Определение № 1395 от 19.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1395 гр. София, 19.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20268002900233 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Й. Ц. чрез пълномощника й – адв. Венцислав О., срещу въззивното решение №835/16.06.2025г., постановено по в.гр.д. № 460/2025г. на Софийски апелативен съд, поправено с решение № №1151/07.10.2025г., в частта му, с която след частична отмяна на решение № 260407/09.07.2024 г. по гр. д. № 8535/2018 г. на СГС, искът на касаторката по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на настъпило на 15.04.2017г. пътно-транспортно произшествие е отхвърлен за разликата над сумата 110 000 лева до размер от 150 000 лева. Депозирана е и втора касационна жалба от Р. Й. Ц. чрез пълномощника й – адв. Венцислав О., срещу решение №1151/07.10.2025г. по в.гр.д. № 460/2025г. на Софийски апелативен съд, постановено по реда на чл.

247 и 250 ГПК, в частта му, с която е оставена без уважение молбата й за допълване на постановеното по делото решение в частта за законната лихва за забава върху главницата от 90 000 лв. за периода от 17.07.2017г. до окончателното й изплащане.

Касационната жалбоподателка поддържа, че обжалваните решения са постановени в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и са необосновани. Твърди, че въззивният съд не е извършил съвкупна преценка на доказателствения материал по делото и е игнорирал събрани от първата инстанция гласни и писмени доказателства.

Счита, че съдът е определил занижено по размер обезщетение за претърпените в резултат на ПТП неимуществени вреди, в противоречие с практиката по приложение на чл. 52 ЗЗД. Излага, че не са съобразени 1 получените няколко травматични увреждания, продължителния период на лечение, общо четирите оперативни интервенции, интензитета на болките и страданията, възрастта на пострадалата, както и определената с решение на ТЕЛК неработоспособност. По втората касационна жалба се изтъква, че застрахователят е обжалвал пред въззивния съд първоинстанционното решение и в частта относно присъдените лихви, считано от 17.07.2017г. до окончателното изплащане на сумата, а същото е влязло в сила само по отношение на главницата от 90 000 лв. Касаторката сочи, че въззивният съд е приел, че лихви се дължат от 09.05.2017г. - датата, на която е предявена претенцията пред застрахователя, но с оглед забраната за влошаване положението на жалбоподателя, не е присъдил лихва от същата и не се е произнесъл изобщо по лихвата. Счита, че следва да има произнасяне, като се присъди на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл. 432, ал. 1 КЗ, законна лихва за забава върху главница от 90 000 лева за периода от 17.07.2017г. до окончателното й изплащане. По подробно изложените доводи касационната жалбоподателка претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, както и на решението по чл. 247 и чл. 250 ГПК, отмяната им и уважаване на исковите претенции в пълен размер.

В изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбите се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като се поставят следните въпроси: 1. „Задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия?“, по който се поддържа произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката по т.11 от ППВС № 4/68г. и с решение № 50107/01.12.2022г. по т.д. № 1412/2021г., 1 т.о. на ВКС.; 2. „Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?“, по който се твърди постановяване на акта в противоречие с решение № 28/09.04.2014г. по т.д.

1948/2013г., 2 т.о. на ВКС и решение № 4/08.03.2021г. по т.д. 2940/2019г., 2 т.о. на ВКС; 3. „Задължен ли е въззивният съд да се произнесе изцяло по предмета на спора, очертан с въззивната жалба, като провери обжалваното първоинстанционно решение относно самия материалноправен спор или е ограничен от диспозитива на това решение?“; 4. „Налице ли е непълнота на съдебното решение по смисъла на чл. 250 ГПК, когато съдът е формирал воля в мотивите, но тя не е намерила израз в диспозитива?“; 5. „Пропускането на произнасяне по аксецорния иск за лихвата за забава върху уважена главница представлява ли непълнота на решението или е очевидна фактическа грешка?“; 6. „При подадена в законоустановения срок молба с искане за допълване на решението по чл. 250 ГПК, но при неправилно посочена в молбата квалификация на искането, допустимо ли е съдът да се произнесе по друга квалификация, а не по посочената от страната?“, като за последните четири въпроса касационната жалбоподателка сочи, че са от значение за 2 точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът по касационната жалба - Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД оспорва жалбите по съображения, изложени в писмен отговор от 24.09.2025г. и от 30.12.2025г., чрез процесуалния си пълномощник – юриск.

Томова, като претендира да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. Претендира и разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Касационните жалби са подадени от легитимирана страна, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащи на обжалване актове, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което са процесуално допустими.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата като пътник в МПС е пострадала при ПТП, настъпило на 15.04.2017 г. поради виновното противоправно поведение на водач, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество, като в частта за присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 90 000 лв. първоинстанционното решение е влязло в сила. САС е посочил, че в друго производство, с влязло в сила решение, на ищцата е присъдено обезщетение и за претърпените имуществени вреди в размер на сумата от 6 139,26 лв. / с решение № 945 от 17.07.2020 г. по гр. д. № 447/2020г. на Районен съд Перник, потвърдено с решение № 119/12.04.2021 г. по гр. д. № 657/20 г. на ОС – Перник/.

По спорните въпроси относно размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди и съпричиняването поради непоставен обезопасителен колан, въззивният съд е приел, че при настъпилото ПТП ищцата е получила контузия на гърдите и корема, тотален травматичен „пневмоторакс“ (навлизане на свободен въздух) в лявата гръдна кухина, създало временна опасност за живота, многофрагментно диафизарно счупване на дясната бедрена кост, фрактури на 2-ра и 4-та метатарзални кости на лявото ходило и конквасация (размачкване) на дясното стъпало с фрактури на 1-ва, 2-ра, 3-та и 4-та предходилни кости. Кредитирайки заключението на съдебномедицинската експертиза, съдът е счел, че затрудненията при използване на десния долен крайник са продължили общо 6 месеца, на левия - 2 месеца, а гръдната травма е отзвучала за срок от 4 месеца. САС е посочил, че първоначално по спешност е приложена екстензия на дясно бедро и е извършена гръдна операция (двукратно поради усложнения), а след това оперативно е наместена фрактурата на дясната бедрена кост с поставяне на фиксация, и е извършено открито наместване на костите на двете стъпала и фиксация с метални плаки, винтове и Киршнерови игли. Въззивният съд е приел, че при прегледи през август и септември е констатирано възпаление в областта на дясното ходило, проведени са операции за изваждане на синтезните материали. Счел е, че общо оздравителният период на всички 3 травматични увреждания при ищцата е приключил за срок от 8 месеца, като болките са били интензивни първите два месеца. Съдът е изтъкнал, че ищцата се придвижва самостоятелно, без помощни средства, но с леко накуцваща походка надясно, останали са й белези в зоните на операциите, движението на дясната колянна става е с леко намаление на флексията - с 10 градуса и трудно кляка. Посочил е, че е налице малка деформация в горната част на лявото ходило, а сводът на дясното ходило е спаднал, като са установени и парастезии на пръстите на ходилото. Според апелативния съд бъдещата прогноза за ищцата по отношение на претърпените увреждания е оптимистична. САС е приел, че според психологическата експертиза ищцата е получила остра стресова реакция, но не са налице болестни симптоми, останали са само страхови опасения от катастрофални събития и субективен дискомфорт от белезите по десния долен крайник. С оглед претърпените телесни повреди, възрастта на пострадалата (22 г.) и момента на ПТП - 2017г. и при преценка на социално-икономическите условия в страната към датата на увреждането, съдът е определил размер на обезщетението за неимуществени вреди, възлизащ на сумата от 110 000 лв.

По възражението за съпричиняване САС е посочил, че съгласно СМЕ автомобилът, в който ищцата е пътувала, е получил тежки деформации с дълбоко хлътване във вътрешността на купето, в посока пътуващите на предните седалки и въпреки използвания колан тя е получила описаните травми. Изложил е, че според показанията на свидетеля Венцислав Владимиров ищцата е пътувала с колан. Апелативният съд е заключил, че предвид деформацията на колата, и с поставен колан, ищцата е щяла да получи установените телесни увреждания. Посочил е, че няма данни какви са уврежданията на самия водач, за да се извърши съпоставка с тези на пътничката. Изтъкнал е, че по делото няма данни за травми в областта на главата, а такива често са ясно доказателство, че пътникът е пътувал без предпазен защитен колан. С оглед изложеното е приел, че възражението за съпричиняване на застрахователя е недоказано и неоснователно.

Предвид изложените мотиви, САС е счел, че решението следва да се отмени в частта, в която на ищцата е присъдена сума над 110 000 лв. до размер от 150 000 лв. и в тази част искът да се отхвърли. Апелативният съд е посочил, че лихва съобразно актуалната практика на ВКС, отразена в решение № 128 от 4.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г., ВКС, І т.о., се следва от датата, на която пострадалата е сезирала застрахователя - 09.05.2017 г., но е присъдена от покъсна дата - 17.07.2017г., като с оглед забраната за влошаване на положението на жалбоподателя, решението не следва да се отменя в тази част.

С допълнителното решение от 07.10.2025г., сезиран с молба от ищцата за допълване, САС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 835 от 16.06.2025 г. по гр. д. № 460/2025 г., като в диспозитива на решението в абзац трети, след думите: „до сумата от 110 000 лв.“ е добавил: „и в частта за присъдената законна лихва върху главницата от 17.07.2017 г.“, като е оставил без уважение молбата на Р. Й. Ц. за допълване на решението относно лихвата.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за 4 допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

Не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 1 и 2 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК.