Решение № 3232 от 31.07.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 3232 31.07.2019 година град

Пловдив

В И М Е Т О Н А Н А Р О

Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на втори юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ при участието на секретаря Ангелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9340 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът

Д.И.П., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв.

Д.Д., е предявил против Прокуратура на Република

България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на поддържане на незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК, сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на поддържане на незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 270 ал. 1 от НК и противозаконно задържане на лек автомобил, както и сумата от общо 1 300 лева- обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение за защита срещу незаконните обвинения, ведно със законната лихва върху сумите, до окончателно им изплащане.

В исковата молба е посочено, че на 29.01.2016 г. в Районна прокуратура- К. било образувано производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 237 ал. 1 от НК, като с постановление от 04.04.2016 г. на

Военно- окръжна прокуратура Пловдив срещу него било образувано ДП за престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК, а на 03.05.2016 г. му било повдигнато и обвинение, включително и за престъпление по чл. 338 ал. 1 от НК. През м. юни 2016 г. бил внесен обвинителен акт и с постановена по н. о. х. дело № 184/ 2016 г. присъда на Военен съд- Пловдив той бил осъден и по двете обвинения. В последствие с присъда на Военно- апелативен съд по В. н. о. х. дело № 83/ 2016 г. присъдата в частта за осъждането по обвинението по чл. 339 ал. 1 от НК била отменена и лицето- оправдано, а за обвинението по чл. 338 ал. 1 от НК- изменена, като вместо наказание „лишаване от свобода“ се наложила глоба. За адвокатска защита в това производство ищецът заплатил сумата от 800 лева. На 30.06.2016 г. в Районна прокуратура- К. било образувано производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 237 ал. 1 от НК, като на 21.11.2016 г. на лицето било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 270 ал. 1 от НК, като на 06.12.2016 г. ВОП- Пловдив внесла обвинителен акт и по делото като веществено доказателство бил приложен личният му автомобил „Нисан Терано 2“, рег. № ****. С постановена по н. о. х. дело № 296/ 2016 г. на Военен съд- Пловдив ищецът бил осъден, но след обжалване тази присъда била отменена и наказателното производство било прекратено, защото за това деяние вече му било наложено административно наказание. Личният му автомобил обаче въпреки това не бил върнат от военния съд, като едва след обжалване на това определение, на 30.10.2017 г. той си го получил обратно. За защита по това обвинение заплатил адвокатски хонорар в размер на 500 лева. В резултат на образуваните две ДП ищецът напуснал службата си като военнослужещ и бил принуден да се върне на село, защото вече нямал право на ведомствено жилище, а нямал и доходи за квартира в гр. К., където живели детето му с майка си. Противозаконното задържане на автомобила му причинило неудобство в придвижването му, синът му постоянно го питал къде е джипът, а ищецът бил принуден да лъже, че е на ремонт, като раздялата им довела до разпадане на семейството. Водените дела дали отражение върху личния му и обществен живот, като изпращаните призовки в селото му станали достояние на съселяните му и това предизвикало душевен дискомфорт и безспокойство.

Претендира присъждане на парично обезщетение за претърпените неимуществени вреди за незаконните обвинения, съответно- в размер на 10 000 лева и на 15 000 лева, ведно със законна лихва, както и за обезщетение за имуществени вреди- платен адвокатски хонорар в размер на общо 1 300 лева.

Претендират се и разноски. В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си поддържа иска. Представя и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Посочва, че ищецът не бил представил доказателства за претърпени неимуществени вреди, които да били в причинна връзка с действията на ответника, като ангажираните доказателства не установявали действително претърпени вреди, които да са пряк резултат от воденото наказателно производство. Твърди се още, че размерът на претенцията бил прекомерно завишен и исканото обезщетение не било съобразено с вредите, конкретния казус, икономическия стандарт в страната и съдебната практика.

Оспорва се и искът за имуществени вреди, като се твърди, че липсвали доказателства за платен хонорар и за обема на извършената защита. По отношение на второто обвинение и прекратеното производство се излагат твърдения за това, че ЗОДОВ не предоставяло право на обезщетение в случай на прекратяване на основание чл. 24 ал. 1 т. 6 от НПК, която хипотеза не била предвидена в специалния закон. Посочва се, че двете наказателни производства били приключили почти паралелно, което следвало да се отчете при определяне размера на обезщетенията, а и ищецът не посочвал от кое от двете обвинения били настъпили конкретните неимуществени вреди. Не бил уточнен и началният момент на законната лихва. В съдебно заседание чрез представителя си моли за отхвърляне на иска. Също представя писмена защита.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено н. о. х. дело № 184/ 2016 г. по описа на Военен съд- Пловдив, по което с присъда № 48/ 25.10.2016 г. ищецът е признат за виновен по повдигнатите му две обвинения, съответно по чл. 338 ал. 1, предложение първо от НК и по чл. 339 ал. 1, предложение второ от НК. В последствие след постъпили протест и жалба, по образуваното н. о. х. дело № 83/

2016 г. по описа на Военно- апелативен съд, с присъда № 2/ 18.01.2017 г. ищецът е оправдан за обвинението по чл. 339 ал. 1, предложение второ от НК и присъдата в тази част е била отменена. За другото обвинение присъдата е изменена в частта досежно наложеното наказание- глоба, вместо условно осъждане. С решение № 83/ 04.07.2017 г., постановено по к. н. о. х. дело № 242/ 2017 г. на ВКС, Трето н.о., присъдата на въззивната инстанция е окончателно потвърдена.

