Определение № 3153 от 10.03.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3153 гр. София, 10.03.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка И.

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20211100509730 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 8299/30.01.2023 г. на въззиваемата Ц. И. И., чрез адвокат М. М., за изменение на Решение № 201/12.01.2023 г., постановено по в. гр. д. № 9730/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I V Д въззивен състав, в частта за разноските, в която въззивникът „Т.С.“ ЕАД е осъден, на основание чл.

38, ал. 2 ЗАдв., да заплати в полза на адвокат М. М., САК, сумата от 360 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на Ц. И. И. във въззивното производство.

В молбата се излагат доводи, че въззивният съд неправилно е изчислил размера на дължимото адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., като не е определил същото съобразно приложимата норма на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ред. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г./.

Прави се искане за присъждане в полза на адвокат М. М., САК, основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., дължимото адвокатско възнаграждение в пълен размер от 1 173,97 лева.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпило становище от въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, I V Д въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта за разноските.

В разглеждания случай молбата е подадена в законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, имаща право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е частично основателна. Съображенията за това са следните:

С Решение № 201/12.01.2023 г. по в. гр. д. № 9730/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV Д въззивен състав, е отменено Решение № 1

20136914/11.06.2021 г. по гр. д. № 48162/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 165 състав, и вместо това е постановено друго решение, с което е признато за установено по предявения от Ц. И. И. срещу „Т.С.“ ЕАД иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че Ц. И. И. не дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 7 396,64 лева – стойността на топлинна енергия за периода м. 12.2006 г. – м. 04.2009 г., за имот, находящ се в гр.София, бул. „****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.01.2010 г. до окончателното й изплащане, сумата от 1 073,65 лева – мораторна лихва за периода 01.02.2007 г. – 30.11.2009 г., както и сумата от 269,40 лева – съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 26.08.2010 г. по ч. гр. д. № 390/2010 г. по описа на СРС, 87 състав. С решението въззивният съд е осъдил „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., да заплати в полза на адвокат М. М., САК, адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 360 лева.

По делото е представен Договор за правна защита и съдействие № 112/23.06.2021 г., сключен между въззивницата Ц. И. И. и адвокат М. М., САК, с предмет оказване на безплатна правна помощ на материално затруднено лице чрез осъществяване на процесуално представителство пред СГС.

За присъждането на разноски в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да бъде установено, че оказаната правна помощ е безплатна на някое от предвидените в чл. 38, ал. 1 ЗАдв. основания. Удостоверяването на тези обстоятелства се извършва с договор, сключен между клиент и адвокат. В настоящия случай пред въззивната инстанция е представен Договор за правна защита и съдействие за предоставяне на безплатна правна помощ от адвокат М. М., САК, на въззивницата Ц. И., изразяваща се в процесуално представителство пред СГС. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. при оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът го определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Материалният интерес по делото възлиза на сумата 8 739,69 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция към ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г. съобразно датата на сключване на договора за правна защита и съдействие № 112/23.06.2021 г./ минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 5 000 до 10 000 лева се изчислява, както следва: 580 лева + 5 % за горницата над сумата от 5 000 лева, т.е. в конкретния случай той възлиза на 766,98 лева /580 + 5% * 3 739,69/. Делото пред настоящата инстанция не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което въззивният съд е приел за основателно възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от въззиваемата страна, и е счел, че следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер. Неправилно обаче съдът е изчислил размера на адвокатското възнаграждение, като не е съобразил нормата на чл. 7, ал.

2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /редакция към ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г./. Поради това въззивното решение следва да се измени в частта за разноските, като в полза на адвокат М. М., САК, се присъди сумата от още 406,98 лева – разликата до минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция от 766,98.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 201/12.01.2023 г. по в. гр. д. № 9730/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV Д въззивен състав, в частта за разноските, като

2

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.

****, да заплати на адвокат М. М., САК, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от още 406,98 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на Ц. И. И., ЕГН **********, във въззивното производство.

Настоящото определение подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3