Решение № 113 от 05.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 113

****, 05.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20241110149425 по описа за 2024 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 175,01 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка ***“ за вреди на л. а. „****“, с рег. № *** вследствие на ПТП от 17.03.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 21.08.2024 г. до окончателното плащане, както и 6,46 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.05.2024 г. до 19.08.2024 г.

Ищецът *** твърди, че по силата на договор за имуществена застраховка ***“ е заплатил застрахователно обезщетение за причинени вреди на застрахования при него л. а.

„****“, с рег. № *** вследствие на ПТП от 17.03.2024 г., а именно: увреждане на предна дясна гума и предна дясна джанта. Поддържа, че ПТП-то е реализирано в **** при движение по бул. „**** с посока на движение от бул. „Г. М. Д.“ към **** преди светофара за кв. „***“, при попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, като отговорен за настъпването му е ответникът ****, тъй като пътят, по който се е движил увреденият автомобил, представлява част от общинската пътна мрежа и на основание чл. 31 от Закона за пътищата именно общината отговаря за поддържането му.

Сочи, че във връзка с процесното ПТП е образувана щета № 47252424200222, по която е извършен оглед и е съставен опис, а на 21.03.2024 г. е определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 175,01 лв. в полза на собственика на увредения автомобил – Т. Г. П.. Заявява, че с регресна покана с изх. № 1201/09.05.2024 г., получена на 14.05.2024 г., ответникът е поканен да заплати процесната сума в общ размер на 175,01 лв., но в предоставения срок той не е направил това, поради което претендира същата, ведно с лихва за забава в размер на 6,46 лв., начислена за периода от 15.05.2024 г. до 19.08.2024 г.

Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът **** е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете при твърдението, че не е доказано настъпването на процесното ПТП по описания в исковата молба начин, както и характерът и размерът на твърдяните вреди, доколкото тези обстоятелства не се установяват само въз основа на данните в застрахователната преписка. Оспорва да е доказано участието на автомобила в процесното 1

ПТП, както и наличието на неравност на пътното платно с определени форма и размер, без да изключва възможността вредите да се настъпили вследствие на удар в бордюр. Заявява, че уведомяването на МВР – „Пътна полиция“, респ. съставянето на протокол за ПТП е било задължително, тъй като не е налице никое от изключенията по чл. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за реда за съставянето на документите при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към Гаранционния фонд.

Оспорва наличието на валидно сключено застрахователно правоотношение по застраховка ***“, тъй като съгласно чл. 344, ал. 1 КЗ и чл. 348, ал. 1 КЗ приемането и предаването на общите условия е необходимо условие за сключване на застрахователния договор, но в случая ищецът не доказва посочените изисквания да са изпълнени, тъй като представените общи условия не съдържат подписите на страните. Сочи, че водачът е следвало да се движи не само с предвидената разрешена скорост, но също така и да съобрази поведението си с пътните условия и препятствието на пътя, за да може да спре или да го избегне в случай на необходимост, като в случая липсват доказателства, които да обосновават обективната му невъзможност да стори това. Прави изрично възражение за съпричиняване от негова страна поради допуснато нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, което счита, че следва да бъде отчетено при определяне размера на дължимото обезщетение. Поддържа, че не става ясно дали застрахователят е отчел обикновеното овехтяване на автомобила, тъй като липсват данни увредените части и детайли да са били в изрядно състояние преди настъпване на процесното ПТП. Оспорва наличието на неравност на пътното платно, респ. попадането на увредения автомобил в нея. Оспорва размера на вредите, считайки, че платеният от ищеца такъв е завишен. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Претендира и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Най-напред само за процесуална прецизност следва да се отбележи, че с оглед изложените в исковата молба фактически обстоятелства, на които се основава главната искова претенция, съдът намира, че същата следва да се подведе под правната норма на чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вместо на чл. 411 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, както е отразено в доклада по делото, като няма пречка този пропуск да се отстрани с крайния съдебен акт, доколкото това не би обусловило неговата недопустимост, тъй като не води до промяна на вече разпределената доказателствена тежест на страните, респ. до произнасяне по незаявени с исковата молба твърдения.

По иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД Основателността на суброгационния иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, респ. ангажирането на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника се обуславя от доказване от ищеца наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. застрахователно правоотношение между застрахователя – ищец и пострадалото лице досежно увреденото имущество; 2. плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение за настъпилите вреди; 3. за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу ответника, като в приложимата в настоящия случай хипотеза на чл. 49 ЗЗД следва да се установи противоправно поведение (бездействие) на работник или служител във връзка с работата, която ответникът му е възложил, без да е необходимо персоналният причинител да бъде установен; 4. настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите; 5. размера на вредите. В настоящия случай, следва да се установи и дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение. Нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява оборима презумция за вина във всички случаи на непозволено увреждане.

2

С оглед конкретните твърдения, доводи и възражения на страните в исковата молба и отговора на същата по чл. 131 ГПК и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с определение от 06.10.2024 г. съдът е отделил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1/ образуването при ищеца на щета № 47252424200222 във връзка с ПТП от 17.03.2024 г. с участието на л. а. „****“, с рег. № *** в рамките на която е заплатил в полза на собственика на увредения автомобил сумата от 175,01 лв. и 2/ настъпването на процесното ПТП на пътен участък, който е част от общинската пътна мрежа на ответника - ****.

Нещо повече, за тяхното осъществяване свидетелстват и данните, удостоверени в представените по делото писмени доказателства - заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 19.03.2024 г., въз основа на което при ищеца е образувана щета № 47252424200222, във връзка с процесното ПТП от 17.03.2024 г. и др.

В случая, въз основа на представената по делото застрахователна полица № 47252417304000004/22.12.2023 г. съдът приема за установено, че между *** и собственика на л. а. „****“, с рег. № *** – Т. Г. П., е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка ***“, обективиран в същата, действащо за времето от 00:00 часа на 01.01.2024 г. до 23:59 часа на 31.12.2024 г., като именно в рамките на този период – на 17.03.2024 г. е настъпило и твърдяното ПТП. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не е налице валидно сключен и действащ застрахователен договор между ищеца и собственика на л. а. „****“, с рег. № *** обосновано с твърдението, че съгласно чл. 344, ал. 1 КЗ и чл. 348, ал. 1 КЗ приемането и предаването на общите условия е необходимо условие за сключване на застрахователния договор. Това е така, тъй като застрахователната полица е представена в цялост по делото и съдържа индивидуализиращите белези и подписите на страните по нея, като са посочени и имената и адреса на брокера, чрез който е сключена. Наред с това, видно е от отбелязването в нея, че застрахованият е декларирал получаването, запознаването и приемането на общите условия на застрахователя, а освен това същите са представени по делото, като липсата на положени подписи върху тях не води до недействителност на застрахователния договор, поради което следва да се приеме, че той е породил своето действие в отношенията помежду им. Отделно от това, по делото не се спори, че при сключване на застрахователния договор застрахованият е заплатил застрахователната премия в размер на 540,60 лв., която е платима еднократно, още повече, че в подкрепа на такъв извод би било и извънсъдебното поведение на самия застраховател – ищец, доколкото след уведомяването му за настъпване на застрахователното събитие той е извършил заснемане, оглед и е изготвил опис – заключение на вредите по процесния автомобил във връзка със заведената пред него щета № 47252424200222, като е признал и изплатил застрахователно обезщетение по нея на застрахованото лице в размер на 175,01 лв., което не би сторил ако не е счел, че е налице влязъл в сила застрахователен договор, от който да се счита за обвързан.

На следващо място, съдът намира, че по делото се установява както настъпването по време на действие на застрахователния договор - на 17.03.2024 г. на застрахователно събитие – ПТП, представляващо покрит застрахователен риск, така и начинът, по който е станало това, доколкото данни в тази насока се извличат от заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение от 19.03.2024 г., отправено до застрахователя – ищец, показанията на свидетеля Т. Г. П., както и изводите на вещото лице по съдебноавтотехническата експертиза, въз основа на които може да се направи обобщен извод, че същото е реализирано по следния механизъм: на 17.03.2024 г., около 20:00 часа, л. а. „****“, с рег. № *** движейки се в **** по бул. „**** с посока от Зоологическата градина към „****, попада в неравност на пътното платно (дупка), вследствие на което по превозното средство настъпват материални щети – увредена предна дясна гума и предна дясна джанта.

Най-напред, изрично в уведомлението до застрахователя – ищец, водачът на увредения автомобил е удостоверил обстоятелствата около настъпване на процесното ПТП, а именно:

3 при преминаване на дупка на пътното платно, вследствие на което уврежда предна дясна гума и предна дясна джанта. Действително само по себе си представеното уведомление не представлява годен доказателствен източник за установяване на съдържащите се в него данни относно причината за реализира на процесното ПТП, а именно: попадане на автомобила в дупка, но в същото време авторът на същото е потвърдил удостоверените в него обстоятелства и в качеството си на свидетел по делото, описвайки по идентичен начин механизма на настъпване на процесното ПТП. Изрично свидетелят Т. П., разказвайки свои непосредствени възприятия за фактите от обективната действителност, доколкото е бил водач на увредения автомобил, заявява, че по време на движение по бул. „Симеоновско шосе“ е попаднал във въпросната дупка, представляваща изрязан асфалт на пътното платно.

За съда не съществува основание да не кредитира показанията на разпитания свидетел, тъй като същият е трето за спора лице и не се явява заинтересован от изхода на делото, доколкото застрахователното обезщетение вече му е било изплатено след настъпване на застрахователното събитие, а освен това разказаното от него изцяло съответства на начина, по който той е описал обстоятелствата около настъпване на инцидента и подавайки уведомлението за щета пред застрахователя – ищец на 19.03.2024 г., посочвайки, че при управление на автомобила е преминал през дупка на пътното платно, вследствие на което са увредени предна дясна гума и предна дясна джанта. Отделно от това, от заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза също се установява, че механизмът на произшествието от 17.03.2024 г. представлява преминаване на процесния автомобил през неравност /дупка/ на платното за движение. Изрично експертът е описал кои са констатираните щети по л. а. „****“, с рег. № *** като е достигнал до извод, че всички те съответстват на приетия от него механизъм на настъпване на произшествието, поради което се намират в пряка причинно-следствена връзка с него. Следователно, при съвкупна преценка писмените доказателства по делото, показанията на разпитания свидетел и експертното заключение по съдебно-автотехническата експертиза, както и при липсата на ангажирани доказателства в различен смисъл, се налага извод за доказаност на твърдяния от ищеца и описан в исковата молба механизъм на настъпване на процесното ПТП, както и начина на причиняване на вредите по застрахования при него автомобил. В случая, този извод на съда не се разколебава от факта, че инцидентът не е документиран със съставянето на протокол по чл. 2 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. Това е така, тъй като по аргумент на противното от изчерпателно изброените в чл. 125, т. 1-8 ЗДвП хипотези, в които органите на МВР посещават задължително мястото на ПТП, следва да се приеме, че при ПТП с имуществени вреди и един участник, същият няма задължение да уведомява органите на полицията, нито последните са длъжни да посещават мястото на произшествието и да съставят съответен протокол. По силата на законовата делегация на чл. 125а, ал. 2 ЗДвП е издадена и горната Наредба, в сила от 30.01.2009 г., като в чл. 6 на същата се предвижда, че не се посещават от органите на МВР – „Пътна полиция“ и не се съставят документи за повреди на моторно превозно средство (МПС), възникнали в резултат на природни бедствия, пожар на МПС, повреди на МПС, възникнали в паркирано състояние, повреди на МПС, които не са причинени от друго МПС, освен когато повредите са причинени с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход. В случая, макар в показанията си свидетелят П. да посочва, че се е възползвал от възможността да ползва услугите на пътна помощ, няма основание да се счита, че увреденият автомобил не е имал техническа възможност да продължи движението си на собствен ход в случай, че той лично беше сменил увредената гума, още повече, че стремежът му е бил по-бързо да го отстрани от платното за движение. В тази връзка следва да се отбележи, че невъзможността дадено МПС да се придвижва на самостоятелен ход предполага необходимост същото да бъде задвижвано чрез използване на външна сила, а 4 настоящият случай не е такъв, още повече, че ответникът не е оспорил изрично това обстоятелство, навеждайки единствено общо възражение, че не е налице никое от изключенията на чл. 6 от Наредбата, поради което съставянето на надлежен протокол за ПТП е било задължително.