Решение № 122 от 04.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Пловдив, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20255330204800 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0333-000838 от 23.07.2025г., издадено от Началник Група в ОДМВР Пловдив, РУ Стамболийски, с което Й. Н. А., ЕГН **********, е санкциониран с глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.

Жалбоподателят, Й. Н. А., представляван от адв. И. С., обжалва цитираното наказателно постановление с доводи за неправилност и незаконосъобразност и претендира за неговата отмяна. Твърди се, че прекратяването на регистрацията и фактът на извършена дерегистрация, представляват индивидуален административен акт, който е изпълнен преди да са изтекли сроковете за неговото обжалване. Претендира се за отмяна на НП и присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна, Началник Група в ОДМВР Пловдив, РУ Стамболийски, редовно призована, не изпраща представител. В писмено становище оспорва основателността на така депозираната жалба и моли НП да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли за намаляването му до предвидения минимум.

От фактическа страна се установява следното:

На 22.05.2025 г., около 20.12 часа в с. Брестовица, ул. „Малчика“, жалб.

1

А. управлявал МПС „Опел Астра“, с рег. № ******, когато бил спрян за проверка от служители на РУ Стамболийски. В хода на проверката било установено, че процесното МПС не е регистрирано по надлежния ред, съгласно Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.). Установено било, че регистрацията е прекратена на 02.05.2025 г. по реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП, тъй като автомобилът не е бил пререгистриран в двумесечен срок от придобиването му.

Образувана е преписка в РП-Пловдив, по която прокурор от РП-Пловдив се е произнесъл с отказа да се образува ДП. В тази връзка е било разпоредено материалите по преписката да се изпратят на Началника на РУ Стамболийски с оглед ангажиране административно-наказателната отговорност на водача.

Като свидетели по делото е бил разпитан актосъставителят, който в своите показания е потвърдил изложението от него в АУАН фактически констатации. Съдът кредитира тези показания като обективни, логични и неопровергани от събраната доказателствена съвкупност.

Правни изводи

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се оценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.

При така установената по-горе, възприета в НП фактическа обстановка и по същество несопорена от жалбоподателя, правилно в случая е прието, че поведението на Й. Н. А. е в разрез с предвиденото в разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Нарушената разпоредба въвежда изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна чл. 145, ал. 2 ЗДвП предвижда приобретателят на регистрирано пътно превозно средство (какъвто по делото не се спори, че жалбоподателят А. е) в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. В случай на неизпълнение на задължението на собственика на МПС да го регистрира в продължение на два месеца от придобиването, нормата на чл.143, ал.15 ЗДвП, предвижда прекратяване на регистрацията на регистрирано МПС, което се извършва служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система.

В разглеждания случай не се спори, че 22.05.2025 г., около 20.12 часа в с.

Брестовица, ул. „Малчика“, жалб. А. управлявал МПС „Опел Астра“, с рег. № 2

******, когато бил спрян за проверка от служители на РУ Стамболийски, в хода на която било установено, че регистрацията е прекратена на 02.05.2025 г. по реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП, тъй като автомобилът не е бил пререгистриран в двумесечен срок от придобиването му. В този смисъл няма спор и че жалбоподателят е имал качеството „водач“ на МПС по смисъла на §6, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Като е осъществил действия по управление на процесното МПС, чиято регистрация е служебно прекратена в хипотезата на чл.143, ал.15 ЗДвП, която законът приравнява на липса на регистрация на МПС, жалбоподателят е реализирал от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.

Последното обосновава и неоснователностт на наведените възражения в обратния смисъл. В случая нормата, по реда на която е извършено прекратяването на регистрацията на процесния лек автомобил (чл.143, ал.15 ЗДвП), предвижда, както беше посочено по-горе, прекратяването да се извършва служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система, когато собственикът в двумесечен срок от придобиването на МПС, не го регистрира. Видно от съдържанието на нормата е, че законодателят е регламентирал фактическото прекратяване на регистрацията да се извършва посредством АИС, но не вменява задължение за постановяване на нарочен акт или извършване на определено действие от конкретно длъжностно лице или административен орган. Такова задължение, действия или нарочни актове не са предвидени и в други законови норми и нормативни актове. Доколкото фактическото прекратяване на регистрацията на МПС в хипотезата на чл.143, ал.15 ЗДвП не се осъществява от определен административен орган, чрез конкретни негови актове или действия, т.е. не съставлява фактическо правно действие, то се налага извода, че самото прекратяване не би могло да се оспори, не се издава индивидуален административен акт, а оттам не следва да се съблюдава изтичането на срок за обжалване, едва след което да се извършва отбелязване на факта на прекратяване на регистрацията в автоматизираната система. Предвид на това, с извършеното на 02.05.2025 г. служебно прекратяване на регистрацията на управлявания от жалбоподателя лек автомобил и отбелязване на това обстоятелство в системата на АИС „КАТ“, съдът приема за правомерно настъпил факта на прекратяване на регистрацията на МПС, а оттам приема, че към датата на нарушението (22.05.2025г.) надлежно прекратената регистрация е породила своето правно действие. В този смисъл, като е управлявал на процесната дата МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, жалбоподателят е осъществил от обективна страна административно деяние по смисъла на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Подобни доводи в подкрепа на съставомерност, се откриват и в съдебен акт на Върховния административен съд на РБ, VІІ о., изложени в Решение № 7391 от 22.07.2022 г. по адм.д. № 1295/2022 г.

