Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 11002 от 07.03.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 74919/2024
Вид
Определение № 11002
Подписан
07.03.2025
В сила
07.03.2025
Състав
Мария Стоянова Танева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 155 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 195, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 348, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11002 гр. София, 07.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20241110174919 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 209011/16.12.2024г., подадена от ............, ЕИК: ............ със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от всеки двама от Изпълнителните директори – А. Б. А. и П.

Д. П., чрез адв. С. М., САК, със служебен адрес: гр. С. срещу ............., ЕИК:

........... със седалище и адрес на управление – гр. С. представлявано от Изпълнителните директори – А. Петров Л. и Р. К. Д.

Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 411 от КЗ, за сумата от 5 142,14 лв., представляваща заплатеното от..................., ЕИК: ............... застрахователно обезщетение по щета № 0300-23-702-500474, за отстраняване на вреди по товарен автомобил марка „.........“, модел „..........“, с рег. № ..........., настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 26.06.2023г., около 09:30ч. в гр. С., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.12.2024г., до окончателното изплащане на сумата, както и с правно основание чл. 86 ЗЗД, за сумата от 844,93 лв, представляваща мораторна лихва върху главницата (5 142,14 лв.), за периода от 09.10.2023г. до датата на завеждане на исковата молба - 16.12.2024г.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са били редовно връчени на процесуалния представител на ответника, като в законоустановения срок е постъпил писмен отговор.

Налице са предпоставки за изготвяне на проект за доклад по делото:

Ищецът – .............., ЕИК: ............. със седалище и адрес на управление: гр. С., твърди, че на 26.06.2023г., в гр. С. е настъпило пътно-транспортно произшествие, с участието на товарен автомобил марка „........“, модел „........“, с рег. №.........., и товарен автомобил марка „.........., модел „.........“, с рег. № 1

.............. Твърди, че процесното ПТП е било причинено от водача на т. а.

„..........“, модел „.........“, с който при движение по бул. „К..........., поради недостатъчен контрол върху автомобила, навлязъл в съседната пътна лента, където ударил със своята задна част предната част на попътно движещият се в лентата автомобил „.......“, модел ......., с рег. №........., като му нанесъл щети в предната част. За настъпилото ПТП бил съставен Двустранен констативен протокол за ПТП, който бил подписан от двамата участници в ПТП-то.

Към датата на настъпване на произшествието, увреденият автомобил с рег. №........ бил застрахован по застраховка „Каско на МПС“ при ищцовото застрахователно дружество, като бил сключен застрахователен договор по полица № 22-0300/301/5002638, валидна от 00:00ч. на 30.09.2022г. до 24:00ч. на 29.09.2023г., а автомобилът на посоченият като виновен за настъпилото ПТП водач на товарен автомобил „........, модел „........, с рег. № ..........., бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответното застрахователно дружество, валидна към датата на настъпване на ПТП.

Във връзка с настъпилото застрахователно събитие и Уведомление за щети по МПС от 27.06.2023г., била образувана щета № 0300-23-702-500474.

Щетите по автомобила били отремонтирани в доверен сервиз на застрахователя – ............ Във връзка с отремонтирането била издадена Фактура № 2000274842/ 30.08.2023г. за сумата от 5 127, 14 лв. Посочва се, че на 07.09.2023г. „.......... е изплатило горепосочената сума на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил, за което е представено платежно нареждане.

За определянето на размера на обезщетението били направени обичайни ликвидационни разходи, в размер на 15лв.

Застрахователят реализира своето право да се суброгира в правата на своя застрахован срещу причинителя на вредата, съответно срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – .............. до размера на изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.

...........“ отправило регресна покана към ............ Ответното застрахователно дружество е отказало изплащане на застрахователното обезщетение с уведомително писмо от 09.10.2023г., тъй като счита, че водачът на товарен автомобил марка „........“, модел „........“, с рег. № ............ не е виновен за процесното ПТП и че вината е изцяло на водача на т. а. „.........“, модел „...........“, с рег. № .............

Изтъква се още, че за ищецът е възникнало правото за получаване на законна лихва за забава върху размера на дължимото за възстановяване обезщетение по застраховка „Каско на МПС“, считано от датата на отказа (09.10.2023г.) до датата на завеждане на настоящото производство (16.12.2024г.).

Моли се да бъде осъден ответникът –............ да заплати на ..........“ сумата от 5 142,14 лв., представляваща заплатеното от „........... застрахователно обезщетение по щета № 0300-23-702-500474, за отстраняване 2 на вреди по товарен автомобил марка „.......“, модел „......., с рег. № ..........., настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 26.06.2023г., около 09:30ч. в гр.

С. ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.12.2024г., до окончателното изплащане на сумата, както и с правно основание чл. 86 ЗЗД, за сумата от 844,93 лв, представляваща мораторна лихва върху главницата (5 142,14 лв.), за периода от 09.10.2023г. до датата на завеждане на исковата молба - 16.12.2024г. Претендират се и направените в производството съдебни и деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество – ..........., ЕИК:

..........., със седалище и адрес на управление – гр. С. представлявано от А. Л. и Р. Д. чрез юрк. И. К. е подало отговор на исковата молба, с която се оспорват така предявените искове – по основание и по размер. Посочено е, че не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена по отношение на товарен автомобил марка „..........“, модел „......., с рег. № ...................

Наведени са твърдения за неоснователност на иска, като се оспорват механизмът на настъпване на пътнотранспортното произшествие, наличието на виновно и противоправно поведение от страната на водача на товарен автомобил марка „.......“, модел „.........“, с рег. № ............ - Д. Ц., както и причинно-следствената връзка между щетите върху процесното МПС и деянието на Д. Ц., като се твърди, че вината за процесното ПТП е на водача на другия автомобил. Посочва, че от начертаната в двустранния протокол за ПТП схема не се установява причината за настъпване на процесното ПТП, къде е настъпил ударът между двете МПС-та, както и каква е била пътната маркировка на мястото на ПТП, поради което оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП. Оспорва наличието на виновно поведение на Д. Ц., като счита, че вината е на водача на л. а. „.........“, модел „...........“, с рег.

№ .............., който навлязъл в лентата за насрещно движение и по този начин е предизвикал процесното ПТП. Изтъква, че съгласно предоставените от водача на т. а. „........., с рег. № ............., той е бил в покой поради задръстване и водачът на другия автомобил е навлязъл в неговата лента. При условията на евентуалност, твърди, че е налице съпричиняване от водача на л. а. „.........“, модел „........, в който случай моли обезщетението да бъде намалено, на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД.

Оспорва и обективираните в представения Двустранен констативен протокол обстоятелства, както и относно наличието на противоправно поведение на Д. Ц. На следващо място, оспорва и причинно-следствената връзка между вредите по л.а. „.........“ с рег. № ................ и процесното ПТП, като твърди, че част от вредите не са вследствие на него.

Оспорена е и стойността на причинените вреди, като се твърди, че изплатеното от ищеца обезщетение надвишава размера на действително претърпените вреди и не отговаря на действителните стойности на единица труд към датата на настъпване на събитието, и в калкулацията са били вписани завишени количества на вложени труд и материали.

Оспорва в цялост и претенцията за лихва.

3

Моли се да бъдат отхвърлени изцяло, по основание и размер, така предявените искове. Претендират се направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира следното:

Между страните са безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства:

1) че към момента на настъпване на процесното ПТП от 26.06.2023г., между ищеца – ..........“, и собственика на увреденото МПС – с рег. №..........., е бил налице валиден договор за имуществена застраховка „Каско“ по полица № 22-0300/301/5002638;

2) че към момента на настъпване на процесното ПТП (26.06.2023г.) е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника, по отношение на товарен автомобил марка „.......“, модел „........., с рег. № .....................;

3) че на 07.09.2023г. ...........“ е изплатило по банков път сума в размер на 5 127, 14 лв., на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил, съгласно Фактура № 2000274842/ 30.08.2023г.;

4) че ищецът – ............... е изпратил на ответното дружество покана за доброволно изпълнение на заплатеното застрахователно обезщетение, което е отказало изплащане на застрахователното обезщетение с уведомително писмо от 09.10.2023г., тъй като счита, че водачът на товарен автомобил марка „...........“, модел „..........“, с рег. №............. не е виновен за процесното ПТП.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с претенции с правна квалификация чл. 411 от КЗ, и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест:

По иска с правно основание чл. 411 КЗ, в тежест на ищеца е да докаже следните факти и обстоятелства: 1) наличието на валиден договор за имуществена застраховка „Каско” между него, в качеството му на застраховател, и увреденото лице; 2) плащането на застрахователното обезщетение на застрахования, респективно на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил; 3) размерът на обезщетението, респективно на вредите;

4) наличието на предпоставките по чл. 45 ЗЗД – противоправно поведение на трето лице спрямо увредения, вреда и причинна връзка между противоправното поведение и претърпените от застрахования вреди; 5) наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и собственика на автомобила, причинил виновно ПТП.

В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, по отношение на водача на застрахования при него автомобил, както и да докаже възраженията си.

4

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ищецът носи тежестта да докаже наличието на парично задължение на ответника, както и настъпилата забава на последния за изпълнението му, респективно - размерът на мораторната лихва и момента, от който същата се дължи.

Ответникът е длъжен, в случай, че ищецът установи посочените погоре обстоятелства, да докаже точното във времево и количествено изпълнение на задължението си за плащане.

На осн. чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основана своите искания или възражения.

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл. 155 ГПК.

По отношение на доказателствените искания:

1. По исканията на ищеца:

Съдът намира, че представените по делото писмени доказателства са относими, допустими и необходими и следва да се приемат и приложат по делото.

Ищецът прави доказателствено искане за назначаване на съдебна автотехническа експертиза. Съдът намира, че доказателственото искане е допустимо, относимо е към предмета на спора и е необходимо за изясняване на обстоятелства от значение за правилното решаване на спора, с чието разглеждане съдът е сезиран в настоящото производство, поради което и следва да бъде уважено.