Решение № 2316 от 06.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2316 гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Г.

Светослав Василев като разгледа докладваното от Светослав Василев Въззивно гражданско дело № 20261100500952 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 436 и сл. ГПК, във вр. с чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.

Образувано е по жалба на „МОБИ РЕНТ“ ЕООД срещу разпореждане от 10.07.2025г, постановено по изп.д. № 20259240404757 по описа на ЧСИ Г.К., с което се отказва да се прекрати производството.

Жалбоподателят счита, че постановлението е незаконосъобразно, тъй като не е длъжник съгласно представения изпълнителен лист, а съдебния изпълнител няма компетентност по чл.429 ГПК да преценява правоприемство в изпълнителното основание, извън изрично посочените в текста хипотези, сред които не попада процесния случай. Твърди и че взискателите са представлявани от лице, което няма надлежна представителна власт, доколкото няма представено пълномощно за адвоката.

Взискателите чрез адв. Б. Ж., считат жалбата за неоснователна, тъй като „Моби Рент“ ЕООД и „Транском С“ ООД са солидарно отговорни за изпълнението на дълга по изпълнителния лист, която солидарност произтича от чл. 263л, ал. 2 ТЗ вр. чл.263и, ал. 2 ТЗ, а отделянето като форма на преобразуване представлява частна хипотеза на прехвърляне на спорното право по време на висящия процес. Затова и в правилното приложение на чл.429, ал. 2 ГПК съдебния изпълнител е образувал изпълнително 1 производство срещу жалбоподателя, който макар и да не е страна в исковото производството, по което е издаден изпълнителния лист, е обвързан от формираната от решението по него СПН и изпълнителна сила.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител мотиви ра действията си.

Съдът като обсъди доводите на страните и се запозна с доказателствата по делото, намира следното:

Жалбата е подадена в срок, а доколкото изхожда от лице, което има качеството на длъжник по изпълнителното дело, който съгласно чл.435, ал.2, т.

6 ГПК има признато право да обжалва отказите на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, се явява допустима.

Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са изрично посочени в чл.433 ГПК. Сред тях няма хипотеза, касаеща неправилно конституиране на страна в изпълнителното производство. Следователно доводите не са надлежни, т.к. касаят неправилното му образуване, а не прекратяване. Дори и след служебна проверка на основанията по чл.433 ГПК съдът не констатира настъпването на такива. При това положение отказът да се прекрати изпълнението формално се явява правилен и законосъобразен, поради което жалбата следва да се остави без уважение.

Материалноправният спор между страните, дали жалбоподателят е длъжник по изпълнителния титул, дали е солидарен длъжник заедно с „Транском С“ ООД, респ. дали е обвързан от формираната от решението срещу последния СПН и изпълнителна сила, не може да бъде разрешен от съдебния изпълнител, респ. от съда по жалба срещу неговите действия. Това може да направи само съда в рамките на исково производство по чл.439 ГПК.

Не съставляват основание по чл.433 ГПК и доводите относно липсата на представителна власт на лицето, по чието искане е образувано изпълнителното дело. Отделно от това следва да се посочи, че на това основание длъжникът по изпълнението не може да се позова. На него може да се позове само мнимо представляваните взискатели.

При тези мотиви съдът

РЕШИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „МОБИ РЕНТ“ ЕООД, ЕИК 205685987 срещу разпореждане от 10.07.2025г, постановено по изп.д. № 20259240404757 по описа на ЧСИ Г.К., с което се отказва да се прекрати производството.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3