Решение № 960 от 02.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 960 гр. Русе, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20264520100490 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от В. А. Д., чрез адв. Я.

П., от АК Русе, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК против „Енерго-Про Продажби” АД, гр. Варна, че не дължи сумата 6,66 лв. /3,41 евро/ - главница, за консумирана електроенергия за месец юли 2021 г. по кл. № 7700002453, за което е издадена фактура № 0312628878 от 16.08.2021 г. със срок за плащане 26.08.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 26.08.2021 г. до 27.08.2024 г., като счита същата за погасена по давност. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Енерго-Про Продажби“ АД депозира отговор на исковата молба, в който счита иска за недопустим, поради липса на правен интерес. Счита, че не е имало спор между страните, че вземанията по процесната фактура са погасени по давност, ответното дружество не е предявило претенция към ищеца по съдебен ред, не е предприело действия по принудителното събиране на задълженията. Счита, че позоваването на изтекла давност е и преждевременно, тъй като не е предявен иск, за да може да му се противопоставят чрез възражение последиците на давността. Моли да се прекрати производството и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78 ал. 4 ГПК. Евентуално, в случай, че се приеме искът за допустим, моли да се отхвърли изцяло.

Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът е потребител на електрическа енергия (клиент на ответното дружество), по клиентски номер 7700002453 за обект с абонатен 1 номер 32Z470001136119М за имот в гр. Р., ул. „А.“ № 26, ет. 3, маг. № 8 и обект с абонатен номер 32Z470103601268О за имот в гр. Р., ул. „Ц.Н.т“ № 5, 1, офис 5.

За консумираната в горните два обекта ел. енергия за м. юли 2021 г. и за достъп до ниско напрежение от ответното дружество била издадена Фактура № 0312628878/16.08.2021 г. за 6.66 лв. с ДДС и срок за плащане до:

26.08.2021 г.

Не се спори също, че поради неплащане на посоченото задължение, електрозахранването в обектите е преустановено.

От приложените по делото писмени доказателства, се установява, че ищецът е депозирал на 22.08.2025 г. и на 25.09.2025 г. в ответното дружество писмени възражения, с които поискал гореописаното задължение да бъде отписано като погасено по давност.

С писма изх. № 7337923/19.09.2025 г. и изх. № 7369105/22.10.2025 г. ответникът отговорил, че „Енерго-Про Продажби“ АД не прилага служебно отписване на задължения поради изтекъл давностен срок.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Условие за надлежното му упражняване е наличието на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесните суми, без да е необходимо по отношение на същите да е инициирано принудително събиране.

В настоящия случай правният интерес на ищеца от предявения иск, следва от безспорно установеното обстоятелство, че ответното дружество е начислило процесната сума като негово задължение. При наличието на такова вземане у кредитора, за длъжника е налице правен интерес от установяване на неговата недължимост. Издаването на фактурата обективира извънсъдебно поведение на дружеството по вменяване на задължение на ищеца-потребител, който винаги има правен интерес от отричане съществуването на обременяващите го задължения. Не на последно място правният интерес на ищеца, произтича и от факта, че ответното дружество е преустановило електрозахранването в обектите на абоната, поради неплащане на процесното задължение. Без значение за правния интерес е дали дружеството-кредитор е предприело съдебна защита по исков ред на вземанията си или принудително изпълнение за събиране на вземанията въз основа на влязло в сила съдебно решение. Не следва да се отрича възможността на страната да защити нарушените си права, без да чака неопределено дълго време, за да вземе участие в съдебни производства, в които да може да възрази за изтекла в нейна полза погасителна давност. Достатъчно е за мотивиране на правен интерес от иска наличието на издадените фактури, обективиращи такива задължения на потребителя, които са потенциална основа за бъдещи извънсъдебни и съдебни спорове. Интерес от завеждане на отрицателен установителен иск съществува винаги, когато едно лице твърди, че ищецът му дължи пари. Оспорването на иска с отговора на исковата молба представлява именно въвеждане на такова 2 твърдение от страна на ответника и при това положение, дори и да липсват всякакви други доказателства, процесът би станал допустим, защото страните ще потвърдят наличието на спор помежду си с изявленията си пред съда. В случая с отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявения иск, посочвайки включително и правни доводи за отхвърлянето му – че счита искът за неоснователен и недоказан от фактическа и правна страна.

От изложеното следва, че е налице правен интерес от водене на отрицателен установителен иск, поради което предявеният иск е процесуално допустим, а възражението на ответника за липса на интерес от отрицателен установителен иск за недължимост на вземането, като погасено по давност, е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Според приетото в тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, задълженията за плащане на консумирана електрическа енергия е задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с предварително определен падеж. Тоест, вземанията на електроснабдителните дружества, каквото е ответното, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Съгласно нормата на чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая, падежът на задължението за плащане на потребената електрическа енергия и достъп до ниско напрежение е посочен в издадената от ответника фактура. Задължението е срочно, поради което, за да изпадне в забава длъжникът, не е необходима покана от кредитора. Фактурата е издадена за консумирана ел. енергияи достъп до ниско напрежение за посочен конкретен период. Падежът по процесната фактура е 28.08.2021 г. От посочената дата е започвала да тече тригодишна погасителна давност, като давността е изтекла на 28.08.2024 г.

Според разпоредбата на чл. 116, б. "б" от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение, а съгласно б. "в" на същия член – с предприемане на действия за принудително изпълнение. Ответникът не установи да е предприел което и да е от горните действия, с които да е прекъснал давността. Ето защо, следва да се приеме, че предвидената в закона давност за задължението на ищеца за плащане на доставена електрическа енергия и предоставена услуга по процесната фактура на стойност 6.66 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху главницата, е изтекла на посочената погоре дата, поради което това вземане на ответното дружество е погасено по давност.

По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде изцяло уважен.

С оглед изхода на спора в тежест на ответното дружество следва да се възложат направените от ищеца разноски за настоящото производство.

3

Основателно е направеното от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид липсата на фактическа и правна сложност и ниският размер на сумата, чието погасяване по давност се иска, като съдът счита, че следва да се присъди възнаграждение в размер на 400 лв.

(204.52 евро), т.е. в тежест на ответника следва да се възложат разноски в общ размер на 230.08 евро – за заплатена държавна такса и адвокатски хонорар.

Така мотивиран, районният съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕНЕРГО-ПРО

Продажби" АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр.

Варна, бул. „Владислав Варненчик" №258, Варна Тауърс - Г, представлявано от: Пламен Стефанов, Радослав Иванов, Иван Иванов, че В. А. Д. с ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул. „Плевен“ № 4, вх. 1, ет. 6, не дължи сумата от 6.66 лева /3,41 евро/ с ДДС по Фактура № 0312628878/16.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, за клиентски номер 7700002453 за обект с абонатен номер 32Z470001136119М и обект с абонатен номер 32Z470103601268О.

ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик" №258, Варна Тауърс - Г, представлявано от: Пламен Стефанов, Радослав Иванов, Иван Иванов да заплати на В. А. Д. с ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул. „Плевен“ № 4, вх. 1, ет. 6, сумата от 230.08 евро - разноски за производството.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Русе.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4