Решение № 39 от 09.02.2026, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. ХАСКОВО, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Р. З. Т. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20255600500708 по описа за 2025 година

С Решение № 306 от 25.04.2025г., постановено по гр. дело № 1499/2023г. на Районен съд Хасково, е отхвърлен като неоснователен предявеният от Т. И.

В., ЕГН **********, против М. П. И., ЕГН **********, с адрес ***, Д.И.Д., ЕГН **********, адрес - **; С. Я. С., ЕГН **********, с адрес - ***; П. Я. Д., ЕГН **********, с адрес - **; Д. К. Д., ЕГН **********, с адрес - ***; Л. Н.

П., ЕГН **********, с адрес - *** и „Тони - 2004" ЕООД, ЕИК 126638623, със седалище и адрес на управление - гр. Харманли, ***, иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС, с искане да се признае правото на ищцата като съсобственик да изкупи съсобствените на продавачите по договор за покупко-продажба на недвижими имоти, оформен с Нотариален акт № ***, том *, рег. № **, дело № ** от 17.12.2021г. на нотариус Иван Боев с рег. №125 по регистъра на нотариалната камара, 1/2 ид.ч. от описаните поземлени имоти за сумата от общо 8 000 лева, представляваща продажната цена на имотите. С оглед изхода на делото, сторените от ответниците деловодни разноски са възложени на ищцата.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата /ищцата/ Т. И. В., която чрез упълномощените адвокати подава жалба срещу първоинстанционното решение с искане за отмяна на същото и постановяване на ново решение, с което искът й да бъде уважен. Счита решението за неправилно, необосновано и постановено при необсъждане на всички 1 относими доказателствата, при съществени процесуални нарушения, което е довело и до неправилното приложение на материалния закон. Настоява, че ответниците не са провели пълно и главно доказване на твърдението си за това, че са я уведомили преди процесната сделка и непосредствено след нея. В противовес на твърденията им, ищцата представила и били приети като доказателства справка от СКИАД и бордова карта на ищцата от които безспорно се установявало, че тя е отсъствала от страната повече от 7 години и се е върнала в България на 17.05.2023год. От тук въззивницата извежда, че не е могла да узнае за сделката иначе освен чрез изрично уведомление, каквото не й било отправено от ответниците. Съдът базирал изводите си за пропуснат двумесечен срок върху изолирани от останалия доказателствен материал показания на свидетел, за който било установено, че е заинтересован. Повече от това – св. Д. не заявила нищо конкретно и не случайно – тя нямала преки впечатления за комуникациите между страните, тъй като не тя, а починалият й съпруг движил се занимавал с подготовката на сделката, а преди това съдействал за сключването на спогодба за делба на имотите. Въззивницата счита, че показанията на разпитания в първоинстанционното производство св. П. установяват и доказват по несъмнен начин твърдения от нея факт – за първи път тя узнала за извършената покупко-продажба на съсобствените с ответниците имоти едва при завръщането си в България през м. май 2023 година. Като игнорирал показанията на св. П. и дал приоритет на твърденията на св. Д., съдът допуснал необоснованост и неправилност на обжалваното решение. На следващо място се прави оплакване за допуснато нарушение на процесуалните правила – районният съд само преповторил мотивите на друго съдебно решение, постановено по иск на Р. Ж. – друг съсобственик на имота, неучаствал в сделката. Това решение, обаче, нямало значение за правилното решаване на настоящия спор, тъй като се базирало на факти и обстоятелства, различни от установените в настоящия процес. Позовавайки се съдебната практика - Решение 72 от 2.08.2021 год. по к.гр.д. 3478/2020год. на Іво г.о на ВКС, Решение 1/23.01.2009 год. по к.гр.д. 5355/2007год. на 2- ро г.о. на ВКС, Решение 209 от 19.07.2010 год. по к.гр.д.750/ 2010год. на 1-во г.о на ВКС, Решение 100 от 1.03.1995 год. по к.гр.д. 1430/1993 год. на 4-то г.о на ВС, въззивницата настоява, че при липса на писмено предложение за изкупуване, двумесечният срок започвал да тече от узнаването, а при липса на безспорни доказателства за датата на узнаване, се приемало, че ищецът е узнал в двумесечния срок и съответно искът е предявен в срока по чл. 33 ал.2 от ЗС.

Счита, че настоящият случай е именно такъв и за най-ранна дата, на която тя би могла да узнае за сделката следвало да се приеме 17.05.2023 година, т.е. искът бил предявен в преклузивния двумесечен срок. След като е приел противното, районният съд постановил необоснован и неправилен съдебен акт, който следвало да бъде отменен. С въззивната жалба се претендира присъждане на сторените от Т. В. деловодни разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите 2

М. П. И., Д. И. Д., С. Я. С., П. Я. Д., Д. К. Д. и Л. Н. П. и „Тони-2004“ ЕООД – град Харманли – всички чрез упълномощен адвокат. Изразява се становище за правилност – законосъобразност и обоснованост на атакуваното решение на РС-Хасково. Въззиваемите настояват, че ищцата не е спазила двумесечния срок за предявяване на иска по чл. 33 ал. 2 от ЗС, тъй като била узнала за извършената покупко-продажба още през декември 2021 година. В тази насока се позовават на показанията на св. Д., които намират за пълни, ясни и непредубедени. Освен за самата сделка, ищцата била многократно информирана и канена от другите съсобственици на срещи, провеждани с цел да се прекрати съсобствеността, но Т. В. не се отзовавала и пречила за уреждане на отношенията между съсобствениците. Дори й било предложено, вече след сделката, да бъде извършена доброволна делба, като й бъде възложена в дял конкретна посочена от нея нива, но и на това ищцата не се съгласявала. С тези и останалите доводи, изложени във въззивната жалба, въззиваемите правят искане за оставяне на въззивната жалба без уважение и за потвърждаване на атакувания съдебен акт. Претендират присъждане на деловодни разноски за въззивната инстанция.

