Решение № 260335 от 21.02.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И

Е

№ гр. София, 21.02.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, I ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, I-12 състав, в публично съдебно заседание на втори февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТОЮ ЗГУРОВ при секретаря Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдия Згуров гражданско дело № 15473 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените от ищеца Ж.И.Б., ЕГН ********** субективно съединени искове срещу П.Б.Б., ЕГН **********, ЕГН **********, Т.И. М., ЕГН ********** и „Н.Б.Г.“ ЕООД с правни основания чл.45, ал.1 във вр. с чл.52 ЗЗД във вр.с чл.53 ЗЗД и чл.49 във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.52 ЗЗД, във вр. с чл.53 ЗЗД, относно осъждането на ответниците да заплатят солидарно на ищеца, обезщетение в размер на 25 001 лв. за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, уронване на достойнството и доброто му име, причинени неудобство и негативни емоции за дълъг период от време и ограничаване на социалните му контакти, вследствие публично разпространените клеветнически факти, изнесени в репортаж, излъчен в сутрешния информационен блок „Здравей България“ на 09.08.2019г. по Нова телевизия, който е оформен визуално и лексикално и поднесен по превратен и тенденциозен начин с цел да се дискредитира и злепостави ищеца пред обществеността като незаконно присвояващ имот от десетки декари в гр.София, посредством схеми, изнудващ и рекетиращ, както и в следствие на записването и излъчването в репортажа на запис от телефонен разговор проведен с ищеца, без да е било дадено предварителното му съгласие да бъде записван, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът сочи, че ответникът П.Б. е знаел още преди изготвянето на процесния репортаж, че имотите са били реституирани с влязло в сила съдебно решение, а не обсебени, както и че в информационния меморандум на „Л.-Р ЕАД на Агенцията по приватизация „подхвърленото“ споразумение между това дружество и „ЖМБ-1“АД е фигурирало. Въпреки това, той целенасочено твърди в репортажа, че сградите били обсебени, че споразумението послужило за кражбата на въпросните имоти, като внушението е, че тези имоти са обсебени или откраднати от ищеца. Ответникът М. не е извършила добросъвестна проверка на изнесените от П.Б. факти, а ги интерпретира в подготвения от нея репортаж като установени такива. Тя освен това сочи, че трафопост и още една сграда щели да бъдат изнесени на публична продан от съдебен изпълнител или съборени, въпреки че върху тях не били налагани възбрани, като последното не е вярно и то е можело да бъде установено от съответната справка в имотния регистър. Третият ответник в качеството на възложител на работата на ответникът М. е допуснал излъчването на репортажа без преди това изнесените в него клеветнически факти да са били проверени съгласно изискванията на добросъвестната журналистическа практика. Поради това, ищецът претендира солидарното осъждане на всички ответници, които с действията и бездействията си са му причинили сочените неимуществени вреди.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба такъв постъпи от страна на ответниците „Н.Б.Г.“ ЕООД и Т.И. М.. С него предявените искове се оспорват като неоснователни, тъй като липсва противоправно поведение на журналиста М., настъпили неимуществени вреди за ищеца и причинно-следствена връзка между тях. Сочат, че Т. М. не е приписала извършването на престъпление от страна на ищеца, а предмет на престъплението клевета следва да бъде конкретно обстоятелство или явление, което да е позорно и недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвика еднозначна негативна оценка на обществото или да приписва престъпление. Тези факти следва да бъдат обективно съобщени, а не да се извеждат чрез предположения. Репортажът съдържал преразказ на факти изнесени от ответника Б., въз основа на които журналистът само прави оценка. Ответникът М. не е имала възможността да влияе върху цялостното съдържание на репортажа, начин на поднасяне на информацията, монтаж и цялостната му визия. За цялостното съдържание, включително сценарий, поставяне, проверка на съдържанието и пълна подготовка на репортажа, задължението е било на режисьора на предаването. Автори на аудиовизуалното предаване съгласно чл.62 и 63 ЗАПСП са сценариста, режисьора и оператора, а ответникът М. не е режисьор или опрератор на предаването и репортажа. Тя е журналист и е упражнила свободата си на слово съгласно чл.10 от ЕКЗПЧОС.

Поднесла е фактите такива, каквито са били представени пред нея и въз основа на доказателства, които са и представени, в частност писмо от Агенцията за приватизация от 2008г., няколко споразумения с различно съдържание и дати, инфомационен меморандум и одобрено от съда споразумение, имащо характера на влязла в сила присъда. Потърсила е гледната точка на ищеца във връзка с казуса, но той не е пожелал да я изложи. При разглеждането на репортажа в неговата цялост се установява, че чрез него е поставен на обсъждане един обществено значим въпрос, а именно, този за управлението на бивши държавни предприятия, който надхвърля границите на конкретния казус. Обстоятелството, че ищецът не е публична или политическа личност не означава, че поведението му не може да представлява обществен интерес. Освен това репортажът по никакъв начин не засяга поведението му в лично качество, нито са изнесени данни за личния му живот.

Писмен отговор постъпи в срок и от ответника П.Б., с който исковете се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че е участвал в процесното телевизионно предаване, като е разказал под формата на интервю за редица нередности, на които се е натъкнал, след като през 2004г. е придобил акциите на бившето държавно предприятие „Лиляна Димитрова“, което сега е „Л. Р“ ЕАД. Сочи, че всички тези изложени от него факти отговарят на истината. Позовава се на писмени доказателства, от които се установявало, че със заповед на ищеца е разпоредено да не се допуска преминаването през портала на всички служители, работници и наематели на „Л. –Р“ ЕАД, освен ако не заплащат такса. Счита, че действително са били налице нарушения в процедурата по приватизация на дружеството, което се установявало от Споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХД №12436/2009г. по описа на СРС, 111 с-в. В останалата му част, отговорът на исковата молба представлява собствена интерпретация на факти от страна на ответника, които обаче са изяснени по различен начин с влезли в сила съдебни решения, поради което не е необходимо да бъдат възпроизвеждани и в настоящото решение. В заключение сочи, че използвайки изразите „нагласена процедура“, откраднат имот“ и пр. той само е изложил факти относно неправомерното поведение на множество лица и организации, без да е конкретизирал и да е давал оценки за това кой е отговорен, дали ищецът, бившият изпълнителен директор, Агенцията по приватизация, Общината, ЧСИ или държавата като цяло. Той не е назовавал името на ищеца, поради което той не е възможно да е претърпял твърдените неимуществени вреди в причинно-следствена връзка с изложените от него твърдения. Дори да се допусне, че ищецът в качеството си на управител в посочения период на „ЖМБ-1“ АД се е припознал като съизвършител на някои от изброените действия и във връзка с това да е изпитал отрицателни чувства, по никакъв начин ответникът не може да бъде отговорен за това. Сочи, че ищецът е следвало да съобрази възможността да изпита отрицателни чувства преди да извърши неправомерните деяния, а не едва след като те са станали обществено достояние чрез телевизионното предаване.

В съдебното заседание ищецът не се яви лично, той беше представляван от пълномощника му адв.П., който поддържа предявените искове, моли съда да ги уважи и да присъди в полза на доверителя му разноските по делото.

Ответниците „Н.Б.Г.“ АД и Т. М. бяха представлявани в съдебното заседание от пълномощника им адв. А., който оспорва предявените искове, моли съда да ги отхвърли и да присъди в полза на доверителите му разноските по делото.

Ответникът П.Б. не се яви лично в съдебното заседание, той беше представляван от процесуалния му представител адв.П., който оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли. Претендира за разноски по делото.

След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговорите, събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно заседание, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От приетите като писмени доказателства по делото заверени копия от Решение №1153/16.06.2000г., постановено по гр.д.№1012/1998г. по описа на ВКС, Решение №63/11.04.2016г. постановено по гр.д.№5450/2015г. по описа на ВКС, Решение №445/20.03.2014г. постановено по търг.дело №2742/2012г. по описа на СГС, Удостоверения за вписвания, издадени от Службата по вписванията-София на 03.04.2019г., Споразумение за прекратяване на наказателното производсто по НОХД

№12436/2009г. по описа на СРС, Констативни протоколи от 11.04.2005г. (л.281 и 282) се установява, че с влязло в сила на 16.06.2000г. решение на съда спрямо „Л.-Р“ АД е признато за установено, че „ЖМБ-1“АД е собственик на 99,6 % идеални части от дворно място с площ от 15 663 кв.м., УПИ IV-325, кв.170, кв. Геро

Милев-Студентски град, IV-ти километър, заедно с построените в него фабрична сграда и стопански постройки с номера 3,4,5,6,8,9,10,11,12,13,14,15,16,17,18 и 19, посочени на скица-част от решението, и че не е собственик на 2 трафопоста и масивна складова сграда, застроена върху 200 кв.м. с номер 7 на същата скица, както и, че „Л.-Р“ АД е осъдено да предаде владението върху тези имоти на собственикът им „ЖМБ-1“АД.

С влязло в сила на 17.05.2016г. съдебно решение „Л.-Р“ АД, ЕИК ******** е осъдено да заплати на „ЖМБ-1“ АД, ЕИК ******** на основание чл.59 ЗЗД сумата от 2 381 262 лв.-обезщетение за ползване на недвижим имот-дворно място с площ от 15 663 кв.м., УПИ III, кв.14, по регулационния план на комплекс „БАН IV км“ (стар парцел IV-325, kw.170), за периода от 01.076.1995г. до 03.11.2000г., ведно със законната лихва от 27.04.2012г. до изплащане на задължението и сумата от 763 551 лв., представляваща мораторна лихва за периода от

26.04.2009г. до 26.04.2012г., както и разноски по делото в размер на 155 792,52 лв.

В Информационен меморандум т.2 „Вещно правен режим на недвижимите имоти, собственост на дружеството“ е посочено, че първата площадка с която дружеството „Л.-Р“ ЕАД разполага е с площ от 63 кв.м., като тя е била с площ от 15 726 кв.м., но с Решение №1153/16.06.2000г. на ВКС за удовлетворяване на реституционни претенции на бившите собственици, обединени в „ЖМБ-1“ АД са върнати 15 663 кв.м. заедно с построената върху терена едноетажна фабрична сграда.

Съгласно Споразумение от 20.12.2001г. сключено между „Л.-Р“ ЕАД представлявано от изп.директор С.-Р.и „ЖМБ-1“ АД, представлявано от изп.директор Ж.Б., „Л.-Р“ ЕАД признава, че има задължение за ползването без основание на имота на второто дружество в периода от 03.11.2000г. до въвода във владение на „ЖМБ-1“ АД в размер на

3 295 233 лв., като под отлагателно условие е договорен начинът за погасяването на насрещни задължения. Този начин предполага осъществяването на действия по фактуриране на дълготрайни активи от страна на „Л.-Р“ ЕАД в полза на „ЖМБ-1“ АД и прехвърлянето на недвижими имоти, за което се изисква и разрешение на Министерство на икономиката съответно до 01.02.2002г. и до 01.04.2002г. С молба от 14.05.2004г. това споразумение е представено от „ЖМБ-1“ АД пред Агенцията по приватизация, но то не е включено в информационния меморандум.

Видно от Споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХД №12436/2009г. по описа на СРС, с негоА.А.С.Р.е била призната за виновна в това, че на неустановена дата през м.май на 2004г. в гр.София, в качеството си на длъжностно лице-изпълнителен директор на „Л. Р“ ЕАД в кръга на службата си е съставила официален документ-информационен меморандум на „Л.-Р“ ЕАД, в който е отразила неверни обстоятелства, с цел информационният меморандум да бъде използван като доказателство за това обстоятелство-престъпление по чл.311, ал.1 НК и за това, че в писмена декларация, която по силата на чл.10, ал.1 от Наредба за задължителната информация, предоставяне на лицата, заявили интерес за участие в приватизацията по ЗПСК и документите и сведенията, представляващи служебна тайна, приета с ПМС №205/05.09.2002г. се дава пред орган на властта –АП, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, отразени в информационния меморандум на „Л. Р“ ЕАД, а именно, че информацията по т.13 от него „Сключени договори“ е достоверна и актуална, където в действителност не е било посочено сключено на 20.12.2001г. споразумение с „ЖМБ-1“ АД-престъпление по чл.313, ал.1, пр.1 НК.

Разпечатката съдържа 27 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c398f739-dda5-46b8-9c2a-c5957d2b6e3b