Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19 от 03.10.2024, Военно-апелативен съд

Съд
Военно-апелативен съд
Дело
Въззивно административно наказателно дело 44/2024
Вид
Решение № 19
Подписан
03.10.2024
В сила
03.10.2024
Състав
бриг. генерал РУМЕН ЛЮБЕНОВ ПЕТКОВ, полк. ПЕТЬО СЛАВОВ ПЕТКОВ, лейт. РАДКА ДИМИТРОВА ДРАЖЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 128 · Наказателен кодекс
  • чл. 129 · Наказателен кодекс
  • чл. 130 ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 78а · Наказателен кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. София, 27.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: бриг. генерал РУМЕН ЛЮБ.

ПЕТКОВ

Членове: полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ лейт. РАДКА Д. ДРАЖЕВА при участието на секретаря В. ИВ. Х. в присъствието на прокурора п. Ив. П. като разгледа докладваното от полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ Въззивно административно наказателно дело № 20246000600044 по описа за 2024 година образувано по жалба на подсъдимия старшина I-ва степен З. Т. Д. от в.ф. ..... Б. чрез защитника му адвокат Д. Р. от АК – Б. против Решение № 5/17.05.2024 година по анд № 20246500200002/2024 година на Военен съд – Сливен.

С обжалваното решение състав на Военен съд – Сливен е признал подсъдимия старшина I-ва степен З. Т. Д. от в.ф. ..... - Б. за виновен в това, че на 18.06.20.. година около 17.00 часа в заведение в къмпинг „Г.“ община С., област Б. по хулигански подбуди, чрез нанасяне на удари с ръце причинил на пострадалия А. Е. С. лека телесна повреда изразяваща се в разстройство на здравето неопасно за живота извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, което е престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12, предложение 1-во ал. 3 във връзка с чл.

130 ал. 1 от НК и на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на хиляда и петстотин лева.

Съдът се е произнесъл и по разноските по делото.

В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Изтъква се, че не са налице хулигански подбуди за извършване на деянието от обвиняемия, доколкото е налице личен мотив за извършването му. В тази насока в жалбата са развити съображения, макар и накратко. Сочи са още, че е налице опорочаване на извършените разпознавания на досъдебното 1 производство, понеже разпознаващите лица са имали възможност да възприемат обвиняемия Д. при идването му в сградата на Военната полиция.

Свежда се довод и за незаконен съдебен състав, понеже е било налице основание за отвод на докладчика по делото. Неколкократно съдът не допуснал част от въпросите на защитата при разпита на свидетелите Т. Г. и Б.

В.. По този начин съдът ги подпомогнал в техните затруднения при отговорите на въпросите поставени от защитника. Г. не могла да отговори на въпроса къде точно е била скъсана тениската на лицето, което впоследствие е разпознала.

Същата не могла да отговори и на други въпроси на защитата. Прави се извод, че съдът е имал отнапред формирано мнение за изхода от делото, което прави състава незаконен. Иска се отмЯ. на обжалваното решение и постановяване на ново, с което обвиняемият да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение.

Въззивният съд провери изцяло правилността на решението и за да се произнесе взе предвид следното:

Първостепенният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 18.06.20.. г. гражданско лице А. Е. С., заедно с колегите си гражданските лица Б. Р. В., С. Д. Й. от Д.п. „Р. в. д.“- С., и Н. Ц. от ДП „Р.в.д.“ П., били на почивка на българското Черноморие, като около обяд се настанили в къмпинг „Г.“, находящ се в община С., обл. Б..

След 12.00 часа на 18.06.20.. г. свидетелите С., В. и Й. посетили плажно заведение в къмпинг „Г.“ - „Р. Д.“, известно сред посетителите като „Д. Г.“ където се настанили на маса и консумирали алкохол.

