Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3545 от 28.07.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1510/2025
Вид
Определение № 3545
Подписан
28.07.2025
В сила
28.07.2025
Състав
Светла Величкова Пенева, мл.с. Виляна Николаева Михалева, Деница Славова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3545 гр. Варна, 28.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Деница Славова мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно гражданско дело № 20253100501510 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от Р. Р. Р., ЕИК **********, чрез адв. Г., срещу действие на ЧСИ Станислава Янкова, с рег. № 719 КЧСИ, район на действие: ОС – Варна, по ИД №197/2023 г. по насрочване на публична продан на единственото жилище на длъжника, а именно: УПИ X-105 в кв. 9 по плана на **********, с площ: 552 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, с номер по предходен план: 105, при съседи по скица: УПИ XI-105, улица, УПИ XII, УПИ XI-104, УПИ VIII-104.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт. Жалбоподателят излага, че била насрочена публична продан, считано от 23.06.2025 г. до 23.07.2025 г., на гореописания недвижим имот, негова собственост, който бил несеквестируем и спрямо него не можело да бъде насочено принудително изпълнение, доколкото представлявал единствено жилище за него и семейството му, където живеели. По изложените съображения моли за отмяна на действията по насочване на изпълнението върху имущество, представляващо единственото му жилище, което смята за несеквестируемо.

В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК взискателят „Банка ДСК“ АД, чрез юрк.

Велчева, е депозирал писмено възражение, с което изразява становище за недопустимост, евентуално – неоснователност, на депозираната жалба.

Твърди, че насрочената за 23.06.2025 г. до 23.07.2025 г. публична продан била отменена. Сочи, че на публичен продан бил изнесен само поземления имот.

Данни за наличие на постройка в имота и за ползването й за жилищни нужди липсвали. Счита, че обжалваното принудително действие било неконкретизирано. Отправя искане за оставяне на жалбата без разглеждане, евентуално – без уважение. Претендира разноски.

1

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Станислава Янкова е приложил към жалбата копие от изпълнителното дело, както и мотиви на обжалваното действие, в които се поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие, поради което е допустима.

Съдът, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнителното производство е образувано на 14.03.2023 г. по искане на „Банка ДСК“ АД и въз основа на изпълнителен лист №793/ 23.02.2023 г., издаден по гр. д. №1988/2023 г. по описа на РС - Варна, по който Р. Р. Р. е осъден да заплати на „Банка ДСК“ АД“ АД сумата 14669,29 лв., представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 18.09.2017 г., договорна лихва в размер на 3178,67 лв. за периода от 05.07.2021 г. до 25.01.2023 г., обезщетение за забава в размер на 195,52 лв. за периода от 05.07.2021 г. до 25.01.2023 г., законна лихва за забава в размер на 116,34 лв. за периода от 26.01.2023 г. до 20.02.2023 г., разходи при изискуем кредит в размер на 120 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.02.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и съдебноделоводни разноски в общ размер на 415,61 лв.

В молбата за образуване на производството взискателят е поискал да бъде насочено изпълнение чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, притежавани от длъжника.

На 01.02.2024 г. е вписана възбрана върху УПИ X-105 в кв. 9 по плана на **********, с площ: 552 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, с номер по предходен план: 105, при съседи по скица: УПИ XI-105, улица, УПИ XII, УПИ XI-104, УПИ VIII-104.

ПДИ е връчена на длъжника на 27.03.2023 г.

На 12.03.2025 г. е депозирана молба от взискателя за насрочване на опис и оценка на УПИ X-105, която е удовлетворена, като е насрочен опис на вещта.

От изисканата от съдебния изпълнител скица на УПИ X-105 се установява, че според данните в КККР имотът е незастроен.

От съставения на 08.05.2025 г. протокол за опис на недвижими имущества се установява, че при извършване на опис на УПИ X-105 в имота е констатирано наличието на постройка на един етаж.

Установява се от приобщеното към материалите по изпълнителното дело и приложено към настоящата жалба разрешение за строеж на стопанска постройка №17/11.05.2015 г., че на длъжника Р. е разрешено на осн. чл. 148, ал. 1 ЗУТ, вр. чл. 137, ал. 3 ЗУТ и чл. 48 ЗУТ от главния архитект на Община Варна да извърши строеж: „стопанска постройка“ в УПИ X-105. Предвидено е изграждане на едноетажна стопанска постройка с монолитна конструкция с размери 6,00 м / 7,00 м и височина 3,20 м кота било. Строежът е категоризиран шеста категория съгласно чл. 12 от Наредба №1 за номенклатурата на видовете строежи със номенклатура като вид: строеж по чл. 147 ЗУТ, съгласно разпоредбите и текстовете на чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ.

Според писмо от кмета на Община Бяла, адресирано до съдебния изпълнител в отговор на отправено от него искане за предоставяне на информация относно издадено удостоверение/акт образец 14 за приемане на 2

„груб строеж“ съобразно Разрешение за строеж №17/11.05.2015 г., за обекта, находящ се в УПИ X-105, не е издаван акт за степен на завършеност.

След извършване на опис и предявяване на заключение на вещо лице относно пазарната стойност на имота с Протокол от 28.05.2025 г. е насрочена публична продан на УПИ X-105, считано от 23.06.2025 г. до 23.07.2025 г. с първоначална тръжна цена в размер на 46000 лв.

Длъжникът е уведомен от съдебния изпълнител за извършеното изпълнително действие със Съобщение от 17.06.2026 г. за насрочване на публичната продан, изпратено му по електронна поща чрез адв. Г. на същата дата.

С разпореждане от 23.06.2025 г. насрочената от 23.06.2025 г. до 23.07.2025 г. публична продан е отменена поради нередовното й разгласяване.

От приложените към жалбата удостоверение за сключен граждански брак и два бр. удостоверения за раждане се установява, че длъжникът е женен и има две деца, които към момента на насрочване на публичната продан не са навършили пълнолетие.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК длъжникът е легитимиран да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, като според чл. 436, ал. 2 ГПК жалбата следва да бъде подадена в двуседмичен срок от деня на съобщението.

В настоящия случай жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие. Разгледана по същество същата е неоснователна.

От материалите по изпълнителното и по настоящото дело, се установява, че жалбоподателят – длъжник в изпълнителното производство, притежава право на собственост върху гореописаното УПИ X-105 в кв. 9 по плана на **********, към която недвижима вещ е насочено принудителното изпълнение посредством изнасянето й на публична продан, насрочена за периода от 23.06.2025 г. до 23.07.2025 г., понастоящем отменена. При описа на вещта на място е констатирана едноетажна постройка, която длъжникът сочи, че е негово несеквестируемо имущество.

В конкретния случай принудителното изпълнение е насочено единствено към недвижимия имот, представляващ УПИ X-105. По отношение на изградената в него постройка не е насрочена публична продан.

Постройката в УПИ X-105 представлява самостоятелен обект на правото на собственост, тъй като, видно от изготвената в хода на изпълнителното производство експертна оценка, съставлява „груб строеж“ по см. на §5, т. 46 от ДР на ЗУТ. Насочването на принудителното изпълнение към правото на собственост върху УПИ X-105 не влияе върху правото на собственост върху построения в нея самостоятелен обект.

Това основание само по себе си е достатъчно, за да бъде направен извод за неоснователност на жалбата.

За пълнота на изложението следва да се добави, че длъжникът разполага с разрешение за строеж на стопанска постройка, която по предназначение очевидно не представлява жилищна сграда и обективно не отговаря на легалната дефиниция за жилище, залегнала в § 5, т. 30 ЗУТ, и на изискванията 3 на чл. 110 от Наредба № 7/2003 г. След като постройката не е жилище, е безпредметно изследването дали обектът, върху който е насочено принудителното изпълнение по изпълнителното производство, е единствено жилище на длъжника и неговото семейство и поради това представлява несеквестируемо имущество по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК, както и дали е в състояние да задоволи жилищните му нужди по Наредба за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, приета с ПМС № 31/15.02.2008 г., които с оглед приетата за установена фактическа обстановка в конкретния случай са в размера по чл. 2, т. 4 от Наредбата.

Вследствие на изложеното и с оглед обстоятелството, че уредбата на института на несеквестируемостта цели да се гарантира възможността на длъжника да задоволява жилищните си нужди, съдът приема въз основа на данните по делото, че както УПИ X-105, така и изградения в него обект, не представляват единствено жилище на длъжника по чл. 444, т. 7 ГПК и съответно не се ползват от закрилните разпоредби, уреждащи несеквестируемостта.

По изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна и като такава тя следва да бъде оставена без уважение.

Независимо от изхода на спора, доколкото жалбата е насочена срещу акт на съдебния изпълнител и се преценява законосъобразността на негови действия, настоящият състав намира, че не следва да се присъждат разноски в производството по обжалване действията на органа по изпълнението.

Разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение в случая и съдебни разноски в настоящото производство не следва да се присъждат.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на Р. Р. Р., ЕИК **********, срещу действие на ЧСИ Станислава Янкова, с рег. № 719 КЧСИ, район на действие:

ОС – Варна, по ИД №197/2023 г. по насрочване на публична продан на единственото жилище на длъжника, а именно: УПИ X-105 в кв. 9 по плана на **********, с площ: 552 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, с номер по предходен план: 105, при съседи по скица: УПИ XI-105, улица, УПИ XII, УПИ XI-104, УПИ VIII-104.

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от решението на ЧСИ Станислава Янкова за сведение и изпълнение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4