Решение № 1549 от 24.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1549 гр. София, 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20211100509842 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20141289 от 17.06.2021 г., постановено по гр. д. № 59721/2020 г. по описа на Софийски районен съд, І Гражданско отделение, 157 състав, Агенция „П.и.“ е осъдена, на основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, вр. с чл. 49 ЗЗД, да заплати на ЗАД „А.“ АД сумата в размер на 1 772,41 лева, представляваща изплатено по застраховка „Автокаско“ обезщетение за вреди, настъпили на 01.06.2015 г. от виновно поведение на служители на ответника, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупки на пътното платно на републикански път в посока от гр. Велико Търново към гр. Трявна, на около 5-6 км от с.

Вонеща вода, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 01.12.2020 г., до окончателното изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата в размер на 540,09 лева, представляваща лихва за забава за периода 01.12.2017 г. – 01.12.2020 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника са възложени сторените от ЗАД „А.“ АД разноски по делото в размер на 770,90 лева.

Срещу първоинстанционното решение, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от ответника Агенция „П.и.“. Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност на обжалваното решение по съображения, че същото е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Счита, че неправилно СРС е определил началния момент на погасителната давност, като не е съобразил приложимата в процесния случай материалноправна разпоредба на чл. 114, ал. 3 ЗЗД. Съгласно цитираната норма давностният срок за вземания от непозволено увреждане започва да тече от датата на откриване на дееца, който момент в случая съвпада с момента на настъпване на застрахователното събитие, удостоверен от водача на увредения автомобил. Поради това счита, че към датата на депозиране на ИМ давностният срок е изтекъл. В този смисъл се позовава на Тълкувателно решение № 5/2006 г. по т. д. № 5/2005 г. на ОСГТК, ВКС.

Поддържа, че решаващият съд не е обсъдил своевременно релевираното възражение за съпричиняване на щетите, като не е взел предвид представения по делото констативен протокол от 20.03.2015 г. При тези съображения моли съда да отмени обжалваното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца ЗАД „А.“ АД, чрез юрисконсулт Д.З., с който я оспорва като неоснователна. Излагат се 1 съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Поддържа се, че при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства безспорно се установява фактическият състав на съдебно предявеното вземане. Сочи се, че при правилно разпределение на доказателствената тежест по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК, ответникът не е доказал възражението си за съпричиняване. Оспорват се като неоснователни наведените оплаквания за неправилно приложение на института на погасителната давност.

Законосъобразно районният съд е приел, че давностният срок спира да тече по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. При изложените съображения се моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, II Е въззивен състав, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно съединени искове с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 29.10.2014 г. е сключил договор за застраховка „Каско“ и „Злополука на МПС“ за лек автомобил марка „Ленд ровер“, модел „Рейндж ровер спорт“, с рег. № ****, със срок на действие 30.10.2014 г. – 29.10.2015 г., при уговорено покритие „П“ – пълно каско на рисковете. На 01.06.2015 г. при движение по републикански път, в посока от гр. Велико Търново към гр. Трявна, на 5-6 км от с. Вонеща вода, застрахованият лек автомобил, управляван от А.С.К., реализирал ПТП, като попаднал на препятствие – дупки, находящи се на пътното платно, в резултат на което претърпял повреди. Във връзка с напъпилото ПТП на 03.06.2015 г. е депозирано уведомление – декларация за щета, с искане за заплащане на обезщетение на нанесените вреди. При застрахователя била образувана щета № 14015030100564 и изплатено застрахователно обезщетение в размер на сумата от 1 772,41 лева. След изплащане на застрахователното обезщетение, на основание чл. 213, ал.

1 КЗ /отм./, ищецът е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на вредата. По силата на императивната разпоредба на чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата (ЗП) републиканските пътища са изключителна държавна собственост. На основание чл. 30, ал. 1, вр чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП тяхното изграждане, ремонт и поддържане се осъществява от Агенция „П.и.“. С писмо от 27.11.2015 г. ищецът е поканил ответника да му възстанови, на основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, заплатената сума в размер на 1 772,41 лева. С писмо от 29.12.2015 г. ответникът е отказал да възстанови стойността на заплатеното застрахователно обезщетение. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1 772,41 лева – изплатено застрахователно обезщетение, както и сумата от 540,09 лева – мораторна лихва за периода 01.12.2017 г. – 01.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане.

Претендират се сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Агенция "Пътна Инфраструктура", чрез Областно пътно управление – гр. Габрово, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди се, че процесният пътен участък е бил сигнализиран с предупредителни знаци за наличие на опасност, вкл. с пътен знак за наличие на неравност на пътя и знак, указващ дължината на участъка с неравности. Поради това ответникът счита, че водачът на застрахования автомобил е допуснал нарушение на правилата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като не е съобразил поведението си с пътните условия и въведената пътна сигнализация. Водачът на увреденото МПС е следвало да съобрази поведението си при възникналата опасност на пътя, като намали скоростта и в случай на необходимост спре превозното средство. Прави се възражение за съпричиняване на вредите при същите съображения. Оспорва се размера на исковите претенции като завишен. Прави се възражение за неподсъдност на спора на сезирания Софийски районен съд на основание чл. 119, ал. 3, вр. чл. 108, ал. 2 ГПК. Прави се възражение за давност на предявената претенция с оглед изтичане на 5 години от датата на настъпване на събитието – 01.06.2015 г. Моли се за отхвърляне на предявените искове.

С определение от 01.03.2020 г. е оставено без уважение направеното с ОИМ възражение за местна неподсъдност на спора на сезирания Софийски районен съд. Същото не е обжалвано от страните по делото.

С уточнителна молба от 09.03.2021 г. ищецът е конкретизирал датата на изплащане 2 на застрахователно обезщетение – 28.09.2015 г., ведно с която е представил и доклад по щета № 14015030100564 от 24.09.2019 г., удостоверяващ посочената дата на плащане.

По делото не е спорно, а и се установява от представената комбинирана застрахователна полица № 0306Х0069662, че между ищеца ЗАД „А.“ АД и „Х.А.“ ЕООД е бил сключен договор за застраховка „Каско“ и „Злополука“ за МПС – лек автомобил марка „Ленд ровер“, модел „Рейндж ровер спорт“, с рег. № ****, със срок на действие 30.10.2014 г.

– 29.10.2015 г., при уговорено покритие „П“ – пълно каско на рисковете.

По делото е приета декларация на водач за настъпване на застрахователно събитие, подадена на 03.06.2015 г. от А.С.К., в която е посочено, че на 01.06.2015 г. при управление на застрахования автомобил в посока от гр. Велико Търново към гр. Трявна, на около 5-6 км от с. Вонеща вода, на лек ляв завой, при разминаване с друг лек автомобил, същият е преминал през няколко дупки на пътното платно. По повод декларираното застрахователно събитие при ищеца е образувана преписка по щета № 14015030100564/03.06.2015 г., по която е изготвен опис на претенция на 03.06.2015 г., в която са посочени увредените детайли – предна лява гума – за подмяна, предна лява джанта и предна дясна джанта – с леки деформации и необходимост от боядиване.

Представена е експертиза по щета № 14015030100564/03.06.2015 г., от която е видно, че определеното обезщетение е в размер на 1 772,41 лева.

Представени са 3 броя фактури – от 15.06.2015 г. за сумата от 700 лева за автогума AdvanV802 295/30R22 103 Y TL XL”, от 23.06.2015 г. за сумата от 1 066,67 лева без ДДС и 1 280 лева с ДДС за 1 бр. джанта, и от 18.09.2015 г. за сумата от 136 лева без ДДС за „китване и прахово боядисване на авт. джанти 22 цола“.

С РКО от 28.09.2015 г. сумата от 1 772,41 лева е изплатена от застрахователя в полза на собственика на увредения лек автомобил – Х.А..

С регресна покана с изх. № Л – 11776 от 27.11.2015 г. ищецът е поканил ответника да му заплати сумата от 1 782,41 лева – изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 14015030100564 за лек автомобил марка „Ленд ровер“, модел „Рейндж ровер спорт“, с рег. № ****, във връзка с настъпило на 01.06.2015 г. ПТП по пътя в посока гр. Велико Търново – гр. Трявна, в резултат на необезопА.и дупки на пътното платно.

С писмо с вх. № Л-23904 от 29.12.2015 г. ответникът е уведомил ищеца, че към датата на твърдяното застрахователно събитие визираният в регресната покана пътен участък е бил сигнализиран с предупредителни знаци за опасност за пътуващите в двете направления, както следва: знак А12 – „Неравности по платното за движение“, знак Т2 – дължина на участъка с неравности 1000 м, знак В24 – забранено изпреварването на автомобили. С оглед така констатираното счита претенцията за неоснователна.

По делото е представен Констативен протокол от 20.03.2015 г., съгласно който на републикански път III – 552 гр. Велико Търново – Белица – Трявна – Жълтеш – Габрово са поставени следните пътни знаци: 1./ при км 5+150 – А3, А-12 и Т-2 /1000 м/ - дясно, 2./ при км 8+630 – А-12 и Т-2 /1000 м/ – ляво.

По делото е изслушана съдебно – автотехническа експертиза (САТЕ), чието заключение е прието като неоспорено от страните и настоящият състав намира за компетентно, обективно и професионално изготвено, поради което го кредитира с доверие.

При изследване на приложените по делото писмени документи вещото лице е достигнало до извод, че е налице причинно-следствена връзка между механизма на ПТП – то, описан в представената по делото декларация на водач, и щетите върху застрахования при ищеца лек автомобила, както и че размерът на щетите върху процесния автомобил, изчислен на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 1 836,31 лева. В открито съдебно заседание на 29.03.2021 г. вещото лице уточнява експертното заключение, като посочва, че от писмените доказателства по делото се установява, че дупките се намират в крива на ляв завой; има безопасна скорост, при която водачът може да спре в рамките на опасната зона при внезапно възникване на опасност, но зависи от видимостта; в процесната хипотеза няма данни за видимостта на увреденото МПС към неравностите на пътя; в случай, че дупката се намира на прав участък, видимостта би била около 48-50 метра, при каквато видимост безопасната скорост на движение би била от порядъка на 60-64 км/ч.

Пред първоинстанционния съд е разпитан свидетелят А.С.К. – водач на увредения лек автомобил, който посочва, че има спомен от процесното ПТП; същото било настъпило 3 непосредствено след ляв завой в посока гр. Трявна; целият път бил в дупки, той предприел маневра, за да ги избегне, но били няколко и макар, че намалил скоростта, не успял да ги избегне; не си спомня да е имало поставен пътен знак, указващ за неравности; не си спомня да е имало насрещно движение; ПТП – то било настъпило в светлата част на деня при сухо време. Съдът кредитира показанията на свидетеля К., тъй като същите са логични и последователни. Свидетелят е водач на увреденото МПС и има преки и непосредствени впечатления относно обстоятелствата, за които е разпитан. Показанията му изцяло кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.