Решение № 263 от 11.10.2024, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Елин Пелин, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ

ДЕЛА, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петко Р. Георгиев при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело № 20231820101297 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на Н. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: с. Горна Малина, общ. Горна Малина, ул. „Четиридесета“ № 27, чрез пълномощника си адв. Д. М. – АК Пловдив със съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б, срещу „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. София 1463, р-н Триадица, бул. „Витоша“ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от управителя Сокол Радостинов Янков, и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. София 1463, р-н Триадица, бул. „Витоша“ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от управителя Ива М.а Шаламанова, с която се иска: осъждането на „Кредисимо“ ЕАД да заплати сумата от 200 лева, недължимо платена лихва по недействителен Договор за потребителски кредит № ..../07.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата; осъждането на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да заплати сумата от 800 лева, недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от 07.05.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че ищцата е страна по Договор за потребителски кредит № ..../07.05.2021 г., сключен с „КРЕДИСИМО“ ЕАД. Съгласно, Договор за потребителски кредит № ..../07.05.2021 г. ищцата получава под формата на кредит, сумата в размер на 3300 лева. Съгласно чл.4 ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ..../07.05.2021 г. . ищцата следвало да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството АЙ ТРЪСТ ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор за потребителски кредит. На 07.05.2021г., ищцата сключила с Ай Тръст 1

ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство, по който следвало да заплати сумата от 2500 лева. Твърди се, че общата сума която ищцата заплатила по Договор за потребителски кредит № ..../07.05.2021 г. е 3500 лева, а по Договор за предоставяне на поръчителство сумата в размер на 800 лева. В изпълнение на задълженията по Договор за потребителски кредит № ..../07.05.2021 г. и Договор за предоставяне на поръчителство на ищцата са издадени и удостоверения от Кредисимо ЕАД и Ай тръст ЕООД., че договорите са приключили и сумите са изплатени. Излагат се доводи, че Договор за потребителски кредит № ..../07.05.2021 г. сключен с „Кредисимо“ ЕАД, е нищожен на основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл.11, ал. 1, т. 9, т. 11 и т. 10 ЗПК и чл.19, ал. 4 ЗПК. Излагат се доводи, че Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с Ай тръст ЕООД е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 143 ал. 1 и чл. 146 ЗЗП. Сочи, че са заплатени 3500 лева по договора за кредит и 800 лева по договора за поръчителство, като не е налице решение за обявяване на недействителност на процесните договори.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника „Кредисимо“ ЕАД, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК e постъпил писмен отговор, в които се твърди, че исковете са неоснователни. Твърди се, че договорът за поръчителство не е задължителен и разходът не следва да се включва в ГЛП и ГПР. Твърди се, че недействителността на договор за предоставяне на поръчителство не води до недействителността на договора за потребителски кредит.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК e постъпил писмен отговор, в които се твърди, че исковете са неоснователни. Твърди се, че обезпечението за предоставянето на поръчител не е задължително условие за получаването на кредита.

В съдебно заседание ищцата не се представлява. В писмена молба-становище излага доводи за основателност на предявените искове. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът „Кредисимо“ ЕАД не се представлява. В писмена молба оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД не се представлява. В писмена молба оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С доклада по чл. 146 ГПК е прието за безспорно, че не се спори от ответника „Кредисимо“ ЕАД, че ищцата е платила 3500 лева по договора за кредит от 07.05.2021 г., от които 3300 лева за главница и 200 лева за възнаградителна лихва. Не се спори от ответника Ай Тръст ЕООД, че ищцата е платила 800 лева по договора за поръчителство от 07.05.2021 г.

Установява се от договор за потребителски кредит № ..../ 07.05.2021 г., сключен между 2 ответника „Кредисимо“ ЕАД и ищцата Н. Н. Н. като кредитополучател, че ответникът „Кредисимо“ ЕАД се задължил да предостави потребителски кредит, които според приложение № 1 условията на кредита са: вид на кредита: потребителски кредит с условие с погасителен план; кредитен продукт: „Credissimo плюс“; с общ размер на предоставения Кредит: 3300 лева; срок на Кредита: 24 месеца; брой на погасителните вноски: 24 вноски; размер на Погасителните вноски: 201,74 лева; Лихвен процент по Кредита: 39,90 %; годишен процент на разходите по Кредита: 48,07 %; Взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, са посочени в Общите условия; Общ размер на всички плащания: 4841,76 лева, като е посочен погасителен план с вноски от 201,74 лева с падежи от 31.05.2021 г. до 30.04.2023 г.