Налице е и субективният елемент от състава на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП, извършено от жалбоподателя. За разлика от други случаи на прекратяване на регистрацията, предвидени в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.

3 в хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, администрацията не дължи уведомяване на приобретателя на МПС за служебното прекратяване.

Правилата на ЗДвП и Наредба № I-45/24.03.2000 г. ясно сочат способа за служебно прекратяване на регистрацията и момента на настъпване на неизгодния резултат, а именно от датата на отбелязване в автоматизираната информационна система на МВР, за което действие не се дължи нарочно съобщаване. В случая жалбоподателят освен като водач, който е длъжен да познава ЗДвП и да управлява МПС, което е регистрирано по надлежния ред, е и собственик на процесния лек автомобил. Същият е носител на задължението да регистрира придобития от него автомобил, съобразно нормата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, а жалбоподателят, като правоспособен водач на МПС е длъжен да познава законовите последици, явяващи се резултат от неизпълнението на това му задължение - в случая, прекратяването на регистрацията на автомобила. Незнанието на закона, респ. на обстоятелството за прекратената регистрация не е извинително в случая и макар да обяснява факта на констатираното нарушение, по никакъв начин не извлича противоправния характер на деянието. Незнанието на факта, че управляваният от жалбоподателя А. лек автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от него небрежност, ето защо дори да се приеме, че същият не е бил наясно с посоченото обстоятелство, деянието е съставомерно от субективна страна, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.

В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние - нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, водачът следва да носи административнонаказателната отговорност по чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП. Горното обосновава неоснователността и на възражението за липса на субективна съставомерност.

Следва да се посочи, че в случая липсата на основания за носене на наказателна отговорност не означава липса на предпоставки за ангажиране на гражданска или административнонаказателна такава, особено когато отказът за образуване на ДП е мотивиран с липса на умисъл като форма на вина, а не с липсата на обективна или субективна страна на деянието.

Наложените на жалбоподателя А. наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца съответстват на предвиденото в чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, която разпоредба (в редакцията й относима към датата на нарушението) предвижда наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Наложените в минимален размер наказания са в съответствие със санкционната норма, поради което и съдът приема, че същите са законосъобразно и правилно определени при съблюдаване на чл. 12 и чл. 27 ЗАНН.

Спрямо установеното нарушение не намира приложение разпоредбата 4 на чл.28 ЗАНН с квалифициране на случая като маловажен по смисъла на §1, ал.1, т.4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН. Маловажните случаи на административни нарушения се обуславят от наличието на предпоставки, при които съответното наказание, предвидено за извършеното нарушение, се явява несъразмерно тежко. Тези предпоставки са комплексни и са свързани с преценката на предмета на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, общественоопасните му последици, наличието на щета за държавата, респ. гражданите, наличието на други нарушения от извършителя и други. Събраните по делото доказателства и обстоятелствата по така извършеното административно деяние не водят до извод за нарушение с пониска степен на обществена опасност от типичните случаи на този вид, каквито твърдения са наведени в жалбата. Напротив, съдът отчита завишената степен на обществена опасност на деянието по чл. 140 ЗДвП, недвусмислено подчертана и с въведената през 2016 г. криминализация на управление на МПС без регистрационни табели с нормата на чл. 345, ал. 2 от Наказателния кодекс. Фактът, че в случая нарушението е квалифицирано като административно, а не като престъпление не обосновава извод, че деянието е маловажно, точно обратното - последното сочи по един недвусмислен начин на значението, което законодателят отдава на високата степен на обществена опасност на това деяние. Нарушението е формално, на простото извършване и в състава му не е предвидено настъпването на определен съставомерен резултат. В този смисъл липсата на вредоносни последици не следва да бъде отчетено като смекчаващо вината обстоятелство.