Решение № 1820 от 13.03.2019, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е град

София, 13.03.2019 година

В

И М Е

Т О Н А

Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА мл.с.: АНЕТА ИЛЧЕВА при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор ...……….. като разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №4658 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №263840 от 09.11.2017г., постановено по гр.дело №44178/2015г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 85-ти състав, са отхвърлени предявените от М.Б.М.-А., М.И.Т., В.И.Д., П.К.М., Р.В.М., Т.В.Б., М.В.Б., С.Н.С., Т.Н.Д., В.Б.М., Л.З.М., Е.О.Г., О.Л.А. и П.О.А. срещу „А.” АД искове с правно основание чл.108 от ЗС за признаване право на собственост и предаване владение върху недвижим имот от 1.220 дка, четвърта категория, находяща се в строителните граници на махала "Илиянци" в местността "Локвата", имот №10530, № к.л.70 от помощен план, изработен през 2004г., при граници: имот №10531, имот №10509, имот №10527, имот №10529, попадащ върху част от ПИ с идентификатор *** в кв.3, УПИ ІІ, УПИ ІІІ и УПИ І по действащия ЗРП за местността "НПЗ -Илиянци - Запад", одобрен със заповед №РД-50-09-215 от 13.09.1989г. и ИПЗР за кв.4, 4А, одобрен със Заповед №РД-09-50-251 от 13.09.2004г. по плана на град София.

Постъпила е въззивна жалба от ищците - М.Б.М.-А., М.И.Т., В.И.Д., П.К.М., Р.В.М., Т.В.Б., М.В.Б., С.Н.С., Т.Н.Д., В.Б.М., Л.З.М., Е.О.Г., О.Л.А. и П.О.А., чрез адв.И.М., с които се обжалва изцяло решение №263840 от 09.11.2017г., постановено по гр.дело №44178/2015г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 85-ти състав, с което са отхвърлени предявените ревандикационни искове срещу ответника. Релевирани са подробни доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебното решение, като постановено в противоречие на материалния закон и събраните по делото доказателства и при допуснати процесуални нарушения. Поддържа се, че неправилно СРС е приел, че е налице мероприятие, което представлява пречка за възстановяването на собствеността върху процесния имот по смисъла на чл.10б от ЗСПЗЗ, съответно неправилно не е зачетено правното действие на Решение

№248/21.09.2010г. на ОСЗ - Нови Искър за възстановяване на правото на собственост. Твърди се, че в случая СРС е извършил извън установения законов ред косвен съдебен контрол върху стабилен административен акт – Решение

№248/21.09.2010г. на ОСЗ - Нови Искър, влязло в сила, на основание на което ищците се легитимират като собственици на процесната нива. Излага се още, че от събраните доказателства по делото – съдебно-техническа експертиза, се установява по категоричен начин, че към момента на постановяване на реституционното решение имотът с площ от 1220 кв.м. е свободен от застрояване, върху него няма надземни или подземни застроявания, площта на процесния имот не представлява прилежаща площ към реализираните постройки, намиращи се на територията на целия поземлен имот, както и че ще бъде затруднено функционирането на целия имот - складова база без процесния имот с площ от 1220 кв.м.. Твърди се още, че по делото няма ангажирани доказателства, че ответникът е придобил по силата на универсално правоприемство терен от 22 дка, в който се установява, че попада процесния имот, т.е. че е придобил имота на законно основание. Излага се, че в хода на производството ответникът не е доказал, че процесният имот е бил държавна собственост към 1988г., когато е бил предоставен за стопанисване и управление на държавното предприятие - ПСТ „А.”-София, което в последствие е приватизирано от ответното дружество, негов универсален правоприемник. Поддържа се още, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, които са свързани с разпределението на доказателствената тежест досежно установяване на обстоятелството, че ответникът осъществява фактическата власт върху процесния имот без основание. Твърди се, че съдът неправилно е указал, че ищците следва да установяват факта, че ответникът владее имота без основание. Допълнителни подробни съображения са изложени в писмена защита. Молят съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и уважи предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС. Претендират присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Представят списък по чл.80 от ГПК. Правят възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК относно претендирани разноски от въззиваемия за платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Въззиваемата страна - „А.” АД, чрез процесуален представител адв.С., изразява становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Посочва се, че обжалваното решение е постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при анализиране на релевантни по делото факти и обстоятелства и при правилно прилагане на материалния закон. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК относно претендирани разноски от въззивниците за платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Предявени са при условията на субективно съединяване от М.Б.М.-А., М.И.Т., В.И.Д., П.К.М., Р.В.М., Т.В.Б., М.В.Б., С.Н.С., Т.Н.Д., В.Б.М., Л.З.М., Е.О.Г., О.Л.А. и П.О.А. срещу „А.” АД искове с правно основание чл.108 от ЗС за предаване на владение на недвижим имот от 1.220 дка, четвърта категория, находяща се в строителните граници на махала "Илиянци" в местността "Локвата", представляващ имот №10530, № к.л.70 от помощен план, изработен през 2004г., при граници: имот №10531, имот №10509, имот №10527, имот №10529, попадащ върху част от ПИ с идентификатор ***, подробно индивидуализиран по площ и граници в допълнителна молба-уточнение от 28.10.2016г., в която са посочени поотделно за всеки от ищците претендираните от тях идеални части от правото на собственост върху имота.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените от ищците - М.Б.М.-А., М.И.Т., В.И.Д., П.К.М., Р.В.М., Т.В.Б., М.В.Б., С.Н.С., Т.Н.Д., В.Б.М., Л.З.М., Е.О.Г., О.Л.А. и П.О.А. срещу ответника - „А.” АД искове с правно основание чл.108 от ЗС. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон като е обосновал правилен краен извод, че ищците не се легитимират като собственици на процесния имот по силата на земеделска реституция по реда на ЗСПЗЗ и наследствено правоприемство, тъй като претендираният от тях имот от 1.220 дка, четвърта категория, находящ се в строителните граници на махала "Илиянци" в местността