Съгласно чл. 4.1 от договора, в случай че Кредитополучателят е посочил в Заявлението, че ще предостави Обезпечение на Кредита, същият следва, в зависимост от посочения в Заявлението вид на Обезпечението: (i) да предостави на КРЕДИСИМО банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 (десет) дни от подаване на Заявлението; или (и) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от КРЕДИСИМО юридическо лице ("Поръчител") в срок до 48 (четиридесет и осем) часа от подаване на Заявлението.

Срокът за одобрение на Заявлението на Кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 (двадесет и четири) часа от предоставянето на Обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия Договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно Обезпечението.

В тази връзка е сключен договор за поръчителство от 07.05.2021 г. между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД като поръчител и ищцата Н. Н. Н. като потребител с уговорено възнаграждение в размер 173,81 лева на месец за периода на действие на договора за кредит от 24 месеца.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Видно от представените по делото доказателства е, че ответното дружество е небанкова финансова институция, по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за кредитните институции, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства и това го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от Закона за потребителския кредит. От друга страна ищцата по делото има качеството на „потребител“ по смисъла на §13 т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите.

Според чл. 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа изчерпателно изброени клаузи, сред които са: т. 10 – годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят 3 трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От своя страна, „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя – пар. 1, т. 2 от ДР на ЗПК.

Видно е от договора, че в него не е отразена действителната „обща сума, дължима от потребителя“. Вярно е, че в чл. 3 „Параметри на отпуснатия заем“ фигурира „обща сума за плащане“ – 4841,76 лева, но не и общите разходи за потребителя, в които следва да се включи и възнаграждение за поръчителство в размер 173,81 лева на месец. По този начин се заобикаля императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като към размера на дълга се включва и допълнително парично задължение, надвишаващо 100% от задължението по главницата, което обаче не е включено в ГПР.

Според чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като е не е посочил съществена част от „общата сума, дължима от потребителя“, кредиторът заобикаля изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за плащане и годишен процент на разходите, са нищожни. След като те са нищожни, означава, че не съществуват по Договора, а когато не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен – чл. 22 ЗПК.

Според разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая нищожните клаузи относно определянето на процента на възнаградителната лихва и на ГПР не могат да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона, а договорът не би могъл да бъде сключен и без тези клаузи, защото те са част от задължителното му съдържание по аргумент от чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и условие за действителността му – аргумент от чл. 22 ЗПК.

Накърняването на добрите нрави предполага едната страна по договора да се възползва от неблагоприятното положение на страната, с която договаря. В случая, както бе посочено и по-горе несъмнено е, че кредитополучателят поемайки задължение да заплати на ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД възнаграждение по Договора за поръчителство с цел обезпечаване на сключения договор за кредит е поел задължение по неравноправна клауза и в качеството на потребител не дължи и уговореното възнаграждение по договора за поръчителство, тъй като подобна клауза не поражда облигационна връзка между страните. Без сключването на Договора за кредит, ищцовата страна не би имала интерес от сключването на Договора за поръчителство, тъй като със сключването му тя не получава никаква престация от другата страна, поради което същия се явява нищожен, като противоречащ на добрите нрави.

Обезпечението обслужва единствено интересите на кредитора по Договора за заем, който 4 поставя под условие отпускането на кредита само ако длъжникът представи исканото обезпечение. С подобна клауза кредиторът в качеството на по-силна страна по договора, поставя кредитополучателят в положение, което го задължава да сключи Договор за поръчителство именно със свързаното с кредитора дружеството „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, което също се възползва от кредитополучателя, въпреки, че е наясно с изключително неблагоприятните условия по договора за заем. Макар и именувано като заплащане на възнаграждение по Договора за поръчителство по своята същност тази сума е една допълнителна печалба за кредитора и то в размер близък до размера на главницата, с която сума кредиторът несъмнено ще получи допълнителна печалба за сметка на потребителя. В този смисъл Договорът за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие със закона - чл. 19, ал. 4 ЗПК и с добрите нрави - чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал.