Решение № 149 от 03.12.2025, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. гр. Димитровград, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Вл. Петров при участието на секретаря Пламена Ст. Дянкова като разгледа докладваното от Петър Вл. Петров Административно наказателно дело № 20255610200180 по описа за 2025 година 1. Производството по чл. 58д и следващите от ЗАНН.

2. ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – К. К. Б. е депозирал жалба против Наказателно постановление(НП) № 23-0254-000580/25.09.2023 г. на Началника на РУ в ОДМВР Хасково, РУ – Димитровград, в частта по т.1 и 3, с които за нарушения на чл. 40, ал.2 ЗДвП и чл. 123, ал.1, т.1 ЗДвП, съответно на основание чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20,00 лева, на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП са наложени наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Моли издаденото НП да бъде отменено в атакуваните части- в частта ,в която е наказан по т.1 и т.3..

3. В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован не се явява Адв. Н. К. от АК- Хасково като процесуален представител поддържа жалбата. Моли, да бъде отменено постановлението в обжалваната му част по т.1 и т.3. Претендира за разноски

4. Административно-наказващият орган(АНО) – Началник РУ в ОДМВР- Хасково, РУ Димитровград - редовно призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, подадената жалба се оспорва и се излага становище направените в нея оплаквания и изложените обстоятелства да не се вземат предвид и същата да бъде оставена без уважение. При условията на евентуалност, възразява за прекомерност на направените от другата страна разноски.

5. Районна прокуратура - Хасково, ТО - Димитровград редовно призовани, не изпращат представител и не взема становище по жалбата.

Съдът намира:

Приложим закон.

6. Закон за движението по пътищата(ЗДвП)

Чл. 5. (1) Всеки участник в движението по пътищата:1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;

1

Чл. 40. (2) По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.

Чл. 123. (1) Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен:1. без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието;

Чл. 175. (Доп. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) (1) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който: 5. наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие;

Чл. 183. (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) (2) Наказва се с глоба 20 лв. водач, който: 11. нарушава правилата за движение назад.

Допълнителни разпоредби(ДР)§ 6. По смисъла на този закон: 30. "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

По фактите.

7. На 08.09.23 г. в гр. Димитровград, около обяд, пред РУ- МВР- Димитровград имало служители на ведомството , между които св. А. и св. В.. Между управлението и ж.п. линия се намира улица Хан Аспарух, която има следният вид, показан на долните снимки[1]:

Сн.1

Сн.2

2

Там имало паркирани автомобили, между които и л.а. Фиат Браво ДК№ **** който бил паркиран на пътното платно, отляво до ж.п. линия. Св. В. възприела, че лек автомобил Фиат Добло с ДК№ **** се движел на зад и леко с удар се спрял в паркираният описан по- горе автомобил. След това автомобила потеглил към паркинг на Лидъл. Св. А. чул удара, видял отдалечаващият се автомобил, качил се на своят личен автомобил и настигнал колата до Лидъл. Тя била управлявана от жалбоподателят. Св. А. се легитимирал и поканил жалбоподателят пред РУ- МВР за извършване на проверка. На място се отзовал св. В.. Съставен бил протокол за ПТП, в който била посочена схема на движението на автомобил Фиат Добло с ДК№ **** (1) с паркиралият л.а. Фиат Браво ДК№ ****(2). Според св. В., имало материални щети.

Такива не били отразени в Протокола- какви по- точно са те, като освен това не били отразени и в съставеният против жалбоподателят акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 939664/08.09.2023 г. Въз основа на АУАН е издадено и процесното по делото НП № 23-0254-000580/25.09.2023 г. на Началника на РУ в ОДМВР Хасково, РУ - Димитровград, с което за описаните по-горе нарушения на чл. 40, ал. 2 ЗДвП, чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.

183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП – глоба 20 лева; по чл. 185 от ЗДвП – глоба 20 лева, и по чл.

175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и му е наложено наказание "Глоба" в размер на 100 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Постановлението било връчено на жалбоподателя на 02.10.2023 година, видно от неразделна разписка към него. Жалбата против него е изпратена до административно-наказващия орган на 3

06.10.2023 г. - видно от поставения входящ номер при административно-наказващия орган.

По допустимост.

8. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗДвП са наложени санкции за деяния, третирани като нарушения по същия закон. Против издаденото наказателно постановление е подадена жалба пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.

По същество

9. Съдът намира, че няма съществени нарушения при провеждане на административно наказателната процедура , следвайки и указанията на ХАС, а и служебно не намира такива. Всъщност възражения в тази посока няма реално направени , те са по същество.

10. От тук следва, че законът не е нарушен- НП е законосъобразно и съдът се съсредоточи към неговата правилност.

11. Следва да се посочи, че произнасянето е не за цялото НП, а само в обжалваните му части- за движение на заден ход и за това ,че се твърди, че е причинено ПТП , като жалбоподателят не е останал на място

12. НП е частично правилно, защото едното нарушение е доказано.

13. Съдът довери показанията на очевидеца св. В., видно от тях се установи несъмнено , че на 08.09.23 г. в гр. Димитровград, в 12:30 часа , жалбоподателят е управлявал лек автомобил Фиат Добло с ДК№ **** по ул. Хан Аспарух, в близост до РУ- МВР и извършил маневра заден ход, като при нея не е действал с необходимото внимание, като не е наблюдавал непрекъснато назад в посоката на движение на своят автомобил, поради което се е ударил в паркиран в ляво на улицата и л.а. Фиат Браво ДК№ ****.

14. Това само по себе си е нарушение на чл. 40, ал.2 от ЗДвП.

15. Правилно АНО е свързал това нарушение с действащата тогава разпоредба на чл.

183, ал.2, т.11 от ЗДвП.

16. Наказанието – глоба от 20 лева е фиксирано в закона и съдът не може да го обсъжда.

17. Не е доказано по несъмнен начин нарушението на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.

18. От една страна в полза на АНО са показанията на св. А. и представен пред ХАС и приет от настоящият съд като доказателство протокол за ПТП и снимков материал, към който сочат и показанията на св. В.. От друга страна са показанията на св.В..

19. Процесът е наказателен, така доказателствата нямат предварително предустановена сила. Количествените натрупвания не водят винаги до качествени изменения- факт, който историята потвърждава- поради и това ,не може да се поглежда формално на доказателственият материал. Казано по друг начин, преценката на доказателствата следва да бъде през правилата на логиката и житейски оправданото, а да не се дава примат на бройката на доказателствата.

20. В случая съдът разгледа доказването на АНО, което сякаш не е достатъчно убедително. Св. А. твърди, че чува удар, след което изминава едно сравнително кратко разстояние и възприема според него движещият се назад автомобил, управляван от жалбоподателят в посока Лидъл, като след това А. го последва с личният си автомобил и настига колата на паркинг на Лидъл.

21. Показанията следва да се обсъдят критично. Първо, А. не е очевидец, а 4 очевидеца В. говори за лек контакт между автомобилите, не и за удар.

22. Второ, видно от снимките по- горе, ул. Хан Аспарух е права, но тясна. Всеки паркиран, спрял и движещ се автомобил е пречка за движението , а макари разминаване да е вероятно възможно , то трябва да се извършва внимателно.

Разстоянието отново ползвайки Гугъл мапс, което според свидетелят е изминал на заден ход жалбоподателят е поне 200 метра. От А. също става ясно, че при последваща проверка с техническо средство , жалбоподателят е пил алкохол, макар и съдържанието в кръвта му да не е наказуемо. Не е непостижимо, но е житейски трудно тази дистанция при тези обстоятелства да се измине на заден ход, което поставя под съмнение показанията на А.

23. Трето, критичен момент е доказването на материални щети при контакта между два автомобила. Дали има такива по смисъла на ДР§6, т.30 ще доведе до това дали има ПТП и дали това поставя задължението за жалбоподателят да спре и да ги установи .

24. Снимковият материал е направен в последствие, щети няма описани в АУАН и в НП. Интересно е , че и в самият протокол за ПТП щети няма описани.

25. Наистина св. В. твърди ,че снимките са направени от него със служебен таблет и потвърждава тяхната автентичност.

26. Снимките сами по себе си не са достатъчно доказателстно. Те са черно бели, няма отбелязване на тях – например индикация с какво и най- вече кога са снимани . Съпоставено с горните мотиви, те не могат убедително да се счетат за доказващи факта ,че именно при контакта между двете коли са получени точно тези материални щети, т.е. че има ПТП.

27. Отново на преден план излизат показанията на св. В., която пък твърди за съвсем лек удар, което категорично изключва точно такива щети да бъдат причинени.

28. Общият извод е, че показанията на св. А. са нелогични ,може би следват емоцията на случая. Показанията на В. и представените пред ХАС доказателства не могат категорично да обосноват извода, че несъмнено е причинено ПТП.

29. Тук се поставя е хипотеза, че движението на автомобила на жалбоподателят на такава дълга дистанция не е на заден хода , а е предприета маневра ,при която е обърнал на 180 градуса и се е движел напред. Това е само хипотеза, но пък изглежда възможна и достатъчна да постави под съмнение показанията на А..

30. Четвърто, дори и да има причинени вреди, жалбоподателят по смисъла на специалната разпоредба на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП и на общата на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП.

31. Ясно е , че оставяне на автомобила на жалбоподателят на място съществено ще затрудни и по- скоро – буквално ще трябва да блокира движението по тази тясна улица.

32. Мястото на удара не е установено с точност от АНО, но видно и от снимките погоре, освен че улицата е тясна, има винаги паркирали коли в различна конфигурация там, жалбоподателят би следвало да спре непосредствено около изход от самото РУ. Несъмнено това би довело до опасност за движението.

33. В този смисъл, жалбоподателят не е имал задължението да остане на място , а също така – тъй като удара е лек , той не е имал основание да счете , че има претърпени щети от контакта.

34. Изводът е , че нарушението не е доказано, по тази причина и НП в тази част е неправилно.