Определение № 442 от 11.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 442 гр. Пловдив, 11.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно частно търговско дело № 20235001000672 по описа за 2023 година

Производството е по чл.122 от ГПК.

Пред окръжен съд Я. е предявена искова молба вх. № 4926/24.10.2022г. от „Т.Я.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Я. против „М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.

Б., по която искова молба е образувано т.д.№45/2022г. по описа на същия съд.

С определение №153/11.09.2023г. производството по образуваното пред ОС Я. т.д. е прекратено пред този съд и делото е изпратено по подсъдност на ОСПазарджик. Окръжен съд Я. се е позовал на възражение за местна подсъдност, съдържащо се в отговора на исковата молба и е приложил разпоредбата на чл.108 ал.1 от ГПК.

Пред окръжен съд Пазарджик е образувано т.д. №196/23г. С определение №405/08.11.2023г., Окръжен съд Пазарджик е прекратил производството по делото, повдигайки спор за подсъдност, считайки, че компетентен да се произнесе по спора е окръжен съд Я..

Като се запозна с данните по делото, Пловдивският апелативен съд намира, че делото е подсъдно на Окръжен съд Пазарджик, по следните съображения:

С предявената от „Т.Я.“ АД против „М.“ ЕООД искова молба са изложени обстоятелства, че с договор за възлагане на СМР от 25.10.2017г. представляващият към онзи момент ищцовото дружество – П.П., е сключила 1 договора във вреда на представляваното дружество, при което ищецът се е позовал на недействителност на този договор по смисъла на чл.40 от ЗЗД. В същото време са изложени и обстоятелства за изплащане на сума – 33 600лв., с ДДС, по фактура, издадена от ответното дружество с основание на плащането „изпълнени СМР съгласно акт по договор от 25.10.2017г.“, като са изложени и твърдения, че такива СМР не са изпълнени, при което липсва основание за престиране на сумата от 33 600лв. При тези обстоятелства е заявено искане: „На основание чл.40 от ЗЗД да приемете за установено, че договор за възлагане на СМР от 25.10.2017г. е недействителен спрямо ищеца, като сключен в негова вреда“; „На основание чл.55 ал.1, пр.1 от ЗЗД, осъдите ответника да заплати на „Т.Я.“ АД сумата от 33 600лв. в хипотезата на начална липса на основание за извършването на престацията, ведно със законната лихва за забава…“, като е претендирана и лихва за минал период върху главницата.

За да приеме, че делото не му е подсъдно, окръжен съд Пазарджик се е позовал на клаузата на чл.10.3 от договор за възлагане на СМР от 25.10.2017г., съгласно която „За всички неуредени въпроси се прилагат действащите закони в страната, като местнокомпетентен съд за решаване на спорове, свързани със сключването и изпълнението на настоящия договор, е този в Я.“. Окръжен съд Пазарджик е приел, че с цитираната клауза е обективирана уговорена договорна подсъдност по смисъла на чл.117 ал.2 от ГПК и независимо от това дали се твърди и се иска прогласяване недействителност на договора, тази клауза е действителна и обвързва страните.

Вярно е, че цитираната клауза от договора за възлагане на СМР от 25.10.2017г. – чл.10.3, е с правните характеристики на договор за избор на съд по смисъла на чл.117 ал.2 от ГПК – договор, по силата на който страните по един имуществен спор могат да посочат той да бъде разрешен от друг съд, а не от този, на който делото е подсъдно съобразно общите правила на ГПК за местна подсъдност. Вярно е, че изначало правоотношенията между страните са се породили от договора за възлагане на СМР от 25.10.2017г. Но в случая ищецът основава претенцията си на извъндоговорно основание, черпейки права от приложното поле на чл.40 от ЗЗД – недействителност на договора и на чл.55 ал.1 от ЗЗД – неоснователно обогатяване. Т.е. – обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и кореспондиращото 2 им искане не обективират претенция, основаваща се на сключването, изпълнението/ неизпълнението на договора и макар и претенцията да е парична, тя не попада в обхвата на договорната клауза, тъй като се касае за искове на извъндоговорно основание. В съответствие с диспозитивното начало, визирано в чл.6 ал.2 от ГПК, съгласно което п редметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните и тъй като търсената от ищеца защита е на извъндоговорно основание, приложими са общите правила за местнокомпетентен съд. Тъй като ответникът – юридическо лице е със седалище в района на окръжен съд Пазарджик, при своевременно заявен отвод за местна подсъдност – с отговора на исковата молба, компетентен да се произнесе по повдигнатия спор е окръжен съд Пазарджик.

Водим от изложеното и на основание чл.122 от ГПК, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

Компетентен да се произнесе по предявената искова молба от „Т.Я.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Я. против „М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Б. е окръжен съд Пазарджик.

Делото да се изпрати на окръжен съд Пазарджик.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3