Решение № 166 от 22.03.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 127/2021
- Вид
- Решение № 166
- Подписан
- 22.03.2021
- Състав
- Бистра Николова, Милен Василев, Тодор Тодоров
Цитирани разпоредби
- чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.357 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 359, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 66 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 12 ал. 3 · Закон за регистър БУЛСТАТ
РЕШЕНИЕ
№ 166 гр. София , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Бистра Николова
Тодор Тодоров
Милен Василев при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело № 20211001000127 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК .
С решение от 21.04.2020 г. по т.дело № 1158/19 г. СГС, ТО, VІ - 10 състав е отхвърлил иска, предявен от „Калистратов груп“ ООД София, ЕИК 201760959 срещу Столична община за заплащане на сумата 54 826,22 лева, представляваща незаплатено възнаграждение по договор № СО-РД-55-112/24.02.2014 г., - незаплатен остатък по фактури № 0000000037/15.11.2017 г. и № 0000000038/24.11.2017 г.
С допълнително решение от 23.11.2020 г. ТО, VІ - 10 състав е отхвърлил молбата на „Калистратов груп“ ООД София, за допълване на така постановеното решение, чрез произнасяне по предявената в съотношение на евентуалност претенция за заплащане на сумата 51 198,95 лева, представляваща разликата между незаплатения остатък, дължим по двете фактури и сумата от 3 655,08 лева , представляваща припадащият се на „Инфраструктурна компания “ АД от цялото вземане, в качеството му на участник в ДЗЗД „Градска магистрала“ .
Недоволен от горното решение е останал ищецът в първоинстанционното производство „Калистратов груп“ ООД София, който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, и необоснованост и постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила. Въззивникът навежда доводи за недопустимост на постановеното решение, с твърдения, че предмет на производството пред първоинстанционния съд са били 1 две отделни и самостоятелни искови претенции, съединени при условията на евентуалност.
Поддържа, че отхвърлянето на главната претенция е сезирало валидно съда за произнасяне по съединения в съотношение на евентуалност иск, което не е сторено. Излага, че в процеса е установено по несъмнен начин, че ищецът има качеството на участник в ДЗЗД „Градска магистрала“, създадено въз основа на договор за дружество от 02.04.2013 г. по силата на който участниците са се съгласили да обединят дейността си за участие в обществена поръчка с предмет „Рехабилитация на бул. Цариградско шосе“ от надлез на бул. “Г. М.
Димитров“ до надлез на бул. “Ал. Малинов“, включително и прилежащите съоръжения.
Твърди, че в резултат на обявената обществена поръчка на 24.02.2014 г. между формираното по силата на договора дружество по ЗДД и ответника Столична община е сключен договор № СО-РД-55-112 от 24.02.2014 г. с описания по – горе предмет, като всички възложени по силата на същия строително - монтажни работи са изпълнени качество и в срок. Излага, че в след приключване на строителството формираното дружество по ЗЗД , в качеството си на изпълнител е издало към ответника - възложител две фактури фактура №
0000000037/15.11.2017 г. на стойност 104 548,66 лева и № 0000000038/24.11.2017 г., на стойност 78 205, 39 лева. Сочи, че по така издадените фактури ответникът е извършил частично плащане в общ размер на 127 927,83 лева, като разликата до пълния размер на задължението, в размер на исковата претенция е останала незаплатена. Твърди че в хода на производството е установено, че ответникът Столична Община е заплатил дължимата разлика по двете фактури по сметка на синдика на един от участниците в дружеството по ЗЗД – „Инфраструктура компания“ . Навежда доводи за незаконосъобразност на извода на първоинстанционния съд, че горното съставлява добросъвестно изпълнение на задълженията на ответника за заплащане на пълния размер дължимото по двете фактури възнаграждение.
Обосновава горното с неправилно приложение от страна на първоинстанционния съд на института на активната солидарност, при игнориране на обстоятелството, че възложителят е поел задължение за заплащане на възнаграждението по договора за строителство в полза на дружество по ЗЗД „Градска магистрала“ , а не на всеки един от участниците в същото поотделно. Навежда твърдение, че частта, преведена по сметка на един от участниците е определена самоволно и в нарушение на принципите на чл.
