Решение № 1416 от 23.08.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1913/2021
- Вид
- Решение № 1416
- Подписан
- 23.08.2021
- В сила
- 23.08.2021
- Състав
- Деспина Георгиева Георгиева, Златина Иванова Кавърджикова, Иванка Димитрова Дрингова
Цитирани разпоредби
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.1 т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.11 ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.17 ал.6 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.2 ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.3 т.1 и 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.3 т.1 и 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5 ал.1 т.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5 ал.4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.7 ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.8 т.1 и т.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.8 т.1 и т.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.9 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.9 ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
РЕШЕНИЕ
№ 1416 гр. Варна , 20.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Деспина Г. Георгиева
Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20213100501913 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по въззивната жалба вх.№ 292202/25.04.2021г от И..
ВЛ. СЛ. ЕГН ********** с адрес: *** против решението на ВРС-20с-в № 261990/18.06.2021г по гр.д.№ 1090/2021г в частта му, с която е ЗАДЪЛЖЕНА да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие спрямо детето ПР. Р. Д. ЕГН **********, на осн.чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН и Е ОСЪДЕНА да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на ВРС ГЛОБА в размер на 200лв, на осн.чл.5 ал.4 от ЗЗДН ;
ОСЪДЕДНА Е да заплати на Р. СТ. Д. сумата 300лв - сторени съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.11 ал.2 ЗЗДН, както и да заплати на адв.Л.С. Д. сумата 200лв-адв.възнаграждение, на осн.чл.38 ал.1 т.3 ЗА вр.чл.11 ал.2 ЗЗДН.
Счита решението за незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна, като вместо това бъде постановено друго за отхвърлянето на иска.
Претендира сторените за въззивното производство разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 2293005/05.07.2021г от Р. СТ. Д. , действащ като законен представител на детето ПР. Р. Д., в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова моли за 1 неговото потвърждаване.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпома гане“-Варна не изразява становище.
Производството по делото е образувано по молбата на Р. СТ. Д. лично и в качеството му на баща и законен представител на детето ПР. Р. Д., род.6.07.2011г , срещу И.. ВЛ. СЛ., в която излага, че страните са били във фактическо съжителство и са родители на детето П..
През 2019г молителят прекратил връзката, тъй като ответницата била ревнива и избухлива, а момчето останало при нея.
Твърди, че ответницата не се грижела за детето, както и че го настройвала срещу бащата.
Признава, че е предявил иск за родителските права върху детето, въз основа на който е образувано гр.д.№ 12364/2020г на ВРС.
Твърди, че ответницата накарала детето насила да прочете исковата молба и му казала, че ще го викат в съда, за да каже при кого иска да живее и ако посочел баща си, тя повече нямало да му проговори и щял да остане на улицата.
Излага и следните конкретни актове на осъществено насилие:
1) на 21.01.2021г ок.12.00ч ответницата заплашила по телефона бащата, че ако не оттегли жалбите си, ще разкаже на детето, че заради молителя ще я вкарат в затвора и казала: „Той няма да хареса такъв баща и ще те намрази";
2) на 21.01.2021г ок.12.00ч И.а нахлула в автомобила му на улицата зад църквата „Св.Петка“ и започнала да го обижда, че бил „мухльо" и „никакъв мъж" и го заплашила, че повече няма да види детето, като му дала срок до края на работния ден на 22.01.2021г да оттегли жалбата си; в противен случай казала, че повече нямало да общуват, имайки предвид, че нямало той повече да види сина си;
3) на 21.01.2021г през времето 17.00ч-20.00ч ответницата разказала на детето, че молителят бил подал жалба срещу нея и затова щели да я вкарат в затвора и за да се спасяла от затвора, детето трябвало да спре да се вижда с баща си, за да си оттеглел той жалбите.
Детето отказало, а майка му го заплашила, че ако не го направи, ще му се разсърди и вече нямало да има майка. В същото време използвала обидни думи по адрес на бащата и когато то го защитило, тя му е казала: „изчезвай тогава при баща си". П. се съгласил и се запътил към стаята си, за да се обади на баща си, но майка му го спряла, като го хванала за ръкава и го заплашила, че само да мръдне, щяла да го смачка;
4) в периода 21.01.2021 - 26.01.2021г молителят получил SMS-и от ответницата със заплахи, че ако не оттеглел жалбите си, нямало да види сина си;
2
5) на 26.01.2021г молителят попитал ответницата по телефона дали може да заведе детето в сряда на тренировка и тя му отговорила, че то не искало да го вижда, но самото дете отрекло. Докато молителят бил на линия, момчето попитало майка си „може ли утре да се видя с тати", а тя отговорила: „Оня мухльо ли е на телефона". Момчето поискало да прекара уикенда с баща си, но ответницата му казала, че ако не прекрати веднага разговора ще го „смачка“, след което гласът на детето се разтреперил и казало на баща си, че трябва да затваря.
След това И.а се обадила на бащата Р. и започнала да го обижда и крещи, че повече нямало да види детето, че заради него я викали по районните и го нарекла „циганин".
Обвинила го, че имал връзка с жена, която също била циганка. Постоянно повтаряла, че повече няма да види П.. Говорила на високоговорител, в присъствието на детето и отново излъгала, че то не искало да вижда молителя, което момчето отрекло.
Същата вечер ответницата показала на детето снимки на някаква жена и казала, че тази циганка била новата приятелка на молителя и заради нея той ги изоставил. Говорела лоши неща за бащата и казала на детето, че повече нямало да се вижда с баща си;
6) на 27.01.2021г в няколко телефонни обаждания ответницата заплашвала молителя и го обиждала, като заплашавала и детето, че ще го смачка.
