Решение № 9 от 18.01.2023, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно гражданско дело 477/2022
- Вид
- Решение № 9
- Подписан
- 18.01.2023
- В сила
- 18.01.2023
- Състав
- Евгения Георгиева Симеонова, Калин Трифонов Тодоров, Пенка Петкова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, ал. 1, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.228 · Закон за задълженията и договорите
- чл.234 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 30, ал.3 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№9 гр. Враца, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Евгения Г. Симеонова
Членове:
Калин Тр. Тодоров
Пенка П. Петрова при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20221400500477 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.
№ 6585 от 14.11.2022г., подадена от Д. И. Т., ЕГН ********** с постоянен адрес: с. ***, чрез пълномощник адв. Д. Ц. от АК-Монтана, против решение № 530/15.09.2022г., постановено по гр. дело № 20221420101036 по описа за 2022 година на Районен съд - Враца, с което са отхвърлени, като неоснователни и недоказани, предявените от нея против М. К. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.***, обективно съединени искове по чл. 30, ал.3 ЗС, за заплащане на сумата 267,19 лева за стопанската 2020-2021г. и сумата 305,36 лева за стопанската 2021-2022г., представляващи припадащата й се 1/15 идеална част от получаван наем за следните недвижими имоти: 1.
Поземлен имот с идентификатор *** с адрес на поземления имот с.***, общ. Вълчедръм, обл.Монтана, с площ 7301 кв.м., НИВА, с номер от предходен план 106060; 2. Поземлен имот с идентификатор *** с адрес на поземления имот с.***, общ. Вълчедръм, обл.Монтана, с площ 46777 кв.м., НИВА, с номер по предходен план 106060; 3. Поземлен имот с идентификатор *** с адрес на поземления имот с.***, общ.
1
Вълчедръм, обл.Монтана, с площ 3181 кв.м., ЛОЗЕ, с номер от предходен план 048020; всички с обща площ 57,252 дка; иск по чл.86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 39,16 лева - мораторна лихва върху главницата от 267,19 лева, натрупана в периода от 13.10.2020г. - датата на получаване от ответника на наемната цена и възникване на задължението да припадащата й се част, до 24.03.2022г. - датата на входиране на исковата молба, както и сумата 16,10 лева - мораторна лихва върху главницата от 305,36 лева, натрупана в периода от 16.09.2021г. - датата на получаване от ответника на наемната цена и възникване на задължението да заплати припадащата й се част, до 24.03.2022г. - датата на входиране на исковата молба, и е осъдена да заплати на М. К. А., ЕГН **********, деловодни разноски за първата инстанция за адвокатска защита в размер 380 лв.
Жалбоподателката твърди, че решението е незаконосъобразно, немотивирано и необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуален закон. Поддържа, че са били налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, на основание чл.238 от ГПК, каквото е поискано от ищцовата страна, но съдът е приел, че не следва да се произнася с такова с оглед на факта, че от представените по делото доказателства не могло да се направи обоснован извод за вероятна основателност на исковите претенции. Счита този извод на съда за неправилен, както и че съдебния състав е разширил своите правомощия, като е обсъждал предявената искова претенция, като в същото време е извел и неправилни изводи в правната квалификация на предявения иск. Посочва, че съдебният състав не е определил правното основание, на което се иска съдебната защита, респ. че го е определил неправилно. Изтъква, че не й е дадена възможност в съдебното заседание, проведено на 14.09.2022г., да упражни правото си по чл.143, ал.2 от ГПК като поясни и допълни исковата молба, и не е дадена правна квалификация на исковата претенция, каквато е посочил - чл.30, ал.3 от ЗС, във вр. с чл.228, чл.234 и чл.86 от ЗЗД, с мотив, че „това пояснение било преклудирано“. Твърди, че липсата на каквато и да е или на неправилно определена правна квалификация на исковата претенция води до неправилно съдебно решение, и основание за неговата отмяна, какъвто е настоящият случай. Поддържа, че изложените в исковата молба твърдения, установени от съда в обжалваното съдебно решение, водят до извода, че ответника М. К. не е изпълнил задължението си да плати на 2 останалите съсобственици включително и на нея припадащите се дялове от получената лично от него цялата наемна цена, дължима по смисъла на чл.228, чл.234 и чл.86 от ЗЗД и съдебния състав с оспорваното решение е следвало правилно да определи това правно основание, което не е сторено. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение на PC-Враца, като вместо това реши делото по същество като уважи претенциите му, на основание чл. 30, ал.3 ЗС, във вр. с чл.228, чл.234 и чл.86 от ЗЗД, както и да й плати направените пред първа и въззивна инстанция разноски по делото, включително договореното и платено адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна М. К. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.***, чрез упълномощения му адвокат М. Л. от АК-Враца, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Счита, че не са налице твърдяните във въззивната жалба процесуални нарушения във връзка с игнориране на изискванията за постановяване на неприсъствено решение. На следващо място поддържа, че въззивницата не прави разлика между различните претенции и надлежната да отговаря по тях страна от материално-правна гледна точка, поради което с предявения иск по чл. 30, ал. 3 ЗС се е стигнало до неуспешен опит за обосноваване на неговата отговорност по разпределително плащане, без да е съсобственик в имота и без да има каквито и да било преки отношения с ищцата по повод на сключената от него сделка по пренаемане. Счита, че претенцията в този и вид, поради липса на материално-правна легитимация в лицето на ответника, следва да бъде отхвърлена, което правилно е извършено о т PC Враца. Моли съда да потвърди обжалваното решение и му присъди деловодните разноски във въззивното производство съгласно представения списък.
В съдебното заседание страните се представляват от процесуалните си представители. Въззиваемият прави възражение за прекомерност на хонорара на адвоката на виззивника.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд-Враца е сезиран с искова молба на Д. И. Т., ЕГН ********** с постоянен адрес: с. ***, с която против М. К. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Враца, ***, са предявени следните 3 обективно съединени осъдителни искове: 1/ Иск за сумата 267,19 лв., представляваща припадащата се на ищцата съобразно дела й от 1/15 ид.ч. от получаван от ответника наем за съсобствени недвижими имоти за стопанската 2020/2021 г.; 2/ Иск за сумата 305,36 лв., представляваща припадащата се на ищцата съобразно дела й от 1/15 ид.ч. от получаван от ответника наем за съсобствени недвижими имоти за стопанската 2021/2022 г.;
3/ Иск за сумата 39,16 лв. - мораторна лихва върху главницата от 267,19 лв. за периода от 13.10.2020 г. до 24.03.2022 г.; 4/ Иск за сумата 16,10 лв. мораторна лихва върху главницата от 305,36 лв. за периода от 16.09.2021 г. до 24.03.2022 г. Претендира се и присъждане на законната лихва върху главниците, считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното им изплащане, както и на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцата е законен наследник на Т. Н. Д., б.ж. на с.***, обл.Монтана, и Т. М. Д., б.ж. на с.***, обл.Монтана, на които е възстановена собствеността върху земеделски земи с обща площ 57,252 дка в землището на с.***, общ.Вълчедръм, обл.Монтана, подробно индивидуализирани с идентификатори, местонахождение и площ. Посочва се, че ищцата притежава 1/15 ид.ч. от тези имоти. Сочи се също, че други от законните наследници, а именно - Е. Г. Т. и Л. Г. Т. са продали наследствените си права от по 1/10 ид.ч. от същите имоти на ЕТ "М. А.Юлстрейд-Ю. К.".
Твърди се, че приобретателят ЕТ "М. А.-Юлстрейд-Ю. К.", в качеството си на съсобственик с права 2/10 ид.ч. или 1/5 ид.ч., е сключил договор за наем на земеделските земи с физическото лице М. К. А. за срок от 20 стопански години, считано от 01.10.2015 г. при наемна цена от 10,00 лв./дка.
Посочва се, че на 10.07.2020 г. ответникът-наемател М. К. А. е сключил договор за пренаемане на земеделските земи с "Ки Ти Бо" ООД, по силата на който е преотдал имотите под наем за срок от 1 стопанска година, считано от 01.10.2020 г. до 01.10.2021 г., при договорено наемно плащане от 70 лв./дка, което се извършва авансово в срок до 01.10.2020 г. Въз основа на този договор, с преводно нареждане от 13.10.2020 г. пренаемателят "Ки Ти Бо" ООД е заплатил на ответника сумата 4 007,64 лв. за наем на земеделската земя за стопанската 2020/2021 г. Ищцата счита, че от така заплатената наемна цена й се дължи сумата 267,19 лв., представляваща припадаща й се 1/15 част, съобразно наследствените й права от земеделските имоти.
