Решение № 217 от 16.12.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Бургас, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно гражданско дело № 20252000500388 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

По гражданско дело № 20252100100356 по описа за 2025 на Окръжен съд – Бургас З. Н. Т. с ЕГН ****, с адрес с. Р. е предявила против ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК 130764706, със седалище и адрес на управление гр.

София, район „Средец“, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.2, със съдебен адрес гр.

София, ул. „Солунска” № 9, ет. 1 - Адвокатско дружество „Х., Янкова и Цървуланова” (НББАЗ) иск по чл. 511, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на сумата от 40000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди поради смъртта на брат й Т.Н.Т., загинал на 28.02.2020 г. при пътнотранспортно произшествие на пътя Бургас - Созопол, предизвикано от К.К.Ф. от гр. Добрич като водач на автобус марка „Мерцедес Травега“ с турски регистрационен номер ***, ведно със законната лихва от 26.09.2024 г. до окончателно изплащане.

С Решение № 657 от 01.08.2025 г. Бургаският окръжен съд е уважил иска изцяло.

Ответникът НББАЗ е подал въззивна жалба против решението, в 1 която е изложил доводи за неговата неправилност поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост.

Ищцата не разполагала с материалноправна легитимация според критериите на Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, тъй като не било установено, че отношенията между нея и брат й се отличавали с изключителност. Разпитаните във тази връзка свидетели не дали убедителни показания. Налице била обичайна според общоприетите разбирания близост.

От друга страна, за да определи степен на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия от 30%, първоинстанционният съд се позовал на мотивите към присъдата на наказателния съд, с която процесният деликт е признат за престъпление. Това било в противоречие с нормата на чл.

300 от ГПК, според която присъдата имала обвързващ характер само относно авторството на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, но не и по въпроса за каузалния принос на пострадалия.

Степента на съпричиняване била по-висока. Именно пострадалият пешеходец бил основна причина за настъпилото през нощта ПТП, понеже стоял без светлоотразителна жилетка в лентата за изпреварване на оживен път.

Съдът допуснал съществено процесуално нарушение като не назначил поисканата в отговора на исковата молба автотехническа експертиза.

Затова ответникът НББАЗ е подновил искането си пред настоящата инстанция по реда на чл. 266, ал. 3 от ГПК.

Жалбата е оспорена от ищцата с нарочен писмен отговор, в който са изложени съображения в подкрепа на обжалваното решение. Присъденото обезщетение било съобразено с изключително близката връзка между ищцата и пострадалия. Коректно било определена и степента на съпричиняване по чл.

51, ал. 2 от ГПК от 30%. Такъв каузален принос бил установен и по гр. дело № 1877/2023 г. на ОС - Бургас, по което с влязло в сила решение ответникът бил осъден да заплати обезщетения на родителите на пострадалия.

Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на жалбата и по направените с нея доказателствени искания с определение от 24.10.2025 г. За да се произнесе по основателността й, съдът съобразява следното:

С Присъда № 64 от 09.12.2022 г. по НОХД № 1204/2021г. на ОС – Бургас, потвърдена с Решение № 8 от 23.01.2024 г. по ВНОХД № 135/2023 г. на АС – Бургас и Решение № 323 от 05.06.2024 г. по НОХД № 290/2024 г. на 2

ВКС, ІІІ нак. отд., К.К.Ф. с ЕГН ********** от гр. Добрич е признат за виновен в това, че на 28.02.2020 г. около 22:00 часа на Главен път I - 9, километър 249 +600 (след изхода на гр. Бургас в посока кв. „Крайморие“) при управление на автобус „Мерцедес Травега“ с турски регистрационен номер *** нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и при движение със скорост 105 км/ч допуснал пътно-транспортно произшествие, при което по непредпазливост причинил смъртта на двама души, единият от които е братът на ищцата - Т.Н.Т. с ЕГН ********** - престъпление по чл. 343, ал. 3, предл.

ІV, б. „б“, предл. І, вр. ал. 1, б. „в“, предл. І, вр. чл. 342, ал. 1 от НК Установеният от наказателния съд механизъм на произшествието е следният: Пострадалият Т.Н.Т. управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *** по главен път I-9 км 255+2 след изхода на гр. Бургас в посока гр.

Созопол. Настигнал движещия се пред него лек автомобил „Ситроен Пикасо“ с рег. № ****, управляван от В.А.Б. и го ударил в задната част. Двамата водачи включили аварийните светлини и излезли, за да огледат щетите.

Ситроенът бил спрян в лявата лента, а фолксвагенът – в дясната, 30 метра поназад Зад втория автомобил спрял автобус на градския транспорт. Водачите били без светлоотразителни жилетки. Те не поставили и предупредителен светлоотразителен триъгълник на пътното платно. Докато оглеждали материалните поражения, двамата водачи били прегазени от управлявания от К.Ф. автобус с турска регистрация, който не успял да спре.

Ищцата З. Т. е предявила иск по чл. 511, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 от КЗ против Сдружение „НББАЗ“ за претърпените от нея болки и страдания поради смъртта на брат й Т.Н.Т..

Няма спор, че ответникът носи отговорност за вредите от признатия за престъпление деликт вместо застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Според разясненията по Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, за да се приеме, че ищцата разполага с материалноправна легитимация следва несъмнено да бъде установено, че отношенията между нея и брат й са се отличавали с изключителност.

Към момента на деликта пострадалият Т.Т. е бил на 24 години, а ищцата З. Т. – на 13 години.

Пред първоинстанционния съд са разпитани свидетелите П.Ж. и Д.М., приятелки на ищцата, които са били съответно на 13 и 14 год. към момента на инцидента. Според свидетелките братът и сестрата живеели в едно 3 домакинство и се разбирали, независимо от голямата разлика във възрастта им. И двете свидетелки са били твърди малки, за да имат сериозни преки наблюдения върху живота на ищцата и пострадалия. Показанията им пресъздават по-скоро най-общо оценки. Ж. е живяла една година в село Росен, откъдето е ищцата. М. е съученичка на ищцата, която е споделила, че отношенията между брат и сестра били „нормални“.

Показанията не указват изключителност. Пострадалият е достигнал зряла възраст. Няма данни той или ищцата да са изпълнявали непривични за ролята им в семейството функции (в емоционален, социален и икономически план). Не може да се говори също, че братът е издържал сестрата.

Изложеното обосновава крайния извод, че ищцата няма право на обезщетение за претъпените от нея неимуществени вреди като сестра на пострадалия. Ето защо обжалваното решение, с което й е присъдена компенсация от 40000 лева ведно с лихви за забава, следва да се отмени.

Вместо това претенцията следва да се отхвърли.

Това налага отмяната на съдебния акт и в частта, с която в полза на процесуалния представител на ищеца в лично качество е присъдено възнаграждение по чл. 38 от ЗА в размер на 2000 лева с ДДС, а също и частта, с която ответникът НББАЗ е осъден да заплати държавна такса от 1600 лева.

Няма данни за направени от ответника разноски пред първата инстанция. В настоящото производство разноските на тази страна се изчерпват с платената държавна такса по въззивната жалба в размер на 800 лева. Те следва да бъдат възложени в тежест на ищцата.

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 657 от 01.08.2025 г. по гражданско дело № 20252100100356 по описа за 2025 на Окръжен съд – Бургас и ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на З. Н. Т. с ЕГН ****, с адрес с. Р. против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК 130764706, със седалище и адрес на управление гр.

София, район „Средец“, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.2, със съдебен адрес гр.

София, ул. „Солунска” № 9, ет. 1 - Адвокатско дружество „Х., Янкова и Цървуланова” за заплащане на сумата от 40000 лева, представляваща 4 обезщетение за неимуществени вреди поради смъртта на Т.Н.Т. (брат на ищцата), загинал на 28.02.2020 г. при пътнотранспортно произшествие на пътя Бургас - Созопол, предизвикано от К.К.Ф. от гр. Добрич като водач на автобус марка „Мерцедес Травега“ с турски регистрационен номер ***, ведно със законната лихва от 26.09.2024 г. до окончателно изплащане.

ОСЪЖДА З. Н. Т. с ЕГН ****, с адрес с. Р., със съдебен адрес гр.

Бургас, ул. „Михаил Лермонтов“ № 37 – адв. З. Ж. да заплати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК 130764706, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец“, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.2, със съдебен адрес гр. София, ул. „Солунска” № 9, ет. 1 - Адвокатско дружество „Х., Янкова и Цървуланова” деловодни разноски във въззивното производство в размер на 800 (осемстотин) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Бургас, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова