Решение № 4712 от 08.07.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 4811/2026
- Вид
- Решение № 4712
- Подписан
- 08.07.2026
- В сила
- 08.07.2026
- Състав
- Татяна Димитрова, Румяна Милчева Найденова, Вергиния Мичева
Цитирани разпоредби
- чл. 426 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 428 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4712 гр. София, 08.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове:
Вергиния Мичева
Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20261100504811 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Образувано е по жалба на „Дженерали застраховане“ АД, с вх. № 62405/08.05.2026г. срещу постановление от 17.03.2026г. по изпълнително дело № 20267900400690 за приети по делото разноски, в частта, в която ЧСИ е оставил без уважение искането за намаляване на разноските – адвокатски хонорар и такса по чл.
26 от ТТР към ЗЧСИ до посочените от жалбоподателя размери.
Жалбоподателят излага доводи, че дори след намаляването на адвокатския хонорар от ЧСИ, определеното възнаграждение е прекомерно високо и несъответстващо на извършените от процесуалния представител действия, изразяващи се единствено в подаване на молба за образуване на изпълнителното дело. Посочва, че в срока на доброволно изпълнение е заплатил всички суми по поканата за доброволно изпълнение. Моли да бъде отменено обжалваното постановление на ЧСИ, като възнаграждението бъде намалено до размера на 102.26 евро, както и таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят не е депозирал възражение по подадената жалба.
ЧСИ Р.В. е депозирала мотиви, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че разноските са начислени правилно и законосъобразно. Посочва, че е намалила същите до предвидения минимум в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Излага доводи, че още с молбата е посочен 1 конкретен изпълнителен способ, поради което адвокатското възнаграждение следва да бъде определено по реда на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата. Счита, че поведението на жалбоподателя е недобросъвестно, тъй като е имал възможност да плати преди образуване на изпълнителното дело.
Софийският градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема от фактическа страна следното:
Видно от приложеното копие на изпълнително дело по молба на Т.А.Д., чрез адв. П.С., със съдебен адрес гр. София, ул. ****, офис 9 и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 03.03.2026 г. от СГС на основание съдебно решение по гр. д. № 10288/2023 г. на СГС, I-26 с-в е образувано изпълнително дело № 20267900400690 срещу ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК 030269049. Към молбата за образуване на изпълнително дело са приложени пълномощно, договор за правна защита и съдействие, по силата на които Т.Д. е упълномощил адвокат П.С., да го представлява по образуваното изпълнителното дело. На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 09.03.2025г./лист 5 по делото/. На 11.03.2026г. е депозирано възражение срещу размера на разноските по изпълнението, представляващи адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателя адв. П.С.. С постановление № 2245 от 17.03.2026г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдебният изпълнител е редуцирал адвокатския хонорар на процесуалния представител на взискателя - адв. П.С. от 564 евро на 281.97 евро, както и съответно таксите на ЧСИ. Недоволен от постановлението останал жалбоподателят, който счита, че адвокатското възнаграждение е следвало да бъде намалено до сумата от 102.26 евро.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/10.07.2017г. по тълк. дело № 3/2015г. „На обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в 2 разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати, съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда или разноските, направени от взискателя са за способи, които не са приложени. Във всички останали случаи се дължат разноски по изпълнението.
От изпратеното копие от изпълнителното дело се установява, че договореното възнаграждение за образуване и процесуално представителство по изпълнителното дело е 564 евро. Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, за образуване на изпълнително дело е предвидено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., а съгласно т. 2 за процесуално представителство, защита и съдействие – ½ от възнаграждението по чл. 7, ал. 2 от Наредбата.
Видно е, че единствените действия, извършени от взискателя, са свързани с образуване на изпълнителното производство чрез подаване на молба за това. Тъй като индивидуализирането на изпълнителния способ е реквизит на молбата по чл. 426 ГПК, то посочването му в нея не съставлява отделно действие по защита в изпълнителното производство. Поради това, щом погасяването на дълга е извършено в срока за доброволно изпълнение, дори и да е в резултат от изпълнение на посочения в молбата по чл. 426 ГПК способ, минималното възнаграждение следва да се определи при условията на чл. 10, т. 1 от Наредба 1/2004 г., а именно – 102.26 евро /200 лв./, дължими за подаване на молба за образуване на изпълнителното производство. Над тази сума отговорността на длъжника може да бъде ангажирана само при необходимост от извършване на изпълнителни действия след изтичане на срока за доброволно изпълнение и след неуспешното реализиране на посочения в молбата за образуване способ, ако той се изпълнява с еднократно действие.
Ирелевантно е посоченото от ЧСИ, че длъжникът е станал повод за завеждане на изпълнителното дело и поради това дължи по - големия размер на адвокатското възнаграждение. Когато се присъжда възнаграждение по чл. 10 от Наредба 1/2004 г., независимо от това дали то е по т. 1 или т. 2 на разпоредбата, е налице образувано изпълнително производство, за чието образуване длъжникът е дал повод. Размерът на възнаграждението по т. 1 и т. 2 не е свързан с обстоятелството дали длъжникът е дал повод за образуване на делото, а дали е дал повод за извършване на изпълнителни действия след срока за доброволно изпълнение, какъвто повод в настоящия случай не е даден. Ето защо адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 102.26 евро /200 лв./.
Поради изложените по-горе съображения при погасяване на дълга в срока за доброволно изпълнение длъжникът не дължи и пропорционална такса по т. 26 3
ТТРЗЧСИ, предвидена като възнаграждение за съдебния изпълнител за успешно предприетите от него изпълнителни действия след изтичане на срока по чл. 428 ГПК.
Същата следва да бъде начислена единствено върху сумата по изпълнителния лист.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ постановление от 17.03.2026г. по изпълнително
20267900400690 на ЧСИ Р.В. за приети по делото разноски, като: дело
№
НАМАЛЯВА определените разноски за адвокатско възнаграждение, дължимо на взискателя, до сумата от 102.26 евро, както и съответната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ на сумата от 213.15 евро.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал.
4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4