Решение № 1176 от 20.10.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 1176 гр. Кюстендил, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиян В. Стоилов при участието на секретаря Цветанка В. Александрова като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Гражданско дело № 20251520100771 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е инициирано с искова молба депозирана от М. И. К., ЕГН **********, с адрес в гр.К., общ. К., ул. „О. П.“ №**, ап.**, чрез адв. А. Д. от САК, със съдебен адрес в гр. С., район „Ср.“, ж.к. „Я.“, ул. „Х. О.“ №**, ет.*, ап.*, против ответника „Вива Кредит“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр. С., район Л., ж.к. „Л. *“, бул. „Дж. Н.“ №**, бл. С. ц., ет.*, ап.***, представлявано от К. К..

В исковата молба се твърди, че на 01.04.2024г. между М. К. и „Вива Кредит“ АД е сключен договор за паричен заем Standart-14 №******01.04.2024г., като размерът на заема бил 2400 лева (усвояване - в брой), при срок на заема – 60 седмици, при 30 броя вноски с посочени падежни дата и размер на погасителната вноска – 149,12 лева. ГПР бил в размер на 49,13%, лихвен процент на кредита – 40,32%, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до 14-тия ден – 0,11%.

В чл. 1, ал. 2-4 от Договора страните уговорили, че кредиторът предоставя на потребителя допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането за заем, съгласно която на кредитополучателя ще бъде начислена допълнителна такса в размер на 1446,60 лева, платима заедно с вноските по заема.

В чл. 5, ал. 1 от договора страните уговорили, че заемателят се задължава в срок до три дни от сключване на договора да предостави на заемодателя обезпечение - поръчителство от физическо лице, отговарящо на поставени от 1 заемодателя условия, или банкова гаранция. При непредоставяне на обезпечението се дължала неустойка в общ размер на 964,50 лева, платима разсрочено, заедно с вноските по кредита.

Към датата на подаване на исковата молба, ищецът твърди, че е заплатил сумата в общ размер на 4387,93 лева, от която 2398 лева чрез „Изипей“ АД, а остатъкът от 1989,93 лева е заплатен чрез рефинансиране на задължението, като ищецът сключила нов договор за паричен заем от 07.11.2024г., като след рефинансирането чистата стойност на заемната сума се равнявала на 910,07 лева, била налице разлика от 100 лева, която сума била използвана за заплащане на застрахователна премия.

Твърди се, че ищецът притежавал качеството „потребител“, а договорът за кредит е недействителен, тъй като реално не съдържал съществен елемент – годишен процент на разходите, като неясно било как е формиран посоченият в него процент (не посочвал всички формиращи размера му елементи), а и същият бил грешен и не съответствал на сумите по договора. В него не били отчетени сумите по неустойка и за предоставени допълнителни услуги.

Клаузата за неустойката за непредоставено обезпечение, от своя страна, била нищожна. Тя била уговорена с цел да се заобиколи императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, задължавала потребителя да заплати необосновано висока неустойка, а и не била индивидуално уговорена. Клаузата за заплащане на възнаграждение за услуга за експресно разглеждане също била нищожна.

Договорът бил нищожен и поради противоречие с добрите нрави.

Липсвало яснота за базата, върху която се начислява уговореният лихвен процент и дължимата за лихва сума. Клаузите на договора не били формулирани по ясен начин. Затова целият договор бил нищожен. При условията на евентуалност се твърди нищожност на посочените негови клаузи – за неустойка за непредоставено обезпечение и за възнаграждение за експресно разглеждане на документите.

При това положение за ищеца възниквало правото да получи обратно надплатената сума по реда на чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

С молбата е предявен иск, с които се иска от съда да прогласи недействителността на договор за паричен заем Standart_14 № *****/01.04.2024г., сключен между ищеца и ответника „Вива Кредит“ АД.

В условието на евентуалност, при отхвърляне на иска за обявяване недействителност на целия договор, се иска от съда:

-да прогласи нищожност на клаузата в чл.1, ал.3 от процесния договор, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане;

-да прогласи нищожност на клаузата в чл.5, ал.2 от процесния договор, предвиждаща заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение;

Като кумулативно обективно предявен иск е отправно искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца като платена без основание сумата в размер 2 на 1987,93 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е упражнил правото си на отговор.

Не спори, че между ищеца и ответника по делото е сключен договор за кредит от 01.04.2024г с права и задължения, посочени от ищеца. Твърди, че исковата молба е нередовна, а предявените искове са недопустими. Исковете се предявявали с цел генериране на разноски, а съединяването на осъдителни и установителни искове било недопустимо. Твърди, че исковата молба е подадена при наличие на злоупотреба с процесуални права. Сключеният договор бил действителен, като клаузите му съответствали на нормативната уредба и добрите нрави, не били неравноправни, а ищецът доброволно и информирано се съгласил с тях, т.е. те били и индивидуално уговорени. При изчисляване на ГПР не се включвали разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит. В случая, ГПР по договора не нарушавал чл.19, ал.4 от ЗПК. От друга страна, таксата за експресно разглеждане на документи не била в противоречие с чл.10а, ал.2 от ГПК, доколкото предоставената услуга се извършвала преди сключване на договора (предхождала пораждане на заемното правоотношение) и не можела да се разглежда като такава по управление и усвояване на кредита. Същевременно била налице и насрещна престация от кредитодателят и не можела да се възприеме като „скрита възнаградителна лихва“. Клиентът доброволно бил избрал използването на тази допълнителна услуга. Неизпълнението на задължението на ищеца по чл.5 от Договора било причина да се начислява и неустойка. В случай, че ищецът не бил съгласен с тази клауза, не следвало да сключва договора. Същият имал и друга възможност – да се откаже от договора в 14-дневен срок съобразно чл.29 от ЗПК. В ГПР не следвало да се включва стойността на тази неустойка, доколкото нейната изискуемост настъпвала в по-късен момент от сключването на договора, а стойността на ГПР следвало да отразявала разходите по кредита в момента на възникване на правоотношението. Процесният договор бил сключен по предложение на ищеца и същата не е била поставена в положение на по-слаба страна от гледна точка на информираността й и възможностите, които е имала да преговаря. Договорите били сключени не при изначално представени общи условия, а при индивидуални уговорки.

Не били налице и предпоставките за уважаване на иска по чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД, тъй като не бил налице фактическия състав на цитираната правна норма. Поради неоснователност на главния иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД, неоснователен бил и акцесорния такъв по чл.86 от ЗЗД.

В случай, че съдът уважи исковите претенции, се твърди, че не са налице предпоставки за присъждане на възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в полза на процесуалния представител на ищцата, тъй като последната не е материално затруднено лице. В случай, че такова бъде присъдено се иска да не бъде начисляван ДДС върху определената от съда 3 сума, която да бъде съобразена с фактическата и правна сложност на делото и да бъде под предвидения в Наредба №1 от 09.07.2004 г. размер, който не е обвързващ за правораздавателния орган. Иска да се приеме, че исковете са предявени за защита на един материален интерес, поради което да не се присъжда адвокатско възнаграждение по всеки отделен иск, в случай че претенциите бъдат възприети за основателни.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, а същото се установява и от представения и приет препис на Договор за паричен заем Standard_14 №*****-01.04.2024г., че между ищеца и ответника „Вива Кредит“ АД е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за потребителски кредит.

Въз основа на него на ищеца е предоставена в заем сумата от 2400,00 лв. срещу задължение да я върне в рамките на тридесет месечни вноски за 60седмичен срок. С договора била уговорена и възнаградителна лихва при ГЛП от 40,32 %, и посочен ГПР от 49,13 %.

Видно от съдържанието на договора (чл. 1, ал. 3) за кредитополучателя било предвидено задължение за заплащане на сумата от 1446,60 лв., представляваща такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, без налични допълнителни уточнения, касаещи услугата.

Уговорена в чл. 5, ал. 2 от договора била и клауза за заплащане на неустойка в размер на 964,50 лв., дължима при непредоставяне на обезпечение при условията на ал. 1 на същия член. Общият размер на задълженията по кредита, в т.ч. и таксата за експресно разглеждане на заявлението, е посочен като сума от 5438,10 лв. Установява се от представения по делото погасителен план, представляващ Приложение №1 към процесния договор, че към погасителната вноска са калкулирани дължими суми както за такса за експресно разглеждане, така и „оскъпяване в случай на непредоставяне на обезпечение съгласно Договор“ съответно по 48,22 лв. и 32,15 лв. във всяка една от дължимите погасителни вноски. Не се спори по факта на усвояване от страна на ищеца на сумата по кредита.

С Договор за паричен заем Standard_14 №*****/07.11.2024г. е рефинансирано задължението на ищеца по горецитирания договор за потребителски кредит от 01.04.2024г. при посочени в същия условия, ведно с уговорени такса за експресно разглеждане и неустойка, калкулирани към всяка от дължимите вноски по кредита.

От представената от ответното дружество „Справка погасителен план по договор за паричен заем №*****/01.04.2024г. М. И. К.“ се установява, че задълженията по процесния Договор за паричен заем Standard_14 № *****/01.04.2024г. към 14.04.2024г. са изцяло погасени, както следва: 2400,00 лв. главница; 627,00 лв. лихва; 964,50 лв. – неустойка; 556,43 лева – „Такса 4

Експресно разглеждане“. Или общият размер на платената по договора сума възлиза на 4547,93 лв.

На основание чл. 190 от ГПК ответното дружество е било задължено да представи застрахователна полица сертификат за обезпечаване невъзможност за плащане по Договор за паричен заем Standard_14 №*****/01.04.2024г., но ответното дружество е посочило, че не съхранява процесния документ. С исковата молба е представен разходен касов ордер №208 от 01.04.2024г., видно от който на ищецът е броена сумата в размер на 925,21 лева. В процесния договор от същата дата е уговорено, че с част от заемната сума се рефинансира (погасява) остатък от предходен договор за заем в размер на 1374,79 лева. Поради тази причина съдът намира, че общата сума по договора за заем е в размер на 2300 лева, съответно 100 лева очевидно не са постъпили в патримониума на ищеца.

Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не се обсъждат.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Съдът намира предявените главни искове и заявените в условията на евентуалност установителни такива, за допустими. Липсват процесуални пречки, съотв. налице са всички положителни процесуални предпоставки, обуславящи съществуването и надлежното упражняване на правото на иск.

След като ищецът твърди да е страна по потребителски договор, то той винаги има интерес да установи със сила на пресъдено нещо дали същият или клауза от него е действителна или не. Защитата, която дава осъдителният иск не изключва установителната такава. Такава идентичност категорично не е налице и това следва от самия факт на търсената с исковете защита – установителна по претенцията за прогласяване недействителността на процесния договор и осъдителна по тази за връщане на даденото при начална липса на основание. В действителност, необходимо условие за уважаване на така предявената кондикционна претенция е установяване липса на основание за получаване и задържане на определена парична сума. Обследване на този въпрос в производството по предявения осъдителен иск безспорно съдът дължи, но само и единствено в мотивите на съдебния си акт, доколкото същият се явява с преюдициален характер относно крайната преценка на съда по кондикционната претенция. Тоест, евентуален положителен за ищеца резултат по иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД не би му предоставил максимална защита, доколкото без съмнение, не без значение за ищеца е това дали по въпроса, касаещ действителността на процесния договор, ще се формира сила на пресъдено нещо или не. По изложените съображения съдът счита предявените искове за допустими.