Решение № 435 от 18.08.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. Велико Търново, 18.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ ПОДСЪСТАВ - IVA, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20264100500125 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

С Решение №1635/27.11.2025г., постановено по Гр.д.№1464/2025г. по описа на РС – Велико Търново:

Приема за установено по отношение на М. Ж. М., с ЕГН ********** от гр. В. Т., ул.

„С.” №******, че дължи на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК: 831094393, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, бул. „Цариградско шосе” №111П, сумите от 2000 лв. /две хиляди лева/ - главница, 1176,03 лв. /хиляда сто седемдесет и шест лева и три стотинки/ - договорна лихва за периода от 22.08.2022г. до 09.01.2025г., 682,42 лв. /шестстотин осемдесет и два лева и четиридесет и две стотинки/ - наказателна лихва за периода от 08.09.2022г. до 09.01.2025г., 12,95 лв. /дванадесет лева и деветдесет и пет стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 10.01.2025г. до 27.01.2025г. и 135 лв.

/сто тридесет и пет лева/ - такси за 2022г., 2023г. и 2024г., представляващи задължения по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка №*** от 26.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2025г. до окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение №87 от 29.01.2025г. по частно гражданско дело №346/2025г., по описа на Великотърновския районен съд.

Осъжда М. Ж. М., с ЕГН: ********** от гр. В. Т., ул. „С.” №******, да заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК: 831094393, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, бул. „Цариградско шосе” №111П, сумата от 727,39 лв. /седемстотин двадесет и седем лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща направени по делото разноски, както и сумата от 168,11 лв. /сто шестдесет и осем лева и единадесет стотинки/, представляваща направени разноски по частно гражданско дело №346/2025г., по описа на Великотърновския районен съд.

1

В срока по чл.259 ал.1 ГПК против първоинстанционното решение в цялост е постъпила въззивна жалба от М. Ж. М., чрез пълномощник адв.Ж. Д. – ВТАК, като са развити оплаквания за неправилност, незаконосъобразност, постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост, по развити съображения по съществото на спора. Твърди се, че РС не е обсъдил обстоятелството, че по делото не са събрани доказателства на въззивника да е издавана кредитна карта след 2020г., а съгласно трайно установената съдебна практика, когато няма данни за преиздаване на нова карта, т.е. заемодателят не докаже, че заемополучателят е получил в негово държане нова пластика, се приема, че срокът на овърдрафта не е продължен автоматично. Сочи се, че с оглед горното, е спорен по делото въпроса погасени ли са по давност вземанията на ищеца, отговорът на който зависи от това кога е настъпила изискуемостта на вземанията по договора за кредит, респ., кога договорът е бил прекратен или с връчване на ответника на покана, с която банката - кредитор е обявила предсрочната изискуемост на кредита, считано от 10.01.2025г. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени изцяло първоинстанционното такова и върне делото за ново разглеждане от друг състав на РС или постанови друго, с което отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – „Първа Инвестиционна Банка“ АД, чрез пълномощник ЮК Г., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена, респ. първоинстанционното решение потвърдено изцяло, като правилно и обосновано, по изложени съображения по съществото на спора. Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски, в т.ч. ЮК възнаграждение.

В СЗ въззивникът, чрез пълномощника си адв.Ж. Д. – ВТАК, поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена на основанията, изложени в същата. Претендира разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 ГПК /за вн.ДТ/.

В СЗ въззиваемата страна, чрез пълномощник ЮК Г., оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор по жалбата. Претендира разноски /за ЮК възнаграждение/, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Производството по Гр.д.№1464/2025г. по описа на РС – Велико Търново е образувано по предявени от ищеца “Първа Инвестиционна Банка“ АД, с ЕИК 831094393, чрез пълномощник ЮК Г., против ответника М. Ж. М. по реда на чл.422 ал.1 ГПК искове по чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2000 лева – непогасена главница по сключен между страните Договор за издаване на кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка №***/26.09.2017г., сумата от 1176,03 лева – непогасена договорна лихва, начислена за периода от 22.08.2022г. до 09.01.2025г., сучата от 682,42 лева – наказателна лихва, начислена за периода от 08.09.2022г. до 09.01.2025г., сумата от 12,95 лева 2

– законна лихва за периода от 10.01.2025г. до 27.01.2025г., ведно със законната лива върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда – 28.01.2025г. до окончателното изплащане, както и сумата от 135 лева – годишна такса за поддръжка на кредитната карта за 2022г., 2023г., 2024г., дължима на основание т.13 от договора за кредит, предмет на издадена против ответника заповед по чл.417 ГПК по ч.гр.д.

№346/2025г. по описа на ВТРС, против която длъжникът е възразил в срока по чл.414 ал.2 от ГПК, което обуславя и правния интерес у ищеца от предявяване по реда на чл.422 ал.1 ГПК и в срока по чл.415 ал.4 ГПК на настоящите установителни искове за установяване съществуването на оспореното му парично притезание за исковите суми. В ИМ са изложени твърдения, че предоставения на ответника от Банката – ищец по процесния договор за кредит – овърдрафт по картова разплащателна сметка е в размер на 2000 лева, със срок за ползване и погасяване до 26.09.2018г., като срокът се удължава автоматично всеки път, съгласно ОУ на „ПИБ“ АД. Твърди се, че усвояванията по кредита са извършени на посочените в ИМ дати и суми, като последното усвояване е на дата 16.06.2022г., кредитът е погасяван на датите и със суми, посочени в ИМ, като последното погасяване по кредита е на 18.07.2022г., както и че кредитът е в просрочие, считано от 22.08.2022г. Твърди се, че кредитът – овърдрафт е обявен от банката – ищец на основание т.13.1. вр. т.13.1.1 от ОУ на ПИБ АД за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 10.01.2025г.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на ИМ от ответника М. Ж.

М., чрез пълномощник адв.Ж. Д. – ВТАК, с който оспорва предявените установителни искове и моли да бъдат отхвърлени изцяло. Релевира възражение за погасяване на задълженията по давност. Релевира възражение, че клаузата в процесния договор за кредит – овърдрафт за безсрочно автоматично подновяване на договора е неравноправна по смисъла на чл.143 т.20 от Закон за защита на потребителите /ЗЗП/. Твърди, че процесният договор не е обвързвал страните към момента на отправяне на волеизявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и изтичане на дадения 30 – дневен срок за доброволно изпълнение. Твърди, че съществуващата между страните облигационна връзка е била прекратена не по-късно от 26.09.218г. и доколкото заявлението по чл.417 ГПК е подадено в съда на 28.01.2025г., главните вземания на ищеца са погасени, поради изтичане на предвидения в чл.110 ЗЗД пет годишен давностен срок, а допълнителните вземания са погасени на основание чл.119 от ЗЗД.

Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционният съд на база съвкупен анализ на всички събрани в първоинстанционното производство писмени доказателства и изслушана ССчЕ, като въззивният съд изцяло възприема като свои фактическите констатации на първостепенният съд, досежно правно – релевантните за спора факти, към които препраща на основание чл.272 от ГПК, без да ги възпроизвежда повторно.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до правилни и законосъобразни правни изводи за изцяло основателност и доказаност на предявените по реда на чл.422 ал.1 ГПК обективно кумулативно съединени искове по чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда - 28.01.2025г. до окончателното изплащане, които въззивният съд споделя изцяло и към които препраща на основание чл.272 ГПК.

По оплакванията във въззивната жалба въззивният съд излага следното:

Безспорно по делото се установи, че на 26.09.2017г. между страните е сключен процесния Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка №***/26.09.2017г., сключен при ОУ, приети от ответника, по силата на който Банката – ищец е предоставила на ответника – титуляр правото да ползва кредитен лимит в размер на 2000 лева, който може да бъде усвояван до определения от Банката текущ разполагаем кредитен лимит под формата 3 на овърдрафт, като съгласно т.3 от д/ра срокът за ползване и погасяване на кредитния лимит /овърдрафта/ е до 26.09.2018г., като същият може да бъде подновен автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия на Банката, срещу задължение на титуляра по чл.5 от д/ра да погасява усвоената част от кредитния лимит /овърдрафт/ в сроковете и по начина, договорени в Общите условия /ОУ/. Съгласно чл.19.1.1 от ОУ, неразделна част от процесния договор за кредит – овърдрафт, срокът на договора, респ. срокът за ползване на овърдрафта, се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период, при условие, че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване на договора по реда на т.19 т.2.1, б.а – с писмено предизвестие за отказ от удължаване срока на договора, подадено в офис на Банката 30 дни преди изтичане на текущия срок на договора, респ. т.19.2.2, б.а. Неоснователно е релевираното с писмения отговор на ИМ ответно възражение за нищожност като неравноправна, доколкото не е уговорена индивидуално, на клаузата по чл.19.1.1 от ОУ, неразделна част от процесния договор за кредит – овърдрафт, по смисъла на чл.143 т.20 от ЗЗП /респ. чл.143 т.19 от ЗЗП в приложимата му редакция, изм. и доп., ДВ, бр.57/28.07.2015г. към датата на сключване на д/ра/, доколкото същата, предвид предвидения 30 дневен преди изтичане текущия срок на договора разумен срок за отказ на потребителя от удължаване срока на договора, не може да се приеме, че клаузата по чл.19.1.1 от ОУ не отговаря на изискването за добросъвестност, като същата не води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. С оглед действителността на оспорената от ответника клауза на чл.19.1.1 от ОУ, неразделна част от д/ра за кредит – овърдрафт, и доколкото не се твърди и не се доказва да са изпълнени условията за неговото прекратяване по чл.19.2.1 б.“а“ от ОУ, неразделна част от д/ра, а, видно от ССчЕ, кредитът е усвояван от ответника до 16.06.2022г., неоснователно е ответното твърдение, че процесния договор на предоставяне на кредит – овърдрафт е прекратен не покъсно от 26.09.2018г., от там неоснователно е възражението на ответника за погасяване по давност по чл.110 ЗЗД на ищцовото вземане на главница, доколкото заявлението по чл.417 ГПК е подадено в съда на 28.01.2025г., съответно, доколкото не е погасено главното вземане, не са погасени и произтичащите от него допълнителни вземания на основание чл.119 ЗЗД.