66 от ЗЗД, което сочи на неточно изпълнение на задължението за плащане. Поддържа, че уговорената активна солидарност не променя естеството на престацията на възложителя по договора, като същата остава неделима. С оглед на горното поддържа, че кредиторът дължи една и съща цялостна и неделима престация, която всеки един от солидарните кредитори може да иска, но само точното изпълнение би могло да освободи длъжника от задължението спрямо всички кредитори. Твърди, че в процесния случай длъжникът самоволно е разделил престацията и по свое усмотрение е изпълнил задължението на части, поради което това изпълнение не го е освободило от задължението му спрямо останалите кредитори. Излага, че горното следва и от обстоятелството, че изпълнението на една част от задължението е осъществено в полза на дружеството по ЗЗД, а друга част в полза на един от участниците в същото. В съотношение на евентуалност релевира доводи за превеждане от страна на ответника по сметка на синдика на сума, по – голяма по размер от припадащият 2 се на участника дял от дружеството по ЗЗД „Градска магистрала“ . Твърди, че съобразно запорно съобщение изх. № 8118/12.12.2017 г.на ЧСИ И. Ч. е наложен запор върху вземането дружество по ЗЗД „Градска магистрала“ но единствено до размера на дяловото участие на длъжника „Инфраструктура компания“ АД . Излага, че преди датата на запорното съобщение е сключен анекс към договора за дружество , по силата на който дяловото участие на участниците е променено, като Столична Община е надлежно уведомена за анекса с писмо вх. № СО-266-7077/14.10.2014 г . В тази връзка поддържа, че ответникът е следвало да уведоми ЧСИ , няма задължение за заплащане на суми към че има задължение за плащане към „Инфраструктура компания“ АД, а към дружество по ЗЗД „Градска магистрала“. Дори и да се приеме, че ответникът е бил длъжен да изпълни запорното съобщение, то същият е следвало да преведе по сметка на ЧСИ единствено припадащата се на длъжника част в размер на 2% . Моли съда да обезсили обжалваното решение, в съотношение на евентуалност да отмени същото и да уважи предявения иск, а в случай на неговото отхвърляне да уважи предявения евентуален иск.
Въззиваемият Столична община изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Излага, че има качеството на трето лице по договора за гражданско дружество „Градска магистрала“, поради което всички изменения и допълнения към същия са му станали известни след вписване в публични регистър БУЛСТАТ. Навежда доводи за недоказаност на твърденията, че е уведомен за настъпилите промени в договора за гражданско дружество , с твърдения, че до 10.11.2017 г. по партидата на дружеството в регистър БУЛСТАТ не са вписани изменения в договора, което е в нарушение на нормата на чл. 12 ал. 3 от Закона за регистър БУЛСТАТ. Излага съображения доводи за нищожност на анексите, по силата на които се намалява дяловото участие на „Инфраструктурна компания“ АД с твърдения, че същите да сключени след откриване на производство по несъстоятелност спрямо дружеството и целят да увреждане на кредиторите. Излага, че задържаната сума е в размер на дяловото участие на съдружника - 30% , съобразно първоначалния договор за дружество. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Недоволен от постановеното допълнително решение е останал ищецът в първоинстанционното производство „Калистратов груп“ ООД София, който го обжалва с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Въззивникът навежда доводи за необоснованост на извода на съда, че предмет на производството е само една искова претенция с твърдения, че е предявил в две искови претенции, съединени при условията на евентуалност. Излага, че процесуалното условия за произнасяне по предявения евентуален иск е настъпило, поради което съдът е дължал постановяване на решение по същия. Моли съда да отмени обжалваното решение и да допълни постановеното решение чрез уважаване на предявения евентуален иск.
Въззиваемият Столична Община изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи, че съдът не е сезиран с два отдели и самостоятелни иска, тъй като същите са с напълно идентични основание и петитум, а разликата е единствено в 3 претендираната сума, като по-ниският представлява част от по-високия размер. Предвид липсата на непълнота на решението, моли съда да потвърди допълнителното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова молба, предявена от „Калистратов груп“ ООД София срещу Столична Община за заплащане на сумата 54 826,22 лева, представляваща незаплатено възнаграждение по договор № СОРД-55-112/24.02.2014 г., формирано от незаплатен остатък от възнаграждението, обективирано във фактури № 0000000037/15.11.2017 г. и № 0000000038/24.11.2017 г.
Между страните по делото не се спори, а и от представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства се установява, че на 24.02.2014 г. между гражданско дружество по ЗЗД “Градска магистрала“ и Столична Община е сключен договор за строителство по реда на ЗОП № СО-РД-55-112/24.02.2014 г. , по силата на който ДЗЗД “Градска магистрала“ – изпълнител се е задължило да извърши рехабилитация на булевард „Цариградско шосе“ от надлез бул. „Г. М. Димитров“ до надлез на бул. “Ал. Малинов“, включително и прилежащите съоръжения. Между страните по делото не се спори, че изпълнителят „Градска магистрала“ е дружество по ЗЗД, формирано от търговските дружества на ищеца - „Калистратов груп“ ООД, както и от дружествата „Интегрирани пътни системи“ АД, „Инфраструктурна компания“ АД, и „Рутекс“ ООД. Същото е създадено по силата на договор за дружество от 02.04.2013 г., сключен с цел участие в процесната обществена поръчка, като горното обстоятелство е посочено изрично в договора за строителство. Безспорно е и обстоятелството, че след приключване на строителството обектът е въведен в експлоатация, установено и от представеното по делото разрешение за ползване № СТ-05-379/303.2018 г. Не се спори между страните, че за заплащане на част от изпълнените по договора строително - монтажни работи изпълнителят е издал фактура № 0000000037/15.11.2017 г. на стойност 104 548,66 лева и № 0000000038/24.11.2017 г., на стойност 78 205, 39 лева , от които ответникът- възложител е заплатил в полза на гражданското дружество част от дължимата стойност в размер на 127 927,83 лева .
С оглед на горната фактическа установеност, основното спорно обстоятелство пред настоящата инстанция е дължима ли е претендираната от ищеца сума , представляваща незаплатената част от стойността на описаните в процесните две фактури строително монтажни работи, предвид доводите на ответника за извършване на плащане по особената сметка на синдика на един от участниците в дружеството по ЗЗД - „Инфраструктурна компания“ АД, въз основа на запорно съобщение изх. № 8118/12.12.2017 г. ЧСИ И. Ч. , с което пълният размер на задължено е изплатен изцяло и възложителят е погасил задължението си по двете фактури чрез плащане.
Договорът за строителство е подписан страна на изпълнителя от физическото лице Н.
Д., изпълнителен директор на „Интегрирани пътни системи“ АД , посочено в договора за 4 гражданско дружество като „водещ съдружник“ и упълномощено изрично със същия да представлява и и четиримата участници в отношенията им с възложителя по при сключване и изпълнение на договора за строителство, като поема задължения, получава указания от възложителя и получава плащания от името и за сметка на четирима партньори по собствената си банкова сметка/ чл. 4 от договора за гражданско дружество/ . В клаузите на чл. 2 и чл. 3 от договора за строителство са уговорили размера и сроковете на заплащане на възнаграждение за приетите строително- монтажни работи. Видно от клаузата на чл. 3.5 от договора, плащането се извършва въз основа на акт за установяване на изпълнени работи, подписан от възложителя, изпълнителя и инвеститорския контрол. В договора липсва друга конкретизация относно дължимост на възнаграждение п полза на отделните участници в гражданското дружество, поради което настоящата инстанция намира, че уговореното в договора възнаграждение се дължи и следва да бъде заплатено общо в полза на дружеството ЗЗД. Доколкото в договора за строителство е посочено изрично, че гражданското дружество на изпълнителя е създадено въз основа на договор за гражданско дружество от 02.04.2013 г. съдът намира, че всички плащания по договора в полза на изпълнителя следва да бъдат осъществявани в полза на водещия съдружник, упълномощен специално за горното съобразно чл. 4 от договора за гражданско дружество. Уговорения конкретен начин на изпълнението на задължението за плащане, обосновава извода, че единствено плащане, осъществено по този ред води до неговото погасяване и по отношение на всички останали участници в гражданското дружество.
Разпечатката съдържа 28 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c38eff80-aff6-452e-9ca5-f9c9c0e46eef