Решение № 143 от 24.10.2022, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Свиленград, 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20225620200620 по описа за 2022 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от Д. А. К. с ЕГН ********** от град ************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Александър Стамболийски” № 9, област Хасково, чрез адвокат Г. К., се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 5674136 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4 , вр.чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 800 лв. С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно и необосновано издаване на ЕФ, сочи се че били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – ЕФ не съдържал законоустановените реквизити (липсвала дата на издаване, не било посочено точно и ясно мястото на нарушението и др.), не бил издаден в предвидените срокове, бил издаден от некомпетентен орган, описаното деяние било несъставомерно, техническото средство не било преминало първоначална и последваща проверки и не било 1 от одобрения за това тип, квалификацията на нарушението била неправилна и непълна, жалбоподателят не бил запознат със снимковия материал и наложеното наказание било незаконосъобразно, както и се оспорва верността на изложените в ЕФ обстоятелства. Претендират се разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА).

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Д. А. К., не се явява. За него се явява адвокат Г. К., която пледира за отмяна на ЕФ.

Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 01.03.202 2 година в 17.01 часа в град Любимец, област Хасково, по булевард „Одрин” до бензиностанция „Хели ойл”, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 656/14, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-М е регистрирано и заснето движещото се в посока центъра на града, моторно превозно средство (МПС) марка „Нисан”, модел „Кашкай плюс 2” с държавен регистрационен номер СВ 56 17 РС, със скорост 86 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 36 км/ч. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР Хасково е издаден ЕФ серия К № 5674136 на името на жалбоподателя Д. А.

К. в качеството му на собственик на превозното средство , видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на 2 вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал.

1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 800 лв. Фишът е връчен на лицето н а дата 21.08.2022 година (, видно от Справката за нарушител, от отметката, направена в ЕФ, връчен на жалбоподателя и приложен към Жалбата и от Писмо с вх.рег.№ 8652 от 26.09.2022 година на РУ Свиленград) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 о т ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие о т Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата - 01.03.2022 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС – 01.03.2022 година и времето (16.00 часа до 17.30 часа), за общото ограничение на скоростта - 50 км/ч разрешена скорост, режима на измерване стационарен, номера на служебния автомобил, където е поставено, така и броя на установените нарушения и др уги сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налични са 4 броя снимки за конкретния клип, от които е виден автомобила.

От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен номер СВ 56 17 РС в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 89 км/ч, съответно 3 наказуема установена скорост – 39 км/ч и разрешена такава от 50 км/ч, като превишението е 36 км/ч (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч ).

От представения Протокол № 4-53-21/05.05.2021 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.

В публичния Регистър на Български институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен на интернет - страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.

Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.

След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.

189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд – Свиленград.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят има наложени множество административни наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП) за нарушения на ЗДвП и Кодекса за застраховането.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд – Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – лично нарушителят и процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от 4 обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е неприложима в случая, тъй като има изрична разпоредба в тази връзка - чл. 189, ал. 9 от ЗДвП, т.е. настоящият Съдебен състав намира, че нормата на чл. 79б от ЗАНН не е приложима по отношение на ЕФ, издаден по реда на ЗДвП, поради което и заплащането на намаления размер на Глобата по същия няма за последица влизането му в сила, респ. недопустимост на Жалбата против ЕФ.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения:

1. Н а л и ц е са нарушения, свързани с описание на инкриминираното нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания ЕФ, тъй като е съществено, довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Изискванията относно съдържанието на ЕФ са императивни, тъй като осигуряват правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото да знае точно какво административно нарушение се вменява за извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем. Непълнотите в съдържанието му не могат да се санират в хода на съдебното производство, поради което съставляват съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът няма правомощието да изменя описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, тъй като това би довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Налагането на административни наказания засяга пряко личната сфера на наказаното лице, с оглед на което следва АНО да бъде стриктен, точен и да подхожда с изключителна прецизност при изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

В случая лицето е санкционирано по ал. 4 на чл. 182 от ЗДвП, но липсва описание, явяващо се елемент от състава на нарушението, свързано с датата на влизане в сила на ЕФ серия К № 4870035. В издадения ЕФ не се съдържа и 5 описание в достатъчна степен на обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП относно израза „същото по вид нарушение”. По този начин посочените обстоятелства са и останали извън предмета на доказване по делото, а наказаният водач не е могъл да организира своята защита срещу правните изводи на АНО, които са направени върху неизвестни или неясни фактически обстоятелства. Всяко несъвършенство в тази връзка ограничава правото на защита на наказаното лице и представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Иначе казано нарушението следва да е ясно и точно индивидуализирано на базата на наличните в преписката доказателства, което в настоящия случай не е така. ЕФ представлява юрисдикционен акт, като за наказания и за Съда следва да бъдат ясни всички елементи от състава на нарушението. Неяснота не може да бъде заместена от посочването в друг документ, който дори не е упоменат в обжалвания акт.

С оглед изложеното, Съдът счита, че процесният обжалван ЕФ следва да бъде отменен като незаконосъобразен, поради допуснато съществено процесуално нарушение. Т.е. административната отговорност спрямо К. за нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП следва да отпадне.

2. Отделно от това при посочване като санкционна норма чл. 182, ал. 4 от ЗДвП не е посочена привръзката със съответната алинея и точка на чл.

182 от ЗДвП. При така посочена санкционна норма в ЕФ се създава неяснота относно законовите разпоредби, на базата на които се твърди, че се налага наказание на жалбоподателя. В случая с оглед начина, по който са изписани санкционните правни разпоредби в ЕФ не може да се приеме, че са ясни и точни, а последното безспорно рефлектира върху правото на защита на наказаното лице. Некоректното посочване на санкционните законови разпоредби, представлява съществено нарушение, което опорочава административнонаказателната процедура и има за последица отмяна на финализиращия същата ЕФ.