Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3510 от 07.08.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 11253/2022
Вид
Решение № 3510
Подписан
07.08.2024
В сила
22.11.2024
Състав
Таня Аспарухова Георгиева - Точевска

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3510 гр. Пловдив, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20225330111253 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Ищцата А. П. И., ЕГН: **********, от *****, чрез пълномощник адв. Д. Б., е предявила против „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК: 202255877, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Сребърна” № 16, „Парк Лейн Офис Център“, ет. 8, представлявано от Ф. Д. и С. А., искове за осъждане на ответника да й заплати сумата от 50 лева- недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен заем № ***** г., както и сумата от 50 лева- недължимо платена по клауза за неустойка по договора за заем, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба***** г., до окончателното им плащане.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № *****, от който обаче ищцата не притежавала екземпляр.

Договорът иначе бил недействителен на няколко основания. Първо- възнаградителната лихва била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, била и прекомерна, защото надвишавала трикратния размер на законната лихва, като в договора не бил посочен размерът й и начинът на нейното прилагане. Второ- в договора не бил посочен начин на изчисляване на ГПР, както и начинът, по който бил формиран и каква била общата дължима сума. Неустойката представлявала скрито оскъпяване на кредита и не била включена в разходите, като в противен случай ГПР щял да надвиши 50 % в нарушение на закона.

Отделно от това, тя била нищожна и прекомерна, уговорена в нарушение на добрите нрави.

1

Била предвидена като обезпечение- гаранция или поръчителство, което следвало да се предостави в тридневен срок от сключване на договора, но това било практически невъзможно условие, защото се изисквало събиране на многобройна документация. Относно прекомерността- нямало правила, по които да се определяло кои вреди кредиторът щял да претърпи и да се компенсират от неустойката. Още повече, че всички разходи по кредита следвало да се покриват от ГПР, но по този начин се надвишавало изискването на чл. 19 ал.

4 от ЗПК- ГПР да не бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва. Клаузата за неустойка противоречала на нормата на чл. 71 от ЗЗД, защото така кредитополучателят се натоварвал с допълнителни финансови разходи. Тази клауза противоречала и на нормата на чл. 33 от ЗПК, защото неустойката заобикаляла именно тази разпоредба. Предявява се иск за връщане на недължимо платените суми за лихва и за неустойка, защото те били заплатени при начална липса на основание. Целият договор за кредит бил недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Търси се и законната лихва върху сумите от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се и разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.

С допълнителна молба ищцата посочва, че договорът между страните бил от ***** г., за сумата от 1 000 лева главница, разпределена на 10 месечни погасителни вноски за периода 07.09.2017 г.- ***** г., всяка в размер на 119, 74 лева, при фиксирана лихва в размер на 41 % и ГПР- 49, 66 %. Общата дължима сума по договора съгласно погасителния план била 2 294, 70 лева, като в нея се включвали сумите по нищожните клаузи за възнаградителна лихва и неустойка, платени от ищеца в размери, съответно от 197, 40 лева и от 1 097, 30 лева.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който се моли исковете да се отхвърлят изцяло. Твърди се, че ищецът сам попълнил заявка за кандидатстване за заема, като след одобрението му срещу разписка в брой му се предоставила сумата от 1 000 лева, при съответните условия. В договора бил посочен лихвен процент от 41 %, като нямало нормативно изискване за ненадхвърляне на трикратния размер на законната лихва, която била възнаградителна. ГПР бил 49, 66 %, като с него се спазвало ограничението на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. При сключване на договора не било допуснато нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Неустойката произтичала от неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение и била форма на обезщетение при такова неизпълнение. Тя не била включена в ГПР, защото била поставена под условие, а не била задължителен компонент от разходите по кредита. Неустойката отговаряла на основните си функции по закон, била точно формулирана, нямало неясноти по нейното съдържание.

Кредиторът поемал риск при необезпечен кредит и следвало именно по този начин да гарантира интереса си. Клаузата била индивидуално уговорена и израз на автономия на волята на страните. Възразява срещу аргументите на ищцата по отношение на нормите на чл. 71 от ЗЗД и чл. 33 от ЗПК. Моли за отхвърляне на исковете, също претендира разноски. В с.з. страната не се явява и не се представлява, но представя писмени становища по спора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

2

С договор за потребителски кредит „Гет кеш“ № ***** г., сключен между страните, на ищцата е предоставен кредит в размер на 1 000 лева, при следните условия: срок- 10 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент- 41 % и годишен процент на разходите- 49, 66 %, при неустойка за непредоставяне на обезпечение в общ размер на 1 097, 30 лева за срока на договора.

Като писмени доказателства са представени копия от договора за кредит и от погасителния план, както и общите условия на кредитора.

Кредиторът е представил справка за плащанията по кредита, видно от която общата погасена сума е в размер на 1 197, 40 лева, разпределена, както следва: главница- 1 000 лева и възнаградителна лихва- 197, 40 лева. Посочва, че длъжникът бил извършил следните плащания: на ***** г.- 230 лева, на ***** г.- 230 лева, на ***** г.- 230 лева и на ***** г.507, 40 лева. В тази връзка са представени платежни документи, както и дневен отчет за парични потоци на дружеството.

Представена е справка от БНБ- ЦКР за кредитна задлъжнялост на ищцата към ответника.

Прието е заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице Б. Д., е установила на база данните от кредитора, че с платената от ищцата сумата в размер на 1 197, 40 лева са погасени, както следва: главница- 1 000 лева и възнаградителна лихва- 197, 40 лева.

Прието е заключение на съдебно- техническа експертиза, според която вещото лице А. К. чрез дистанционна връзка е извършил изследване на информационната система, използвана от ответника, като е извадил електронните записи за процесния кредит на ищеца, които е визуализирал като екранни снимки. Според записванията общата платена по кредита сума е в размер на 1 684, 84 лева.

Прието е и допълнително заключение на съдебно- счетоводната експертиза, по която друго вещото лице М. М., изготвено на база данните от СТЕ, е посочило, че общо платената по кредита сума в размер на 1 684, 84 лева, е разпределена, както следва: главница- 664 лева, договорна лихва- 174, 18 лева и неустойка- 846, 66 лева. В устния си доклад пред съда вещото лице посочва, че сумата от 534, 84 лева, с която предсрочно бил погасен кредита, била изплатена на ***** г.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор 3 по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

С исковата молба като предмет на процеса са въведени две клаузи от договора, по отношение на които се твърди, че са нищожни- тези за лихвата и за неустойката, които следва да бъдат обсъдени, за да се прецени дали действително същите са предвидени в противоречие със специалния ЗЗП.

В исковата молба е релевирано и основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение.

В договора не е записана общата дължима сума, а такава е посочена в погасителния план. Ако се приеме, че тази обща сума (от 1 119, 74 лева) е в размер на банковата гаранция и следва да включва главницата (от 1 000 лева) и лихвата (от 119, 74 лева), то тя не е реално дължимата сума, защото в нея не са включени допълнителните плащания, които потребителят ще понесе заради уговорката по чл. 6.6, предвиждаща неустойка в размер на 1 097, 30 лева, според погасителния план. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното.

Непредставянето на обезпечението самостоятелно не води до някакви вреди за кредитора, а такива биха възникнали чак при неизпълнение на задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Този риск следва да се съобрази от кредитора към момента на сключването на договора и да намери отражение при вземането на решението за отпускането на заема и параметрите, при които да стане това. Вместо това обаче предварително е уговорена неустойка, която от самото начало е разсрочена и включена в месечните погасителни вноски, без да може да компенсира повишения риск. По този начин, неустойката реално увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава още едно допълнително възнаграждение. Така и ГПР от 49, 66 % не отговаря на действителните такива, защото е без сумата за неустойка, а с включването й кредитът ще се оскъпи допълнително. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на по- нисък от 4 действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита.