Определение № 9777 от 15.08.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9777 гр. София, 15.08.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Михаела Касабова като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20231100508514 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника „Ю.Б.“ АД по изпълнително дело №20238630400876 на ЧСИ С.Х. с рег. №863 от РКЧСИ срещу отказ на съдебния изпълнител, обективиран в съобщение, изх. №42405 от 22.05.2023 г., да бъдат намалени приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение. Излага оплаквания, че определянето на възнаграждение по реда на чл.10 НМРАВ в настоящия случай не би било съобразено с постигане на легитимна цел. Твърди, че по изпълнителното дело не са извършвани никакви действия по принудително изпълнение. Предвид изложеното, моли съда да отмени отказа на съдебния изпълнител, както и да измени постановлението за разноските, съгласно направените в жалбата искания.

Взискателят по изпълнителното дело Б.Я.М. е подал възражение в законовия срок, с което оспорва жалбата.

ЧСИ С.Х. е депозирала мотиви по извършените от нея изпълнителни действия, в които е изложила становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че не е налице основание за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя. Счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:

В кантората на ЧСИ С.Х. с рег. №863 от РКЧСИ е образувано изпълнително дело №20238630400876 на 04.04.2023 г. по молба с вх. №27828/04.04.2023 г. от Б.Я.М.. Делото е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 07.10.2019 г. от ВКС по т.д.

№2439/2016 г., срещу „Ю.Б.“ АД, което дружество е осъдено да заплати на взискателя сумата от 2027,15 лв. – разноски. Предмет на образуваното изпълнително производство е имуществено, парично притезание в полза на взискателя Б.Я.М., обективирано в посочения изпълнителен титул.

С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано събиране на разноските по изпълнителното производство, в това число за адвокатско възнаграждение на един адвокат в размер на 500,00 лв. В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят не е посочил извършването на конкретни действия и способи на изпълнение.

1

Приложен е и договор за правна защита и съдействие за образуване и водене на изпълнително дело пред ЧСИ с договорено и платено възнаграждение в размер на 500,00 лв.

Изготвена е покана за доброволно изпълнение до длъжника с изх. №17886/04.04.2023 г., с ко ято ЧСИ С.Х. е уведомила длъжника за образуваното изп. дело, размера на процесното вземане, дължимите такси и разноски. Към поканата ЧСИ е приложила и копие от изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изп. дело. Поканата е получена от длъжника на 06.04.2023 г.

С възражение от 10.04.2023 г. длъжникът е поискал ЧСИ С.Х. да намали адвокатското възнаграждение до минималния размер или сумата от 200,00 лв.

Жалбата е подадена в срока по чл.436 ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащо на основание чл.435 ал.2 т.7 ГПК на обжалване действие на съдебния изпълнител – разноските по изпълнението.

Предмет на обжалване по чл.435 ал.2 т.7 ГПК са разноските по изпълнението, претендирани от взискателя и възложени в тежест на длъжника, които се определят от частния съдебен изпълнител. За техния размер последният уведомява длъжника. В т.2 от ТР № 3/2015 г. на ОСКГТ на ВКС се приема, че постановлението за разноските представлява всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл.435 ал.2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.

В процесния случай ЧСИ е уведомил за начислените разноски длъжника с поканата за доброволно изпълнение и в законовия срок е направено искането по чл.78 ал.5 ГПК за намаляване на размера на претендираното адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство. По отношение на обжалването на разноските за адвокатско възнаграждение жалбата е допустима, тъй като същата се разглежда по реда на чл.248 ГПК.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че сложността на делото не предполага възлагане в тежест на длъжника на разноски на взискателя за адвокат над минималния размер по Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В настоящия случай процесуалният представител на взискателя е извършил едно фактическо действие – подал е молба за образуване на изпълнително производство, в която е възложил на ЧСИ да образува изпълнително дело.

Съгласно чл.426 ал.2 ГПК, в молбата си взискателят посочва начина на изпълнението, като той може да посочи едновременно няколко начина, само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя. В чл.426 ал.2 изр.2ГПК е предвидено, че в течение на производството взискателят може да посочва и други начини на изпълнение, като в такива случаи е предвидено да бъдат начислявано адвокатско възнаграждение по т.2 на чл.10 НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

Следва да се вземе предвид фактът, че длъжник е „Ю.Б.“ АД, която е търговско дружествобанка. Като се имат предвид законовите гаранции за платежоспособност на банките и вмененото им нормативно задължение за поддържане на адекватен на поетите рискове от дейността им собствен капитал и на капиталови буфери /чл.39 ЗКИ/, имущественото състояние на длъжника и липсата на данни за неговата неплатежоспособност изключват хипотезите на невъзможност или затруднение за взискателя да реализира бързо в рамките на изпълнителния процес признатото му от съда вземане. Още повече, че поддържането на необходимите резерви от страна на банката-длъжник е обект на специален контрол от 2 страна на БНБ и на компетентните надзорни органи на държавата, където е регистриран принципалът на банковия клон. Този вид контрол е допълнителна гаранция за възможността на кредитора да реализира правата си. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че не са налице обективни пречки съдебният изпълнител да наложи запор върху банкови сметки и в кратки срокове да събере дължимите суми, без да е необходимо от допълнителни указания и съдействие от взискателя.

В процесния случай съдебният изпълнител не е прилагал нито един принудителен изпълнителен способ. Налице е и получено по изп. дело на 02.05.2023 г. запорно съобщение за налагане на обезпечителна мярка, изх. №24598/27.04.2023 г. по изп. дело №20238780400609 по описа на ЧСИ И.Х., рег. №878 по РКЧСИ, с което на основание чл.400, чл.450 ал.3, чл.507, чл.508 вр. чл.446 и чл.515, чл.516 ГПК, е наложен запор на вземанията на взискателя Б.Я.М. по процесното изп. дело по молба на взискателя „Ю.Б.“ АД.

С оглед процесуалното поведение на страните и на ЧСИ, и при съобразяване с обстоятелството, че процесното изпълнително дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, следва да се заключи, че в тежест на длъжника следва да бъдат възложени разноски за дължимо на взискателя адвокатско възнаграждение, съобразно минималните размери, предвидени в НМРАВ. В настоящото производство на този етап е налице основание за начисляване на адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

Предвид изложеното, адвокатското възнаграждение на взискателя следва да бъде събрано само за претендираното на основание чл.10 т.1 НМРАВ, поради което настоящия съдебен състав го намалява на сумата от 200,00 лв.

Предвид изложените мотиви, настоящият въззивен състав приема, че ЧСИ неправилно е постановил отказ и за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, поради което размерът му следва да бъде намален на 200,00 лв. Ето защо, отказът на ЧСИ С.Х. следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по жалба, подадена от длъжника „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, по изпълнително дело №20238630400876 на ЧСИ С.Х. с рег. №863 от РКЧСИ срещу отказ на съдебния изпълнител, обективиран в съобщение, изх. №42405 от 22.05.2023 г., за намаляване на приетите за събиране разноски за възнаграждение за процесуално представителство на взискателя Б.Я.М., ЕГН **********, адрес: гр. Ямбол, жк. „*******, и вместо него постановява:

НАМАЛЯВА разноските, поставени в тежест на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, за възнаграждение за процесуално представителство на взискателя Б.Я.М., ЕГН **********, адрес: гр. Ямбол, жк.

„*******, от 500,00 лв. на 200,00 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4