Приложено е и н. о. х. дело № 296/ 2016 г. по описа на Военен съд- Пловдив, по което с присъда № 4/ 07.02.2017 г. ищецът е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 270 ал. 1, предложение първо от НК. След подадена жалба, по образуваното н. о. х. дело № 12/ 2017 г. по описа на Военно- апелативен съд, с решение № 26/ 14.07.2017 г. присъдата е отменена и наказателното производство е прекратено на основание чл. 24 ал. 1 т. 6 от НК.

Видно от удостоверение за раждане, ищецът има син- Д.Д.П., роден на *** г. в гр. ***. За момчето е представена и служебна бележка от училище, че редовно е посещавал учебните занятия.

За периода 14.03.2016 г.- 21.05.2017 г. ищецът е регистриран като безработен в ДБТ- П., след което е сключил два последователни трудови договора, съответно от 15.06.2017 г. и от 29.06.2017 г.

Представени са справки за промени в постоянните адреси на детето и съжителката на ищеца от с.*********, в град С. и последствие в гр. К. За съжителката на ищеца е представена и служебна бележка от работодател.

Събрани са и гласни доказателства- чрез разпит на двама свидетели, ангажирани от ищеца (протокол от с.з. от 02.07.2019 г.). Св. Е.Д.С.- *** на ищеца, посочва, че след обвиненията той бил принуден да напусне работа като военнослужещ, защото договорът му не бил продължен. Така трябвало да напусне ведомственото жилище в гр. К. и да се прибере в село Д.. Семейството останало разделено, като жената и детето останали на квартира, защото тя работела, а то било ученик. Отнели им семейния автомобил, не им го връщали, което създало много неудобства и затруднения с придвижването между двете населени места без организиран обществен транспорт. Делата се отразили зле на ищеца, хората говорели против него, присмивали му се, имало подигравателни подхвърляния, дори и пред детето, от което му ставало неудобно. На село се прибрал, за да гледа болната си майка, а баща му вече бил починал. Отношенията в семейството се влошили поради разделеността им. По време на делата ползвал адвокат, на когото заплатили възнаграждение. Св. И.Н.П.- приятел на ищеца, заявява, че го познавал от много години, но най- тежкия му период бил, когато му отнели автомобила, който го ползвал както за нужди на семейството, така и за земеделие. Около две години колата била задържана в полицията и през това време приятели му услужвали своите автомобили. Обвинението му се отразило тежко, напуснал работа, хората говорели по негов адрес, но повечето неверни неща.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ

Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Предвид горната законова постановка и специалния закон за търсене на отговорност на Държавата за вреди поради незаконно обвинение, разширително тълкуване на предвидените хипотези, при които е допустимо ангажирането на отговорността на Държавата по реда на ЗОДОВ, е недопустимо. В настоящия случай няма спор, че за повдигнатото обвинение на ищеца за престъпление по чл. 270 ал.

1, предложение първо от НК, постановената първоинстанционна осъдителна присъда е била отменена, а наказателното производство е било прекратено на основание чл. 24 ал. 1 т. 6 от НК- поради това, че за същото деяние вече е имало влязъл в сила съдебен акт по приключило административно- наказателно производство, без въобще въззивната инстанция да е обсъждала въпроса за законността на обвинението. Тази хипотеза на прекратяване на наказателното производство обаче не предвидена в нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, поради което с оглед ограниченото приложно поле на специалния закон, подобен случай не следва да се разглежда в настоящото производство. За страната съществува друг път на защита- по общия исков ред да претендира обезщетение за вреди от деликт, ако счита, че такива са настъпили от прекратеното наказателно производство на съответното правно основание. В тази връзка в мотивите на настоящото решение не следва да се излагат съображения досежно въпросното обвинение на ищеца по чл. 270 ал. 1, предложение първо от НК и твърдените от страната неимуществени вреди, настъпили в следствие на него, като в тази част искът подлежи на отхвърляне изцяло.

При това положение, в настоящия случай от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца са били повдигнати две обвинения- съответно за престъпления по чл. 338 ал. 1, предложение първо от НК и по чл. 339 ал. 1, предложение второ от НК. За обвинението по чл. 339 ал. 1, предложение второ от НК лицето е било оправдано, поради което по този начин е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи. Оттук- следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратура на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.