Решение № 225 от 15.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. София , 15.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20201000503082 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 2264 от 15.04.2020г., постановено по гр.дело № 8907/2018г. на Софийския градски съд, ГО, 4 състав, С. О. е осъдена, на основание чл. 45, вр. чл.

49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, да плати на Е. Х. Б. сумата 10 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на бездействието на ответника да поддържа общинските пътища и тротоари и да обезопаси и премахне възникналите препятствия по тях, в резултат на което на 22.12.2017г. в гр.София, движейки се по левия тротоар на ул. „Позитано“ от бул. „Витоша“, на ъгъла между ул.„Лавеле“ и ул. „Позитано“, ищцата попаднала на разбит участък на кръстовището между двете улици, спънала се в бордюра, полетяла напред, падайки стъпила с ляв крак в дупка до бордюра на тротоара, покрита с лед и без капак, с поставена решетка с около 30 см под нивото на ръба на шахтата и на тротоара, и паднала на лява страна на ул.„Лавеле“, в резултат на което получила травматично увреждане – фрактура на шийката на лява раменна кост, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на увреждането22.12.2017г., до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над присъдените 10 000 лева до претендираните 50 000 лева и на основание чл. 78, ал.6 ГПК, С. О. е осъдена да плати по сметка на СГС държавна такса в размер 80 лева.

Възззивна жалба срещу решението в отхвърлителната част е подадена от Е.

Х. Б., чрез пълномощника адв. Х.Ч.. Жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, сочи че размерът на присъденото от СГС обезщетение е занижен, 1 като при определянето му следва да бъде съобразено правилото на чл. 52 ЗЗД.

Сочи, че трябва да бъде съобразено, че при падането ищцата е получила средна телесна повреда, че увреждането е причинило трайна инвалидност и неработоспособност; че вследствие на увредата е търпяла и продължава да търпи интензивни болки и страдания; че изпитва затруднения, които са довели до ограничения в начина й на живот; че инцидентът се е отразил негативно и на психическото й състояние. Искането е да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен в пълен размер. Претендира и разноски по делото.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, въззиваемия ответник С. О. не взема становище по жалбата.

Решението на СГС, в частта, с която С. О. е осъдена да плати, на основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, на Е.Б. сумата 10 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на бездействието на ответника да поддържа общинските пътища и тротоари и да обезопаси и премахне възникналите препятствия по тях, в резултат на което на 22.12.2017г. в гр.София ищцата е паднала и е получила травматични увреждания, довели до болки и страдания, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на увреждането–22.12.2017г., до окончателното плащане, като необжалвано от страните, е влязло в сила.

Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Е.Х. Б., с която против С. О. са предявени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 22.12.2017г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 22.12.2017г. в гр.София, движейки се от бул. „Витоша” по левия тротоар на ул. „Позитано“ към спирката на трамвай № 8, на ъгъла между ул. „Лавеле“ и ул. „Позитано“, ищцата попаднала на разбит участък с шахта – дупка до бордюра на тротоара, покрита с лед и без капак, с поставена решетка с около 30 см под нивото на ръба на шахтата и на тротоара.

Сочи се, че се спънала в неравностите, попаднала в шахтата, загубила равновесие и паднала напред, в резултат на което получила фрактура на шийката на лява раменна кост.

Ищцата твърди, че в резултат на травмата претърпяла неимуществени вреди – изпитвала силни болки в раменната област на лявата ръка, които били съпроводени с отичане и почерняване на крайника. Твърди, че първоначално провела домашно лечение, без намеса на лекар в продължение на няколко месеца, след което отишла на лекар и той установил, че при падането е получила 2 фрактура на шийката на лявата раменна кост, заради която има ограничения в движението на лявата раменна става, които ще останат за цял живот. Сочи, че й били предписани инжекции против тромби и „Лиотон“ за отоците. Поддържа, че от момента на травмата изпитва силни болки, затруднява се да се обслужва сама и е зависима от помощта на близките си. Твърди, че възстановяването е изключително трудно, бавно и болезнено; че продължава да изпитва страх от падане при хлъзгав път и да усеща болки при пренатоварване на ръката; че има нарушения на съня, които продължават и към момента.

Според ищцата, тъй като според Закона за пътищата, С. О. е собственик на общинските пътища-булеварди, улици и прилежащи тротоари, има задължение да ги поддържа, почиства от заледяване и сняг, да ги обезопасява, като осигурява безпрепятственото преминаване на пешеходци по тях. Сочи, че тъй като в конкретния случай О.та не е изпълнила вменените й от закона задължения, следва да бъде ангажирана отговорността й за причинените на пострадалата неимуществени вреди. Предвид изложеното, иска да бъде осъдена ответната О. да й плати претендираното обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта до окончателното плащане.

В срока за отговор на исковата молба ответникът С. О. оспорва предявените искове по основание и размер. Сочи, че от изложените в исковата молба твърдения и представените към нея доказателства не може да се установи къде точно е паднала ищцата, какъв е механизма на настъпване на инцидента, както и наличието на причинна връзка между твърдяната злополука и виновно поведение на длъжностни лица при ответника, изразяващо се в действие или бездействие.

Смята, че претендираното обезщетение е силно завишено по размер.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Пред въззивния съд страните не спорят, а и се установява от събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства-показанията на свидетелката В. Б. Л., че на 22.12.2017г. в гр.София, около 19 часа, на ъгъла между ул. „Лавеле“ и ул. „Позитано“, ищцата вървейки по левия тротоар на ул.