Същият ден питейното заведение празнувало 5 години от откриването си и имало около 150 - 200 клиенти посетители. В заведението бил и гр. л. Н. Ц., който бил видян от колегите си да разговаря с две лица в заведението, които били облечени с черни тениски - обвиняемия З. Д. и свидетеля П. И.. Гр. лице Ц. в предходен период служил в Б. а. в състава на в. ф. ..... - Б. и се познавал с мичман П. С. И., по прякор „Р.“ и старшина I-ва степен З. Т. Д.. По време на престоя в заведението свидетелите С., В., Й. и Ц. си поръчали една бутилка с джин, която изконсумирали и си поръчали втора бутилка джин. Около 17.00 ч., С. отишъл до тоалетните, които се намирали извън основната постройка на заведението, в посока към паркинга за автомобили. Изчакал известно време, за да се освободи някоя от кабинките и след като била освободена последната кабинка вдясно, влязъл в нея.

Докато пострадалия С. бил в тоалетната обвиняемият З. Д., заедно със свидетеля П. И. почукали силно на вратата на кабинката, в която се намирал С. и единият от тях казал да отвори вратата. Пострадалият А. С. не знаел защо искат да се отвори вратата и казал, че е заето и останал в кабинката. След кратко прекъсване З. Д. и П. И. отново започнали да удрят по вратата на тоалетната кабинка и се опитвали да надникнат от съседната кабинка. Тези действия възбудили уплаха у А. С. и той затиснал вратата с крака. В следващия момент двамата военнослужещи успели да разбият вратата на кабинката, в която се намирал С., при което той бил изблъскан назад и с гърба 2 си счупил тоалетното казанче. Пострадалият С. бил изваден принудително от тоалетната кабинка от двамата мъже, които го питали защо е затискал вратата.

Сред тези лица, пострадалият разпознал приятелите на колегата си Н. Ц. - З. и този с прякора „Р.“. Пострадалия С. с двете си ръце се опитал да се освободи, при което обвиняемият Д. го ударил с юмрук в лицето в областта на брадата, от което долните му зъби се ударили в горните зъби на челюстта, а главата му се извила силно назад. В опит да се защити С. хванал тениската на обвиняемия З. Д. и откъснал парче от нея. В следващия момент обвиняемият Д. нанесъл втори удар с юмрук в областта на челюстта на пострадалия. Гр. л. С. залитнал с гръб и паднал на дървената скара пред тоалетните, като при падането си ударил тилната част на главата в ръба на дървената скара. Главата му провиснала от ръба на скарата.

Свидетелят Б. В., който в този момент разговарял със свидетелката Я. Х. зад заведението, видял падането на приятеля си и веднага тръгнал към него.

Когато отишъл при С. и го повдигнал от земята, от носа му потекла кръв. На мястото на инцидента били З. Д. и П. И., които Б. В. смятал за „охранители“ на заведението и ги попитал какво се случва и защо се е стигнало до нанасяне на удари. Двамата били с черни тениски като на Б. В. направило впечатление, че единият от „охранителите“ З. Д. бил с разкъсана тениска. Свидетелят Б. В. разговарял със свидетеля П. И. - „ Р.“ за инцидента и И. му обяснил, че някакво момче от заведението влязло в тоалетната, но на излизане си забравило портмонето и това наложило охраната да търси портфейла в тоалетната където бил С.. Свидетелят И. подробно му обяснил как поискали С. да отвори и след като не отворил счупили вратата, изкарали С. от тоалетната и тъй като имало опит за физическо нападение обвиняемият Д. го ударил. Пред свидетеля Б., обвиняемият Д. си признал, че е ударил С. защото си помислил, че е предприел физическо нападение.

Нанесеният на пострадалия побой от обвиняемия Д. е станал доС.ие освен на колегите на С. и на голяма част на посетителите на заведението, които по това време са били около 150 - 200 човека. Присъствалите на инцидента лица били възмутени от неоправданите насилствени действия на Д., по отношение на С..

