Решение № 196 от 12.06.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Перник, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА В. ИВАНОВАСТОЙЧЕВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20241700500160 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 15 от 08.01.2024 г., постановено по гр.д. № 1160/2023 г. Районен съд - Перник е признато за установено по предявените от „Кредит ТАЙМ“ ЕООД, ЕИК 203615520 срещу Е. Г. К., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 430 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „Кредит Тайм“ ЕООД съществува изискуемо вземане спрямо Е. Г.

К., за сумата от 470,60 лева – непогасена главница по Договор за потребителски кредит № *** за периода от 14.02.2022 г. до 14.08.2022 г., за която сума е издадена ЗИПЗ по ч.гр.д. № 6176/2022 г. на РС-Перник, ведно със законната лихва за забава върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.12.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлил като неоснователни иска за главница за разликата над 470,60 лева до пълния заявен размер от 484,45 лева, както и исковете за сумата 13,33 лева – неплатено договорно възнаграждение за периода от 14.02.2022 г. до 14.08.2022 г., както и сумата 11,54 лева, – законна лихва върху главницата за периода от 14.02.2022 г. до 14.12.2022 г., за които суми е издадена ЗИПЗ по ч.гр.д. № 6176/2022 г. на РС-Перник.

На основание чл. 78 съдът се е произнесъл относно разноските по делото.

В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от Е.

1

Г. К., чрез адв. А. Ц., с която постановеното от първоинстанционния съд решение се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че при постановяване на решението, решаващият съд е трябвало да съобрази, че исковете по чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК следва да са идентични по основание, размер и период на претенциите в заповедното производство. Сочи, че след като договорът е недействителен, съдът не би могъл да признае дължимостта на главницата на различно от заявеното основание. Навеждат се твърдения, че искът за главницата е неправилно и незаконосъобразно уважен, като се сочи, че това е в противоречие и с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес. По изложените аргументи се моли съда да отмени изцяло първоинстанционното решение, като постанови ново, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Прави се искане съдът да присъди на процесуалния представител на К. възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА за двете инстанции, съразмерно отхвърлената част на исковете.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от „Кредит тайм“ ЕООД.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено от фактическа страна следното:

Районен съд – Перник е сезиран с предявен от „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД, с ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Анна Ахматова“ № 9 положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответницата Е. Г. К., с адрес: *** дължи на ищцовото дружество сумата, произтичащи от договор за паричен заем № ***, а именно: сумата от 484,45 лева, представляваща редовно падежирала главница, сумата от 13,33 лева, представляваща договорна лихва за периода от 14.02.2022г. до 14.08.2022г., сумата от 11,54 лева, представляваща лихва за забава, за периода от 14.02.2022г. до 14.12.2022г., ведно със законната лихва за забава за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането, за които суми в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 6176/2022г. по описа на РС – Перник.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът не се е възползвал от възможността да депозира писмен отговор на исковата молба, но в първото по делото открито съдебно заседание, ответникът е релевирал възражение за нищожност на процесния договор, поради противоречието му с императивните изисквания на ЗПК. Изразил е становище за недействителност на договора на основание чл. 22 вр. чл. 10 ал. 1 от ЗПК, както и на основание чл. 22 вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, предвид уговорения процент на разходите.

С обжалваното решение, съдът е приел възражението на ответника за основателно, поради което е приел, че ответникът дължи връщане единствено на чистатата стойност на договора, по аргумент от чл. 23 ЗПК.

Предвид установените фактически положения, Окръжен съд – Перник достига до следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

2

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно – същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдебното решение се явява допустимо. Налице е правен спор между дееспособни и правоспособни правни субекти, който е бил подведомствен на Пернишкия районен съд. Налице са положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и не са налице отрицателни процесуални, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявения иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

Преценката на първоинстанционния съд за частичната основателност на предявените искове е правилна, като настоящия съдебен състав намира, че правилно първоинстанционния съд е установил фактическата страна на спора (която не се оспорва и от самия жалбоподател), респ. релевантните факти и обстоятелство, достигнал е до правилни и законосъобразни правни изводи, поради и което ги възприема и по силата на чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да доведат до промяна на фактическата обстановка по делото, респ. до различни правни изводи.

В настоящия случай, единственото въведено оплакване се заключава в това, че според жалбоподателя исковете по чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК следва да са идентични по основание, размер и период на претенциите, предявени в заповедното производство.

Според жалбоподателя, след като договорът е недействителен, съдът не би могъл да признае дължимостта на главницата на различно от заявеното основание, а именно: чл.

422 ал. 1 от ГПК.

Пернишкия окръжен съд, в настоящия му състав, намира релевираното оплакване за неоснователно, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, последица от недействителността е връщане само на чистата стойност по кредита от потребителя, без лихви или други разходи. Ако тази недействителност се установи в производството по чл. 422 от ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 от ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по- горе и задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД, то би се стигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност на нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 от ЗПК в специалния ЗПК /в този см. решение № 50174/26.10.2022г. по к. гр. д. № 3855/2021г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 3

50259 от 12.01.2023г. по к. гр. д. № 3620 по описа за 2021г. на ВКС, III гр. о. и др./.

Предвид горното, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното решение – потвърдено.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора и предвид оставянето на въззивната жалба без уважение, право на разноски има само въззиваемото дружество. Същото, обаче, не претендира такива, респ. съдът не следва да присъжда такива.

С оглед цената на иска, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

Водим от изложеното, Пернишкия окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 15 от 08.01.2024 г., постановено по гр.д. № 1160/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4