Решение № 265354 от 11.08.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№.................... гр. София, 11.08.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

ДИМИТЪР КОВАЧЕВ при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 13666 по описа за 2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 17.03.2020г., постановено по гр.д. № 37437/2018г. на СРС, ГО, 170 състав, са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Л.Г.Ц. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от общо 3 328, 86 лева главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия и цена на услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр.

София, ул. „********, абонатен номер ****, през периода от м.02.2015г. до м.04.2017г., ведно със законната лихва от 14.03.2018г. до изплащане на вземането. Със същото решение е отхвърлен иска за главница за сумата над 3 328, 86 лева до пълния предявен размер от 4 124, 28 лева като погасен по давност и исковете за обезщетение за забава в общ размер на 646, 42 лева.

Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач "Т.С." ЕООД.

Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е постъпила въззивна жалба от ответника Л.Г.Ц.. В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на постановения съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че по делото не е доказано, че ответникът притежава качеството „потребител на топлинна енергия“, поради това, че Общите условия за продажба на топлинна енергия имат силата на договор между страните.

Счита, че не е доказано съществуването на договорно правоотношение по съображения, че не е представен писмен договор при одобрени от надлежния орган Общи условия. Поддържа, че липсата на договор между етажната собственост и ищцовото дружество означава, че начисляването на суми за ползвана топлинна енергия е незаконно и в разрез с нормативната уредба. В жалбата са развити доводи за неоснователност на изводите на първоинстанционния съд, че ответникът дължи заплащането на цена на услугата дялово разпределение, тъй като не било доказано нито основанието, нито дали дяловото разпределение е било извършено в съответствие с нормативните изисквания. Изложени са възражения, че обстоятелството, че жилищната сграда е топлоснабдена не води до еднозначен извод, че в нея е въведена система за дялово разпределение. Аргументира липса на доказателства какъв е договореният размер на възнаграждението, както и какви конкретни услуги били извършени. Счита, че представеният договор между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение не доказва, че същият касае дейности в процесния имот, а от друга страна протоколите от общото събрание на етажните собственици за избор на фирма за дялово разпределение били негодни писмени доказателствени средства – представлявали празна бланка без нанесени данни.

Оспорва се и приетото за установено, че присъдената сума представлява стойност на реално потребена топлинна енергия, доколкото бил начисляван служебен разход на пълен отопляем обем. Изготвените експертизи се основавали на частни документи, издадени от ищцовото дружество, които са непротивопоставими на ответника. Счита, че не дължи мораторна лихва за забава, тъй като не били представени доказателства за поставяне на ответника в забава чрез публикуване на общите фактури на сайта на дружеството. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

Насрещната страна “Т.С.” ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва.

Третото лице-помагач "Т.С." ЕООД не изразява становище по постъпилата въззивна жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и съответно използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Договорът за търговска продажба на топлоенергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се счита за сключен с конклудентни действия.

Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от закона/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

В конкретния случай по делото е представен нотариален акт за собственост върху жилище /апартамент/ построено върху държавно място от ЖСК „Енергопроект“, м. Лозенец, София от 27.09.1979г., с № 126, том ХХ, дело № 3276/1979г., с който Л.Г.Ц. е признат за собственик на следния имот: жилищен апартамент № ** находящ се на ет******в сградата на ЖСК „Енергопроект“ на улица „******град София, с обща площ от 62, 63 кв.м. По делото не се твърди, нито се доказва от ответника, чиято е доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК, да е извършил разпоредителни сделки с имота след неговото придобиване през 1979г.

С оглед изложеното се налага извод, че се установява принципното съществуване на облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната услуга. Касае се за договор при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който жалбоподателят, като собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява страна по силата на посочената по-горе законова разпоредба. Следователно ответникът е имал качеството „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006г./, респ. на битов клиент съгласно §

1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл.

153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./. Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/. В случая се установи съществуването на облигационно правоотношение между страните по презюмиран договор /чл. 153, ал. 1 от ЗЕ/. Ето защо релевираните от жалбоподателя възражения за липса на писмен договор между страните са неоснователни.

Въпросът дали ответникът реално е ползвал топлинна енергия е без значение – достатъчно е да е собственик на жилище в топлоснабдяваната сграда, за да се счита за потребител. При това те остават такива дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, тъй като в тази хипотеза и съгласно изричната норма на чл.

153, ал. 6 от ЗЕ остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.

Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответниците дори и без да са ги приели изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ – няма твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Установено е въз основа на заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно, че процесната жилищна сграда, в която се намира притежавания от ответника самостоятелен обект е топлофицирана, и че сградата – етажна собственост е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция са били отчислявани за сметка на топлопреносното предприятие. Количеството топлинна енергия, постъпило в сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер, който е преминал на периодични метрологични проверки за техническа годност и е бил годно средство за търговско измерване /спазени са изискванията на Закона за измерванията и Наредбата за проверка на средствата за измерване, предвиждащи задължителна метрологична проверка, която за класа уреди общи топломери трябва да се извършва през две години/. Посочено е още, че в имота на ответника е имало 4 броя отоплителни тела без монтирани индивидуални разпределители разход отопление, поради което доставената топлинна ерегия била отчетена в приложение на нормата на чл. 70, ал. 4 и приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е била определена на база за 1 брой потребител на основание чл. 69, ал. 2 от Наредбата за топлоснабдяването, тъй като не е бил осигурен достъп за отчет на показанията на монтирания водомер.