Свидетелите Б. В., С. Й. и Н. Ц. помогнали на С. да стигне до палатките, които по-рано разпънали в близост до питейното заведение. Пострадалият се оплаквал от болки в челюстта и невъзможност да дъвче. Колегите му не позвънили на спешен номер 112, защото искали лично да го закарат в спешна помощ, но той им отказал. Гр. л. С. се чувствал зле и поискал да си легне. На следващия ден, на 19.06.20.. г., сутринта, С. изпитвал силен световъртеж, силно гадене, главоболие и болки в горната част на гърба и врата, за което потърсил лекарска помощ и след преглед му бил издаден Лист за преглед на пациент № 01...., в който била вписана диагноза „М. с.“. В резултат от назначените изследвания и консултации не били установени находки за фрактура и за черепно-мозъчна травма. На следващия ден, на пострадалия било издадено Съдебномедицинско удостоверение № 202.06/20.. г.

От заключението на назначената съдебномедицинска експертиза, се установява, че пострадалият С. е получил следните телесни увреждания:

3 отоци по окосмената част на главата, кръвонасядане на дясна мишница, охлузвания на дясната ръка и левия крак, както и състояние след М. с., довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Всички установени увреждания били в резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и отговаряли да бъдат получени по време и начин, съобщени от пострадалия.

Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. При така установените фактически положения съдът е направил законосъобразен извод, че подсъдимият е извършил деянието по чл. 131 ал. 1, т.12, предл. 1 ал. 3, вр. с чл. 130 ал. 1 от НК

Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани доказателства и е направил верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите.

Доводът на защитника на обвиняемия, че Военният съд не е компетентен да разгледа делото срещу старшина I-ва степен З. Т. Д. в светлината на решението по делото Мустафа срещу България е несъстоятелен. В мотивите на Европейския съд по правата на човека, в точка 2 „Общи принципи“, в параграф 30 Съдът припомня, че Конвенцията не забранява на военните съдилища да се произнасят по наказателни обвинения срещу членове на състава на въоръжените сили, при условие че са спазени гаранциите за независимост и безпристрастност, предвидени в член 6 § 1 от Конвенцията. В следващите параграфи, от 31 до 37 Съдът разглежда въпросите, когато националното законодателство допуска този тип съдилища да се произнасят спрямо цивилни лица по наказателни дела. В точка 3 на решението „Приложение на тези принципи по настоящото дело“, по конкретно в параграфи от 38 до 50 от решението Съдът припомня и излага съображения относно установения в съдебната му практика принцип, че правомощията на военното наказателно правосъдие следва да се разпростира върху цивилни лица единствено при наличие на наложителни причини, обосноваващи подобна ситуация. В решението няма извод, че правомощията на военните съдилища следва да се разпростират върху военнослужещи само за деяния, които са извършени при и по повод на службата им. Обратното е посочено в параграф 30 на решението. Ето защо решението на ЕСПЧ не препятства деянието на обвиняемия да бъде разгледано от военен съд. В тази насока следва да се посочи и фактът, че старшина Д. е работил като охрана в заведението „Д. Г.“ в къмпинга. Съгласно чл. 188 ал. 2 т.т. 3 и 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България работата по трудово правоотношение или по граждански договор е несъвместима с военната служба в министерството на отбраната. Това е така понеже по този начин биха се засегнали бойната готовност и дисциплината във въоръжените сили. Ето защо и в този случай е налице „наложителна причина“ за разглеждане на делото от военен съд, както е посочено в цитираното решение на ЕСПЧ.

Неоснователно е възражението на защитата на обвиняемия, че лицата, които са чукали по вратата на тоалетната, в която е бил пострадалият С., 4 разбили са същата и са го изкарали отвътре не са обвиняемият Д. и свидетелят П. И.. От показанията на свидетелката Т. Г. (в с.з. на 17.05.2024 година ) се установява, че е видяла двамата охранители да удрят по вратата на една от тоалетните, след което са изнесли пострадалия. После по-ниския от охранителите го е ударил. След това охранителите са се изнесли бързо като на единия от тях тениската е била скъсана. От показанията свидетеля Б. В. (в с.з. на 17.05.2024 г.) се установява, че след като е видял пострадалия А. С. да пада по гръб е изтичал и е говорил със свидетеля П. И., когото всички наричали „Р.“, облечен като охранител с тъмна тениска с лого на охранителна фирма.