пейчева
Велизар Т. Бойчев като разгледа докладваното от Ралица Герасимова Въззивно частно наказателно дело № 20244500600541 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от П. Й. П. срещу определение №23/13.05.2024 г. по ЧНД №108/2024 г. по описа на БРС. В същата се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и противоречия с материалния закон на атакувания съдебен акт и се моли за неговата отмяна. Конкретизира се, че в рамките на досъдебното производство не са били извършени всички процесуални действия необходими за установяване на релевантните факти – назначаване на повторна СМЕ, назначаване на съдебно-техническа експертиза на видеозапис и извършването на следствен експеримент и очна ставка със св. М. М. С.. Иска се неговата отмяна на атакувания акт и съответно – на постановлението за пракратяване на наказателното производство.
Окръжният съд, след като взе предвид доказателствата по делото и оплакванията във въззивната жалба намира, че същата е депозирана в процесуално преклузивния срок, изхожда от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя се явява и ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията на съда в тази насока са следните:
Производството по досъдебно производство № 18/2022 г. по описа на РП Велико Търново е образувано и водено за престъпление по чл.131, ал.1, т.2 от НК.
В хода на разследването били проведени разпити на свидетели, събрани и приобщени били и писмени доказателства, назначена била и СМЕ на жалбоподателя П. Й. П..
На 20.02.2024 г. с постановление от същата дата прокурор при РП Велико Търново прекратил наказателното производство приемайки, липса на доказателства за осъществен състав на престъпление по чл.131, ал.1, т.2, вр. чл.130, ал.2 от НК, като се обосновал, че макар и да са били събрани доказателства за физическо съприкосновение между полицейския служител Г. и св. П. П., което обаче не е било следствие целенасочени действия 1 на Г. да причини телесна увреда на П.. Допълнително представителя на държавното обвинение се позовал и на изтекла давност за наказателно преследване и постановил акта си на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
След жалба на П. Й. П., в качеството му на пострадал от деянието по чл.131, ал.1, т.2 от НК, първоинстанционният съд приел правилност, законосъобразност и обоснованост на прокурорския акт и го потвърдил. Счел е, че макар и да не са били събрани относими доказателства (оглед на веществено доказателство-видеозапис или назначаване на съдебнотехническа експертиза за възпроизвеждане на неговото съдържание, като бъдат фиксирани кадри от събития, имащи значение за делото), то доколкото е изтекла давността за наказателно преследване правилно наказателното производство е било прекратено. В последната насока се солидаризирал се с правните изводи на представителя на държавното обвинение и развил допълнителни такива в насока изтичане и на абсолютния давностен срок по чл.81, ал.3 от НК.
Въззивната съдебна инстанция, след проверка на атакуваното определение на районния съд намира, че при постановяването му не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правата на защита на страните.
Същевременно въззивният съдебен състав намира, че в рамките на предсъдебната фаза не са били извършени в необходим обем процесуално следствените действия с оглед удовлетворяване на изискването за пълнота, обективност и всестранност на разследването.
В конкретния случай, след като се запозна с приобщените в предсъдебната фаза на производството доказателства, въззивният съдебен състав достигна до следните фактически изводи:
Св. П. П. живеел в с. О., общ. С. и бил **** на селото до **** г.
Въз основа на жалба от св. Л. И. – **** на същото село през 2018 г. била образувана преписка №133/2018 г. по описа на РП Свищов. С постановление от 14.02.2018 г. от страна на наблюдаващия прокурор било възложено извършването на проверка. Част от тази проверка по указания на представителя на държавното обвинение било снемането на обяснения от св. П. П., предявяване на материали и съставяне на предупредителен протокол по ЗМВР. Преписката била възложена на св. В. Г.-полицейски служител при РУ при ОД на МВР Свищов.
В изпълнение на задълженията си св. Г. призовал св. П., който на 27.02.2018 г., около 11.00 часа се явил в сградата на кметството на с. О., където била и приемната на св. Г.. Там възникнало словесно, а впоследствие и физическо съприкосновение между двамата на отделни части от които станил свидетели св. И., св. М. В., синът на св. П. П. – св. Й. Й.. и св.
С. Й.. Част от случващото било записано с телефон от св. П. П..
На същата дата св. П. П. посетил ЦСМП Велико Търново, където бил прегледан и впоследствие – задържан. От органите на досъдебното производство му било извършено било освидетелстване.
На 28.02.2018 г. на П. било издадено СМУ №111/2018 г., в което били констатирани 2 следните травматични увреди: охлузвания по челото и лявата длан, кръвонасядане и отток по десните мишница и подбедрица
В рамките на досъдебното производство била назначена СМЕ по писмени данни, от заключението на която било установено, че при възникналия инцидент св. П. П. е получил охлузвания в дясната челна половина на главата, кръвонасядания по вътрешната повърхност на дясната мишница, охлузвания по гръбната повърхност на първата фаланга на пети пръст на лявата ръка, охлузване по гърба на лявата длан на ръката, охлузване по гръбната повърхност на втора междуфалангеална става на трети пръст на лявата ръка, отчупване на част от нокът на трети пръст на лявата ръка и кръвонасядане по предната повърхност на дясната подбедрица с отток по ръба на големия пищял на същата подбедрица.
На 05.12.2018 г. П. Й. П. подал тъжба срещу Л .А. И. с обвинение за осъществен състав на престъпление по чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2 от НК, въз основа на което било образувано НЧХД №412/2018 г. по описа на РС Свищов.
Въззивната съдебна инстанция с оглед установената от нейна страна фактическа обстановка и след цялостна служебна проверка на първостепенния акт, с който е било потвърдено постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство намира, че първоинстанционният акт следва да бъде отменен, като се отмени и прекратителното постановление на Русенска районна прокуратура по следните съображения:
Настоящият съдебен състав намира, че от страна на водещия разследването, предвид изискванията за пълнота, всестранност и задълбоченост не са били извършени всички необходими процесуални действия, досежно обективна и субективна несъставомерност на поведението на В. Г. по текста на чл.131 от НК.
Правилни и законосъобразни се явяват доводите на БРС досежно необходимостта от изследване на наличния по делото видеозапис – както чрез извършване на оглед от страна на органите на досъдебното производство, така и чрез назначаване на съдебно техническа експертиза. Със съображенията на контролираната съдебна инстанция, касателно характера на видеозаписа и неговата процесуална и доказателствена стойност, настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира. При експертното изследване вещото лице следва да възпроизведе на хартиен носител кадри под формата на снимки от направения от свидетеля П. видеозапис от събитията, случили се на 27.02.2018 г. в сградата на кметството на с. О., общ. С., в хронологична прогресия, ведно с думи, фрази и изречения, при което пряката реч да бъде отразена като текст, така че да бъде обективирана връзката между чутото и видяното.
На следващо място въззивният съдебен състав намира, че не са били изследвани в пълнота релевантните за производството факти и в този смисъл част от доводите във въззивната жалба на П. П. следва да се възприемат като основателни. Конкретно, видно от заключението на назначената в предсъдебната фаза СМЕ по отношение на св. П. са били констатирани телесни увреди - охлузвания в дясната челна половина на главата, кръвонасядания по вътрешната повърхност на дясната мишница, охлузвания по гръбната 3 повърхност на първата фаланга на пети пръст на лявата ръка, охлузване по гърба на лявата длан на ръката, охлузване по гръбната повърхност на втора междуфалангеална става на трети пръст на лявата ръка, отчупване на част от нокът на трети пръст на лявата ръка и кръвонасядане по предната повърхност на дясната подбедрица с отток по ръба на големия пищял на същата подбедрица. В заключителната си част вещото лице е посочило, че травматичните увреждания на меките тъкани по главата, тялото и крайниците на П. съставляват лека телесна повреда, „съпроводени и проявени с болка и страдания“.
Въззивният съд намира, че това заключение на експерта по назначеното изследване не отговаря на изискванията на процесуалния закон за пълнота и обоснованост. На първо място експертът не е дал надлежен и категоричен отговор дали се касае за телесна увреда, съставляваща разстройство на здравето, извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК – чл.130, ал.1 от НК или на П. са били причинени болки и страдания по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
В тази насока разследващите не са изпълнили задълженията си по чл.153 от НПК да назначат повторна СМЕ за установяване с несъмненост на вида и медикобиологичния характер на телесната повреда на пострадалия. При това следва да се съобразят, независимо от изложеното от експерта и задължителните предписания на ППВС №3/1979 г. – т.15 – по отношение на квалификацията по чл.130, ал.1 от НК, че „В практиката на съдилищата правилно се приемат за леки телесни повреди с разстройство на здравето случаите на наранявания на кожата, насиняване на части на тялото, счупване на носни костици, изгаряния от по-лека степен, леки навяхвания на крайниците, мозъчно сътресение без загуба на съзнанието, контузни рани и много други.“
В този смисъл и не могат да се споделят доводите на представителя на прокуратурата и на БРС за изтичане на давностния срок за наказателно преследване, доколкото в случай, че по изискуемия от закона несъмнен начин бъде установено, че телесната вреда е такава по текста на чл.130, ал.1 от НК, то срокът за наказателно преследване, предвид наказуемостта на деянието по чл.131, ал.1, т.2, вр. чл.130, ал.1 от НК би бил различен. Тук следва да се посочи, че въззивният съдебен състав изразява категорично си несъгласие, касателно формираните изводи на прокуратурата за липсата на прекъсване на давността за наказателно преследване. С оглед изложеното по-горе и наличието на тъжба, въз основа на която е било образувано наказателно производство, макар и от частен характер (НЧХД №412/2018 г. по описа на РС Свищов), то с категоричност давността е била прекъсната на 05.12.2018 г.
Съдът намира, че макар и на този етап да не се явява необходимо провеждането на следствен експеримент и очна ставка, то съответно, предвид констатираните противоречия в изложението на свидетелите М. С. и Е. Й., както и с оглед наличните твърдения, че С. е присъствал на част от инцидента, следва да се извършат повторни, задълбочени разпити на тези свидетели – конкретно по отношение на Й. - какво конкретно е възпроизвел пред него за инцидента С., споделил ли е, че е наблюдавал случилото се, като в случай на задълбочаване на противоречията, трябва да бъде направен опит същите да се изяснят, включително и чрез очна ставка.
Едва след събирането на посочените по-горе доказателства следва да се извърши 4 надлежен анализ и съпоставка на цялата доказателствена съвкупност и изградят съответните доказателствените изводи за поведението на В. Г. и неговата обективна и субективна съставомерност по текста на чл.131, ал.1, т.2 от НК.
По изложените съображения въззивната инстанция приема, че определението на БРС следва да бъде отменено, като бъде отменено и постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6 от НПК, Русенски окръжен съд, наказателно отделение
Разпечатката съдържа 36 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c39c2fe7-1dae-4736-abe8-5d00887736ed