Около 17.30ч-18.00ч на същата дата ударила през лицето Р. и се опитала да нахлуе в дома му, блъскала по вратата на балкона и разбила едната панта. Крещяла на П., че ако не тръгне веднага, ще го смачка. Детето много се уплашило и плачейки заявило, че желае да остане при баща си и не спирало да повтаря: „мамо не искам при теб", „искам при тати" и „мамо, страх ме е от теб".
По изложените съображения се моли спрямо ответника да бъдат наложени поисканите мерки за защита от домашно насилие срещу И.. ВЛ. СЛ., както следва: да се задължи ответницата да се въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо молителя и детето, да й се забрани да приближава молителя и детето на по-малко от 100 метра, жилището му в ***, училището на детето СУЕО„Ал.Пушкин“, както и местата за социални контакти и отдих на молителя и детето.
Моли за издаването на заповед за незабавна закрила.
Ответната страна И.. ВЛ. СЛ. е депозира писмен отговор, с който оспорва всички изложени фактически твърдения.
След издадената Заповед за незабавна защита № 260016/ 28.01.2021 молителят е депозирал нова молба с твърдение за новонастъпили обстоятелства, сочещи на поведение на майката, с което е нарушила постановените мерки по издадената заповед, като е взела детето от училище и го отвела в дома си, а след проведения разговор с бащата дали може да прибере детето, И.С. му заявила, че не може. За да го прибере използвали посредничеството 3 на племенника на Р., на когото детето П. писал по телефона и той се свързал с бащата.
Майката разрешила на сина си да играе на детската площадка само ако детето се обадел пред нея по телефона на баща си и заявяло, че не желаело да остане при нея вечерта. То обещало.
След проведения разговор П. отишъл на детската площадка и оттам бащата с помощта на племенника му прибрали П.. Същевременно уведомил И.а, че нарушава Заповедта и тя се разкрещяла на двамата, че не те щели да решават при кого да живее детето, а тя.
В резултат на преживяното на сутринта детето било с покрита с херпеси устна и казал пред служителите от Отдела за закрила на детето, с които имали среща същия ден, че не искал да ходи на училище понеже се страхувал, за да не го вземе пак майка му оттам.
Контролиращата страна Д“СП“–Варна не е изразила позиция по основателността на молбата за защита.
В депозираната молба по хода сочи, че ДСП е запозната със случая и влошените взаимоотношения на страните, както и че психо-емоционалното му състояние е нарушено вследствие стресови ситуации, в които е поставен от своите родители. Счита, че не е в интерес на детето майката трайно да бъде ограничавана от възможността да общува със сина си и затова счита срокът за налагане на ограничителните мерки да бъде минимален, тъй като имало предпоставки за реално отчуждаване на детето от майката.
СЪДЪТ, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна :
Не е спорно между страните, а и от изготвената справка НБД се установява, че молителят и ответницата са родители на детето ПР. Р. Д., род.6.07.2011г.
Представена е декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН, в която са обективирани твърдения, идентични с изложените в молбата.
Представена е от молителя кореспонденция, водена между страните по Вайбър /л.1316-I/ и между молителя и детето П. /л.92-94-I/, както и от ответницата между двамата родители - -пак през Вайбър - 20стр. /л.48–58 и л.116-125-I/.
От у-е № 713/12.02.2021г, изд.от ВРП се установява, че по жалба на молителя Прокуратурата е възложила проверка от 5-то РПУ Варна.
От съдържанието на издадено от Първо РУ при ОД на МВР – Варна писмо с рег.№ 433р-9573/15.03.2021г е видно, че в РУ е подадена жалба от ответницата за това, че на 27.01.2021г бащата взел детето от училище. Бащата обещал П. да отиде на училище на 28.01.2021г, за да може майката да го вземе след часовете. На 28.01.2021г, обаче, П. не бил на училище, а майка му нямала връзка с него и бащата. След проверка от екип на Пето РПУ се установило, че детето е с баща си на неговия домашен адрес.
На 1.02.2021г от бащата било снето писмено сведение, че момчето е в гр.Пловдив и се 4 гледа от сестра му, което било потвърдено от проверката, извършена от екип на Второ РУгр.Пловдив.
Съгласно удостоверение изх.№ КГИ-09-207/18.03.2021г, изд. от СУ„Ал.С.Пушкин“ на 27.01.2021г бащата взел детето от училище около 9.30ч, като уведомил класния ръководител, че П. трябва да бъде заведен на медицински преглед. Майката била уведомена, че бащата е взел детето от училище. Посочено е и че детето не било посещавало учебни занятия по семейни причини от 28.01.2021г до 5.02.2021г, както и на 11 и 12.02.2021г, след което е възстановил редовните си посещения. Ученикът нямал неизвинени отсъствия.
Като доказателство по делото е приет съдържащ се на електронен носител – CD аудиозапис от сигнал, подаден от молителя на тел.112 в 18.04ч на 27.01.2021г, чието съдържание е възпроизведено в протокола за о.с.з.:
Оператор: Център 112, слушам Ви.
Обаждащ се: Добър ден. Тук бившата ми жена е вкъщи, блъска, тръшка, иска да ми вземе детето, подал съм жалба срещу нея, разследват я в момента. Блъска, ще счупи вратата, не мога да я разкарам от апартамента.
Оп.: Тя е пред адреса Ви, пред вратата, защото казахте вкъщи.
Об.: Да, пред градината, защото ми е верандата с алуминиева врата, идва блъска и тръшка.
Оп.: Родителските права са присъдени на Вас, така ли?
Об.: На никой не са все още, водим дела в момента.
Оп.: А детето живее при Вас?