Определение № 304 от 12.07.2024, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 420/2024
- Вид
- Определение № 304
- Подписан
- 12.07.2024
- В сила
- 12.07.2024
- Състав
- Пламен Димитров Петков, Адриана Атанасова Велева, Кристина Иванова Тодорова
Цитирани разпоредби
- чл. 343в, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 320, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 322 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 323, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 323, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 345 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 304 гр. София, 08.07.2024 г.
С. о. с., I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Пламен Д. Петков
Членове:
Кристина Ив. Тодорова
Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно наказателно дело № 20241800600420 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 323, ал. 2 вр. чл. 323, ал. 1, т. 1 от НПК вр. глава ХХІІ от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от подсъдимия Н. К. Н. срещу Разпореждане № 171 от 25.03.2024 г., по НОХД №30/2023 г. по описа на РС – Е. П., с което първоинстанционният съд е върнал подадената въззивна жалба с вх. № 3280/2023 г. срещу постановената по делото присъда.
В частната жалба подсъдимият Н. твърди, че на 26.01.2024 г. бил лично уведомен за постановеното от първоинстанционния състав Разпореждане № 56/22.01.2024 г., с което съдът му предоставил седемдневен срок, в който да приведе въззивната жалба в съответствие с чл. 320, ал. 1 от НПК. Твърди още, че защитникът му – адв. С., е депозирала допълнение на въззивната жалба в срок, а именно – на 02.02.2024 г. по електронна поща. Предвид това счита, че така дадените указания от първоинстанционния съд са изпълнени в срок, поради и което въззивната жалба не подлежи на връщане, а следва да се администрира към въззивния съд и разгледа по същество.
Съдът, след като се запозна с изложеното в частната жалба и след цялостна проверка на атакуваният съдебен акт в съответствие с правомощията му по чл. 345 от НПК, намира от фактическа и правна страна следното:
С Присъда № 14 от 17.07.2023 г., постановена по НОХД № 30/2023 г., състав на РС – Е. П. е признал подсъдимия Н. К. Н. за виновен в това, че на 13.01.2023г., около 14.55ч., в **********, по ул. ,К. п." с посока на движение към ул. „Ч.", управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Фолксваген" модел „Транспортер", с номер на рама ******************* и ДК№ *********, без съответно свидетелство за 1 управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с наказателно постановление № 22- *** от 19.09.2022г. на „началник група в ОДМВР - София, РУ - Е. П., влязло в законна сила на 12.10.2022 г., за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 1000,00 лева.
Срещу присъдата са депозирани две въззивни жалби, съответно - с вх.
№ 3257/28.07.2023, подадена от подсъдимия Н. К. Н. и с вх. № 3280/31.07.2023 г., подадена от подсъдимия, чрез защитника му – адв. Г. Й. от САК, които първоинстанционният съд е изпратил на по-горната инстанция.
С определение № 15 от 11.01.2024 г., постановено по ВНОХД № 721/2023 г. настоящият въззивен състав е счел, че не е изпълнена процедурата по администриране на така подадените жалби, поради което е прекратил съдебното производство по делото, като го е върнал с указания на първоинстанционния съд.
В изпълнение на дадените указания първоинстанционният състав е постановил Разпореждане № 56 от 22.01.2024 г., с което въззивната жалба на Н. Н. е оставена без движение. На жалбоподателя са дaдени указания, според които в седемдневен срок следвало да приведе жалбата си в съответствие с изискванията на чл. 320, ал. 1 от НПК, а именно – да посочи неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следва да се съберат и проверят от въззивния съд. В разпореждането е указана и санкцията, в случай на неизпълнение на така дадените указания в срок – връщане на въззивната жалба.
Видно от приложеното съобщение (лист 60) разпореждането е връчено лично на подсъдимия на 26.01.2024 година.
Разпореждането е връчено и на служебния защитник на подсъдимия – адв. Г. Й. от САК, на дата 09.02.2024 година.
На 05.02.2024 г. по електронната поща на РС – Е. П. е постъпило допълнение, озаглавено „жалба“, от подсъдимия Н., подадено чрез адв. И. С. от САК, ведно с договор за правна помощ и съдействие и пълномощно.
Упълномощеният защитник твърди, че подсъдимият е получил разпореждането на 29.01.2024 г., поради което счита, че указанията са изпълнени в срок.
С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че указанията не са изпълнени в срок, доколкото съобщението е получено от подсъдимия на 26.01.2024 г., съответно на 02.02.2024 г. е изтекъл срокът за отстраняване на констатираните нередовности на въззивната жалба. С тези съображения въззивната жалба с вх. № 3280 е била върната.
Този извод на първоинстанционния съд е неправилен. Видно от материалите по делото, указанията дадени с Разпореждане № 56 от 22.01.2024 г. са били насочени единствено към подсъдимия Н., като жалбоподател, без да е съобразено обстоятелството, че въззивна жалба с вх. № 3280, всъщност е подадена от адв. Й., в качеството му на защитник, т.е. на самостоятелна страна 2 в процеса с право на обжалване. Въпреки това обаче разпореждането е връчено и на адв. Й. на дата 09.02.2024 г., откогато е започнал да тече нов седемдневен срок. Предвид това обстоятелство настоящият състав намира, че към 05.02.2024 година, когато действително е депозирано допълнението от упълномощения защитник на подсъдимия – адв. С., срокът не следва да се счита за изтекъл. Едва след като подателят на въззивната жалба не изпълни указанията в предоставения му срок, съдът би могъл да приеме, че жалбата подлежи на връщане. Обратното разбиране би довело до ограничаване правото на подсъдимия на въззивна проверка на постановената срещу него осъдителна присъда.
С оглед гореизложеното, настоящият състав намира така подадената частна жалба за основателна. Атакуваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд, за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на постъпилото допълнение – преписи от него следва да се връчат на заинтересованите страни с указанието за възможността им по чл. 322 от НПК.
Воден от горното, С. о. с.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 171 от 25.03.2024 г., по НОХД № 30/2023 г. по описа на РС – Е. П..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3