Определение № 4141 от 20.11.2018, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………./……………2018г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

ЦВЕТЕЛИНА

ХЕКИМОВА като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.д. №1761/2018г., по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

Предмет на производството е

ВЖ на К.У. срещу постановеното решение по ГД №15330/2016г. на 8 състав на ВРС както и ЧЖ на К.У. срещу постановено допълнително определение в частта за разноските по чл.248 ГПК.

Производството по ВЖ на К.А.У., гражданин на

Руската Федерация, постоянно пребиваващ в РБългария, с адрес гр.Варна, ул.Д-р Стойчо Йорданов №6, ет.2, ап.4, чрез процесуалния му представител адв.Панайот Панайотов от ВАК, е срещу решение №2080/14.05.2018г., постановено по ГД №15330/2016г. на VIII състав на ВРС, с което съдът е приел за установено в отношенията между страните, че ответникът К.А.У., гражданин на Руската федерация, постоянно пребиваващ в Република България, ЕГН **********, дължи на ищеца Етажна собственост на „Феста Апартмънтс Поморие", гр.Поморие, ул.Княз Борис I №211, представлявана от Председателя на Управителния съвет Мартин Чолаков, следните суми: сумата от

15 513,50 лв. (петнадесет хиляди петстотин и тринадесет лева и петдесет стотинки) главница, представляваща неплатени такси за поддържане, управление и ремонт за 2015г., приети с решение по точка втора от дневния ред от Протокол от 12.11.2014г. на Общото събрание на Етажната собственост /ЕС/ в комплекса, съобразно притежаваните от длъжника 10 броя апартаменти в нея, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 26.11.2015г. до окончателното изплащане на задължението, както и мораторни лихви в общ размер 1 256,78 лв. (хиляда двеста петдесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки), начислени за периода от 15.01.2015г. до 12.11.2015г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение №7351/27.11.2015г. по ч.гр.д. №14633 по описа за 2015г. на Варненски районен съд, XI състав, на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. с чл.6, т.9 и 10 ЗУЕС и чл.86, ал.1 ЗЗД.

В жалбата се твърди, че решението е материално незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с плоцесуалния закон, а така също и със събрания доказателствен материал. За да обоснове извода си за уважаване на предявения иск, съставът на ВРС е приел от фактическа страна, че ответникът е собственик на посочените в исковата молба 10 бр. апартаменти, находящи се в комплекса, както и че притежаваните обекти от ответника са описаните в таблицата към петитума на исковата молба, с посочената площ на апартаменти и общи части. Приобщено е по делото разрешение за ползване на строеж:

„Ваканционно селище, хотел и КОО /апартаменти за сезонно ползване блокове А,Б,В и Г и хотел с хотелски стаи. Съгласно протокол от общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти на комплекса от 12.11.2014г. /л.

177-181/, по т.2 от дневния ред е утвърдена такса за поддръжка в размер от 9 евро кв/м без ДДС. Приобщени са /л.124-172/, са решения, с които са отменени всички решения, взети на проведени през 2016г. общи събрания на собственици в отделните блокове А, Б, В и Г, които са проведени по самостоятелни блокове.

Въззивникът твърди, че въпреки представените доказателства и липсата на оспорване от страна на ищеца, съдът е пропуснал да приеме от фактическа страна, че:

1.

Хотелът - разположен в центъра на комплекса е изключителна собственост на едно лице - „ФЕСТА ХОТЕЛИ"АД, което се доказва от представеният документ за собственост и устав на „ФЕСТА ХОТЕЛИ" АД, който е наличен и публично достъпен по партидата на дружеството в търговския регистър;

2.

Към хотела/хотелският корпус (който по кадастър е самостоятелна сграда) не се числят общи части;

3.

Към всеки самостоятелен обект се числят общи части не от целия ансамбъл от сгради (представляващи комплекс с търговското име ФЕСТА АПАРТМЪНТС ПОМОРИЕ или ФЕСТА ПОМОРИЕ РИЗОРТ), а единствено общи части от съответния БЛОК/СГРАДА, в която е разположен съответния обект. Това се доказва най-малкото от представения УСТАВ на „ФЕСТА ХОТЕЛИ" АД;

4.

В удостоверението за въвеждане в експлоатация и кадастралните документи комплексът се разглежда като няколко отделни блока с апартаменти, както и сгради за обществено обслужване - хотел, банка, бар и т.н., които имат коренно различни интереси при формиране и управление на общите части, които се числят към отделните блокове;

5.

Събранията по блокове (т.е. разпада на легитимността на ищцовата организация като обща ЕС на целия комплекс) са проведени на дати 16.07.2015г. за блок „Г", 26.08.2015г. за блок „А" и 21.08.2015г. за блок „В" като решенията на тези събрания НЕ СА ОТМЕНЕНИ!!! Отменени са решенията на събранията на блокове А, В и Г, които са провеждани през 2016г., но няма доказателства по делото за отмяна на първоначалните събрания на ЕС на блокове А, В и Г, за учредяването на които са представени както протоколите от събранията, обективиращи взетите решения, така и уведомленията, от които е видно, че отделните етажни собствености на блокове А, В и Г са регистрирани в Община Поморие още през 2015 година;

6.

Съдът не е коментирал или ценил по никакъв начин представените документи, с които въззивникът твърди, че доказва плащане на суми към ЕС по блокове именно с основание „такси за управление и поддръжка за апартаментите” на ответника.

Плащането е направено в полза на съответните ЕС по блокове, които са съществували след проведените и неотменени събрания, т.е. налице е хипотезата на чл.75, ал.2 от ЗЗД, още повече че свидетелските показания на Сергей Ворочалков - член на УС на ищеца доказват, че всички действия по управление и поддръжка на общите части, числящи се към жилищните блокове (в които са разположени собствените на ответника имоти), са извършвани единствено от страна на ЕС на отделните блокове, а не и на ищеца - ЕС на комплекса. Свидетелят заявява: „Преди 2015г. ФЕСТА ХОТЕЛИ се занимаваха с таксите за обслужване от собствениците, и нищо не се правеше по поддръжка на комплекса, както и относно техническо изправно състояние и чистота. Херметичността на покривите бе нарушена, настилките на подовете също, стените бях повредени, както и зелените части. Почистването се извършваше само в хотелската част и на зелените площи пред хотелската част, а в жилищните блокове почистването се извършване само пред апартаментите, но които бяха собственост на ФЕСТА ХОТЕЛИ поради което собствениците като видяха какво става, са създали етажна собственост и преминаха към управление на своите жилищни блокове посредством ЕС в съответствие със закона ".

Отделно от това, въззивникът твърди допуснати от съда процесуални нарушения: съдът не е коментирал направеното от ответника с отговора на исковата молба искане ищецът да представи в оригинал протокола от проведеното ОСЕС от 12.11.2014г. както и в цялост и в оригинал регистрационния списък - неразделна част от този протокол.

Въпреки, че не са представени в оригинал, изрично оспорените документи служат на състава като основни доказателства в опора на правните изводи. Твърди се, че в предварителния доклад било вменено в тежест на ищеца да докаже извършване на разходите, по управление и поддръжка на ЕС, тъй като ответникът оспорва извършването на каквито и да било разходи. При окончателния доклад тежестта за доказване на това обстоятелство (направени разходи или извършени действия по управление, поддръжка на ЕС и подобрения и ремонти) липсвало. Това отново се сочи като процесуално нарушение, тъй като противоречи на моралните принципи да бъде съден собственик за пари/такси, при условие, че срещу тези такси дори не се твърди да е получил някаква услуга или благо; противоречи на принципа и духа на закона за управление на етажната собственост да се заплащат суми за управление и поддръжка без да е зададен бюджет предварително или отчет след извършването на разходите. Отделно от това, се твърди, че са присъдени разноски в полза на ищеца без последния да е представил списък на разноските по чл.80 ГПК. Това също се сочи като процесуално нарушение. По делото няма списък на разноските, представен от ищеца, а са присъдени всичките направени разноски както за държавна такса, така и за адвокатско възнаграждение.

Твърди се, че направените от състава на ВРС правни изводи, а именно, че:

A)

От съвкупния анализ на представените и неоспорени по делото писмени доказателства - строителна документация, се установява, че отделните блокове на сградата са функционално свързани, като от входа на всеки блок е възможно без да се излиза от сградата, да се достигне до всички останали блокове, респективно ползват общи части заедно, поради което съдът е намерил за неоснователно възражението на ответната страна за несъществуване на етажната собственост;

Б) всички възражения, касаещи законосъобразността на взетите решения са преклудирани и не следва да бъдат обсъждани от настоящия съдебен състав;

B) за неоснователно съдът е намерил възражението за неяснота относно начина на изчисляване на таксата доколкото размерът й ясно е закрепен към квадратурата на притежаваните обекти;

Г) извършването на разходите не е елемент от фактическия състав на предявения иск, поради което и възраженията за ненадлежно осъществяване дейностите по поддръжка не биха могли да обосноват недължимост на сумата към етажната собственост;

Д) възражението, че не се дължат сумите на основание чл.51 ЗУЕС въобще не е разгледано и произнасяне в мотивите на решението няма;

Е) възражението, че сумите за управление и поддръжка са изплатени на етажните собственостти по блокове, учредени със събрания през август и септември 2015 година, въобще не е разгледано и произнасяне в мотивите на решението няма.

Твърди се, че именно въз основа на тези изводи районният съд е постановил обжалвания съдебен акт. Въззивникът сочи мотивите за обжалване на решението като твърди, че:

А)

КОМПЛЕКСЪТ ОТ СГРАДИ НЕ МОЖЕ ДА СЕ разглежда като едно цяло по отношение на нуждите от управление и поддръжка и начина на управление на отделните сгради. В центъра на комплекса и между блокове А, Б, В и Г е разположен ХОТЕЛЪТ, който е отделен самостоятелен блок и е индивидуална собственост на едно лице - ФЕСТА ХОТЕЛИ АД. Този хотел няма свои общи части, и не може да участва в общата етажна собственост тъй като НЕ СПОДЕЛЯ ОБЩИ ЧАСТИ и НЯМА ТАКИВА. Коридорите в хотелския блок/корпус, асансьорите, стълбищата в хотела се числят към хотела и не представляват общи части. Те не се използват от собствениците на апартаменти в жилищните блокове, тъй като собствениците на жилищни блокове нямат работа в ХОТЕЛА и няма как да бъдат допуснати в ХОТЕЛА. Затова и изваденият от контекста на някое от приложените като доказателства от ищеца съдебни решения извод, че „отделните блокове на сградата са функционално свързани, като от входа на всеки блок е възможно без да се излиза от сградата, да се достигне до всички останали блокове, респективно ползват общи части заедно" се твърди като изначално погрешен. Твърди се, че хотелският блок е отделен от останалите според документа си за собственост, отделен е като кадастрален обект, отделен е и фактически с железни врати, като от блоковете не може да се премине и да се влезе в хотела. Собствениците на хотела не допускат трети лица да влизат и преминават през коридорите, защото това би компрометирало сигурността на гостите. Гостите на хотела от своя страна също нямат работа по коридорите на жилищните блокове, а масивните врати свързващи хотела с блоковете са заложени единствено като евакуационни изходи на хотела. Въззивникът оспорва извода на съда, че по делото е представяна строителна документация - действително от страна на ищеца са представени обяснителна записка (л. 119-121 в която не се говори нищо повече от това, че: ,.....създава усещането за цялостно възприемане на комплекса") и таблица за определяне на площи за хотела (л.122,123) като в последната се съдържат абсурдни данни за това как към отделните хотелски стаи се числят общи части. Твърди се, че това е изначално недопустимо, тъй като за общи части може да говорим единствено при сгради в режим на ЕС, а ХОТЕЛЪТ е собственост на едно лице. От самия документ за собственост на ХОТЕЛА (л.40 по делото, описанието е на л.48) е видно, че към него няма общи части и че целият хотел принадлежи на едно лице. Приложена от ищеца е обяснителна записка, но въззивникът твърди, че от своя страна е представили други доказателства относно обособеността на блоковете в комплекса. И докато обяснителната записка и ценообразуването са частни документи, то удостоверението за въвеждане в експлоатация е официален удостоверителен документ, УСТАВЪТ на ФЕСТА ХОТЕЛИ АД е документ с по-голяма доказателствена стойност от представените от ищеца, което съдът следва да съобрази. Твърди, че изводът на съда, че „....всички останали блокове, респективно ползват общи части заедно", не се подкрепя от събраните доказателства. ХОТЕЛЪТ НЕ ПОЛЗВА ОБЩИ ЧАСТИ СЪС СЪСЕДНИТЕ БЛОКОВЕ и това е центъра на конфликта в този комплекс - че собствениците на хотела диктуват дневния ред в комплекса, създали са ищцовата етажна собственост и чрез нея получават средства, който не изразходват за нуждите на жилищните блокове, а отделно от това не дават отчет за разходите си, т.е. въпреки че изискват спазване на ЗУЕС, ищцовата организация не е създадена според нормите и принципите на ЗУЕС (тъй като е вклюен обект - ХОТЕЛ, който няма и не споделя общи части с останалите и има различно предназначение и режим на управление) и не се управлява финансово според ЗУЕС, определена е такса на кв.м. без да е направен нито бюджет, нито отчет, а удобно за тях дори съда не изисква доказателства за разходване на суми. Твърди се, че ЕС - ищец по делото - не съществува и защото тя се е делегитимирала с образуването на ЕС на блоковете през лятото на 2015 година. Действително - събранията, проведени 2016 г. са отменени, но това не се отнася до тези, проведени през лятото на 2015 г., на която именно ЕС на блокове А,В и Г са учредени и на които ЕС въззивникът е плащал (на л.53-70 са представени доказателствата за учредяването на ЕС по блокове през месеците юли и август 2015 г.) Съдът категорично е приел, че „всички възражения (на ответника), касаещи законосъобразността на взетите решения са преклудирани и не следва да бъдат обсъждани от настоящия съдебен състав ". Същият принцип реципрочно следва да бъде приложен и спрямо събранията на блокове А,В и Г, проведени през 2015 година - не са били обжалвани в срок, следователно всички собственици са обвързани от решенията на тези събрания без значение законосъобразността им. Въззивникът счита, че с оглед разпоредбите на ГПК не може да бъде споделено становище, че решенията на ОС на ЕС не могат да бъдат нищожни и след като не са обжалвани по реда на чл.40, ал.