Сочи се също, че на 30.06.2021 г. ответникът и наемател М. К. А. е сключил нов договор за пренаемане на земеделските земи с "Ки Ти Бо" ООД, по силата на който е преотдал имотите под наем за срок от 1 стопанска година, считано от 01.10.2021 г. до 01.10.2022 г., при договорено наемно плащане от 80 лв./дка, което се извършва авансово в срок до 01.10.2021 г. Въз основа на този договор, с преводно нареждане от 16.09.2021 г. пренаемателят "Ки Ти Бо" ООД е заплатил на ответника сумата 4 580,16 лв. за наем на земеделската земя за стопанската 2021/2022 г. Ищцата счита, че от така заплатената наемна цена й се дължи сумата 305,36 лв., представляваща 4 припадаща й се 1/15 част, съобразно наследствените й права от земеделските имоти.
В исковата молба се развиват съображения, че когато съсобствен имот се ползва от някой от съсобствениците, който го отдава под наем на трети лица и единствено той получава наема, на останалите съсобственици се дължи съответната на дяловете им част от получаваните граждански плодове.
Ищцата счита, че като съсобственик е лишена от ползването на имотите, а ответникът е реализирал доходи в резултат и от ползването на притежаваната от нея идеална част, което обуславя правен интерес от предявяването на настоящите искове.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. К. А..
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства, които обсъдени поотделно и в тяхната пълнота, дават основание на настоящия съдебен състав да приеме за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени заверени копия от Решение № 376А от 12.09.1995 г. на Поземлена комисия - Вълчедръм по преписка № 6804/13.03.1992 г. и Решение № 376А от 12.09.1995 г. на Поземлена комисия Вълчедръм по преписка № 7602/20.03.1992 г., както и скици, от които се установява, че на наследниците на Т. Н. Д. е възстановено правото на собственост върху 5 бр. земеделски имота, находящи се в землището на с.***, общ.Вълчедръм, обл.Монтана, сред които: лозе от 3.181 дка, представляващо имот № 048020, а понастоящем - поземлен имот с идентификатор ***, и нива от 46.771 дка, представляваща имот № 106080, а понастоящем - поземлен имот с идентификатор***, а на наследниците на Т. Т. Д. е възстановено правото на собственост върху нива от 7.300 дка, представляваща имот № 106060, а понастоящем - поземлен имот с идентификатор ***.
Приложени са удостоверение изх. № У-36/14.02.2022 г. за наследниците на Т. Н. Д., б.ж. на с. ***, община Вълчедръм, и удостоверение изх. № У35/14.02.2022 г. за наследниците на Т. М. Д., б.ж. на с. ***, община Вълчедръм, както и удостоверение изх. № У-316/06.07.2021 г. за идентичност на лице с различни имена, от които е видно, че ищцата Д. И. Т. е законен наследник на посочените лица.
От приложените скици на имотите е видно, че като съсобственици на имотите по данни от КРНИ са вписани наследниците на Т. Н. Д. и Т. Т. Д., както и "Юлстрейд" ООД на 1/5 ид.ч. и ЕТ "М. А.-Юлстрейд-Ю. К." на 1/10 ид.ч. въз основа на нотариален акт № 117, том. 15, рег.№ 8677, дело № 2781/05.12.2014 г. и на 1/10 ид.ч. въз основа на нотариален акт № 118, том. 15, рег.№ 8679, дело № 2782/05.12.2014 г.
С Договор за наем на земеделски земи, вписан в Служба по вписванията - Лом с вх. рег. № 6221, акт 238, т. 14 от 03.08.2015 г. посочените земеделски земи с обща площ 57 252 кв.м., заедно с други земеделски земи, са отдадени 5 под наем от ЕТ "М. А.-Юлстрейд-Ю. К." на ответника М. К. А., в качеството на физическо лице, за 20 стопански години, считано от 01.10.2015 г. до 01.10.2035 г., при наемна цена от 10 лева на декар, дължима сто процента авансово за целия срок на договора.
Разпечатката съдържа 33 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c391016f-c176-47e8-a82d-964382f6b9b2