Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 57 от 04.04.2022, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 583/2021
Вид
Решение № 57
Подписан
04.04.2022
Състав
Магдалина Стефанова Иванова, Михаела Христова Буюклиева, Велина Емануилова Антонова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Пловдив, 04.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Николай Ст. Божилов като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215000600583 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 9/05.10.2021г., постановена по НОХД № 493/2021г. по описа на Окръжен съд гр.*, подсъдимият М. Х. Х. е признат за виновен в това, че на 19.09.2020г. на общински път ПАЗ 1122км4+100м, посока от с.* за с.*, при управление на МПС - лек автомобил „*“ с рег. №*, собственост на С.

Т. Т., е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП - не е контролирал непрекъснато МПС, което управлява, при избиране на скоростта на движение не я е съобразил с конкретните условия на видимост и се е движил с несъобразена скорост на движение, като е управлявал със скорост около 77 км/час, не е предприел намаляване на скоростта до безопасната при екстрено спиране скорост от 65 км/час, с която е бил длъжен да се движи, за да може да спре пред всяко предвидимо препятствие, при което по непредпазливост е причинил смъртта на Н. С. И., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.„в“ вр. чл.342, ал.1 от НК вр. чл.58а, ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на една година лишаване от 1 свобода, изпълнението на което съгласно чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343г от НК подсъдимият е лишен управлява моторно превозно средство за срок от три години. от право да

Първоинстанционният съд се е произнесъл относно веществените доказателства.

В тежест на подсъдимия делото в размер на 1967,42 лв. са възложени направените разноски по

Срещу съдебния акт е подадена жалба от адв.И.П., защитник на подсъдимия

Х., с оплакване за несправедливост в частта относно наложеното наказание лишаване от правоуправление. Излагат се доводи, че то е завишено по размер. Прави се искане за изменение на атакуваната присъда, като визираната санкция се намали на една година.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Предлага изменение на обжалвания съдебен акт в частта относно нарушеното правило за движение, като се приеме, че е само чл.20, ал.1 от ЗДвП. Намира, че наложеното наказание е справедливо.

Частните обвинители М. Й. И., Р. Н. Г. и С. Н. И. не упражниха лично правото си на защита. Чрез техния повереник пледират, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, законосъобразна и справедлива.

Подсъдимият Х. и неговият защитник поддържат жалбата с изложените в нея съображения. Навеждат доводи за намаляване размера на наказанието лишаване от правоуправление.

Подсъдимият, в последната си дума, моли да се намали наказанието му.

Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбата и пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е неоснователна.

2

Производството пред първостепенния съд е протекло по реда на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият Х . е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Х. е правоспособен водач на МПС. Притежава свидетелство за правоуправление от 23.01.2012г. Има придобити категории С, ТКТ, В, М, СЕ, АМ. Води се на отчет в „КАТ - Пътна Полиция“ гр.*.

Наказван е по административен ред за допуснати нарушения на ЗДвП като водач на МПС.

На 19.09.2020г. подсъдимият управлявал лек автомобил „*“ с рег. №*, собственост на С. Т. Т. /жената, с която живее на съпружески начала/, по пътя с.* - с.*, област *, в посока гр.*, със скорост равна и не по-ниска от 77 км/ч, при дневна светлина и слънчево време. Пътят бил със средно износена асфалтова настилка.

По същото време, в същата посока, пред превозното средство на подсъдимия Х. се движел велосипед, управляван от пострадалия Н. С. И. от гр.*. Неговата скорост била приблизително 10 км/ч. Двете превозни средства се движели в условията на отлична видимост, извън населено място, при равен, прав и сух асфалтов участък от пътя.

Шофирайки по пътя и навлизайки в десен завой, подсъдимият, въпреки задълженията с като водач да контролира непрекъснато автомобила, който управлява, както и внимателно и всеобхватно да наблюдава пътната обстановка, отклонил вниманието си, при което късно видял, че велосипедистът, който се движил пред него, предприел маневра обръщане на посоката на движение. Подсъдимият Х. със закъснение реагирал за намаляване на скоростта до безопасната при екстрено спиране от 65 км/час, като предприел и завиване наляво, с цел заобикаляне на пострадалия Н. И..

Независимо от предприетите действия, последвал удар, при който предната лява част на лекия автомобила ударила задното задвижвано колело на велосипеда. От съприкосновението велосипедът и тялото на пострадалия били отхвърлени извън пътя.

3

Непосредствено след удара подсъдимият спрял колата, слязъл от нея и позвънил на тел.112.

Дошлият на място екип на ЦСМП гр.* констатирал смъртта на велосипедиста.

На местопроизшествието пристигнала дежурната оперативна група.

Бил извършен оглед на местопроизшествие. Със съставяне на протокола за това първо действие по разследването било образувано досъдебното производство. Изготвен е фотоалбум с 38 снимки.

Непосредствено след ПТП подсъдимият Х. бил изпробван с техническо средство „Draeger Alkotest 7510“ за употреба на алкохол, както и с „Drager Drag Test 5000“ за употреба на наркотици. И двата теста били отрицателни.

Съгласно химическата експертиза /л.60 от досъдебното производство/ пострадалият Н. С. И. е бил с концентрация на алкохол в кръвта 0,42 на хиляда.