„Позитано” се спъва в бордюра, полетява напред и пада, стъпвайки с левия си крак в дупка на тротоара-шахта, покрита с лед, в резултат на което получава фрактура на шийката на лява раменна кост.

В първоинстанционното производство е прието заключение на СМЕ, изготвено от д-р Е. К. - хирург, ортопед-травматолог, от което се установява, че в резултат на инцидента от 22.12.2017г. ищцата е получила фрактура на шийката на лява раменна кост (хумерус), като по своя медикобиологичен признак тази увреда й е причинила трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за период по-дълъг от 30 дни и по смисъла на чл. 129, ал.2 НК представлява средна телесна повреда. Лекарят е обяснил, че този тип фрактури могат да бъдат получени от удар или падане върху твърд, тъп предмет(земна повърхност), а в случай могат да бъдат получено по описания в ИМ начин. Посочил е, че след злополуката ищцата не е потърсила медицинска помощ, поради което не може да 3 се отговори на въпроса какъв срок е търпяла болки и страдания. Обяснил е, че обикновено болките при такъв вид фрактура са с по-голям интензитет през първите 15-20 дни и постепенно намаляват, както и че счупената кост при подобна фрактура зараства за около 45 дни, при проведено адекватно лечение – оперативно или имобилизация с ортеза. Вещото лице е посочило също, че видно от рентгеновото изследване от 16.05.2018г. фрактурата е зараснала в патологично (неправилно) положение, тъй като ищцата не е потърсила медицинска помощ по спешност за лечението й. Изразил е мнение, че за възстановяване на нормалните движения в лявата раменна става е необходимо да бъде извършено ендопротезиране – поставяне на изкуствена раменна става.

За установяване на търпените от пострадалата болки и страдания и техния интензитет, в първоинстанцинното производство са събрани гласни доказателства.

Свидетелката В. Л., освен мястото на инцидента и механизма на настъпването му, установява също, че след случилото се, се чула с пострадалата и тя й каза, че лявата ръка е счупена и много я боли. Сочи, че се чули с ищцата още няколко пъти и тя казала, че я боли повече и вече не може нищо да хваща с нея.

Твърди, че наскоро пак казала, че още я боли ръката и не може да работи никъде.

Свидетелката Г. О. Т. - внучка на пострадалата, твърди, че след инцидента на 22.12.2017г. баба й се прибрала, охкала и пъшкала, имала страшни болки. Твърди, че разказала, че се спънала в дупка на ул. „Лавеле“, паднала на лява част на тялото и ударила рамото си. Свидетелката твърди, че предложила на баба си да отиде на лекар, но тя отказала. Сочи, че пострадалата започнала да си слага лед и да се самолекува; не спяла цяла нощ, пила обезболяващи; ръката се издула и цялата станала синя. Твърди, че помагала за всичко на баба си и постоянно я молила да отидат на лекар, но тя отказвала и казвала, че ще се оправи с времето. Сочи, че след няколко месеца баба й отишла на лекар и се оказало, че диагнозата е сериозна. Поддържа, че сега вече не работи, не е пълноценен човек, била обездвижена, страхувала се да излиза, когато е заледено, сънувала кошмари.

При така установените факти, Софийският апелативен съд прави следните изводи:

Съгласно чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В тежест на ищеца по исковете за ангажиране на безвиновната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника по чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД е да проведе пълно доказване на елементите от фактическия й състав противоправно деяние на лице, на което е възложена работа от ответника по трудов или друг договор, причинени вреди при или по повод изпълнението на възложената работа, причинна връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен резултат, размерът на вредите.

В случая със сила на пресъдено нещо е решен спорът между страните относно наличието на предпоставките на чл. 49 ЗЗД ангажиращи обективната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответната О. към ищцата за заплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди.

Това е така, тъй като решението на СГС, в частта, с която С. О. е осъдена, на 4 основание чл. 49 ЗЗД, да плати на Е.Б. сумата 10 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени на 22.12.2017г. в гр.София, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното плащане, като необжалвано от страните, е влязло в сила.

Спорът във въззивното производство, очертан от оплакванията във въззивната жалба на ищцата, е за справедливия размер на обезщетението, което й се дължи.

За да определи справедливия размер на обезщетението, съблудавайки принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД, САС съобразява заключението на СМЕ, изготвено от д-р К. и установените с него обстоятелства: вида и броя на причинените травми и техния медикобиологочен характер– фрактура на шийката на лявата раменна кост, причинило на пострадалата затруднение на движението на горния ляв крайник за период по-дълъг от 30 дни; продължителността и интензивността на свързаните с травмата болки и страдания, установени от СМЕ за подобен вид увреда и събраните гласни доказателства; обстоятелството; обичайната продължителност на оздравителния период, посочена от д-р К.. Съдът съобразява и това, че непосредствено след инцидента и в периода на възстановяването ищцата е имала затруднения при елементарното си битово обслужване и е следвало да бъде подпомагана от близките си. Съдът съобрази и установените от гласните доказателства негативни промени в поведението на пострадалата-страхувала се да излиза когато е заледено, сънувала кошмари. При определяне размера на обезщетението, въззивният съд съобрази, че поради установеното по делото бездействие на пострадалата да потърси своевременно и по спешност медицинска помощ, а не като пряк резултат от процесното събитие, фрактурата е зараснала патологично, че е налице ограничения в нормалните движения на горния крайник и необходимост от ендопротезиране на раменната става.