Определение № 12190 от 30.03.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12190 гр. София, 30.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20221110105074 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 146 ГПК вр. чл. 140 ГПК.

Съдът предоставя на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена /на 22.11.2022 г., в открито съдебно заседание/ от ищеца ..., ЕИК ... срещу ответник ..., ЕИК ..., с която моли от съда ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 558,14 лв., представляваща регресна претенция по застрахователно обезщетение, изплатено по застрахователна полица „Автокаско“ № ..., валидна към датата на ПТП, с включени обичайни ликвидационни разноски в размер на 15 лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 22.11.2022 г.- датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното й изплащане.

Ищецът ..., ЕИК ..., твърди, че на 02.08.2017 г. в гр. ... било реализирано ПТП с участието на МПС марка „...“, модел „...“, рег. № ..., управлявано от ответника и МПС марка „...“, с рег. № .... За процесното ПТП бил съставен Двустранен протокол за ПТП № ..., като в него било посочено, че причината за възникване на процесното ПТП било противоправното поведение на водача на л.а. „... ...“ с рег. № ..., който при излизане от паркинг, удря паркираното МПС марка „...“, с рег. № ..., в резултат на което му причинява материални вреди. Твърди, че към датата на ПТП за увредения автомобил имало сключена имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № ..., при ищцовото дружество. Към датата на ПТП за отговорността на водача на лек марка „...“, модел „...“, рег.

№ ..., имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника ЗАД „..., ЕИК ...“ Сочи, че за обезщетяване на причинените вреди на лек автомобил марка „...“, с рег. № ..., при ищеца е била заведена Щета № ..., като било определено и изплатено на сервиза, отстранил повредите, застрахователно обезщетение в размер на 533,14 лв. Поддържа, че във връзка с извършените огледи и определяне размера на обезщетението по застрахователната преписка, са били направени обичайни ликвидационни разноски в размер на 25 лв. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на собственика на увреденото МПС срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на причинителя на вредата и виновен за процесното ПТП водач. Поддържа, че до този момент ответникът не е погасил вземането за процесната сума, като не твърди да го е канил 1 извънсъдебно за това. Моли за уважаване на предявения иск, заедно с присъждане на разноските по делото.

Ищецът е представил писмени доказателства и моли да бъде допусната съдебна автотехническа експертиза, която да отговори на посочени в исковата молба въпроси във връзка с механизма на ПТП, вида и степен на процесните вреди, причинно-следствена връзка на последните с твърдяното в исковата молба ПТП, и определяне стойността по пазарни цени на имуществените вреди. В условията на евентуалност прави искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза за установяване плащането на застрахователното обезщетение. Моли за събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на сочените свидетели, по делегация, от съда по тяхното местоживеене, както следва: св. Г. М.

Т., като водач на увредения л.а. „... с рег. № ..., с адрес за призоваване в ..., тел.********** и С. Ж. Г., водач на л.а. „... ...“ с рег. № ..., с адрес за призоваване в ..., с чиито показания да се установят обстоятелствата около настъпване на процесното ПТП - как и къде е настъпио ПТП, каква е пътната обстановка, с каква скорост са управлявали МПС-ва /ако са се движили/ и какво е било поведението им по време на инцидента.

Ответникът ..., ЕИК ..., подава отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който на първо място, счита съдът е допуснал процесуално нарушение, като е допуснал замяна на ответник в хода на настоящото производство по чл.228, ал.1 от ГПК, по искането на ищеца, заявено в проведеното първо о.с.з. на 22.11.2022 г., след като ... са се отказали от предявения иск срещу прекия причинител на вредите, а именно водачът на л.а. „... ...“ с рег. № ... – С. Ж. Г. и производството срещу него е било прекратено. Поддържа становище, че производството по гр.д. № 5074/2022 г. е следвало да бъде изцяло прекратено след заявения отказ от иск, а на ищеца да са дадени указания да предяви нов иск, със заплащане на нова такса срещу надлежния ответник, в случая застрахователя по ЗЗ „ГО“ ЗАД ..., ЕИК .... Допуснатото от съда процесуално нарушение според ответника би довело до недопустимост на бъдещото съдебно решение и същото подлежи на обезсилване, в случай, че съдът понастоящем не съобрази възраженията на ответника за недопустимост на производството и не прекрати същото. В случай, че съдът приеме извършената замяна на ответник за допустимо процесуално действие и продължи съдопроизводствените действия по делото, заявява изрично, че не дава съгласието си за замяна на ответник в рамките на това исково производство по см. на чл.228, ал.3 от ГПК и в този смисъл счита, че исковата молба срещу него е постъпила в съда на датата на която е представена в съда, в о.с.з. на 22.11.2022 г., а не когато е постъпила ИМ срещу първоначалния ответник С. Ж. Г. – 01.02.2022 г.

На следващо място, оспорва иска като неоснователен и като погасен по давност, като счита, че от датата на плащането на застрахователното обезщетение от страна на ищеца /11.10.2017 г., на която дата има данни по делото, че е било извършено прихващане между ... и „..., сервиза отстранил щетите по увредения автомобил/до датата на подаване на ИМ срещу настоящия ответник /22.11.2022 г./ са изтекли повече от 5 год., поради което вземането на ищеца се явява погасено по давност и съответно недължимо. В условията на евентуалност твърди, че прихващането е следвало да бъде извършено към датата на издаване на фактурата за изършения ремонт 26.08.2017 г., който момент е бил първия възможен към който да бъде извършено прихващане между двете насрещни вземания. С оглед това твърдение и на осн. чл.378, ал.5 от КЗ давностния срок започва да тече от 26.08.2017 г. и съответно е изтекъл на 26.08.2022 г., поради което вземането на ищеца претендирано в настоящото производство от ответника, отново следва да се счита погасено по давност. По същество, оспорва иска по основание и размер и моли съда, в случай че не прекрати производството като недопустимо, да отхвърли иска като погасен по давност, неоснователен и недоказан, в т.ч. прекомерно завишен по размер.

Безспорни факти и обстоятелства:

Ответникът не оспорва наличието на валидна към датата на ПТП задължителна 2 застраховка по застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за МПС „...“, марка „...“ с рег. № ..., съгласно застрахователна полица № BG/30/.... Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение между ищцовото дружество и собсвеника на л.а. „..., с рег. № ..., по силата на сключена застрахователна полица „Автокаско“, с посочен в ИМ № и дата, валидна към датата на ПТП.

Спорни обстоятелства:

Оспорва валидността и датата на направеното прихващане от страна на „...“ в качеството му на застраховател по имуществена застраховка „Автокаско“ спрямо „..., в качеството му на доверен сервиз, в който е извършен ремонта на процесния автомобил, което прихващане се явява и плащане по щетата, образувана при ищеца и обуславя суброгационното право на ищеца.Оспорва валидността на суброгацията и на рекламационното производство, като твърди, че още през 2018 г., когато за пръв път е предявена рекламационната претенция пред ответника в срока по чл.412 от КЗ, ищеца не е представил доказателства, които да установят, че именно ответника е застраховател по ЗЗ „ГО“ ни виновния за ПТП от 02.08.2017г. водач, тъй като във всички представени по преписката документи, увреждащия автомобил е сочен с грешен регистрационен № ...., за какъвто обаче при ответника липсват данни за валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ поради което е бил постановен и отказ от плащане. След установяване на грешката в регистрационния номер на автомобила обаче, ищеца не е инициирал повторно рекламационно производство пред ответника, а е предприел директно заявяване на регресната си претенция по съдебен ред, като е поискал замяната на ответника в производството – от прекия причинител към неговия застраховател по ЗЗ „ГО“ в лицето на ЗАД „....

Ответникът оспорва и всички фактически твърдения и изложените от ищеца обстоятелства относно механизма и причините за настъпване на процесното ПТП, като счита, че същите не отговарят на действителното фактическо положение при реализиране на пътно-транспортното произшествие, евентуално същото не се дължи на изцяло виновното поведение на застрахования при него водач С. Ж. Г.. Оспорва изобщо да е настъпило такова ПТП при описаните в ИМ механизъм и участници. Оспорва изключителната вина на С. Ж..

Оспорва претендираните вреди по л.а. „... с рег. № .... Счита, че водачът на л.а. „... ...“ с рег.

№ ... не е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, поради което не е станал причина за настъпване на ПТП от 02.08.2017 г., респ. застрахователя, чиято отговорност е функционално обусловена от отговорността на застрахования водач, не следва да носи отговорност за възстановяване на платеното от ищеца обезщетение. Оспорва верността на представения по делото Двустранен протокол за ПТП като частен документ, който няма материална доказателствена сила за изложените в него факти и обстоятелства. В условия на евентуалност твърди съпричиняване на водача на увредения л.а. „... с рег. № ...Г. Т., като твърди, че последния е паркирал неправилно, на необособено за това място и по забранен със ЗДвП начина, в тревните площи. Оспорва причинените по л.а. „... с рег. № ... вреди да са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП от 02.08.2017 г. Оспорва размера на иска, като твърди, че ищеца е заплатил завишено обезщетение, не отговарящо на действителните вреди и по завишени над средните пазарни цени на труда и частите, като не са използвани алтернативни такива от неоторизирани за марката доставчици.

Оспорва претенцията за ликвидационни разноски за сумата над 15 лв., тъй като в рекламационното производство е била заявена именно в този размер, а не както се сочи в ИМ – 25 лв. За горницата над 10 лв. счита претенцията за недопустима.

Възразява и срещу претенцията на ищеца за законна лихва върху претендираното обезщетение по аргументите изложени срещу главния иск, като счита, че ако такава се дължи, то следва да е от момента на постъпване на исковата молба срещу настоящия ответник в съда, а не на първоначалната ИМ.

3

Разпределение на доказателствената тежест:

Ищецът следва да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение със застрахования, в чиито права твърди, че е встъпил; плащането на застрахователното обезщетение към застрахования или трето лице /автосервиз/ и момента на извършването му; механизмът и причината за настъпване на ПТП, размерът и видът на щетите, както и елементите на деликтната отговорност като основание за ангажиране на регресната такава /противоправно деяние, вреди, причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина на застрахования при ответника водач, като вината се предполага до доказване на противното/. Във връзка с възражението за давност, ищеца следва да докаже, ако твърди да са настъпили такива, факти и обстоятелства, имащи значение за спирането или прекъсването на давността, за които до момента не се сочат доказателства.

В тежест на ответника е да докаже, че е погасил дълга, или да обори презумпцията за вина на водача на лек автомобил марка и модел „... ...“с рег. №..., респ. да установи твърдяното съпричиняване от водача на увредения автомобил, както и да докаже останалите си заявени правоизключващи и правопогасяващи възражения.