Определение № 2132 от 19.02.2026, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 2884/2025
- Вид
- Определение № 2132
- Подписан
- 19.02.2026
- В сила
- 05.03.2026
- Състав
- Кремена Данаилова
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 159, т.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 57, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2132
Варна, 19.02.2026 г.
Административният съд - Варна - XXIX състав, в закрито заседание в състав:
Съдия:
КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
Като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА административно дело № 20257050702884 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от С. М. Т. [ЕГН], чрез адв. М. Й. против мълчалив отказ на кмет на Община Варна по заявление № АУ118591ВН/24.10.2025 г. за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост, подадено от С. М. Т., с искане за заверяване на молба – декларация за обстоятелствена проверка относно имот с ид. **. Отправено е искане за отмяна на оспорения мълчалив отказ, присъждане на сторените разноски и възнаграждение за адвокат. С молба № 3130/16.02.2026 г. жалбоподателят е заявил, че административната услуга е извършена, поради което оттегля жалбата.
Ответник – кмет на Община Варна с молба № 3229/17.02.2026 г. е отправил искане жалбата да се остави без разглеждане и да се прекрати производството по делото, тъй като е издадено исканото удостоверение за обстоятелствена проверка и е заверена молбата – декларация. Относно искането за присъждане на разноски, счита същото за неоснователно, защото е отпаднала нуждата от явяване по делото. В условията на алтернативност прави възражение за прекомерност.
Жалбата е недопустима, поради следното:
Удостоверяване конкретен имот дали е общинска собственост или не, както и мълчаливия отказ да се извърши такова удостоверяване, в молба - декларация за извършване на обстоятелствена проверка е индивидуален административен акт по чл.21, ал.3, вр.58, ал.1 от АПК и подлежи на оспорване по реда на чл.145 и сл. от АПК.
При подаване на Заявление за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост №**/24.10.2025 г. е посочено „Услугата да бъде извършена като обикновена – 7 дни“, което е в съответствие с чл. 57, ал.2 АПК. Срокът за издаване на административния акт е бил до 31.10.2025 г. Не е издаден искания административния акт, поради което е формиран мълчалив отказ, оспорен с жалба от 20.11.2025 г. в срока по чл. 149, ал. 2 АПК.
Удостоверение № АУ118591ВН_010ВН/08.01.2026 г. е издадено от кмет на Община Варна във връзка със заявление № **/24.10.2025 г. и е заверена молба – декларация от кмет на Община Варна, от което се установява, че искания административен акт е издаден и е равностойно на оттегляне на оспорения мълчалив отказ, поради което следва жалбата да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати на основание чл. 159, т.3 от АПК. Въпреки, че е направено изявление от жалбоподателя, че оттегля жалбата, съдът приема, че производството следва да се прекрати на основание чл.159, т.3 АПК /оспореният административен акт е оттеглен/, защото дори и да липсваше изявление от жалбоподателя за прекратяване на делото, съдът служебно щеше да го прекрати.
От страна на жалбоподателя е направено искане за присъждане на направените в съдебното производство разноски и възнаграждение за адвокат. Не са представени доказателства за сторено възнаграждение за адвокат, поради което съдът не следва да присъжда такова. Жалбоподателят е заплатил държавна такса 10 лева. Искането за присъждане на разноски в размер на 10 лева е основателно и следва да се уважи, защото настоящия случай попада в хипотезата на чл.143, ал.2 от АПК когато на жалбоподателя се дължат разноски при оттегляне на оспорения от него акт, тъй като ответникът с поведението си е дал повод за образуване на настоящото производство, с което е причинил извършването на разноски от жалбоподателя. Доводът на ответника за прекомерност на сторените разноски е само относно евентуална претенция за възнаграждение за адвокат. Сторените разноски за държавна такса не могат да се намаляват. На основание чл.143, ал.2 АПК и §1, т.6 ДР АПК следва Община Варна да бъде осъдена за заплати на С. М. Т., сумата от 10 лева /5,11 евро/, за сторени разноски.
Предвид изложеното и на основание чл.159, т.3 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата С. М. Т. [ЕГН], против мълчалив отказ на кмет на Община Варна по заявление № **/24.10.2025 г. за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост подадено от С. М. Т., с искане за заверяване на молба – декларация за обстоятелствена проверка относно имот с ид. **.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на С. М. Т. [ЕГН] сумата от 5,11 евро /пет евро и единадесет евроцента/, представляваща заплатена държавна такса.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 2884/2025 г. по описа на Административен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: