Определение № 303 от 24.04.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 303 гр. Ловеч, 24.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500133 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

С определение №168/20.02.2023 г. постановено по гр.д.№1570/22 г. ЛРС е върнал подадената от С. П. С. искова молба с вх.№9402/24.10.2022 г. и е прекратил производството по гр.д.№1570/22 г. по описа на РС-Ловеч.

Подадена е частна жалба вх.№2248/8.03.23 г. от С. П. С. от *** чрез пълномощник адв.Б. от ЛАК срещу определение №168/20.02.2023 г. постановено по гр.д.№1570/22 г по описа на ЛРС. Счита, че атакуваното определение е незаконосъобразно и необосновано. Изтъква, че съдът е направил неправилни изводи относно заявените обстоятелства в исковата молба, а именно, че отказът ответникът да заплаща издръжка и да гледа родителя си и намерението да го даде в старчески дом, са довели възрастния човек до опит за самоубийство завършил със смъртен изход и това е причината, довела до искането за отмяна на дарението. Счита, че правопораждащият факт е разменената кореспонденция между дарител и надарен, при която последният е заявил, че ще настани баща си в дом за стари хола и в тази връзка е представена и медицинска документация, от която е видно, че е налице суициден опит, който се определя от присъствие на настойчиви мисли за самоубийство, преживявана на тежка безнадеждност или вина, социално отдръпване и т.н. Счита, че неточната квалификация на 1 мотивите е довело до погрешно заключение, което е основание за постановяване на атакуваното определение. Моли съда да отмени определение №168/20.02.2023 г. постановено по гр.д.№1570/22 г на ЛРС като неправилно.

Атакуваното разпореждане е съобщено на жалбоподателя на 1.03.23 г, а частната жалба е подадена на 8.03.23 г. т.е. в срока по чл. 275 ал12 от ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Подадена е исков молба от С. П. С. от *** чрез пълномощник адв.Б. против С. П. С. с посочено правно основание чл.227 б.“в“ от ЗЗД и искане да бъде отменено дарението, с което П. С. Й. е дарил на синът си ответникът С.

П. недвижим имот, находящ се в ***, обективирано с нот.акт за дарение №44 том седми дело №2448/19.12.1996 г. при нотариус Н.Х.. Излагат се твърдения, че е имало уговорка между страните по договора дареният да гледа и издържа родителите си докато са живи, но малко след това ответникът напуснал страната и отишъл да работи в Испания. Изтъква, че родителите многократно след това са го молили да помощ, но той е отказвал. Отбелязва, че след смъртта на майка им Я. баща им имал нужда от издръжка и гледане, но дареният отново отказвал да я дава, като при един от разговорите С. С. заявил, че ще даде баща си в старчески дом. Заявява, че той решил , че няма смисъл да живее и направил на 18.06.22 г. опит за самоубийство, но не успял.

Изрично заявява, че е баща им бил разочарован от поведението на С., който отказвал да му дава издръжка и да се грижи за него, което го мотивирало да упълномощи ищцата да заведе дело и да поиска разваляне на договора за дарение от негово име. В изпълнение на неговата воля да заведе и настоящето дело с искане да бъде отменено дарението.

ЛРС е постановил разпореждане №2307/8.11.22 г., с което е оставил без движение исковата молба с вх.№9402/24.10.22 г. с указание в едноседмичен срок от съобщението с молба ищцата да посочи цената за на заявената претенция и да наведе твърдения относно момента, в който наследодателят на ищеца е поискал от ответника да му предостави издръжка, от която се нуждае. В мотивите е посочено, че отмяната на дарение може да се търси в едногодишен срок от възникване на основанието за това.

Ищцата, чрез своя пълномощник е подала допълнителна искова молба с 2 копие за ответника, в която е посочена цената на иска-30 200 лв. и, че повече от десет години родителите й са молили за помощ ответника. В останалата част съдържането на допълнителната искова молба приповтаря първоначалната искова молба.

Съдът е постановил определение №168/20.02.2023 г. по гр.д.№1570/22 г, с което е върнал подадената от С. П. С. искова молба с вх.№9402/24.10.2022 г. и е прекратил производството по гр.д.№1570/22 г. по описа на РС-Ловеч. В мотивите на същото е посочено, че преклузивният едногодишен срок за предявяване на искът за отмяна на дарение е изтекъл, поради твърденията на ищцата, че исканията за помощ датират отпреди повече от 10 години.

Настоящата инстанция счита, че това определение на съда е правилно като резултат, но поради съвсем други съображения. Действително исковата молба с вх.№9402/24.10.22 г. е нередовна и то на няколко основания. Ищцата не е посочила на коя дата последно е поискана издръжка от страна на дарителят, който е покойник, спрямо надареният ответник. Никъде не се твърди, че надареният е починал и на коя дата, а това се установява от приложеното удостоверение за смъртта и наследниците с вх.№83/25.07.22 г.

Не се излагат твърдения, че ищцата е предявила искът на основание чл.227 ал.2 пред. второ от ЗЗД, за да може съдът да извърши преценка за наличие на предпоставките, обуславящи допустимостта на такъв иск, с оглед тази императивна разпоредба на ЗЗД. Не е посочена и цената на иска. Независимо от това ЛРС в своето разпореждане за оставяне без движение на исковата молба е посочил само две от горецитираните нередовности. Ищцата, чрез своя пълномощник е отстранила само първата нередовност, а именно посочила е само цената на иска. Втората съществена нередовност, обуславяща преценка на съда за допустимост на иска за отмяна на дарение обаче не е отстранена. Настоящата инстанция счита, че правното основание на иска е разпоредбата на чл.227 б.“в“ от ЗЗД, отмяна на дарение поради отказ на дареният да даде на дарителя издръжката, от която той се нуждае, но приживе. Пълномощникът на ищцата- адвокат Б. изрично е посочил както в основната, така и в допълнителната искова молба точно това правно основание. Действително задължение на съда е определяне на точната правна квалификация на иска. В изпълнение на това свое правомощия правилно ЛРС е установил, че ищцата не е посочила на коя дата последно дарителят е поискал от надарения издръжка, от която се нуждае. Неправилна е обаче 3 преценката, че това са повече от 10 години преди това. Твърденията за десет години преди завеждане на иска касаят искане за помощ от страна на възрастните хора от техният син, но не и твърдения, че са искали конкретна издръжка. В този смисъл неотстранена остава нередовността на исковата молба за конкретизиране момента, в който наследодателят на ищеца е поискал от ответника да му предостави издръжка, от която се нуждае. Не може да се приложи и константната практика на ВКС, че връчването на препис от исковата молба служи за покана за даване на издръжка, тъй като дарителят е починал преди завеждането на иска. Това обстоятелство, че дарителят П. С. е починал, обаче не се навежда нито в основната, нито в допълнителна искова молба.

Неоснователни са оплакванията на ищцата в частната жалба, че ЛРС неправилно е квалифицирал искът, като такъв с правно основание чл.227 б.“в“ от ЗЗД. В разпоредбата на чл.227 изрично и изчерпателно са посочени точно три възможности, когато дарението може да бъде отменено, като те са: б.“а“ когато дареният умишлено убие или се опита да убие дарителя, негов съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта; б.“б“ набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен като набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена и „в“ отказва да даде издръжка на дарителя, от която той се нуждае. От изложените фактически твърдения в обстоятелствената част на исковата молба категорично може да се направи извод, че правната квалификация е точно разпоредбата на чл.227 б.“в“ от ЗЗД. Никъде не се заявява от ищцата, че дареният е убил умишлено или е опитал да убие баща си или го е набедил в извършване на престъпление. Напротив на няколко места изрично се посочва, че дареният е искал издръжка от синът си, но той му е отказал, като последният отказ, за която не се сочи дата, много го е наранил и той е решил да сложи край на живота си, но не е успял. Едва в частната жалба се твърди, че той е направил опит за самоубийство, завършил със смъртен изход, каквито твърдения липсват в исковата молба и уточняващата я такава. Това обаче не води до промяна на правната квалификация на иска, след като не се твърди за извършено умишлено убийство или опит за убийство лично от надареният, или пък за набеждаване в извършване на престъпление от негова страна.

4

Следователно ищцата, чрез своя пълномощник не е отстранила в указания срок нередовността на исковата молба, не е посочила точен моментдата, когато нейният наследодател е поискал последно издръжка от дарения ответник, поради което исковата молба като нередовна следва да бъде върната на ищцата, а производството по делото прекратено. В този смисъл безпредметно е отново да се оставя същата без движение, въпреки наличие и на много други нередовности –невнесена в пълен размер ДТ-302 лв. съобразно посочената цена на иска, липса на конкретен петитум за отмяна на дарението, вписване на исковата молба, конкретизация на недвижимият имот в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, след като ищцата не е отстранила най-съществената нередовност, не е посочила датата, на която е поискана издръжка от страна на наследодателят й спрямо ответника по делото, за да може съдът да прецени спазен ли е посоченият в разпоредбата на чл.227 от ЗЗД преклузивен едногодишен срок за предявяване на иска, с оглед факта,че той е предявен след смъртта на наследодателя.

С оглед изложеното, определението на Ловешки районен съд е правилно, макар и при други мотиви, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно определение №168/20.02.2023 г. постановено по гр.д.№1570/22 г. по описа на РС-Ловеч.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от съобщението на частната жалбоподателка пред ВКС с частна жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5