"Локвата", представляващ имот №10530, попада в терен за складова база, което мероприятие е реализирано от държавата преди 1991г. - върху имота е изпълнено комплексно застрояване, включващо административна сграда, столова, портиерна, десет склада, кран, асфалтова настилка, районно осветление, оградени с ограда. СРС е приел, че фактът на осъщественото мероприятие по смисъла на чл.10б от ЗСПЗЗ към момента на реституцията, се явява пречка за възстановяване на собствеността в реални граници, предвид на което ищците в качеството на наследници на Б. М. И. имат право само на обезщетение за имота, но не и на реалното му връщане. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, които са законосъобразни, постановени при правилно тълкуване на материалния закон и на основание чл.272 ГПК изцяло препраща към тях. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Предявени са осъдителни искове за защита на право на собственост по реда на чл.108 от ЗС. За да бъде уважен иска за предаване владението върху спорен недвижим имот, е необходимо ищците в производството да установят, че са носители на право на собственост върху спорния имот, придобит по твърдяния от тях способ, както и че ответникът владее спорния имот без правно основание. Ответникът е този, който следва да установява основание за това да държи или владее спорния имот. В конкретната хипотеза и противно на поддържаното във въззивната жалба настоящият състав намира, че правилно първостепенният съд е разпределил доказателствената тежест като е приел, че ищците след като твърдят, че са придобили процесния имот на основание земеделска реституция и наследствено правоприемство и се легитимират с издадено в тяхна ползва Решение

№248/21.09.2010г. на ОСЗ - Нови Искър, оспорено по надлежния ред от ответника, то следва да установят по делото по категоричен начин наличието на всички предпоставки на реституцията в това число и че не са налице пречките, визирани в разпоредбата на чл.10, ал.7 и чл.10б от ЗСПЗЗ. Неоснователен е доводът във въззивната жалба, че първоинстанционният съд извън установения законов ред е извършил косвен съдебен контрол върху стабилен административен акт – Решение №248/21.09.2010г. на ОСЗ - Нови Искър, влязло в сила, на основание на което ищците се легитимират като собственици на претендирания от тях имот. С оглед факта, че положителните решения за реституция по административен ред не подлежат на обжалване по съдебен ред и имат легитимиращ ефект за правото на собственост върху възстановените имоти, то третите лица, които държат тези имоти могат да оспорват качеството на правоимащ на реституирания собственик, като правят възражение, че административния акт не е валиден, съгласно разясненията, дадени с ТР №1/1992г., или че не са налице материално правните предпоставки за реституция. Тези разяснения са дадени в т.4 от ТР №6/2006 г. на ОСГК на ВКС. Те са мотивирани с това, че третото лице не е участвало в административното производство и по отношение на него административния акт, включително и съдебното решение по административния спор не го обвързва. Затова е призната възможността третите лица да се защитят, като оспорят и материалната законосъобразност на административния акт, включително и последиците от съдебното решение по административния спор, в който не са участвали. Това разбиране е залегнало в приетия след това нов ГПК. Нормата на чл.17, ал.2 ГПК задължава съда да се произнесе инцидентно по валидността на административен акт без оглед на обжалваемостта му, и за законосъобразността му, когато той се противопоставя на страна, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. Така се определи и нормативно предметът на косвения съдебен контрол. Той е не само за нищожност на административния акт, но и за материална незаконосъобразност, когато акта се противопоставя на трето лице, което не е участвало в административното производство по издаването и по обжалването му. По тези аргументи всички изложени във въззивната жалба доводи за недопустимостта на съда да извърши косвения съдебен контрол върху адинистративния акт, легитимиращ ищците като собственици на претендирания от тях имот, не намират опора в закона и като такива са неоснователни.