От заключението на съдебномедицинска експертиза на труп № 182/2020г. /т.1, л.43-49 от досъдебното производство/ се установява, че на пострадалия Н. С. И. са причинени следните травматични увреждания: тежка, съчетана черепно-мозъчна, гръбначно-мозъчна, гръдна и опорно-двигателна травма; счупване на черепа; контузия на мозъка; тежък мозъчен оток; разкъсване на сърцето и околосърцевата торбичка; контузия на белите дробове; кръвоизлив в гръдната кухина; счупване на ребрата двустранно; счупване и разчленяване на гръбнака със засягане на гръбначния мозък; счупване на лявото бедро, лявата и дясната подбедрици; разкъсно-контузни рани по главата и долните крайници; охлузвания и кръвонасядания по лицето и крайниците. Причината за смъртта на Н. С. И. е тежката, съчетана черепномозъчна, гръбначно-мозъчна, гръдна и опорно-двигателна травма, несъвместима с живота, довела до нарушаване на целостта на вътрешните органи и спиране на сърдечната дейност и дишането. Смъртта е настъпила бързо, за минути. Травматичните увреждания са резултат от действието на твърд, тъп /тьпоръбест/ предмет с висока кинетична енергия, чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени при велосипедна травма пострадал велосипедист при блъскане от лек автомобил към момента на инкриминираната дата. Преди настъпването на смъртта и в близките часове 4 преди това Н. С. И. най-вероятно не е употребявал алкохол, а горните стойности на алкохолно съдържание - 0,42 на хиляда е възможно да са вследствие на разложителен процес на кръвта.

Според заключението на тройната автотехническа експертиза /л.69-89 от досъдебното производство/ техническото състояние на лекия автомобил „*“ с рег.*, непосредствено преди настъпилото произшествие, е отговаряло на техническите изисквания и не е в причинно-следствена връзка с него.

Повредите по преден ляв мигач и фар, както и счупеното предно стъкло и деформации по преден капак и преден ляв калник, са резултат от настъпилото ПТП. Техническото състояние на процесния велосипед, непосредствено преди настъпилото произшествие, не е отговаряло напълно на техническите изисквания, но не е в пряка причинно-следствена връзка с него. Скоростта на движение на лекия автомобил „*“, непосредствено преди произшествието, е била равна и не по-ниска от 77 км/ч. Скоростта на движение на велосипеда, непосредствено преди произшествието, е била приблизително 10 км/ч.

Механизмът на настъпилото ПТП се е развил, както следва: Преди удара лекият автомобил се е движил равноускорително със скорост приблизително от 77 км/ч, а велосипедът - със скорост от около 10 км/ч по направление север-юг. Непосредствено преди удара посоката на движение на велосипеда е била под ъгъл спрямо тази на автомобила. За лекия автомобил ударът е в предната лява част, с налични поражения, като непосредствено преди удара, по време и след него, автомобилът е оставил спирачни следи от гумите си върху пътната настилка. Велосипедът е ударен в задното колело. От удара велосипедът и велосипедистът са отхвърлени извън пътното платно, без налични следи от спиране. Лекият автомобил е бил в процес на спиране след удара между двете превозни средства. Спрял е на известно разстояние и след това е изместен от водача му. Велосипедистът, след настъпилия удар, в резултат на възникналите динамични сили е възкачен на предния капак на лекия автомобил, „носен“ е от него до достигане на горната част на тялото /глава и торс/ до горната част на предното стъкло. След реализиране на удара в него тялото е отхвърлено извън пътя, без да е прегазено и без налични следи от кръв или търкаляне с плъзгане на пътното платно. Велосипедът също е отхвърлен без следи, останали по платното. Мястото на удара между двете превозни средства е в зоната на десен завой, извън населено място, изцяло в западната лента на движение при попътно движещи се превозни средства.

5

ПТП е настъпило през светлата част на деня при нормална видимост и климатични условия. Широчината на лентата за движение, в която са пътували превозните средства, участвали в произшествието, е 3,1 м. При техните широчини, 1,7 м за лекия автомобил и 0,6 м за велосипеда, е имало достатъчно място за попътно движение само в нея. По двете превозни средства не са констатирани неизправности, водещи до произшествието.

Причината за ПТП не е от техническо естество. Дължината на опасната зона за спиране на лекия автомобил е не по-малка от 63 м. Разстоянието му до мястото на удара в момента на възприемане на опасността от водача е 33 м.

За конкретната ситуация технически съобразената и безопасна скорост за евентуално екстрено спиране е 65 км/ч. Определеното разстояние от автомобила до мястото на удара е по-малко от опасната зона при скорост 77 км/ч. Възможностите за предотвратяване на произшествието са били зависими от поведението на водача на автомобила и велосипедиста. Към момента на удара те са се намирали точно по средата на западната лента за посоката им на попътно движение, в пътни условия от порядъка на 3,1 м широка пътна лента, маркирана с непрекъсната осева разделителна линия, без данни за насрещно движение. Условията за конкретното произшествие са били дневни и видимостта не е била намалена. Разстоянията между двете превозни средства са били такива, че всеки от тях е можел да види другия и да избегне контакт в конкретната ситуация. Реално при липса на каквото е да е било друго попътно и/или насрещно движение лекият автомобил е могъл да има два вида движение - „силно“ изнесен в другата лента за насрещно движение или „силно“ вдясно зад евентуално завиване от велосипедиста.

Всеки участник в движението по пътищата е длъжен да сигнализира посоките си на движение или евентуалното си спиране към другите участници в движението.