Протокол № 148 от 02.09.2021, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 148 гр. Варна , 02.09.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на втори септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Янко Д. Янков

Румяна Панталеева

Даниела П. Костова при участието на секретаря Соня Н. Дичева и прокурора Вилен Стефан Мичев (АП-Варна)

Сложи за разглеждане докладваното от Даниела П. Костова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213000600193 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор М..

Жалбоподател-подсъдим Р. ЕР. М. , редовно призован, явява се лично, представлява се от адв. Д. Т. Д. о т АК – Варна, редовно упълномощен от преди.

Частен обвинител ЮС. З. ЮС., редовно призован, явява се лично, представлява се от повереник адв. ЕМ. ХР. СТ. о т АК – Варна, редовно упълномощен от преди.

ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.

Нямам искания за отводи.

АДВ. С. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам искания за отводи.

АДВ. Д. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам искания за отводи.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ КОСТОВА

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, моля да приемете, че жалбата е неоснователна и че не са налице основания за изменение или отмяна на присъдата на първата инстанция.

1

Считам, че с мотивите си съдът в голяма част е отговорил на възраженията на защитата, с които тя иска да обоснове невиновността на подсъдимия. В крайна сметка обаче изводите, които ОС е направил за виновност на подсъдимия, с оглед на това, че поради немарливост не е изпълнил задълженията си и е допуснал да се стигне до смъртта на пострадалия при упражняване на правно-регламентираната дейност свързана с маневрите на плановия състав са правилни. Съдът е отчел съпричиняването на пострадалия, тъй като очевидно и той е извършил нарушения. В крайна сметка считам, че действително ако подсъдимият беше имал пряка видимост към пострадалия стрелочник, нямаше да се стигне до въпросното произшествие, тъй като вероятно нямаше да се стигне и до подаване на сигнал за движение на локомотива при положение, че стрелочникът се намира между вагона и локомотива.

В този смисъл Ви моля да потвърдите присъдата на първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна.

АДВ. С. – Уважаеми Апелативни съдии, изцяло споделям становището на прокуратурата и считам, че жалбата е неоснователна. Моля за Вашето решение, с което да потвърдите присъдата на първоинстанционния съд.

Считам, че от събраните в хода на първоинстанционното производство и на досъдебното производство доказателства, безспорно е установено извършеното от подсъдимия престъпление, както и вината му.

Считам, че наложеното наказание е адекватно на извършеното престъпление и моля за решение в този смисъл.

АДВ. Д. – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам жалбата на моя доверител, като съм изложил аргументи и съображения в тази жалба.

Отбелязал съм си три съвсем кратки акцента, които ще добавя във връзка с изложеното от представителя на обвинението, което за мен означава, че той не познава маневрата, която е трябвало да бъде извършена, защото в противен случай не би казал, че моят доверител ако е виждал стрелочника, движението е нямало да започне и е нямало да се стигне до този резултат, защото стрелочника е нямало да бъде там. Стрелочникът ще бъде там и е трябвало да бъде там, дори и да приемем, че този кратък тласък върху вагоните се е случил защото то е условие стрелочникът да си свърши работата, а работата може да си я свърши само ако бъде между буферите, тоест на линията. Така, че връзката, която прави прокурорът, твърдейки, че подсъдимият не е извършил задължението да има пряка видимост към извършващия разкачването е безпредметно, той не отчита естеството на операцията, която се провежда и мястото на всеки един от извършващите тази операция.

Стрелочникът е трябвало да даде знак на машиниста да стори той първоначалното бутване, защото то е условие стрелочникът да си свърши работата, така че присъствието му там при това леко, краткотрайно, мигновено преместване на локомотива няколко метра напред е задължително, то влиза в процедурата.

2

На второ място, какво би се променило ако моят доверител имаше пряка видимост към случилото се – нищо, всичко се е случило за части от секундата. Той само би регистрирал и би могъл да ни разкаже сега какво точно се е случило, защо точно и по какъв повод, и кога Зия е попаднал под ударите на локомотива или на части от локомотива и не се е стигнало до това събитие.

Относно механизма за причиняване на смъртта. Съдът е приел, че всичко това се е случило в резултат и причина на притискане на пострадалия между буфера на локомотива и буфера на вагона, който е бил прикачен към него.

Това не е вярно, това е произволно становище на съда и въпреки онова, което е изложено във връзка с него то просто си остава невярно защото: СМЕ в двете си изложения, едното на 6 ноември 2020 г. при първоначалното приемане на експертизата и второто на 17 февруари 2021 г., след като беше изготвена допълнителна СТЕ, казва: „Няма специфично увреждане, което да говори за въздействие на буфер.“, а във второто изложение, след допълнителната експертиза казва: „Това е една по-широка площ.“ Става въпрос за констатираните белези, в резултат на нараняванията. Приема се падане напред и последващо притискане, тоест последиците са след откачването и са в резултат от поведението на Зия. Изяснено е, че това има някаква връзка с изпълнение на задачата си, но те не са във възможностите на моя доверител нито да ги предвиди, нито да ги предотврати. Според експерта нараняването е в резултат на действия на това как тази част на локомотива опира на вагоните и която служи за преместване и отстраняване на някакви леки препятствия по релсите по време на движение на влака.

Вторият въпрос, на който искам да акцентирам е проблема в цялата тази работа защото всъщност съдът коментирайки всичко, което е поднесено със СТЕ в крайна сметка казва, че все пак вагоните са били в покой когато се е провеждало мероприятието. Спорно е едно такова становище първо защото композицията е била в покой когато Зия е отишъл, когато е влязъл между буферите, когато се е подготвил за това действие, защото то ще му отнеме секунда и ще трябва да се действа бързо, когато е подал сигнал на машиниста да побутне вагона за да разхлаби връзката и тя да може да бъде разменена.

Композицията е била в покой. В тази връзка особено съществено значение има и то не е коментирано, а това са показанията на свид. В.М., разпитан в съдебното заседание, който е бил експерт, защото беше вече пенсионер, по гарово-маневрена дейност, който много неща е заявил, но за мен като защита и за правилното решаване на казуса е изявлението му, че при разкачването на товарните и пътническите вагони има разлика и обяснява защо има разлика.

Тоест не трябва да се гледа по еднакъв начин – по един начин да се възлага като задължение предвидения в нормативни разпоредби, които се отнасят обаче или за пътнически вагони или само за локомотивите и аз съм ги изброил в моите допълнителни съображения и моля Ви да обърнете особено внимание на това.

На стр.4 в Наредба № 13, в чл.528 е записано: Вагоните и локомотивите 3 се прикачват когато са в покой, а не се разскачват. Това, че вещото лице казва, че нямало разлика и едно и също е прикачват и разказват. Не е така, защото има отделни разпоредби за прикачване и за разкачване, от което следва да се направи извод, че това са различни действия и по различни начини трябва да се гледа на тях. В инструкцията за прикачването и откачването на пътнически вагони и локомотиви с други возила се извършва само когато са в покой. Същият текст е пренесен и в чл.7 в Правилата за движение на влаковете в железопътния транспорт. И в Инструкцията за безопасна работа, също акцентирана в допълнителната експертиза – локомотивите се прикачват когато са в покой. Това са текстове, които вещото лице счита, че са нарушени и те са възприети от съда според мен безкритично и са в основата на осъдителната присъда. В същото време в същата Наредба № 13, само шест текста след цитирания чл. 528 е записано: Разкачването на вагони с винтов спряг, какъвто е нашият случай, в движение се разрешава само на маневрена гърбица. Няма абсолютна забрана, няма абсолютни рискове за покой, разрешение да се разскачват в движение, но това трябва да става само на маневрена гърбица. На маневрена гърбица е извършена процедурата, за която моят доверител, като нарушител на нейните правила е изправен пред съда и осъден. Понятието покой не бива да се абсолютизира и ако се отнесем към него безпристрастно би следвало да стигнем до обратния извод, до който е стигнал съдът, че моят доверител е извършил нарушение и следва да бъде наказан.

Третият акцент във връзка с подаваните от моя доверител сигнали и те са свързани с нарушенията според съда и обвинението на задължението да има пряка видимост към всички участници в маневрата. Допуснал подаване на сигнал за тласък от страна на машината към вагоните без каквато и да е информация за положението на Ю. към този момент, както й към момента след реалното разкачване на вагоните: Първо моят доверител не е подавал сигнал за да започне маневрата. Не е била такава организацията на работа.

Подал е сигнал Ю. защото Ю. е човекът, който разскача, той ще откача, той трябва да заеме съответно място на линията, той трябва да се подготви за маневрата и чак тогава да подаде сигнал както е било уговорено – на машиниста, да стори той своето. Между другото в допълнителната СТЕ, вещото лице коментирайки тази организация на работа всъщност я подкрепя.

Той казва – така са работили, така е установено, така е утвърдено, спазвали са правилата, работили са при спазване на тези правила и не е имало никакви проблеми. Записано е текстово в няколко реда отношението на вещите лица към тях. Това първо, не е той човекът, който е подал сигнала и второ, той и не е подал такъв сигнал и след разкачването на вагоните за да тръгне композицията. Първо няма композиция вече защото вагоните са разкачени и второ, такъв сигнал не е необходимо да бъде даван. Той е дал сигнал защото е видял, че не се появява пострадалия, а той е трябвало да се появи от неговата страна и това го е принудило да даде за мен машинално, като реакция знак на машиниста да спре защото машинистът е нямал намерение да продължава, 4 вагоните тръгват сами и за това е гърбицата и за това се е извършвала маневрата. Така, че това като действие и нарушение на някакви норми не присъства в казуса. Моят доверител сигнали за движение не е давал и да му се преписва, че е подал сигнал в нарушение на правилата и за началото на операцията, и за придвижване на композицията след разкачане на вагоните според мен е необосновано.

Предвид на това Ви моля да имате предвид изложеното днес и изложеното във възражението, че оплакването ми е основателно и да отмените присъдата и да постановите решение, с което да оправдаете моя доверител.

ПОДС. М. – Няма какво да добавя.

ПОСЛЕДНА ДУМА:

ПОДС. М. – Искам да приключи всичко.

СЪДЪТ се оттегля на съвещание.

СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени писмено.

ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:30 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5