Хасковският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните, запозна се с представените по делото доказателства и извърши съвкупна преценка на тези доказателства, приема следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 33 ал. 2 от ЗС от Т. И. В. против М. П. И., Д. И. Д., С. Я. С., П. Я. Д., Д. К. Д., Л. Н. П. и „Тони - 2004" ЕООД гр. Харманли. Ищцата основава претенцията си на твърдение, че първите шест ответници се разпоредили с процесните недвижими имоти, които били в режим на съсобственост, в полза на дружеството ответник. При това, не било извършено задължителното уведомление по чл. 33 ал. 1 от ЗС към ищцата като един от съсобственици, което я лишило от възможността тя да изкупи имотите вместо дружеството, което било трето лице спрямо възникналата в резултат на наследствено правоприемство от Д. Т. Д., бивш жител на ***, починал на 10.03.1952 година, съсобственост. Ищцата твърди, че живее постоянно извън територията на Република България. Това й попречило да узнае за подготвената между ответниците покупко-продажба, като за извършената сделка била разбрала от друг съсобственик на тези имоти - нейна първа братовчедка Р. Ж. Ж. при посещението й в България след 17.05.2023 година.

Ответниците не спорят, че писмено уведомление по смисъла на чл. 33 ал. 2 от ЗС не са отправили до ищцата. Защитават се основно с твърдение, че тя била добре информирана за това, че останалите съсобственици желаят прекратяване на съсобствеността, но не съдействала. Конкретно, позовават се на множество проведени разговори с ищцата – какта преди сделката, така и след нея - Х. Т. П. и Д. . Д., чрез брата на Р. Ж., установили поотделно телефонна връзка с нея за продажба на имотите-предмет на делото, но това било останало само като предложение. На последващи разговори с нея искането за продажба на поземлените имоти от страна на ответниците се 3 отклонявало под предлог, че ищцата живеела в Германия и нямала възможност да посети България, а изготвянето на пълномощно струвало много скъпо в Германия. През 2020г. разговори в тази насока с Р. Ж. били провеждани и от Д. И. Д. от ***, като бил обсъждан въпросът за извършване на доброволна делба на поземлените имоти, но от страна на ищцата и от останалите съсобственици в поземлените имоти не били предприети конкретни стъпки за реализирането им. Оспорва се също така твърдението на ищцата, че преди около година преди извършване на продажбата на поземлените имоти, Т. В. изразила желание да изкупи идеалните части на ответниците - такова нейно изявление не било достигнало до нито един от съсобственици. От това, че Р. Ж. (инициирала друго съдебно производство – по гр.д. № 1524/2023 година на РС-Хасково, приключило с Решение на ВКС по гр.д. № 4869/2024 година на ВКС) знаела за процесната покупко-продажба, в съчетание с факта, че ищцата поддържала отношения с нея, ответниците вадят заключение, че и самата ищца много по-рано от твърдения от нея момент узнала за сделката. Следователно, двумесечният срок за предявяване на иска по чл. 33 ал. 2 от ЗС бил пропуснат. Отделно от това, ответниците правят възражение за несъответствие на притежаваното от ищцата право на собственост в съсобствеността на процесните имоти и поддържат, че същата би могла да претендира изкупуване само на такава част от съсобствеността, която тя лично притежава - 1/8 ид.ч. С тези доводи ответниците правят искане за отхвърляне на предявения иск като неоснователен, изцяло. При условията на алтернативност, дружеството-ответник моли при евентуално уважаване на иска ищцата да бъде осъдена да заплати действително заплатената продажна цена за закупуване на идеалните части от процесните земеделски земи, която била изводима от представените предварителни договори за покупкопродажба и разписки за изплатени суми, а именно 36096 лева, а не на 8000 лева, както било посочено в нотариалния акт за покупко-продажба.

По делото не е спорно и се установя от събраните доказателства, че с Решение за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне в землището на село Брягово №0234/10.11.1997г. и Решение за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне в землището на ** № 3021/04.05.1998г. е било възстановено правото на собственост на наследниците на Д. Т. Д., върху процесните земеделски земи в землището на ** и в землището на ***. Не е спорно и това, че ищцата и ответниците М. П. И., Д.

И. Д., С. Я. С., П. Я. Д., Д. К. Д. и Л. Н. П., са наследници на Д. Т. Д., починал на 10.03.1952 година.

Установява се, че с нотариален акт за покупко-продажба № **, том **, рег. № ***, дело № ** от 17.12.2021г. на Нотариус Иван Боев, рег. № 125 вписан в регистъра на Нотариалната камара, ответниците М. П. И., Д. И. Д., С.

Я. С., П. Я. Д., Д. К. Д. и Л. Н. П., представлявани от пълномощника си Х. Т.

П., са продали на „ТОНИ - 2004" ЕООД, своите 1/2 идеални части от следните недвижими имоти, а именно: Поземлен имот с идентификатор *** по 4 кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, с адрес на поземления имот: **, с площ от 2 000 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята 4 /четвърта/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 101040, при съседи: ***, ***, ***, ***; Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на **, с адрес на поземления имот: ***, с площ от 4 201 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята 4 /четвърта/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 104006, при съседи: ***, ***, ***,

***, ***, ***; Поземлен имот с идентификатор

*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, с адрес на поземления имот: ***, с площ от 2 800 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята 4 /четвърта/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: