Определение № 1640 от 29.05.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1640 гр. С., 29.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Боян Балевски

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Анжелина Христова Касационно търговско дело № 20248002902016 по описа за 2024 година за следното: да се произнесе, взе предвид

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по две касационни жалби против решение

№587/16.05.2024г., постановено по в.гр.д. №2332/2023г. по описа на Апелативен съд- С..

Ответникът по делото ЗД „Бул Инс” АД атакува решението в частта, с която след частична отмяна на решение №74/10.07.2023г., постановено по т.д.

№64/2022г. по описа на Софийски окръжен съд, са уважени предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.429, ал.3 КЗ от Д. Г. Д. и Л. Г.

Д. срещу ЗД „Бул Инс“ АД до размерите от по 36 667 лева за всекиобезщетения за неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка И.

А. Г., настъпила на 02.11.2020г. в резултат и на травматично увреждане, получено при ПТП, виновно предизвикано на 06.09.2020г. от застрахован в ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 09.06.2021г. до окончателното им изплащане. Поддържа, че не е доказан основен елемент от фактическия състав на деликта- наличието на причинно-следствена връзка между деянието и вредата. Счита, че САС е обсъдил изолирано двете СМЕ, приети съответно пред първата и втората съдебна инстанции, без да ги разгледа в светлината на всички останали доказателства. Твърди, че не са обсъдени протокола от аутопсията; медицинските документи, отразяващи хронологията на лечение, резултатите 1 от него; характера на травмите, получени от наследодателката на ищците и създават ли те по естеството си опасност за живота. Касаторът поддържа, че при пострадалата се установяват болестни процеси с давност от много години преди ПТП, които сами могат да доведат до състояние на залежаване и последиците от него; че след като ПТП не е необходимо и неизбежно условие за възникване на крайния резултат, то причинната връзка не е пряка, тъй като тя може да възникне и самостоятелно в конкретния случай; че травмата на крака не води като неизбежна и сигурна последица развилия се болестен процес с неговия фатален край. В заключение счита, че предвид представените медицински документи, получената при процесното ПТП травма (счупване на външния кондил на лявата тибия) не е довела пряко до настъпването на смъртта. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде отхвърлен иска. Претендира разноски по делото пред трите инстанции и отправя евентуално възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна пред касационната инстанция.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. Касационният жалбоподател сочи следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: „1.1/ Следва ли да се докаже от ищеца с надлежни доказателствени средства в процеса всички обективни елементи от фактически състав на деликта и правоизключващото възражение, направено от страна на застрахователя, относно наличието на „пряка причинно-следствена връзка?; 1.2/ Следва ли да се докаже главен факт по делото, като елемент от фактическия състав на деликта, а именно причинно-следствената връзка между ПТП и травмите от него и смъртта на наследодателя на ищците, съгласно изискванията на ППВС № 7/59 година на ВС т.2?; 1.3/ Следва ли съдът да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти след съвкупна преценка на събраните доказателства в двете съдебни инстанции и след като обсъди всички възражения на страните?; 1.4/ Длъжен ли е съдът да изложи мотиви въз основа на кои доказателства и защо намира определени факти за установени, а други за неосъществили се?; 1.5/ Задължен ли е съдът да цени заключението на вещото лице, както всяко друго доказателствено средство, като е обсъдено в съвкупност с всички останали доказателства по делото, а не изолирано?“- като твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с: ППВС №7/30.12.1959г. и ППВС №7/04.10.1978г., решение № 113/28.02.2011г. по гр.д.№ 1062/2010г. на IV г.о. на ВКС, решение № 108/16.05.2011г. по гр.д.№ 1814/2009г. на IV г.о. на ВКС, решение № 142/20.06.2017г. по гр.д.№ 3673/2016г. на IV г.о. на ВКС, решение № 12/25.02.2019г. по гр.д.№ 1456/2018г. на III г.о. на ВКС, решение № 130/13.11.2018 г. по гр.д.№ 4807/2017г. на III г.о. на ВКС и др.; 2.1/ „Кога може да се приеме, че е налице пряка причинно-следствена връзка между ПТП и определен вредоносен резултат от него?; 2.2/ Явява ли се деянието необходимо 2 условие за настъпване на вредата, ако при мислено изключване на поведението на деликвента, тя не би настъпила?; 2.3/ Ако при това изключване неправомерният резултат не настъпи, следва ли да се констатира, че е налице пряка причинна връзка между поведението на деликвента и настъпилия вредоносен резултат?; 2.4/ Как следва да се разграничава „пряката” причинно-следствена връзка от „опосредената” връзка между две събития, за целите на деликтната отговорност?; 2.5/ За да се приеме, че връзката между две събития е „пряка”, необходимо ли е, причинният процес да се ограничи до неговото типично, закономерно, а не случайно развитие, тоест намесата на последвали фактори, на които деликвента не може да влияе, нарушават ли прекия процес и превръщат ли го в опосреден?; 2.6/ Връзката между две събития е „пряка”, когато едното наричано причина е достатъчно условие, когато би причинило вредата само при обичайно стечение на обстоятелствата или и при намесата на допълнителни фактори и нетипично развитие на събитието от причина към следствие, се говори за „опосредена” връзка?“- с твърдение за противоречие по тази група въпроси с решение №9 от 02.02.2018г., гр.д. №1144/2017г., ГК, III г.о.; 3/“ При разискване на въпроса за пряката причина между деликтното деяние и резултата, следва ли съдебният състав да прави разлика между „причина” и „условие” за възникване на определен резултат?“- в противоречие с цитираната по-горе съдебна практика. Поддържа, че решението е очевидно неправилно по изложените в жалбата доводи.

Ответниците по жалбата не представят отговор в законоустановения срок.

Ищците по делото Л. Г. Д. и Д. Г. Д. атакуват въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.429, ал.3 КЗ за сумите над 36 667 лева до пълния предявен размер от по 100 000 лева за всеки- обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка И. А. Г., настъпила на 02.11.2020г. в резултат и на травматично увреждане, получено при процесното ПТП. Твърдят, че решението в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на исковете, е постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано. Считат, че по делото е безспорно установено, че смъртта на майка им И. А. е настъпила в резултат на процесното ПТП, при което е получила счупване на външния кондил на лявата голямопищялна кост.

Това увреждане е довело до нейното трайно обездвижване, като след продължителния болничен престой е била изписана и лечението й е продължило в домашни условия, но все още е била прикована към леглото. На 29.09.2020г. пострадалата е била приета във ВМА поради настъпил съдовомозъчен инцидент с декубитални рани от залежаването. Съдово-мозъчният инцидент е настъпил в резултат от съсирване на кръвта, което е получено от травматичните увреди - счупването на външния кондил на лявата голямопищялна кост и от залежаването, а залежаването е в резултат на 3 счупването, което е получено от ПТП. Позовават се на неоспореното заключение на повторната СМЕ, че развилата се бронхопневмония е настъпила от залежаването на пострадалата, което е в резултат на счупването на външния кондил на лявата голямопищялна кост. Молят да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъдат уважени исковете им до пълния претендиран размер от по 100 000 лева за всеки. Претендират направените пред трите инстанции разноски.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, като касационните жалбоподатели поставят следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: „1/ Правилно ли въззивният съд е определил каузален принос на деянието на застрахования водач съобразно приетите в хода на съдебното дирене доказателства при доказана причинна връзка между травматичните увреждания и настъпилата смърт?; 2/ В каква степен следва да се определя каузалният принос при деликт съобразно налични данни за няколко обуславящи фактора, довели до вредоносния резултат?“, без да сочат съдебните актове, на които решението противоречи.

Ответникът по жалбата и по делото, ЗД “Бул Инс” АД, поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по жалбата на ищците. Заявява, че въззивното решение е правилно в частта му, в която предявените искове за изплащане на застрахователно обезщетение за търпени неимуществени вреди от страна на ищците са отхвърлени, поради което моли да не бъде допуснато до касационно обжалването в тази му част. Отправя евентуално възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:

Касационните жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и са процесуално допустими.

Производството е по искове, предявени от Д. Г. Д. и Л. Г. Д. срещу ЗД „Бул Инс” АД, с правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 КЗ - за заплащане на обезщетение в размер на по 100 000 лева за причинени неимуществени вреди - душевни болки и страдания поради смъртта на тяхната майка И. А. Г., настъпила на 02.11.2020г. вследствие на телесно увреждане - счупване на външния кондил на лявата голямопищялна кост, причинено й при ПТП, настъпило на 06.09.2020г. по вина на Иван Г. - водач на лек автомобил „Форд Фиеста“ с ДК №СО 2031 АС, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.06.2021г. до окончателното й заплащане. За да се произнесе, въззивният съд възприема установената фактическа обстановка, включително механизма на 4

ПТП, реализирано на 06.09.2020г., при което лек автомобил „Форд Фиеста“ с ДК № СО 2031 АС, управляван от Иван Г., с пътник в автомобила И.

А. Г., навлиза в насрещната пътна лента и се е сблъсква челно с движещия се праволинейно в противоположна посока лек автомобил „Нисан Интерстар“ с рег. № LEOGA333, управляван от Волфганг Фриц Бюкеле. В резултат от ПТП И. Г. получава фрактура на външния кондил на лявата голямопищялна кост, хоспитализирана е в УМБАЛ „Света Анна“ АД С. на 07.09.2020г., подложена е на оперативно лечение, при което е извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза и е изписана на 14.09.2020г. Съдът приема за установено по категоричен начин, че 15 дни покъсно /на 29.09.2020г./ пострадалата Г. е приета по спешност във ВМА - МБАЛ - С. с исхемичен мозъчен инсулт, като са налице доказателства за преживян от нея предходен инсулт и освидетелстване с експертно решение на ТЕЛК №0135 от 16.01.2013г. От ВМА Г. е изписана на 12.10.2020г. в стабилизирано състояние с възстановено гълтане и говор, но 28 дни по-късно умира, като при аутопсията са установени данни за залежаване и двустранна пневмония.

Апелативният състав, след анализ на доказателствата, вкл. решението на ТЕЛК от 16.01.2013г., с което е удостоверено, че наследодателката на ищците е преживяла исхемичен мозъчен инсулт с остатъчна десностранна хемипареза на 02.04.2012г.; че има и други заболявания: исхемична болест на сърцето - ритъмна форма, хронично предсърдно мъждене, артериална хипертония от 3- та степен , мозъчна форма; дегенеративно променен клапен апарат СЕ 1-0 /сърдечна недостатъчност/, за които й е определена пожизнено 72 % трайно намалена работоспособност, както и заключението на назначената в първоинстанционното производство КСМАТЕ в медицинската й част, съгласно което травматичното увреждане с произтеклото от него залежаване на пострадалата и развилият се втори съдовомозъчен инцидент са двата фактора, които действайки съвместно, са причинили усложнението от страна на белия дроб, довело до смъртта на пострадалата, както и заключението по назначената във въззивното производство повторна СМЕ и отговорите на вещите лица в о.с.з. от 11.03.2024г., че предпоставка за протичането на втория мозъчен инсулт не е фрактурата на крайника, а сърдечното заболяване на пострадалата - предсърдното мъждене и трептене, като бронхопневмонията се дължи на залежаването от травматичното увреждане от ПТП - фрактурата на крайника, от една страна и на обездвижването на дясната половина на тялото, последица от първия по време инсулт в 2012г., от друга страна, приема, че смъртта на Г. е резултат от комплексна причина- травматичното увреждане от ПТП и свързаното с него залежаване на пострадалата е елемент от тази причина.