Решение № 182 от 29.06.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 182

В ИМЕТО НА НАРОДА гр. Пловдив 29.06.2020г .

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, в открито заседание на дванадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

РАДКА

ЧОЛАКОВА при участието на секретаря КАТЯ

МИТЕВА, като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева възз.търг. дело № 534 описа на ПАС за 2019 г., намери следното:

Производство по чл.258 и следв. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Б.Д.“ ЕАД ***, ЕИК *********, със съдебен адрес:*** чрез пълномощника на Банката юрисконсулт В.С. против решение №128 от 08.03.2019г., постановено по търг.дело №188/2017г. по описа на Окръжен съд – П., с което е отхвърлен предявеният от „Б.Д.“ ЕАД ***, ЕИК *********, със съдебен адрес:*** против П.Д.Д. и М.Д.Д.,*** иск за признаване за установено, че „Б.Д.“ ЕАД има вземане против П.Д.Д. и М.Д.Д., произтичащо от договор за ипотечен кредит от 24.03.2008г., за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл.417 от ГПК по ч. гр.д. №547/2016г. по описа на Районен съд – А., както следва: 96 253.72 лева – главница, 11 505.33 лева – договорна лихва за периода 11.11.2014г. – 05.04.2016г., 184.63 лева – наказателна лихва за периода 31.03.2014г. – 05.04.2016г., 1 485.11 лева – заемни такси, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 06.04.2016г. до окончателното погасяване на задължението и е осъдена „Б.Д.“ ЕАД да заплати на адв. Р.И. сумата 900 лева – адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

С Определение №1409/05.07.2019г. решението е изменено в частта за разноските на основание чл.248 от ГПК като вместо 900 лева „Б.Д.“ ЕАД да заплати на адв. Р.И. сумата 4118.58 лева – адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

Жалбоподателят „Б.Д.“ ЕАД ***, ЕИК *********, със съдебен адрес:*** счита обжалваното решение за необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Счита, че неправилен изводът на първоинстанционния съд да приеме за нищожна изцяло клаузата на чл.7 от договора. Счита, че частта от тази клауза, в която ясно е предвидено какъв е размерът на лихвата към датата на сключване на договора за кредит, не е нищожна. Дори и да се приеме, че кредиторът не може едностранно да променя лихвата по кредита, то приложима в отношенията остава уговорката за конкретен размер на договорната възнаградителна лихва към датата на сключване на договора. Счита за неправилен и извода на първоинстанционния съд относно частичната неревноправност на клаузата на т.20.2 от Общите условия. Излага доводи, че право на кредитора е да прецени кое неизпълнение е съществено с оглед на интересите му. Посочва, че между страните е постигната договорка относно размера на кредита и правните последици от определена забава на длъжника, в това число и за условията за настъпване на предсрочна изискуемост.

Посочва, че само по себе си уговарянето на обявяване на предсрочна изискуемост не представлява неравноправна клауза, доколкото не води до значително неравновесие в правата на търговеца и потребителя.

Моли обжалваното решение да бъде отменено, а по същество постановено друго, с което да се признае за установено наличие на вземане на „Б.Д.“ ЕАД против П.Д.Д. и М.Д.Д., произтичащо от договор за ипотечен кредит от 24.03.2008г. и допълнителни споразумения към него, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл.417 от ГПК по ч. гр.д. №547/2016г. по описа на Районен съд – А., както следва: 96 253.72 лева – главница, 11 505.33 лева – договорна лихва за периода 11.11.2014г. – 05.04.2016г., 184.63 лева – наказателна лихва за периода 31.03.2014г. – 05.04.2016г., 1 485.11 лева – заемни такси, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 06.04.2016г. до окончателното погасяване на задължението. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

Въззиваемите страни П.Д.Д. и М.Д.Д.,***, със съдебен адрес:*** – чрез адв. Р.И. изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба. В писмен отговор са изложени подробни съображения срещу доводите за порочност на обжалваното решение. Молят обжалваното решение да се потвърди. Претендират присъждане на разноски за въззивното производство.

Съдът, след като се запозна с акта предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Обжалваното решение е връчено на жалбоподателя

„Б.Д.“ ЕАД на 22.03.2019 г., а въззивната жалба срещу него е подадена на 04.04.2019 г., поради което съдът намира, че е спазен двуседмичния срок, предвиден в чл.259 от ГПК. Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Ето защо същата се явява допустима.

Претендирано е от ищеца „Б.Д.“ ЕАД да се признае за установено, че П.Д.Д. и М.Д.Д. му дължат на основание договор за ипотечен кредит от 24.03.2008г. и допълнителни споразумения към него, следните суми: 96 253.72 лева – главница, 11 505.33 лева – договорна лихва за периода 11.11.2014г. – 05.04.2016г., 184.63 лева – наказателна лихва за периода 31.03.2014г. – 05.04.2016г., 1 485.11 лева – заемни такси, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 06.04.2016г. /датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното погасяване на задължението/, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр.д. №547/2016г. по описа на Районен съд – А., като е постановено незабавното й изпълнение и е издаден изпълнителен лист.

Правният интерес на ищеца от установителния иск се мотивира с оглед на постъпилите на 18.10.2016г. възражения от П.Д. и М.Д. /вх. №13016 и вх. №13018/ по чл.414 от ГПК за недължимост на претендираните суми, депозирани по ч.гр.д. №547/2016г. на РС - А..

Ищецът твърди, че сумите – предмет на издадената заповед за изпълнение - представляват негови вземания, произтичащи от договор за банков ипотечен кредит от 24.03.2008 г., сключен между него в качеството му на кредитодател и ответниците като кредитополучатели, както и допълнителни споразумения към същия договор - съответно от 22.07.2010г., ат 25.07.2013г. и от 08.01.2015г. Посочва, че е изпълнил договорните си задължения като е предоставил уговорената заемна сума в размер на 100 000 лева, а ответниците са я усвоили.

