Решение № 95 от 08.10.2024, Районен съд - Елена

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Елена, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пейо Ив. Приходков при участието на секретаря Светлана В. Пашова като разгледа докладваното от Пейо Ив. Приходков Гражданско дело № 20214130100426 по описа за 2021 година

Иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Постъпила е искова молба от В. В. Д. от гр. Г.О., против Сдружение „Ловно-рибарско дружество „С.-1910“ гр. З.. В нея се излага, че ищецът като правоспособен ловец членува в Сдружение „Ловно-рибарско дружество „С.1910“ гр. З., учредено по реда на чл. 30 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ от лицата по чл. 29 от същия закон. Съгласно разпоредбата на чл. 29 от ЗЛОД български граждани, придобили право на лов, се обединяват в ловна дружина, с оглед на общността на техните интереси за стопанисване и опазване на дивеча в един ловностопански район. Ловна дружина село Сливовица, община гр. З. е една от дружините, които членуват в ответното сдружение. Именно като член на тази дружина от 2014 г. ищецът членува и в ответното сдружение. За това притежава членска карта и ловен билет, издадени съгласно изискваният на чл. 23 от ЗЛОД.

Твърди се, че на 24.04.2021 г. в село Сливовица се провело общо отчетно-изборно събрание на ловна дружина с. Сливовица, на което присъствал ищецът В. В. Д.. На същото при обсъждане на точка десета от дневния ред „Разни“ ищецът повдигнал въпроса относно отговорността на ловците, които не посещават ловните излети. След това, без да е включена предварително в дневния ред, като точка за обсъждане, по същата точка, 1 събранието съвсем необосновано и без да му бъде дадена възможност да се защити приело решение, с което му се отправило последно предупреждение за налагане на наказание „лишаване от членство“. Тъй като решението било прието при грубо нарушение устава на сдружението ищецът депозирал възражение против него пред управителния съвет на сдружението. Във възражението повдигнал и въпроса за членствените права на някои от ловците в дружината. За това управителният съвет разгледал възражението му и му изпратил писмен отговор. В част от отговора го уведомявали, че поради занемарено водене на документацията се установило, че е приет в ловна дружина с. Сливовица без протокол от събрание, но е заплатил членски внос от 40.00 лв. с приходен касов ордер № 63/08.12.2014 г.

Твърди се, че на 07.08.2021 г. се провело ново общо събрание на ловна дружина с. Сливовица, на което ищецът присъствал. По време на същото председателят на дружината Х.П.Х. цитирал посоченият отговор на управителния съвет на сдружението в частта, че ищецът е приет без протокол от общо събрание и се обърнал към него като заявил: „Поради липсата на протокол и проведено събрание ти не си наш член законно приет в нашата ловна дружинка. Можеш да си търсиш правата, където си искаш.“ Ищецът отново написал възражение до управителния съвет на сдружението. В изпратеният му отговор управителният съвет твърдял, че е прегледал документи на сдружението и изразил мнение, че ищецът е член на ловна дружина с. Родина.

След получаване на втория отговор от управителния съвет на сдружението ищецът изискал справки от Регионална дирекция на горите гр.

В. Търново и Държавно горско стопанство гр. Елена, за удостоверяване в коя ловна дружина членува, съгласно водения при тях електронен регистър на издадените ловни билети и на правоспособните ловци. В получените отговори и от двете институции потвърдили, че е записан като ловец, който членува в ловна дружина с. Сливовица към СЛРД „С. 1910“ гр. З..

Ищецът счита, че становищата на управителния съвет на ответника, изразени в двата отговора до него, освен че си противоречат, но противоречат и на закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗЛОД ловните сдружения имат задължението да регистрират ловните дружини в държавните горски 2 стопанства, съответно държавните ловни стопанства. За извършване на регистрацията, разпоредбата на чл. 30, ал. 4 от ЗЛОД изисква ловните сдружения да представят списъци на ловните дружини, съдържащи наименование на дружината, площ на ловностопанския район, имената и ЕГН на ловците, членуващи в тях.

От изложената по-горе законова процедура и от писмените отговори на РДГ гр. В. Търново и ДГС гр. Елена било видно, че ответното сдружение е регистрирало ловната дружина в с. Сливовица в ДГС гр. Елена, като е посочило, че ищецът членува в тази дружина. За това буди недоумение твърдяното от управителния съвет, че по тяхно мнение същият е член на ловна дружина с. Родина.

Излага се, че действително преди да стане член на ловната дружина в с.

Сливовица, няколко години – от 2008 г. до 2010 г. ищецът членувал в ловна дружина с. Родина, но от 2010 г. бил приет за член в ловна дружина с.

Калайджии към същото ловно сдружение. През 2014 г., след изпълнение на необходимата процедура, предвидена в закона и устава на сдружението, бил приет за член на ловната дружина в с. Сливовица. Този факт се потвърждавал и с първия отговор на управителния съвет.

Обстоятелството, че протоколът, с който ищецът е приет и не се съхранявал или не можел да бъде намерен в ловната дружина и в ловното сдружение, не може да се противопостави на извършената регистрация в ДГС гр. Елена. Тази регистрация се извършва от ловното сдружение и за да бъде посочен ищецът като член на ловната дружина с. Сливовица, членовете на управителния съвет би следвало да са извършили преди това проверка, дали са спазени изискванията на закона и устава за приемането му в дружината.

Твърди се, че ищецът като член на ловната дружина в с. Сливовица е присъствал лично на всички проведени общи събрания от приемането му до 07.08.2021 г. Членската му карта в сдружението от 2014 г. до сега е заверявана като член на ловна дружина с. Сливовица, а от годишната му вноска за стопанисване на дивеча са правени отчисления за същата дружина.

С оглед гореизложеното за ищеца е налице правен интерес да предяви иск.

Моли се съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на „Ловно-рибарско дружество „С. – 1910“ Сдружение гр. З. със 3 седалище и адрес на управление на дейността гр. З., ул. „С.П.“ № 24, вписано в Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ с ЕИК **********, че В. В. Д. с ЕГН **********, постоянен адрес гр. Г.О., ул. „П.Ц.“ № 39, ет. 4 е член на ловна дружина село Сливовица към Сдружение „Ловно-рибарско дружество „С.-1910““ гр. З..

Претендират се направените разноски по делото.

Ответникът Сдружение „Ловно-рибарско дружество „С. – 1910““ гр. З., представлявано от председателя И. Х. И., чрез адв. Т. И. Т. от АК – Габрово, е подал писмен отговор в указания му едномесечен срок. В него се излага, че искът е допустим, но е неоснователен.

Твърди се, че изложените в исковата молба твърдения и факти са несъстоятелни и неверни. Единственото, което доказва е интереса за водене на делото. Никъде не се твърди, че ищецът е подавал заявление до ЛРД и е извървял регистрационния режим.

Излага се, че в исковата молба в частта й за учредяване на членственото правоотношение липсва правнозначима конкретизация, тъждествена с нередовността й /несъответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4, т. 5 от ГПК/. В същата не са посочени обстоятелствата, обосноваващи кандидатстването на ищеца за член на сдружението /заявление/, ловностопанския район на дружината, в която е регистриран и на коя дата е било общото събрание по приемането му. Изложените факти са произволно измислени, необосновани, без доказателства. Има противоправно действие на длъжностно лице, тъй цитираните и приложени като доказателства документи са неистински и неавтентични. Издаването на членска карта, билет и заверките им са последващи фактическия състав на приемането му.

Представени са неавтентични документи пред държавен орган и отговорността вече не е гражданска. Този факт ще бъде доказан от ответника по надлежния процесуален начин с изслушване на свидетелски показания на участвалите в общите събрания на дружините и членове на управителния съвет на сдружението и експертиза.

Излага се, че не се представят доказателства за проведени общи събрания на ловните дружинки през 2008 г. и 2014 г., на които ищецът да бъде приет за член при наличие на 70 хектара ловна площ на ловец. Това по същество е правопораждащ факт и последиците след него ще бъдат валидни, 4 каквито сега не са. Ответникът твърди, че ищецът не е приеман за член на никоя дружина, няма подадено заявление за членство в сдружението, за да се произнесе по него управителния съвет; издадените документи от името на сдружението не произтичат от него и са в противоречие с устава; подписите не са на компетентното длъжностно лице. Ответникът оспорва истинността им и председателя не е автор на тези документи. Твърди се, че се въвеждат тези обстоятелства в предмета на делото като отрицателни факти, чието доказване съобразно с общите доказателствени правила е на ищеца, да установи законосъобразността им и да докаже онези юридически факти, от осъществяването на които би се наложил извод за съществуването на изгодни за него правни последици.

Излага се, че разпоредбата на 29 от ЗЛОД (изм., ДВ, бр. 79 от 2002 г.) регламентира възможността на български граждани, придобили право на лов да се обединяват в ловна дружина, с оглед на общността на техните интереси за стопанисване и опазване на дивеча в един ловностопански район.

Максималният брой на ловците на територията на едно държавно лесничейство или държавна дивечовъдна станция се определя със заповед на министъра на земеделието и горите въз основа на препоръчителна норма за ловна площ от 75 хектара за един ловец и съобразена със състоянието на дивеча и броя на ловците, като за сформирането на ловна дружина са необходими най-малко 20 ловци. За лицата, придобили право на лов, е задължително обединяването им в ловна дружинка – чл. 29 от ЗЛОД, а ловните дружинки – чл. 30, учредяват ловно сдружение. Приложимият закон е ЗЛОД и устава на сдружението. Последният е нарушен /заобиколен/ от ищеца, защото не е осъществен фактическия състав на чл. 14 от Устава и не се представени доказателства в това отношение. Логиката е протокол – заявление становище /решение / на УС, но в случая това не е така.

Правото на лов е субективно лично неимуществено право от абсолютен характер и се придобива при точно определени в закона и устава условия и се упражнява не индивидуално и безразборно, а организирано в ловностопанските райони, отредени на дружините от структурата на ловното сдружение, чийто член е и трябва да е правоимащото лице – ловец - чл. 22, ал.

1, чл. 23, ал. 1, чл. 29, чл. 30 от ЗЛОД, т.е. упражняването му е при съществуване на членствено правоотношение. Предметното съдържание на това право включва ловуване и придобИ.е на дивеч, ловни трофеи и дивечови 5 продукти - чл. 21, ал. 1 от ЗЛОД. Действията на ищеца, да осигури упражняването му са противоправни като несъответстващи с предписанията на правото, повелителните норми и устава на сдружението, създадени да осигурят условия за упражняването на правото на лов и защитата му.

Излага се, че противоправността на твърденията в исковата молба се изразява в нарушение на нормите на чл. 14 от Устава и чл. 21, ал. 1, чл. 23 от ЗЛОД /документите не са издадени по установения ред и от компетентни лица/, защото ще е без правно оправдание, изведено от устава и закона.

Твърди се, че решения на ОС на дружините и потвърдени с решения на УС на сдружението за лицето В. Д. няма, поради което ищецът не сочи данни и доказателства дали и кога са се състояли. Същият няма качеството на ловец.

Ответникът излага, че оспорва вложените писмени доказателства като неавтентични и неотносими към спора. Не става ясно какви факти ще се доказват със исканите свидетели. По изложеното искане се разбира, че ищецът се домогва със свидетели да доказва права, но закона съгласно чл. 164 ГПК изисква те да се доказват с документи. Ответникът се противопоставя на допускането на свидетелите при тези данни.

Моли се да се отхвърли иска на В. Д. като неоснователен и недоказан.

Ответникът претендира разноските по делото.

Разпечатката съдържа 36 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c389e1a6-a44a-4994-8d67-81b6d3e5340e