Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 6812 от 10.02.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 50218/2022
Вид
Определение № 6812
Подписан
10.02.2025
В сила
10.02.2025
Състав
ПЛАМЕНА САШЕВА ТРЕНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6812 гр. София, 10.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Частно гражданско дело № 20221110150218 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е във връзка с подадена молба от "Софийска вода" АД за изменение на определение № 21103 от 21.05.24 г. в частта за разноските. В молбата е направено искане да бъдат намалени присъдените в полза на процесуалния представител на длъжника в заповедното производство разноски във връзка с осъществената правна помощ на длъжника по депозиране на възражението срещу издадената заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, като съдът определи справедлив размер по своя преценка.

От насрещната страна в указания срок по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК не е заявено становище.

След като се запозна с доводите на молителите и материалите по делото, Софийски районен съд намира следното:

Молбата е подадена от активно легитимирано лице и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

Настоящият съдебен състав намира, че в полза на Г. И. П., с ЕГН: ********** следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 50 лв. При определяне на размера на същото, съдът взе предвид следното:

Подаването на възражение в срока по чл. 414 от ГПК е формална предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно исково производство, а не израз на материалноправна защита на длъжника. Съдът намира, че за разноските, сторени от длъжника в заповедното производство по депозиране на възражение против заповедта за изпълнение следва да намери приложение разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/, а не тази на чл. 7, ал. 7, във вр. с ал. 2 от Наредбата. Това е така, тъй като целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство не е да установи съществуването на вземането, а само дали то е спорно. Същевременно, заповедното производство е изключително формализирано – то се развива изцяло в писмена форма, като се 1 използват стандартни, предварително установени типови образци за волеизявленията на съда и страните - всичко това осигурява достъпност и позволява бързо произнасяне по исканията, респ. чрез създаването на образец на възражението длъжникът е облекчен в реализацията на правото му на оспорване. Законът не изисква обосноваване на възражението, като при депозиране на такова в срок, съдът в разпоредително заседание дава указания за предявяване на иск в производството по чл. 422 от ГПК. В Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о., ТК, е пояснено, че заповедното производство е уредено като едностранно, затова в чл. 7, ал. 7 от НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ иск и производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредбата. Подаването на възражение в срока по чл. 414 от ГПК е основание за иницииране на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 от ГПК. То няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника, в този смисъл – Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г., Определение № 1821/23.08.2021 г. на СГС, постановено по гр. д. № 7006/2021 г.

Следва да се отбележи също, че съгласно практиката на СЕС, обективирана в решения, постановени по дела С-427/16 и С-428/16, съдът, след като съобрази фактическата и правна сложност на делото, може да присъди възнаграждение под определения минимален размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Попълването и подаването на възражение по чл. 414 от ГПК е вид адвокатска дейност, но макар за нея да се изисква учредяване на представителна власт, тя не представлява процесуално представителство по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Все пак съдът намира, че за попълването и подаването на възражение по чл. 414 от ГПК следва да се дължи заплащане на определено адвокатско възнаграждение. За възражението е налице образец, утвърден с Наредба № Н-2/18.02.2020 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, издадена от министъра на правосъдието /обн. ДВ, бр. 15 от 21.01.2020 г. /. Според утвърдените образци на заповед за изпълнение към нея винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа указания за попълването, включително за необходимостта, когато част от вземането се признава, това да се посочи изрично. Ирелевантно също така е дали длъжникът, чрез процесуалния си представител, е подал мотивирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение, тъй като това не е относимо към реда за определяне на разноските за адвокатско възнаграждение. Доколкото предоставената правна защита и съдействие, изразяваща се в подаване на 2 възражение по чл. 414 от ГПК, не е сред изрично предвидените в Наредбата случаи, то на основание § 1 от ДР на същата, възнаграждението следва да се определи по аналогия, изхождайки от вида на самото процесуално действие.

Настоящият съдебен състав приема, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредбата, съгласно която в тези случаи минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер от 50, 00 лева. Следва да се съобрази също, че не е налице фактическа и правна сложност на делото, съответно не са налице основания да бъде определян по-висок размер на възнаграждение от определения размер на 50,00 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 248 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ в частта за разноските Определение № 21103 от 21.05.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 50218/2022 г. по описа на СРС, 143-ти състав, КАТО ПОСТАНОВЯВА

ОСЪЖДА "СОФИЙСКА ВОДА" АД, ЕИК: 130175000, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Цар Борис III" №159, ет.2 и 3, Бизнес център ИНТЕРПРЕД да заплати на Г. И. П., ЕГН: ********** и адрес: гр. С сумата от 50,00 лева, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 50218/2022 г. по описа на СРС

Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3