Твърди, че е налице неизпълнение от тяхна страна на задължението да погасяват отпуснатия кредит по уговорения начин - на равни месечни вноски, включващи дължимите месечни вноски за главница и лихви съгласно погасителен план. Това довело до преструктуриране на кредита със сключване на допълнително споразумение от 22.07.2010 г., с което страните приемат, че остатъкът от дълга е в размер на 96 143.45 лева – редовна главница и 958.70 лева – текущо начислена лихва. Твърди, че с това споразумение е уговорена лихва по кредита в размер на 7.09 % за първите 36 месеца, а за останалия период – в размер на 9.79 %. Договорен е и гратисен период от 6 месеца за издължаване на главницата, без да се променя крайния срок за издължаване на кредита. Твърди, че въпреки преструктурирането, кредитополучателите не внасяли редовно вноските по кредита.

В тази връзка било сключено второ допълнително споразумение от 25.07.2013г. С него остатъкът от дълга е фиксиран на 97 145.33 лева. Кредиторът се отказал от вземането си за наказателна лихва за периода 12.07.2013г. - 25.07.2013г. Уговорено е начислената лихва в размер на 1832.46 лева да се капитализира към главницата като нейния размер така е определен на 96 000 лева. С това споразумение е уговорен друг размер на лихвата по кредита от 9.29 %. Тъй като погасяването е продължило да е нередовно, а сумите – недостатъчни, е подписано ново допълнително споразумение – от 08.01.2015г. Към датата на сключване на споразумението остатъкът от дълга е фиксиран от страните на 100 239.92 лева. Договорен е гратисен период от 6 месеца за издължаване на главницата по кредита, без да е променен крайният срок за издължаване. Договорено е, че кредиторът се отказва от вземането си за такси за управление на кредита. Лихвата е определена на 9.29%. Уговорено е, че непогасената част от начислената лихва се капитализира към остатъка от главницата на кредита на първия работен ден, следващ последната падежна дата от гратисния период, като при настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, капитализацията отпада, считано от датата на предсрочната изискуемост и капитализираните суми се считат за дължима лихва.

Твърди, че при забава на плащанията, повече от 90 дни, възниква правото да се обяви кредитът за предсрочно изискуем –съгласно т.20.2 от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити – неразделна част от договора.

Твърди, че поради неплащане на дължими вноски по кредита, /като към 31.03.2016г. непогасени са 11 броя месечни вноски/ е упражнил правото си да превърне същия в изцяло предсрочно изискуем. Твърди, че ответниците са уведомени за това с писма, връчени им съответно – на П.Д. – на 23.03.2016г. и на М. Д. – на 29.03.2016г. Така към 31.03.2016 г. кредитът е отнесен като предсрочно изискуем, като не са погасени 11 бр.месечни вноски. Начислени са и санкционни лихви, както и дължимите заемни такси.

В подкрепа на твърденията си банката е представила писмени доказателства - посочените от нея договори и допълнителни споразумения, таблици за такси по кредита ,погасителни планове, Общи условия, уведомления за предсрочна изискуемост ведно с потвърждения за получаване, банкови извлечения. Ангажирал е и съдебно счетоводна експертиза.

Ответниците са подали отговор на исковата молба. С него се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Прави се възражение за нищожност на клаузата на чл.7 от договора за ипотечен кредит и т.25.3 от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити. Твърди, че съгласно посочената клауза от договора кредитополучателят заплаща лихва, формирана от два компонента: базов лихвен процент, определян периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползвяане на преференциален лихвен процент по програма „* у.“. Твърдят, че съгласно т.25.3 от ОУ кредиторът има право едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин. Счита, че уговорката за възнаградителна лихва е нищожна, тъй като не е ясна методиката за формиране на базовия лихвен процент, а оттам и на възнаградителната лихва. Посочват, че няма обективни критерии, които да водят до определена или определяема промяна на лихвата. Твърдят, че не им е предоставена Методология, по която Банката извършва промяна на базовия лихвен процент, което обстоятелство ги поставя в неравностойно положение като страна по облигационното правоотношение, заради липса на осведоменост за задълженията им по договора. Считат, че клаузата на чл.7 от договора от 24.03.2008г. е неравноправна клауза съгласно чл.143, ал.1 от ЗЗП, тъй като банката има право едностранно да определя размера на базовия лихвен процент. Правят възражение за нищожност и на клаузата на т.20.2 от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити като неравноправна клауза съгласно чл.143 от ЗПП, доколкото в същата е предвидено, че при просрочие на кредита повече от 90 дни, той се олихвява с наказателна надбавка 10 процентни пункта. Считат, че тя противоречи на закона – чл.21 ал.2 от ЗПК.

Оспорват информацията в приложените извлечения от сметки.

С допълнителната искова молба ищецът изразява становище за неоснователност на направените възражение за нищожност на посочените клаузи от договора и общите условия. Счита, че с подписване на допълнителните споразумения ответниците са се съгласили с промяната на лихвения процент по кредита. Той е бил изменен, но в посока намяаляване. Счита, че клаузата на т.20.2 от ОУ не противоречи на чл.21 ал.2 от ЗПК, тъй като последната урежда обезщетение в полза на кредитора при предсрочно погасяване на задължението от кредитополучател, а в случая такова изобщо не е налице. Освен това посочва, че разпоредбите на ЗПК не се прилагат за договори за кредит, обезпечени с ипотека, какъвто е настоящия.