Определение № 2251 от 13.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2251 гр. София, 13.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20261000501747 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274-чл.279 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба вх.№ 8768/26.05.2026 г. на Д. Б.

Я. подадена чрез процесуалния й представител адвокат Б., с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощно приложено на л.16 от в.ч.гр.д. № 3427/2025 г. на Апелативен съд-София, срещу Определение № 287 от 07.05.2026 г., постановено по търг.дело № 149/2024 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, в частта, с която първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на жалбоподателката с правно основание чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаването й от държавна такса за въззивно обжалване, формулирано с молба вх. № 2250/09.02.2026 г.

Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК (препис от обжалваното определение е връчен редовно на 21.05.2026 г., а частната жалба е подадена чрез ЕПЕП на 26.05.2026 г.) от легитимирана да обжалва страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. С оглед характера на производството, на този етап не се дължи държавна такса.

Предвид горното частната въззивна жалба е редовна и процесуално допустима.

Счита, че в нарушение разпоредбите на ГПК съдът е приел, че не са налице предпоставките за освобождаването на жалбоподателката от държавни 1 такси и разноски в производството. Поддържа се, че съдът е следвало да укаже преди да се произнесе със своя съдебен акт, какви допълнителни доказателства трябва да представи жалбоподателката във връзка с установяване на всички факти и обстоятелства, изискуеми от чл.83, ал.2 от ГПК.

Жалбоподателят моли съда да отмени определението в обжалваната му част и вместо него постанови друго, с което да уважи изцяло молбата.

В срока за отговор, ответникът по молбата оспорва същата като неоснователна и по подробни съображения изложени в отговора.

Моли съда да остави без уважение частната жалба.

Въззивният съд и след като се запозна със становището на страните и приложеното търг.дело № 149/2024 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград намира следното:

От фактическа страна:

По търг.дело № 149/2024 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград е постановено Решение № 100/25.06.2025 г., срещу което е постъпила въззивна жалба вх.№ 12012/28.07.2025 г. от ответницата Д. Б. Я..

С разпореждане № 729/18.09.2025 г. първоинстанционният съд и поради неизпълнение указанията на съда е върнал въззивната жалба. По реда на инстанционния контрол, това разпореждане е отменено с Определение № 23/07.01.2026 г., постановено по в.ч.гр.д. № 3427/2025 г. на Апелативен съдСофия, в изпълнение указанието на което с Разпореждане № 65/21.01.2026 г., редовно връчено на ответницата-жалбоподател на 06.02.2026 г., е оставил без движение въззивната жалба с указания за представяне в едноседмичен срок от съобщаването на поправена жалба, с препис за другата страна, която да съдържа подпис на жалбоподателката, респ. на нейния процесуален представител, както и за представяне на документ за внасяне по сметка на САС на дължимата се за обжалване на решението държавна такса в размер на 13 645,61 лв. На страната са указани и неблагоприятните последици от неизпълнение указанията на съда.

В определения срок, на 08.02.2026 г., чрез ССЕВ, жалбоподателката е подала молба, с която не изпълнява указанията на съда, не заявява конкретно искане за освобождаване от държава такса, но доколкото същата съдържа искане за указания за представяне на доказателства за освобождаване от 2 държавна такса на основание разпоредбата на чл.83 от ГПК, правилно първоинстанционният съд е счел, че е сезиран с искане по реда на чл.83, ал.2 от ГПК, поради което и с Разпореждане № 187/25.02.2026 г., редовно връчено на страната на 31.03.2026 г. чрез процесуалния представител адвокат Б., е дал указание на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщаването да представи доказателства за: доходите си и тези на своето семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства. Изрично е указано на молителя, че при неизпълнение на дадените указания в предоставения срок, процесуалното действие по подаване на молбата ще се счита за неизвършено (арг. от чл.101, ал.3 ГПК).

Съдебно определения срок и по правилото на чл.60, ал.4 от ГПК, е изтекъл съответно на 07.04.2026 г., като в този срок страната не е ангажирала доказателства за установяване на обстоятелствата по чл.83, ал.2 от ГПК.

Съдът извършил служебна справка от ТР, от която е установено, че Д. Б.

Я. участва като съдружник в няколко търговски дружества, както е и управител на множество такива.

Служебно е извършена и справка № 275147/26.02.2026 г. в Агенция по вписванията, от която се установява, че в периода от 07.04.2010 г. до 07.09.2022 г. Д. Я. е извършила общо 92 броя разпореждания с правото на собственост със закупени от нея имоти в гр.Пловдив, гр.Бургас, Св.Влас, гр.Банско и мн.др.

При така установените факти с обжалваното определение съдът е приел, че страната не е проявила процесуална активност въпреки дадените й указания и предоставения срок да ангажира доказателства за установяване материалните възможности, както и невъзможността за заплащане на дължимата държавна такса. От извършената служебна справка в Имотния регистър приел, че безспорно се установява, че молителят притежава значително по обем недвижимо имущество. Притежаването на недвижими имоти е основен елемент от имуществения патримониум на едно лице и е пряк индикатор за неговата материална обезпеченост. Самият обем на справката (54 страници) е показателен за мащаба на това участие в имотния оборот. Освен това, по делото е приложена справка, от която се установява, че молителят е вписан като едноличен собственик на капитала, съдружник и/или 3 управител в множество търговски дружества. Намерил, че не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК, тъй като установеното притежание на множество недвижими имоти и дружества е достатъчен индикатор за наличие на имущество, което опровергава твърденията за липса на средства.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и в срок и по гореизложените вече съображения се явява редовна и процесуално допустима.

Ето защо частната жалба ще следва да бъде разгледана по същество.

Частната жалба е неоснователна.

По молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса и разноски въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, съответно за предварително внасяне на разноски за събиране на доказателства. Тази преценка се извършва въз основа на декларация, подадена от молителя, и на посочени и представени от него доказателства, като съдът може да го задължи да представи и други доказателства, а също и служебно да събере такива. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на държавната такса, а в конкретния случай и с обичайните разноски, които ще бъдат извършени по делото при конкретно предявените искове. Определение № 26 от 15.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4789/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 604 от 31.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4626/2018 г., IV г. о., ГК.

Съдебната практика е константна, че преценката не може да бъде извършвана на основата на предположение за възможността лицето да полага труд и да реализира доход, както и за наличието на приходи от осъществявана търговска дейност при наличието на изрично изявление в декларацията, че 4 такива доходи лицето не получава. Ако за съда съществува основателно съмнение в истинността на посочените в декларацията данни, могат да бъдат дадени указания за представяне на допълнителни доказателства, установяващи тези данни и едва след отстраняване на съществуващата неяснота относно тези обстоятелства, съдът следва да постанови акта, с който се произнася по искането. Изцяло в този смисъл Определение № 73 от 5.04.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 723/2019 г., II г. о., ГК. В този смисъл е и Определение № 69 от 12.02.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4354/2018 г., III г. о., ГК, Определение № 66 от 12.02.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 136/2016 г., IV г. о., ГК и много други все в същия смисъл.

Също така, ако страната не представи декларация за имущественото си състояние в определения от съда срок, съдът приема молбата за освобождаване от държавна такса и разноски за неоснователна. В този смисъл Определение № 778/04.11.2013 г., ч.гр.д. № 5071/2013 г., ВКС, ІІІ ГО, Определение № 96 от 22.02.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2639/2016 г., II т. о., ТК, Определение № 377/05.08.2019 г., ч.гр.д.№ 2930/2019 г., ВКС, ІІІ ГО, Определение № 4123/15.12.2023 г., ч.гр.д. № 5188/2023 г. ВКС, ІІІ ГО.

При така установената по-горе практика и при установеното по делото, че първоинстанционният съд е изпълнил задължението си да даде указания до жалбоподателката за представяне на декларация за доходи и др., посочени в разпореждането, а последната и в определения едноседмичен срок е бездействала и не е представила такава, то молбата й се явява неоснователна.

С оглед поведението на жалбоподателката, въззивният съд приема, че последната отказва да декларира пред съда действителния обем на имуществото си, с което на практика съдът е лишен от възможността да прецени съотношението между притежаваното имущество и размера на определената за заплащане държавна такса и на тази база да се произнесе дали заплащането на таксата представлява за въззивницата препятствие пред достъпа до правосъдие.

При липса изобщо на представена декларация по чл.83, ал.2 от ГПК, за първоинстанционният съд не е възникнало задължение да дава други указания на страната за представяне на конкретни доказателства.

По горните съображения частната въззивна жалба е неоснователна и като така ще следва да бъде оставена без уважение.

5

За пълнота на изложението следва да се посочи, че от цялостното процесуално поведение на ответницата, представлявана от надлежно упълномощен адвокат, следва извод за злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл.3 от ГПК.

Макар, че настоящото не е предмет на разглеждане в рамките на частното производство, следва да се посочи, че и до момента страната не е изпълнила указанията на съда да подаде надлежно подписана въззивна жалба, като вместо да изпълни точните и ясни указания на съда, страната подава по делото молби, в които излага неотносими твърдения и възражения, с които не изпълнява указанията дадени й от съда, в изпълнение на неговите задължения за администриране на подадената нередовна въззивна жалба.

Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна частна въззивна жалба вх. № 8768/26.05.2026 г. на Д. Б. Я. срещу Определение № 287 от 07.05.2026 г., постановено по търг.дело № 149/2024 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, в частта, с която първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на жалбоподателката с правно основание чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаването й от държавна такса за въззивно обжалване.

ОСЪЖДА Д. Б. Я., ЕГН **********, *** на основание чл.77 от ГПК да внесе в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съдСофия държавна такса в размер на 7,67 евро.

Определението подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2, предл.1 ГПК в едноседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от определението на страните, пред Върховен касационен съд.